Авторско и сродни права

Музиката обогатява клиентското преживяване и влияе положително върху ръста на приходите във всеки един туристически, търговски или развлекателен обект. В зависимост от силата и ритъма, тя може да доведе до прилив на енергия, да създаде усещане за комфорт и наслада или да позволи на клиентите да се отпуснат. Музиката стимулира производството на хормоните на щастието допамин и серотонин, като прави престоя по-приятен и запомнящ се.

Водещ фактор за уреждането на авторските права за музиката, която звучи в туристическите и развлекателните обекти, е спазването на законовите изисквания, категорична е Рени Кирова от Action aquapark в Слънчев бряг. „Ползата от музикалния лиценз е най-вече спокойствие, че всичко е уредено. За мен най-важно е спазването на законовите изисквания и това да работя изрядно“, коментира тя. Кирова подчерта, че всички собственици на обекти, в които звучи музика с комерсиална цел, трябва да уредят правата, за да работят спокойно и в съответствие с нормативните изисквания.

„За мен е важно да ползвам музика, която се лицензира от МУЗИКАУТОР, защото така съм спокойна, че я използвам по законосъобразен начин. Добре е да се знае, че това дава достъп до много богат музикален репертоар“, подчерта тя. Освен че авторските възнаграждения от публичното изпълнение на музика отиват при авторите, Кирова отчита като позитивни инициативите на МУЗИКАУТОР за стимулиране на авторското творчество.

„Бих посъветвала други собственици на туристически обекти да уредят авторските права, за да работят спокойно и в съответствие със законовите изисквания“. Тя е категорична, че навлизането на музикални произведения, генерирани с изкуствен интелект, не би променило начина, по който използва музика. Ще продължи да избира истинското творчество, според нуждите на своя обект.

С плащането на лиценза, всеки един бизнес участва в реализирането на проектите, насочени към развиване на творческите индустрии и може да припознае каузите като част от своята корпоративна социална отговорност. Това са конкурса „Авторска музика“, МЛАДЕЖКИ КОНКУРС ЗА НОВА ПЕСЕН, Talent Hub и инициативата за даряване на училищни химни „Светилник“. 

Така например само чрез конкурса за авторска музика от Културния фонд на МУЗИКАУТОР са инвестирани над 1 200 000 евро за нови български произведения. Резултатът е 2 380 нови музикални произведения във всички жанрове (от класическа музика до фолклор, от поп, джаз, рок и електронна музика, до песни за най-малките), а сред подкрепените артисти са Стефан Вълдобрев, Свилен Ноев (Остава), Дара Екимова, Мона, Любо Киров, Кирил Хаджиев-Тино,  Димо Стоянов (PIF), групите Freakdale, Panican Whyasker, Sentimental Swingers, Overhook и много други.

Изчислете стойността на лиценза чрез MusicPro и уредете авторските и сродните права с три лесни за няколко минути. Научете повече за творческите инициативи, които подкрепяте чрез плащането на лиценза, като последвате съответния линк: Конкурс „Авторска музика“, МЛАДЕЖКИ КОНКУРС ЗА НОВА ПЕСЕН, Talent Hub и „Светилник“.

Снимката е илюстративна

МУЗИКАУТОР и Българският футболен съюз поставят началото на съвместен проект за създаването на първия официален химн на детско-юношеския футбол в България, като част от кампанията „Светилник“ на сдружението на авторите на музика. С това организацията за първи път разширява обхвата на кампанията извън училищните общности, насочвайки я към една от най-мащабните платформи за развитие на младежки спорт в България.

Новият химн ще бъде създаден от български автори и ще носи послания за честна игра, уважение, постоянство, приятелство и силата на отбора – ценности, които спортът и музиката изграждат заедно. Песента ще се превърне в официален музикален символ на  футбола и ще звучи по време на ученически първенства, турнири и други футболни събития с участието на деца, организирани или подкрепяни от Българския футболен съюз.

„Българският футболен съюз последователно надгражда своите програми за развитие на детско-юношеския и ученическия спорт, защото вярваме, че футболът възпитава не само добри състезатели, но и добри хора. Чрез играта се изграждат дисциплина, уважение, работа в екип и отговорност. Създаването на официален химн е естествено продължение на тази мисия – той ще обединява участниците, ще им дава самочувствие и ще превърне всяко футболно събитие в още по-вдъхновяващо преживяване“, заяви Андрей Петров, изпълнителен директор на Българския футболен съюз.

Кампанията „Светилник“ на МУЗИКАУТОР вече е дала живот на над 40 оригинални училищни химна, които звучат в училища в цялата страна и се превръщат в символ на тяхната общност. Партньорството с Българския футболен съюз поставя началото на нов музикален символ за всички, които участват в ученически първенства, турнири и други футболни инициативи за подрастващи в страната.

„Вярваме, че музиката е много повече от изкуство – тя възпитава, обединява и изгражда ценности. Когато децата пеят заедно и спортуват заедно, те се учат на уважение, взаимопомощ и честна игра. Именно затова за нас този химн не е просто песен, а възможност чрез силата на авторската музика да допринесем за изграждането на моралния облик на следващото поколение“, подчерта Иван Димитров, изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР.

Финалният запис на химна ще бъде реализиран с подкрепата на Българското национално радио, чиито музикални състави са сред най-авторитетните професионални формации в страната и емблема на високото музикално майсторство.

„За Българското национално радио е истинска привилегия да подкрепи проект, който съчетава силата на музиката и възпитателната роля на спорта. Нашите музикални състави повече от седем десетилетия съхраняват и развиват българската музикална култура. Вярвам, че записът на този химн ще създаде произведение, което ще вдъхновява поколения деца и ще се превърне в символ“, посочи Милен Митев, генерален директор на Българското национално радио.

Предстои МУЗИКАУТОР да отправи покана към своите близо 4000 членове за създаването на текста и музиката на химна. Финансирането на творческия процес ще бъде осигурено от Културния фонд на сдружението, който подкрепя създаването на нови български музикални произведения. Готовият химн ще прозвучи за първи път по време на официално събитие на Българския футболен съюз.

Партньорството между МУЗИКАУТОР и Българския футболен съюз поставя началото на нова традиция, която показва, че когато културата, спортът и обществените институции работят заедно, се създават каузи, които оставят трайна следа.

Вижте условията за участие в конкурса за създаване на официален химн на детско-юношеския футбол, както и насоките и изискванията към творческите екипи ТУК. Създайте химн и изпратете своето предложение ТУК.

Музиката е неизменна част от модела за генериране на приходи на хотели и туристически обекти, търговски центрове и заведения за хранене и развлечения, спортни и уелнес центрове, фитнеси и салони за услуги. Собствениците на бизнеси си дават ясна сметка, че тя влияе пряко върху настроението на клиентите, създава им усещане за комфорт и удовлетворение от услугата, като същевременно има измерим ефект върху печалбите. Все повече от тях вече разбират, че щом използват музиката с комерсиална цел, би следвало трудът на артистите да бъде справедливо възнаграден. Нещо повече, за някои добавената стойност на музиката е толкова голяма, че ако спрат да я ползват, това би се отразило пагубно на бизнеса им. 

„Всеки артист заслужава да получава пари за това, което създава и пуска на свободния пазар. Чувствам се добре, когато знам, че съм заплатил за музикален лиценз и че авторите ще си вземат парите. Всеки работи за пари“, коментира пред МУЗИКАУТОР Венцислав Петров, собственик на столичния кофишоп VYBE. Той смята, че пускането на нелицензирана музика в заведение, туристически или търговски обект е кражба, защото се случва на нечий гръб.

Изборът в заведението да звучи джаз е част от неговия бизнес модел. „Има хора, които идват заради обстановката, защото харесват музиката. Реално остават доста време в заведението заради нея. Ако спра музиката в обекта, най-вероятно ще затворя“, допълва още той. Избира да заплаща за лиценз, издаден от МУЗИКАУТОР, защото не желае да се ограничава с един стил музика, а да пуска такава, каквато прецени. Смята, че ако организира тематични събития с подходящи песни, това би довело до прилив на повече клиенти.
Петров е на мнение, че контролът по отношение на спазването на Закона за авторското право и сродните му права трябва да бъде затегнат. „Трябва да има по-засилени проверки, понеже масово хората не плащат – не само за музикални права, но и за много други неща. Просто няма кой да ги санкционира, може би при една-две санкции може да се случат нещата, както трябва“, смята той. Друг е въпросът, че има много собственици на туристически и търговски обекти, които не са наясно, че трябва да заплащат за лиценз, ако в техния обект звучи музика. Затова е много важно да не се прибягва веднага до крайни санкции. Самият той остава изненадан, когато разбира, че санкциите са в размер от 1000 до 10 000 евро при първо нарушение и от 1500 до 15 000 евро при повторно установено нарушение.

„99,9% от хората, които имат собствен бизнес, дават всичко за мястото, без значение какъв е браншът. Една такава сериозна санкция за моя обект би била фатална“, заявява той. Смята, че трябва да има мащабна информационна кампания, за да могат бизнесите да са запознати с условията по лицензиране, както и за да избегнат санкциите. Той е категоричен, че процедурата по издаване на лиценз е изключително улеснена – подписва документите и извършва плащането изцяло онлайн, вместо да хаби време и нерви в обикаляне по институции, както си е представял, че ще се случи.

Kалкулирайте колко ще ви струва музикалния лиценз от МУЗИКАУТОР тук. Вижте кои са най-често разпространените митове и заблуди, които ощетяват авторите и поставят бизнеса в риск.

От 2 август 2026 г. влизат в сила нови задължения за доставчиците и потребителите на системи с изкуствен интелект в Европейския съюз. Европейската комисия публикува официални насоки, които разясняват как ще се прилагат изискванията за прозрачност, предвидени в Закона за изкуствения интелект (AI Act).

Новите правила имат за цел да защитят гражданите от заблуждаващо съдържание и манипулации, като гарантират, че хората ще могат лесно да разпознават кога общуват със система с изкуствен интелект и кога дадено съдържание е създадено или променено с помощта на AI.

Съгласно насоките доставчиците на AI системи ще бъдат задължени да проектират своите продукти така, че потребителите ясно да бъдат уведомявани, когато взаимодействат директно с изкуствен интелект. Освен това генерираното или редактирано чрез AI съдържание трябва да съдържа специални машинно разпознаваеми обозначения, които да позволяват неговото откриване.

Задълженията не се отнасят само до разработчиците на технологии. Организациите и лицата, които използват подобни системи, също ще трябва да информират аудиторията, когато представят deepfake съдържание, когато публикуват материали по въпроси от обществен интерес, създадени от изкуствен интелект без човешки редакционен контрол, както и при използването на системи за разпознаване на емоции или биометрична категоризация.

Европейската комисия подчертава, че прозрачността е ключов инструмент за изграждане на доверие в новите технологии и за ограничаване на риска от измами, манипулации и разпространение на подвеждаща информация.

Заедно с насоките Комисията публикува и разяснения под формата на въпроси и отговори, кратък информационен документ за новите правила, както и Кодекс за добри практики относно прозрачността при съдържание, генерирано с изкуствен интелект.

Новите изисквания са част от поетапното прилагане на европейския Закон за изкуствения интелект и ще важат за всички държави членки на Европейския съюз, включително България.

Организацията настоява общината да въведе контрол, който да гарантира, че бюджетни средства няма да се отпускат за събития, реализирани в нарушение на Закона за авторското право и сродните му права.

МУЗИКАУТОР призова с нарочно писмо Община Варна незабавно да преустанови практиката да организира или финансира музикални събития, без предварително да са уредени авторските права за използваните музикални произведения.

Проверка на организацията показва, че през 2026 г. чрез двете сесии на Общинския културен фонд са финансирани 57 проекта с музикално съдържание, за които към момента няма сключени договори с МУЗИКАУТОР за използване на произведения от представлявания от него репертоар и няма данни, че бенефициерите са спазили законовата разпоредба. Наред с това общината организира или подпомага редица прояви в града, за които също липсват уредени права.

„Авторското право не е административна формалност, която може да бъде уредена след провеждането на едно събитие. Законът изисква разрешението за използване на музикалните произведения да бъде получено предварително. Това е основно право на авторите и задължение на всеки организатор, включително на публичните институции“, заяви Иван Димитров, изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР.

Организацията посочва, че в продължение на месеци е уведомявала Община Варна за законовите изисквания и е предлагала съдействие за уреждане на правата, но въпреки това практиката продължава.

Особено тревожно е, че става въпрос за събития, финансирани с публични средства. Когато общинска администрация отпуска бюджетен ресурс или сама организира музикални прояви, без предварително да е проверила дали авторските права са законосъобразно уредени, се създава опасен обществен прецедент и се изпраща погрешен сигнал, че правилата могат да бъдат пренебрегвани именно от институциите, които трябва да бъдат пример за тяхното спазване.

Показателен е и концертът по повод Деня на Варна на 15 август, който общината вече официално анонсира с участието на DARA. Сред произведенията, които традиционно са част от репертоара на
изпълнителката, е и „Bangaranga“ – песента, донесла първата победа на България в конкурса „Евровизия“. Нейни автори са Дарина Йотова (DARA) и Cristian Tarcea – членове на МУЗИКАУТОР, както и Dimitris Kontopoulos – член на PRS for Music, и Anne Judith Stokke Wik – член на STIM, чиито права в България се представляват от МУЗИКАУТОР по силата на договори за взаимно представителство. Това означава, че при организирането на подобно събитие не се засягат единствено правата на български автори, а и на чуждестранни правоносители, чиито произведения се управляват чрез международната система за колективно управление на права.

„Недопустимо е първо да се обявява концертната програма, а едва след това да се мисли дали авторските права ще бъдат уредени. Законът е категоричен – разрешението трябва да предхожда използването на произведенията, а не да го следва“, подчертава изпълнителния директор на
сдружението.

МУЗИКАУТОР настоява Община Варна да извърши цялостна проверка на всички музикални събития, организирани или подкрепени през 2026 г., да въведе вътрешни механизми за контрол и да прекрати отпускането на публични средства за прояви, при които предварително не е гарантирано законосъобразното използване на музикалните произведения.

Генералната асамблея на СОИС (Световната организация за интелектуална собственост) приключи на 15 юли 2026 г. с участието на над 1370 представители на държави членки, които обсъждаха бъдещето на глобалната екосистема на интелектуална собственост и ролята на СОИС за насърчаване на развитието.

Инж. Оля Димитрова, председател на Патентното ведомство и Вероника Тодорова, главен секретар, бяха част от състава на българската делегация, която взе активно участие в заседанията по време на 68-ата Генерална Асамблея. Проведени бяха поредица от двустранни срещи с различни звена на Световната организация по интелектуална собственост, с цел обсъждане на текущите двустранни проекти, бъдещи инициативи и дейности за двустранно сътрудничество, както и подкрепата, която СОИС може да предостави на ведомството за постигането на неговите цели във време на нарастваща глобализация на интелектуалната собственост.

Мрежата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPN) публикува първото издание на доклада EUIPN Trends Report 2025, който представя развитието на дейностите в областта на интелектуалната собственост в Европа. Анализът обхваща търговските марки, промишлените дизайни, патентите и правата върху сортове растения и проследява тенденциите в контекста на икономическите и иновационните процеси в Европейския съюз.

Докладът показва, че въпреки предизвикателната икономическа среда през 2025 г. европейската система за интелектуална собственост демонстрира устойчивост и висока активност. Подадените заявки за търговски марки в рамките на EUIPN са нараснали с 12,9% спрямо предходната година, достигайки приблизително 1,6 милиона класа по Ницката класификация. Според анализа това е един от най-силните темпове на растеж сред водещите системи за интелектуална собственост в света.

Особено показателно е, че най-съществен принос за това нарастване имат националните ведомства. През 2025 г. заявките за национални търговски марки са се увеличили с 13,4%, докато при марките на Европейския съюз ръстът е 11,8%. Данните потвърждават ключовата роля на националните ведомства като основен вход към системата за закрила на индустриалната собственост и важен фактор за подкрепа на бизнеса и иновациите.

Докладът отчита, че националните регистрации представляват около 70% от всички заявки за търговски марки в рамките на мрежата, което подчертава значението на националните системи за закрила на индустриалната собственост и тяхната допълваща роля спрямо системата на Европейския съюз.

Сред акцентите в доклада е и присъствието на български компании сред активните потребители на европейската система за интелектуална собственост. Анализът посочва, че заявителите от Франция и България заедно формират близо 25% от всички заявки за търговски марки на групата на водещите заявители, което подчертава видимото присъствие на български компании в европейската система за закрила на интелектуалната собственост.

По отношение на промишлените дизайни България се откроява със силна активност в областта на опаковките и контейнерите (Locarno клас 09), които представляват приблизително една четвърт от всички дизайни, заявени у нас.

Същевременно България е сред държавите, при които делът на заявките, свързани с услуги, остава стабилен през периода 2018–2024 г., което е показател за устойчива структура на заявителската активност и последователно използване на системата за закрила на търговските марки.

Според заключенията на доклада интелектуалната собственост продължава да бъде важен инструмент за насърчаване на иновациите, конкурентоспособността и икономическото развитие. Данните показват, че предприятията в Европа все по-активно използват търговските марки, промишлените дизайни и патентите като средство за изграждане на пазарно присъствие, защита на иновациите и създаване на добавена стойност.

Публикуването на първия EUIPN Trends Report поставя началото на нова общоевропейска инициатива за проследяване на тенденциите в областта на интелектуалната собственост и предоставя ценна информация за развитието на иновационната и бизнес средата в Европа.

Резултатите потвърждават значението на активното участие на националните ведомства в Мрежата на ЕС за интелектуална собственост и тяхната роля за развитието на модерна, достъпна и ефективна система за закрила на индустриалната собственост в подкрепа на иновациите и бизнеса.

EUIPN Trends Report 2025

От 1 юли 2026 г. Европейският съюз официално въведе изцяло обновената правна рамка за защита на индустриалните дизайни – най-мащабната реформа в тази област за последните повече от две десетилетия.

Новите правила, приети от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), целят да направят системата по-модерна, по-гъвкава и съобразена с бързо развиващите се технологии и дигиталната икономика.

По-широка защита за съвременния дизайн

Една от най-значимите промени е, че европейската защита вече обхваща не само физически продукти, но и дигитални дизайни, включително графични потребителски интерфейси, анимации, движения и преходи между изображения.

Новата система позволява представянето на дизайни чрез 3D модели, видеофайлове и анимирани изображения, което значително улеснява защитата на съвременните продукти и цифровите разработки.

По-лесни процедури

Реформата въвежда изцяло електронна комуникация с EUIPO, като процедурите по регистрация стават по-бързи и значително опростени.

Сред новите възможности са:

• подаване на до 50 дизайна в една обща заявка;
• отпадане на част от административните такси;
• по-ясни правила при регистрация, подновяване и оспорване на дизайни;
• по-голяма правна сигурност за авторите и бизнеса.

По-силна защита срещу нарушения

Новите европейски правила разширяват правата на притежателите на регистрирани дизайни.

За първи път защитата изрично обхваща 3D принтирането, като незаконното копиране и разпространение на продукти чрез триизмерен печат вече попада под действието на европейското законодателство.

Разширяват се и възможностите за предприемане на мерки срещу фалшиви стоки, преминаващи транзитно през територията на Европейския съюз.

Нов символ за защитен дизайн

EUIPO въвежда и нов официален знак Ⓓ, който притежателите на регистрирани европейски дизайни могат да поставят върху своите продукти като обозначение, че дизайнът им е защитен.

Очаква се символът да улесни разпознаването на защитените изделия и да възпрепятства нарушенията на правата върху индустриалния дизайн.

В подкрепа на иновациите

С реформата Европейският съюз прави още една крачка към изграждането на по-конкурентна и иновативна икономика, като адаптира законодателството към нуждите на съвременния бизнес, дигиталните технологии и новите форми на творчество.

Новите правила ще бъдат особено полезни за дизайнери, производители, технологични компании, модната индустрия, мебелния сектор, автомобилостроенето и всички предприятия, които създават оригинални продукти и желаят да защитят своите идеи на европейския пазар.

Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) публикува шестия епизод от своята подкаст поредица Creative Sparks: From Inspiration to Innovation, посветен на ролята на международното сътрудничество за развитието на интелектуалната собственост в Европа и извън нея.

Новият епизод, озаглавен „Behind the Breakthroughs: how IP cooperation delivers for Europe and beyond“, разглежда как партньорството между националните служби за интелектуална собственост и европейските институции създава по-ясна, надеждна и предвидима среда за бизнеса, творците и иноваторите.

Нов европейски проект за Западните Балкани и Молдова

Публикуването на подкаста съвпада със старта на проекта EU4IP for the Western Balkans and the Republic of Moldova, финансиран от Европейския съюз и реализиран от EUIPO. Целта му е да подпомогне страните кандидатки и партньорите на ЕС в доближаването на техните системи за интелектуална собственост до европейските стандарти и добри практики.

В разговора участват представители на Държавната агенция за интелектуална собственост на Република Молдова и експерти от EUIPO, които представят ползите от по-тясното международно сътрудничество.

По-добра защита за бизнеса и иновациите

Според участниците една от основните цели е компаниите и авторите да могат по-лесно и сигурно да защитават своите марки, дизайни и изобретения, независимо в коя държава работят.

По-голямото сближаване на правилата означава по-малко административни пречки, по-предвидими процедури и по-голяма сигурност за предприемачите, които развиват дейност на международните пазари.

Интелектуалната собственост като двигател на иновациите

От EUIPO подчертават, че интелектуалната собственост не е само правна материя, а важен инструмент за насърчаване на иновациите, конкурентоспособността и икономическия растеж. Именно затова международното сътрудничество остава сред ключовите приоритети на Европейския съюз.

Подкаст поредицата Creative Sparks представя реални примери и експертни мнения, които показват как защитата на интелектуалната собственост подпомага развитието на бизнеса, творческите индустрии и научните иновации.

Първата половина на 2026 година отчита рекорден ръст на заявленията за защита на интелектуална собственост в Европейския съюз. По данни на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) между януари и юни са подадени общо 166 214 заявления за европейски търговски марки и промишлени дизайни, което е увеличение с 4,7% спрямо същия период на миналата година.

Основният двигател на този растеж са заявленията за европейски търговски марки, които достигат 104 263 – с 8,4% повече в сравнение с първото полугодие на 2025 година. Така е подобрен досегашният рекорд, поставен през 2021 година.

По-силен интерес от държавите членки

Най-осезаемо увеличение се наблюдава сред компаниите от държавите в Европейския съюз. Подадените заявления от страните членки нарастват с 14,6%, като най-голям ръст отчитат Франция, Германия, Полша, Италия и Испания.

В резултат на това делът на заявленията, идващи от държавите в ЕС, се увеличава от 57,4% през 2025 г. на 60,7% през 2026 година.

Въпреки че Китай остава страната с най-много подадени заявления за европейски търговски марки, броят им намалява с 12,4% спрямо миналата година.

Дизайните запазват стабилни позиции

Заявленията за регистрация на промишлен дизайн в ЕС достигат 61 951, което представлява минимален спад от 1%.

И тук европейските компании компенсират намалението на заявленията от трети държави. Особено силно впечатление прави Испания с ръст от 28%, а Германия остава водещата европейска държава по брой регистрации.

Китай продължава да е най-големият заявител на промишлени дизайни в ЕС с близо 29% от всички подадени заявления.

Нова защита за традиционни продукти

За първи път през 2026 година започва да функционира новата европейска система за защита на географските означения за занаятчийски и индустриални продукти. От старта ѝ досега са постъпили 81 заявления, като най-активни са Португалия, Франция и Словакия.

Доверието към европейската система расте

Според EUIPO данните показват, че компаниите както от Европейския съюз, така и от останалия свят продължават активно да използват европейската система за защита на интелектуалната собственост, за да пазят своите марки, иновации, дизайн и идентичност на продуктите.

За българските компании това е още един сигнал, че регистрацията на търговска марка или промишлен дизайн вече не е лукс, а важен инструмент за защита на бизнеса и за успешно присъствие както на европейския, така и на международните пазари.

Apple е завела дело срещу OpenAI, обвинявайки компанията в незаконно присвояване на търговски тайни, използвани при разработването на бъдещи устройства с изкуствен интелект.

Искът е внесен в Окръжния съд на Северна Калифорния и е насочен срещу OpenAI, двама нейни служители – бивши инженери на Apple, както и срещу компанията io Products, придобита от OpenAI. Бившият главен дизайнер на Apple Джони Айв не е сред ответниците.

Според Apple бивши служители са изнесли поверителни файлове с информация за неиздадени продукти, инженерни разработки и технически спецификации, които впоследствие са били използвани в хардуерния проект на OpenAI.

От OpenAI отхвърлиха обвиненията. От компанията заявиха, че не използват търговски тайни на други фирми и продължават да разработват собствени технологии.

Делото идва в момент, когато OpenAI подготвя представянето на първото си устройство с изкуствен интелект и се очаква да предприеме стъпки към първично публично предлагане на акции (IPO). Спорът допълнително изостря отношенията между двете компании, които през 2024 г. обявиха партньорство за интегриране на ChatGPT в продуктите на Apple.

Източник: Морето.нет

Повече от 1370 делегати от 194-те държави-членки на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС) се събраха за откриването на 68-ата Генерална асамблея на организацията, която се провежда в Женева, Швейцария. Председателят на Патентно ведомство инж. Оля Димитрова и главният секретар Вероника Тодорова са част от българската делегация.

Генералната асамблея на СОИС се провежда от 7 до 15 юли 2026 г. в централата на организацията в Женева и събира делегати и дипломати от постоянните представителства на държавите членки. Форумът предоставя възможност за обмен на добри практики, представяне на постигнатите резултати и обсъждане на нови стратегии за развитие на глобалната система за интелектуална собственост, включително чрез използването на инструменти, базирани на изкуствен интелект.

Генералният директор на СОИС призова държавите членки за по-тясно международно сътрудничество, за да бъдат използвани в максимална степен ползите от интелектуалната собственост в условията на нарастваща геополитическа, икономическа и технологична несигурност.

В обръщението си той подчерта, че интелектуалната собственост остава ключов двигател на иновациите, творчеството, инвестициите и икономическия растеж. По думите му глобалните инвестиции в нематериални активи са надхвърлили 10 трилиона щатски долара през последната година, а търговията с права върху интелектуална собственост е достигнала 1,2 трилиона долара.

Отчитайки резултатите през последните шест години, генералният директор посочи, че СОИС е допринесла за международната закрила на близо два милиона патента, търговски марки и дизайни, като същевременно е разширила достъпа до услуги, обучение и подкрепа за предприемачи и иноватори по целия свят.

Като приоритети за следващите шест години той очерта четири основни цели: превръщането на интелектуалната собственост в широко разпознаваем инструмент за развитие и конкурентоспособност, изграждането на по-приобщаваща глобална екосистема за ИС, подготовката на международната система за интелектуална собственост за ерата на изкуствения интелект и по-нататъшната модернизация на СОИС като дигитална, ефективна и ориентирана към резултатите организация.

В заключение генералният директор подчерта визията на СОИС за свят, в който интелектуалната собственост подкрепя иновациите и творчеството „за всички и навсякъде“.

Митнически служители от отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция Митница Варна задържаха 5215 контрабандни облекла и обувки, голяма част от които с лога на луксозни марки.

Недекларираните артикули са открити при проверка на товарен автомобил със стоки от Турция, внос за България.

Товарният автомобил е превозвал текстилни изделия и обувки под митнически режим „транзит“ до митническо учреждение в ТД Митница Варна. Стоките са декларирани в Митница Варна за митнически режим „допускане за свободно обращение“.

При извършената проверка, митническите инспектори установяват сред декларирания товар недекларирани 5215 артикула, от които 2010 със словни и фигуративни изображения на защитени търговски марки. Сред тях якета и дамски обувки от естествена кожа, също рокли, мъжки ризи, тениски и други трикотажни изделия с лога на световни марки.

Недекларираните стоки са иззети. Предстои да бъде образувано административнонаказателно производство по случая.

Само в рамките на няколко дни това е втори случай на предотвратен от митническите служители във Варна опит за внос на контрабандни стоки от Турция за българския пазар. Наскоро бяха задържани други недекрарирани 2735 облекла и 4521 квадратни метра памучен и синтетичен плат. Те бяха установени също при митническа проверка на камион с турски стоки под митнически режим „транзит”, декларирани в Митница Варна за „допускане за свободно обращение“.

Патентно ведомство има удоволствието да ви информира, че на 30 юни 2026 г. стартира услугата по Ваучер 5 по Фонда за МСП на Службата на ЕС по интелектуална собственост (СЕСИС).

Новият ваучер е в подкрепа на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти (Сraft and Industrial Geographical Indications – ГУЗПП), наред със съществуващите 4 ваучера за услуги за интелектуалната собственост на малки и средни предприятия.

Ваучер 5 отразява нарастващото значение на защитата на европейските занаятчийски и промишлени продукти. От традиционните производствени техники до регионално вкоренени продукти с уникални характеристики, ГУЗПП предлагат нова възможност за укрепване на местните икономики, опазване на културното наследство и подкрепа на конкурентоспособността на европейските производители.

Ваучер 5 ще осигури финансова подкрепа до максимум 2000 евро на бенефициент за разходи, свързани с регистрацията на географски указания за занаяти и промишлени продукти.

Кои разходи се възстановяват?

– Регистрация на ГУЗПП на национално ниво

Кандидатите могат да кандидатстват за 50% възстановяване на таксите, начислявани от компетентните органи на държавите-членки на ЕС, за националната фаза на процедурата по регистрация на географски указания за занаяти и промишлени продукти. (където процесът на регистрация включва национална фаза, преди заявлението да продължи на ниво ЕС).

– Регистрация на ГУЗПП на ниво ЕС

Кандидатите могат също така да кандидатстват за 50% възстановяване на таксите, начислявани от СЕСИС за директни заявления за регистрация на ГУЗПП за продукти с произход от държави членки, където не се прилага национална фаза.

Това гарантира, че кандидатите от различни държави членки имат достъп до подкрепа, независимо от процедурния път, приложим в тяхната страна.

– Подготовка на документа за спецификация на продукта

Ваучер 5 ще подпомогне и подготовката на документа за спецификация на продукта, който е ключов елемент от процеса на кандидатстване за ГУЗПП.

Допустимите кандидати могат да поискат 50% възстановяване на разходите,

свързани с подготовката на спецификацията на продукта, при условие че заявлението за ГУЗПП е надлежно подадено.

Кой може да кандидатства за Ваучер 5?

Допустимите кандидати могат да бъдат:

Групи производители, установени в ЕС, при условие че включват поне едно МСП.

Единични производители, квалифициращи се като МСП

Местни или регионални власти и определени частни организации

За повече информация посетете сайта на Фонда: SME Fund 2026.

Центърът за патентна медиация и арбитраж (PMAC) към Единния патентен съд кани заинтересованите страни да участват в обществена консултация относно проекта на Правила за ранна неутрална оценка (ENE).

Проектът е изготвен от Експертния комитет на PMAC с цел установяване на процедурна рамка за производствата по ранна неутрална оценка, администрирани от Центъра, и за допълване на наскоро приетите от PMAC „Правила за медиация, арбитраж и експертно решение“. Целта на тази консултация е да се съберат мнения от заинтересованите страни и потенциалните ползватели на услугите на PMAC, за да се гарантира, че правилата за ENE отговарят на нуждите на общността, занимаваща се с разрешаване на патентни спорове. Заинтересованите страни се приканват да представят коментари, забележки и предложения за изменения към проекта на правилата за ENE, придружени от кратко обяснение на предложените промени. Краен срок за подаване на коментари: 31 юли 2026 г. Коментарите трябва да се изпращат по електронна поща на адрес: contact-pmac@unifiedpatentcourt.org

Проектът на Правилата за ранна неутрална оценка, заедно с подкрепящия го документ с обща информация, е достъпен за заинтересованите страни на официалния уебсайт на PMAC.

Патентно ведомство на Република България, съвместно със Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС), организира уебинар, посветен на регистрацията на Географски указания за занаятчийски и промишлени продукти в ЕС, който ще се проведе на 30 юни 2026 г. от 10:00 до 11:30 часа.

По време на уебинара участниците ще имат възможността да се запознаят с всички важни детайли относно регистрационния процес на Географски указания за занаятчийски и промишлени продукти в ЕС, в съответствие с актуализирания през март тази година Закон за марките и географските означения.

Можете да се регистрирате безплатно за събитието ТУК

• Според ново проучване на EUIPO близо трима от всеки четирима потребители в ЕС са готови да платят повече за продукти с по-добър дизайн.
• Дизайнът на продуктите е особено ценен за по-младите потребители.
• В България дизайнът също се цени високо: 80 % от потребителите са готови да заплатят повече за продукти с по-добър дизайн.
• Секторите, в които дизайнът е водещ фактор, са особено уязвими към фалшифициране, като прогнозните загуби възлизат на 12 милиарда евро годишно в сектора на облеклото и на 2,7 милиарда евро при дамските чанти и бижутата . Само в България загубите в тези сектори надхвърлят 100 милиона евро годишно.
• Закрилата на дизайните подпомага борбата с фалшификатите и неразрешените копия и укрепва конкурентоспособността на ЕС на световния пазар.

Според новите констатации на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) дизайнът на продукта играе решаваща роля при потребителските покупки в целия Европейски съюз (ЕС). Същевременно, тъй като дизайнът играе все по-голяма роля при вземането на решения от потребителите, европейските творци и предприятия са изправени и пред нарастващи рискове от фалшифициране.

Резултатите от ново проучване, проведено в целия ЕС, показват, че 72 % от европейските потребители определят дизайна на продукта като важен фактор при избора какво да купят. Около една трета (31 %) заявяват, че дизайнът е много или изключително важен при покупката на продукт. Освен това половината от потребителите в ЕС ценят добрия дизайн, а почти трима от всеки четирима (73  %) са готови да платят повече за продукт с по-добър дизайн.

Дизайнът е от особено значение за по-младите потребители: 80 % от лицата на възраст между 18 и 24 години посочват, че той е важен фактор при решенията им за покупка. Младите хора също така са по-склонни да заплатят по-високи цени за продукти с по-добър дизайн и да свързват дизайна с положителни емоции.

Данните по сектори показват, че дизайнът оказва особено силно влияние в мебелната и модната индустрия, като 76 % от потребителите в ЕС го определят като много важен при покупката на мебели, а 66  % — при покупката на облекло и аксесоари.

Макар качеството и цената да остават най-важните фактори при покупка, дизайнът играе роля също при формирането на потребителските предпочитания, особено сред по-младите поколения.

Но стойността на дизайна го прави и уязвим  към фалшифициране и неразрешено копиране, практики, които продължават да бъдат широко разпространени в ключови сектори, като модата, мебелната промишленост, електрониката и други потребителски стоки.

Изпълнителният директор на EUIPO Жоао Неграо заяви:

„Европейският дизайн е едно от най-големите ни конкурентни предимства. Той оформя продуктите, на които се доверяваме, които ценим и използваме ежедневно, като същевременно помага на предприятията да се открояват на световния пазар. Изследванията потвърждават, че потребителите, особено по-младите поколения, осъзнават стойността на добрия дизайн. Закрилата на дизайните дава на създателите увереността да внедряват иновации, а на предприятията — предимство в конкуренцията, като по този начин допринася за растежа и конкурентоспособността, на които разчита европейската икономика.“

 Фалшифицирането — заплаха за европейския дизайн

 Фалшифицираните продукти, които имитират външния вид на оригиналните изделия, са широко разпространени, подхранвани от разрастването на електронната търговия и влиянието на социалните медии. Около 13 % от европейците признават, че умишлено са купували фалшифицирани продукти, като този дял нараства до 26 % сред младите потребители на възраст между 15 и 24 години.

Според данни на EUIPO модната и шивашката индустрия, която е тясно свързана с дизайна, търпи прогнозни годишни загуби в размер на 12 милиарда евро, докато фалшифицираните чанти, бижута и часовници причиняват на производителите на оригинални продукти загуби от пропуснати продажби в размер на около 2,7 милиарда евро годишно в целия ЕС. В България фалшифицирането причинява годишни загуби от 88 милиона евро в сектора на облеклото и почти 20 милиона евро в сектора на ръчните чанти, бижутата и часовниците.

Малките и средните предприятия (МСП) са особено уязвими към този вид нарушения, тъй като често разчитат на ограничен брой отличителни дизайни на продукти и разполагат с ограничен капацитет за наблюдение и защита на правата си върху дизайни.

Освен икономическите последици фалшифицираните продукти могат да представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, както и за околната среда, тъй като често не отговарят на стандартите за безопасност и качество. Изследванията показват също, че търговията с фалшифицирани стоки е свързана с организирани престъпни мрежи, а в някои случаи и с трудова експлоатация.

Дизайнът като стратегически бизнес актив

Индустриите, в които дизайнът е водещ фактор, представляват значителен дял от икономическата дейност и заетостта в ЕС. В тях са заети около 28 милиона души, което представлява приблизително 13 % от заетостта в ЕС, и те генерират над 16 % от БВП на ЕС.

Допълнителни проучвания на EUIPO показват, че малките предприятия, които регистрират своите дизайни, реализират почти 30 % по-високи приходи на служител и изплащат почти 25 % по-високи възнаграждения в сравнение с предприятията без регистрирани права върху интелектуалната собственост. Въпреки тези предимства едва около 1  % от МСП в ЕС притежават регистрирани права върху дизайни.

EUIPO активно насърчава закрилата и прилагането на правата върху дизайни, особено сред МСП. Сред тези мерки са схеми за финансова подкрепа като Фонда за МСП, консултантски услуги като IP Scan и инструменти за правоприлагане като IP Enforcement Portal. Освен това EUIPO работи в тясно сътрудничество с организации като Европол и Фронтекс, както и с правоприлагащите органи на държавите членки, за противодействие на престъпленията срещу интелектуалната собственост в целия ЕС, включително чрез мащабни координирани действия, насочени срещу фалшифицирани продукти.

EUIPO организира и наградите DesignEuropa,  конкурс на ЕС за отличия в областта на дизайна, който е признание за изключителни дизайни и техните създатели — от утвърдени пионери до нововъзникващи иноватори, като същевременно подчертава значението на закрилата на дизайните. Наградите, които през 2026 г. отбелязват своята десета годишнина, също така насочват вниманието към богатото европейско наследство в областта на дизайна и неговия значим принос за културата, творчеството и ежедневието.

Неотдавнашната законодателна реформа за модернизиране на правната уредба на ЕС в областта на дизайна опрости процедурите, намали разходите и направи закрилата на дизайните по-достъпна, включително чрез нови начини за представяне на иновативни и анимирани дизайни.

Регистрацията на дизайн на ЕС осигурява на предприятията бърза и икономически ефективна закрила на целия пазар на ЕС чрез едно-единствено заявление, подадено онлайн в EUIPO. Таксата за заявление започва от 350 EUR. Регистрираните дизайни на ЕС се ползват със закрила във всички 27 държави членки на ЕС и могат да бъдат подновявани на всеки 5 години за срок до 25 години.

ЗА EUIPO

 Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) е една от най-големите децентрализирани агенции на Европейския съюз (ЕС) със седалище в Аликанте (Испания) от създаването си през 1994 г. EUIPO управлява регистрацията на марки на Европейския съюз, дизайни и географски означения за занаятчийски и промишлени продукти, които представляват права върху интелектуалната собственост, валидни на територията на всички 27 държави  членки на ЕС. EUIPO осъществява също дейности по сътрудничество на равнище ЕС и на международно равнище с цел създаване на равнопоставени условия в областта на интелектуалната собственост и отговаря за Европейската обсерватория за нарушенията на правата върху интелектуалната собственост. През 2025 г. EUIPO беше определена като най-иновативната служба за интелектуална собственост в света.

Контакти за медиите

Служба „Комуникация и връзки с медиите“ на EUIPO

Тел.: +34 653 674 113

press@euipo.europa.eu

Пълен текст на прессъобщението

Патентно ведомство има удоволствието да представи на вашето внимание най-новото проучване на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС), в който дизайнът се утвърждава като стратегически бизнес актив и ключов фактор, оказващ съществено влияние върху потребителските решения в Европейския съюз.

Резултатите показват, че 72% от европейските потребители считат дизайна за важен елемент при избора на продукти, като около една трета (31%) го определят като „много“ или „изключително“ важен фактор.

В същото време близо три четвърти от потребителите (73%) заявяват готовност да заплатят по-висока цена за продукти с по-добър дизайн, което подчертава неговата нарастваща икономическа стойност и роля при формирането на потребителските предпочитания.

Данните сочат, че значението на дизайна е особено изразено при по-младите потребители, както и в сектори като мебели, облекло и аксесоари, където той оказва съществено влияние върху избора при покупка.

Нарастващата стойност на дизайна обаче е съпътствана и от увеличени рискове от нарушения на правата върху индустриален дизайн, включително фалшифициране и имитации. Сектори, основани на дизайна, са сред най-засегнатите, като загубите от фалшифицирани продукти в ЕС достигат приблизително 12 милиарда евро годишно в сектора на облеклото и допълнително около 2,7 милиарда евро при чанти, бижута и часовници.

В този контекст СЕСИС подчертава значението на ефективната защита на дизайна като инструмент за насърчаване на иновациите, конкурентоспособността и устойчивия икономически растеж.

По-долу можете да намерите официалните материали по темата публикувани от СЕСИС, както и допълнителна информация:

• Официално прессъобщение на СЕСИС
• Данните на СЕСИС
• Проучването на СЕСИС
• Дизайнът продава: 3 от 4 потребители в ЕС са готови да плащат повече за по-добре проектирани продукти
• Повече информация за индустриалния дизайн

https://youtu.be/q-iENBjQJQs?si=kxM4n5PQEYEsue9l

Патентното ведомство на Република България информира заинтересованите малки и средни предприятия, че възможностите за финансова подкрепа в рамките на Фонда за МСП 2026, управляван от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС), продължават да бъдат отворени.

Към настоящия момент възможността за кандидатстване по Ваучер 1 и Ваучер 2 е временно преустановена, докато Ваучер 3 и Ваучер 4 остават отворени за кандидатстване.

Ваучер 3 – за национални и европейски патенти – предоставя възстановяване на 75% от таксите, начислявани от националните патентни ведомства при подаване на национални и европейски патентни заявки, както и за проучване на предшестващото състояние на техниката. В рамките на Ваучер 3 се предвижда и възстановяване на 50% от правните разходи за изготвяне и подаване на нова заявка за европейски патент, до максимален размер от 1500 евро.

Ваучер 4 – за нови сортове растения – осигурява възстановяване на 75% от таксите за електронно подаване на заявки за сортове растения на ниво Европейски съюз, както и на таксите за експертиза към Службата на Общността за сортовете растения. Чрез предоставянето на тази финансова подкрепа Фондът за МСП подпомага предприятията, ангажирани в зеления и цифровия преход, в съответствие с целите на Европейската зелена сделка.

Патентното ведомство насърчава предприятията и експертната общност активно да се възползват от предоставените възможности, с оглед стимулиране на иновациите и икономическия растеж.

Допълнителна информация относно Фонда за МСП 2026 и условията за кандидатстване е достъпна на официалната интернет страница на СЕСИС.

Сдружение „За достъпна и качествена храна“ приветства влизането в сила от 14 юни 2026 г. на новите европейски правила за качеството и етикетирането на меда, които ще осигурят безпрецедентна прозрачност относно произхода на медните смеси, предлагани на европейския пазар.

Промяната, въведена с Директива (ЕС) 2024/1438, задължава производителите и търговците да посочват всички държави на произход на меда в смесите, както и техния процентен дял на видно място върху опаковката. Така се прекратява досегашната практика потребителите да бъдат информирани единствено чрез общите и неясни обозначения „смес от мед от ЕС“ или „смес от мед от ЕС и извън ЕС“.

За първи път милиони европейски граждани ще могат да направят действително информиран избор за продукта, който купуват, както и да подкрепят местните производители и пчелари.

„Това е голяма победа за правото на потребителите да знаят какво купуват и откъде произхожда храната на тяхната трапеза. Прозрачността е основен принцип на защитата на потребителите, а медът е сред продуктите, при които през годините имаше множество съмнения за подвеждащи практики и недостатъчна информация за произхода. Днешното решение е успех за всички честни производители и за милионите европейски потребители“, заяви председателят на Сдружение „За достъпна и качествена храна“ д-р Андрей Велчев.

Организацията изразява своята признателност към Европейската пчеларска асоциация и нейния президент Бощян Ноц, както и към всички европейски пчеларски организации, които в продължение на осем години отстояваха принципа, че „Потребителят е цар“ и има право да знае истинския произход на храните, които консумира.

Сдружение „За достъпна и качествена храна“ приема тази европейска победа и като резултат от дългогодишните усилия на десетки организации, експерти, пчелари и граждани в България и Европа. През последните години организацията работи активно и последователно съвместно с българските пчеларски организации за повишаване на прозрачността при търговията с мед и пчелни продукти, за ограничаване на нелоялните практики и за защита на потребителите от подвеждащи и фалшифицирани продукти.

Чрез множество публични кампании, медийни участия, експертни позиции, анализи и сигнали до компетентните институции, Сдружението неотклонно поставяше въпроса за необходимостта от по-строг контрол върху произхода и качеството на меда. Организацията се гордее със своя принос за защитата на българските потребители и за утвърждаването на по-високи стандарти за прозрачност на хранителния пазар.

България е сред държавите, които през годините бяха сериозно засегнати от проблемите с фалшифицираните пчелни продукти, подвеждащото етикетиране и нелоялната конкуренция спрямо честните български производители. Именно затова новите правила са от изключително значение както за родните пчелари, така и за българските потребители.

В същото време новите изисквания поставят и сериозни предизвикателства пред контролните органи. От ключово значение ще бъде ефективното проследяване и проверка на декларирания произход на меда, както и активното участие на потребителите и пчеларите при сигнализиране за евентуални нарушения.

Сдружение „За достъпна и качествена храна“ призовава българските граждани след 14 юни внимателно да следят новите етикети и да подкрепят българските производители, които работят почтено и отговорно.

 Изказваме специална благодарност към българските медии, които през годините дадоха гласност на проблема с фалшифицираните пчелни продукти и последователно подкрепяха обществените усилия за по-голяма прозрачност на пазара. Без тяхната ангажираност и отговорна журналистика темата нямаше да достигне до толкова много граждани и институции.

Днешният успех доказва, че когато гражданският сектор, пчеларските организации, медиите, експертите и европейските институции работят заедно, резултатите са възможни. Това е победа за българските потребители, за българските пчелари и за правото на всеки гражданин да знае какво купува и какво поставя на своята трапеза.

Днес Европа прави важна крачка към по-голяма прозрачност, повече доверие и по-добра защита на потребителите. Това е победа не само за пчеларите, а за всички европейски граждани.

Патентно ведомство на Република България има удоволствието да Ви покани на 12 юни 2026 г. (петък) от 10:30 ч., да се включите в онлайн уебинар на английски език: „Възможности за интелектуална собственост за МСП в България и Източна Европа“, посветен на практическите аспекти на защитата на интелектуалната собственост, международните възможности за развитие и наличните услуги за подкрепа на иновативни компании и организации.

Уебинарът е подходящ за представители на малки и средни предприятия, стартъпи, научноизследователски организации, бизнес асоциации, клъстери и всички заинтересовани от темата за интелектуалната собственост и международното развитие.

Събитието е организарано от ИКТ Клъстер, с участието на представители на Патентно ведомство, IP SME Helpdesks и международни експерти от иновационната екосистема.

По време на уебинара ще бъдат разгледани теми като:

● основни инструменти за защита на интелектуалната собственост;

● възможности и предизвикателства при излизане на международни пазари;

● услуги и програми за подкрепа на МСП и иновационни организации;

● практически примери и препоръки за защита и комерсиализация на иновации.

Можете да се регистрирате за участие на посочения линк: https://www.ip4smes.ictcluster.bg

От 2001 година IPConsulting® предоставя професионални решения за защита и управление на интелектуалната собственост, помагайки на бизнеса да развива и защитава своите идеи, иновации и брандове.

Компанията предлага цялостно обслужване в областта на регистрацията и защитата на търговски марки, патенти, полезни модели и промишлени дизайни. Екипът изготвя необходимата документация, описания и проучвания, осигурявайки надеждна подкрепа във всеки етап от процеса.

Сред експертизата на IPConsulting® са още защитата на авторски и сродни права, консултации по въпроси, свързани със защитата на конкуренцията и защитата на потребителите, както и специализирани наблюдения и анализи в сферата на интелектуалната собственост.

Доказателство за високото качество на предоставяните услуги е водещото място на компанията в официалната статистика за региона сред представителите с най-много клиенти в производства и процедури пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Именно там се регистрират европейските търговски марки и промишлени дизайни, които осигуряват защита на територията на всички държави членки на Европейския съюз.

Когато става въпрос за защита на идеи, иновации и бизнес идентичност, IPConsulting® е доверен партньор с над две десетилетия опит и доказани резултати.

Контакти:
www.ipconsulting.bg
office@ipconsulting.eu
02 816 2060

Молдова стана 40-ата държава – членка на Европейската патентна организация. Това става след депозирането на документа за присъединяване към Европейската патентна конвенция (ЕПК) на 25 март 2026 г.

От 1 юни заявките за европейски патенти автоматично ще включват посочване на Молдова. Това допълнително разширява потенциалната икономическа стойност на европейските патенти като нематериални активи.

Йозеф Кратохвил, председател на Административния съвет на Европейската патентна организация, заяви: „Присъединяването на Република Молдова отразява непрекъснатата привлекателност и сила на Европейската патентна система. То демонстрира нашата обща ангажираност към насърчаване на иновациите, подкрепа на икономическото развитие и задълбочаване на сътрудничеството в цяла Европа в момент, когато устойчивостта и конкурентоспособността са по-важни от всякога.“

Антонио Кампиньош, президент на Европейското патентно ведомство (ЕПВ), изпълнителният орган на Европейската патентна организация, заяви: „Радваме се да приветстваме Република Молдова като нашата най-нова държава членка. Въз основа на дългогодишното тясно сътрудничество с Държавната агенция за интелектуална собственост (AGEPI) тази стъпка ще подобри още повече достъпа до висококачествена патентна защита за иноваторите в Молдова и в цяла Европа, като същевременно ще засили интеграцията на иновационната екосистема на страната в европейския контекст.“

Европейската патентна организация подкрепя иновациите и икономическия растеж в цяла Европа. От подписването на ЕПК през 1973 г. от 16 държави организацията е нараснала до 40 държави членки. Те включват всички 27 държави членки на ЕС, както и Албания, Исландия, Лихтенщайн, Монако, Черна гора, Северна Македония, Норвегия, Сан Марино, Република Молдова, Сърбия, Швейцария, Турция и Обединеното кралство.

Европейското патентно ведомство прилага централизирана процедура за разглеждане на заявки за европейски патенти за 40-те държави членки на Организацията, една държава с разширено действие (Босна и Херцеговина) и пет държави за валидиране (Мароко, Тунис, Камбоджа, Грузия и Лаоската народнодемократична република). Това позволява на изобретатели, изследователи и компании от цял свят да получат висококачествена патентна защита за своите изобретения в до 46 държави, обхващащи пазар от над 715 милиона души. Създадено през 1977 г., ЕПВ има седалище в Мюнхен, с офиси в Хага, Берлин, Виена и Брюксел, и наброява близо 6 300 служители.

Митническите служители от Териториална дирекция Митница Бургас задържаха над 3300 контрабандни детски играчки в морски контейнер със стоки от Китай.
Контейнерът е селектиран за щателна митническа проверка след извършен анализ на риска от отдел „Митническо разузнаване и разследване“.

По документи той е съдържал 20 „празни машини за наградни игри с щипка“. Митническите служители установяват при проверката, че във всяка от опакованите вендинг машини са укрити недекларирани детски играчки и детски аксесоари.

Установени са контрабандни общо 3320 плюшени детски играчки, пластмасови ключодържатели и други детски аксесоари с изображения на известни анимационни герои и защитени търговски марки. Контрабандните стоки са задържани и по случая ще бъде образувано административнонаказателно призводство.

От началото на годината митническите служители от ТД Митница Бургас са задържали и не са допуснали до пазара в България и ЕС над 37 200 контрабандни детски играчки и артикули в контейнери със стоки от Китай.

Европейското патентно ведомство обяви 12-те финалисти за Европейската награда за изобретатели за 2026 г., с която се отличават изобретатели, чиято работа спомага за справяне с някои от най-сериозните глобални предизвикателства. Тазгодишните финалисти са разработили изобретения, обхващащи сектори, включително биотехнологии, здравеопазване, възобновяема енергия, полупроводници, цифрови технологии, хранителни технологии, квантова техника, железопътен транспорт и усъвършенствано производство.

Избрани от независимо международно жури, финалистите представляват широк спектър от технически области и държави (Китай, Чили, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Полша, Португалия, Швеция, Швейцария, Обединеното кралство и Съединените щати). Техните изобретения подчертават как науката, инженерството и предприемачеството могат да допринесат за по-устойчиви общества, по-силни здравни системи и по-устойчива икономика.

Дванадесет екипа и отделни лица са избрани за финалисти в категориите: „Индустрия“, „Страни извън ЕПО“, „Изследвания“ и „МСП“. Изобретенията.

Победителите ще бъдат обявени от Европейското патентно ведомство по време на Церемонията по награждаването на живо на 2 юли 2026 г. в Берлин. Финалистите за 2026 г. по категории можете да видите тук.

Награда на публиката и награда за цялостно творчество

В допълнение към наградите в категориите, 12-те финалисти ще се борят и за „Наградата на публиката“, която ще бъде определена чрез съвместно гласуване от публиката и независимо жури. Гласуването започва днес и ще продължи до церемонията по награждаването на 2 юли 2026 г.

Носителят на „Наградата за цялостно творчество“ ще бъде обявен на 10 юни 2026 г.

Патентното ведомство отчита съществено увеличение на заявителската активност в областта на патентите за изобретения и за регистрация на полезни модели през настоящата година.

При полезните модели се наблюдава най-значим ръст. От началото на 2026 г. до днес са подадени над 640 бр. заявки за регистрация на полезен модел, докато за същия период на 2025 г. са постъпили 107 бр. заявки за регистрация на полезен модел, което представлява почти петкратно увеличение (499%), на заявителската активност. За сравнение, общят брой заявки за регистрация на полезен модел през 2025 г. е 284, като този показател вече е значително надхвърлен още към началото на май 2026 г.

Ръст се отчита и при заявките за издаване на патент за изобретение. Към днешна дата за настоящата година са подадени 135 бр. заявки за издаване на патент за изобретение, докато през същия период на миналата година техния брой възлиза на 59 бр., което представлява увеличение от почти 130%. За цялата 2025 г. общият брой на подадените заявки за издаване на патент за изобретение е 194 бр.

От началото на 2026 г. Патентното ведомство е постановило почти 500 бр. решения по производства за полезни модели.

Отбелязва се и ръст по отношение на заявките за регистрация на марки, промишлени дизайни, нови сортове растения и породи животни, сертификати за допълнителна закрила, а при исканията за осигуряване на действие на Европейски патенти за територията на Република България се запазва същия интерес като през предходната година. Данните сочат ръст при промишлените дизайни от над 80%, при марките ръст от близо 10%, при новите сортове растения и породи животни повишението е почти 115%, а при сертификатите за допълнителна закрила повишението е 40%.

Тези числа не са просто статистика, а сигнал за технологичен скок. Ако това темпо се запази, 2026 г. ще постави нов стандарт за иновационна активност в България и е възможно страната ни да се нареди сред най-динамичните иноватори в ЕС.

Европейският парламент прие пакет от препоръки, насочени към защита на авторските права и творческите индустрии в ЕС в контекста на бързо развиващия се изкуствен интелект.

Според евродепутатите използването на защитени произведения за обучение на системи за генеративен изкуствен интелект трябва да бъде обвързано със задължително възнаграждение и пълна прозрачност относно използваното съдържание.

Законодателите настояват разработчиците на ИИ да предоставят подробна информация за всички защитени произведения, използвани при обучението на моделите, като липсата на такава информация може да се третира като нарушение на авторското право и да доведе до правни последици.

Предлага се също създаване на нов лицензионен пазар, който да позволява на автори и малки предприятия да предоставят или изключват своите произведения от използване в обучението на ИИ системи.

Особен акцент е поставен върху медийния сектор, който според евродепутатите трябва да бъде защитен от загуба на приходи и трафик, причинени от системи с изкуствен интелект.

Докладчикът по темата подчерта, че ясните правила ще осигурят правна сигурност за разработчиците и справедливо възнаграждение за създателите на съдържание.

Върховен касационен съд постанови окончателно решение по дело за авторски права върху редица литературни произведения, включени в сборници, издавани без съгласие на наследниците на авторите.

Съдът призна за установено, че „Издателство З. С.“ е нарушило авторските права на И. Б. Р.-Л. като наследник на писателя Н. Р., както и на Б. Р., чрез включване, възпроизвеждане и разпространение на произведения в сборниците „Български приказки“ (издание 2017 г.) и „Приказки от цял свят“ (издание 2017 г.), без необходимото съгласие.

Сред засегнатите произведения са редица преработени народни приказки, както и литературни текстове, включително „П.“ на Б. Р., както и произведенията „Лека ни пръст. Мир на праха ни“ и „Писмо от мъртвец“.

В решението си ВКС приема, че са нарушени правата на наследниците, включително правото на авторство, правото на възпроизвеждане, разпространение и разгласяване на произведенията, гарантирани от Закон за авторското право и сродните му права.

Съдът осъжда издателството да заплати на ищцата обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 300 лв. в евро равностойност за отделните групи произведения, както и допълнителни суми за имуществени вреди, всички ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.

Решението поставя акцент върху защитата на наследените авторски права и потвърждава, че използването на литературни произведения в издателска дейност изисква ясно установено съгласие на носителите на правата.

След убедителната победа на предсрочните парламентарни избори на 19 април, коалиция „Прогресивна България“, която ще разполага със 131 депутати в 52-рото Народно събрание, очерта ключовите си приоритети за управление. Сред тях ясно се откроява амбициозна политика в сферата на интелектуалната собственост и патентите – тема, която доскоро оставаше в периферията на публичния дебат.

От коалицията заявяват, че България трябва да премине от икономика на евтин труд към икономика на знанието, в която идеите, иновациите и научните разработки са защитени и превърнати в реална стойност.

В тази посока програмата предвижда създаването на национална рамка за насърчаване на патентната култура. Чрез обучения, консултации и достъп до експертна помощ ще се стимулират учени, инженери и предприемачи да защитават своите разработки и да ги развиват на конкурентно ниво.

Сериозен акцент е поставен и върху финансовата подкрепа за международно патентоване. Държавата ще поема част от разходите за регистрация на европейски и световни патенти – стъпка, която може да отвори пътя на българските изобретения към глобалните пазари.

Програмата включва още изграждане на технологични трансферни офиси към университетите и научните организации. Целта е научните разработки да не остават „затворени“ в лаборатории, а да намират реализация в бизнеса чрез ясни механизми и стимули за изследователите.

Предвиждат се и данъчни облекчения за компании, които създават и регистрират интелектуална собственост в България, както и реализират приходи от лицензиране – ход, който цели да задържи иновациите в страната.

Особено внимание се отделя на връзката между наука и индустрия. Чрез целеви програми ще се насърчава създаването на съвместни патенти, като финансирането ще бъде обвързано с реалното приложение и защита на интелектуалната собственост.

С този пакет от мерки „Прогресивна България“ заявява амбиция да постави иновациите в центъра на икономическото развитие на страната. Дали това ще се превърне в реална промяна, ще зависи от последователността в изпълнението – но заявката е ясна: бъдещето принадлежи на идеите, които са защитени и реализирани.

Кадър: bTV

България вече не е в „черния списък“ на САЩ за наблюдение във връзка със защитата на интелектуалната собственост и борбата с пиратството, става ясно от публикувания от Офиса на търговския представител на САЩ специален годишен доклад. Решението е взето вследствие на значителни целенасочени действия по правоприлагане и напредък при наказателните преследвания през последната година, като резултат от положените усилия за предотвратяване на онлайн пиратството и нарушенията срещу интелектуалната собственост.

През 2025 г. страната ни е демонстрирала сериозен ангажимент към защитата на интелектуалната собственост, предприемайки конкретни мерки за засилване на контрола и прилагането на закона в тази област, се посочва в документа.

В началото на 2026 г. българските правоприлагащи органи проведоха мащабна операция, при която бяха свалени пет от най-посещаваните български пиратски домейни, като един от тях редовно е попадал сред десетте най-популярни сайтове в страната.

Принос за постигнатите добри резултати има и Патентно ведомство на Република България. През 2025 г., в рамките на своите правомощия по административнонаказателна дейност, Ведомството е извършило 479 проверки, в т.ч. и със съдействието на органите на МВР. Издадени са и са сключени общо 323 броя постановления и споразумения, с които са наложени глоби и имуществени санкции в общ размер на около 220 300 лева. Отнети са в полза на държавата общо 39 047 броя стоки/продукти, които подлежат на унищожаване.

В Закона за марките и географските означения беше въведена възможност за премахване на незаконно цифрово съдържание при нарушение, извършено в онлайн среда, както от Съда така и от председателя на Патентното ведомство.

В началото на 2026 г. Ведомството подписа Меморандум за сътрудничество с Прокуратурата на Република България, по чиято линия следва да се осъществяват редица дейности като изготвяне на съвместни анализи и методически документи и др., насочени към внедряване/развиване на добри практики за повишаване ефективността на административно-наказателната и наказателно-правната защита на обектите на индустриална собственост. През м. март 2026 г. в рамките на меморандума беше проведено и първото обучение с представители на Прокуратурата.

Република България официално депозира пред Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) документа за присъединяване към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименования за произход и географски означения – важна стъпка за засилване на международната им защита.

На 31 март в Женева, в рамките на протоколна среща по повод встъпването му в длъжност, посланик Ангел Банджов, постоянен представител на Република България към Службата на ООН и други международни организации в Женева, връчи документа на генералния директор на СОИС Дарен Танг. По време на срещата бе потвърдено дългогодишното и ползотворно партньорство между България и СОИС, както и ключовата роля на интелектуалната собственост за насърчаване на иновациите, конкурентоспособността и устойчивия икономически растеж.

Обсъдени бяха възможностите за задълбочаване на сътрудничеството в областта на интелектуалната собственост, иновациите и цифровата трансформация, включително по-активното участие на страната ни в инициативи и международни форуми на СОИС. Отбелязан бе и напредъкът на България в сферата на високите технологии и иновациите, както и потенциалът за развитие на творческата икономика и подкрепата за иноватори и творци.

Присъединяването на Република България към Женевския акт ще влезе в сила три месеца след датата на депозиране на инструмента в СОИС, а именно на 30 юни 2026 г.

Патентно ведомство организира на 23 април 2026 г. XIV Национален семинар с международно участие на тема: „Интелектуална собственост: екосистема на знанието, иновациите и идентичността“, посветен на Световния ден на интелектуалната собственост (26 април) и Международния ден на книгата и авторското право (23 април).

Семинарът ще се проведе от 10:00 ч., присъствено и онлайн, в зала „Тържествена“ на УниБИТ, гр. София, бул. Цариградско шосе 119.

Организатори на научния форум са Патентно ведомство на Република България, УниБИТ, ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград и АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, в сътрудничество със Службата на ЕС за интелектуална собственост.

Събитието ще се реализира в три направления – Научен форум, Практически форум и Фокус в 90 секунди, в рамките на които ще бъдат обсъдени актуални теми, свързани с интелектуалната собственост в епохата на изкуствения интелект, науката и изкуствата.

В духа на тазгодишното мото на Световната организация за интелектуална собственост – „Интелектуална собственост и спорт: Готови, старт, иновации!“ – ще насочи поглед и към това как идеите, технологиите и творчеството превръщат спорта в сцена за иновации, развитие и вдъхновение.

Програмата на семинара можете да видите ТУК.

Патентното ведомство на Република България публикува Годишния отчет за 2025 г. Анализът на изминалата година отчита ръст в търсенето на закрила на изобретения, марки и нови сортове растения. Налице е и увеличение на издадените сертификати за допълнителна закрила.

В областта на патентната експертиза са предприети мерки за съкращаване на сроковете на производствата, като е постигната средна продължителност под 24 месеца. Положителните тенденции при подаването на заявки показват, че бизнесът и обществеността все по-ясно разпознават правата върху индустриалната собственост като ключов фактор за конкурентоспособност и устойчиво развитие.

Ведомството въведе редица подобрения в портала си за електронни услуги, за да отговори по-добре на нуждите на бизнеса. Обновен е потребителският интерфейс, а електронните регистри вече предлагат нови функционалности, по-широк информационен обхват и значително по-бърза работа.

През отчетната година е изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, с който се въвеждат европейските изисквания за регистрация на географски означения за занаятчийски и промишлени продукти. Проведена е и разяснителна кампания във връзка с новия режим на закрила.

Сред приоритетите през годината е сътрудничеството с образователни институции, с фокус върху младите хора, насочено към повишаване на информираността и стимулиране на бъдеща заявителска активност. Продължава и активното взаимодействие с международни партньори (WIPO, EPO, EUIPO), чрез реализиране на съвместни проекти, насочени към прилагане на добрите европейски практики.

Последователната позиция на Патентното ведомство в законодателния процес на Европейския съюз и в подготвителните органи на Съвета на ЕС допринася за утвърждаването на Република България като предвидим и надежден партньор при развитието на европейската рамка в областта на индустриалната собственост.

Действията са проведени от екипи на сектор „Индустрия и търговия“ към отдел „Икономическа полиция“, подпомогнати от техни колеги в РУ- Асеновград

Полицейската операция стартирала в петък, след придобитата информация, че на територията на асеновградското село Богданица се осъществява незаконна дейност по линия на здравеопазването. При претърсване в помещение, обособено като производствен цех, служителите открили пълначна машина за капсулни хапчета и голямо количество готова продукция. Част от нея била в насипно състояние в чували, а другата – пакетирана в блистери и в кашони. Иззето е и прахообразно вещество, както и различни заготовки и други доказателства. На този етап от разследването е изяснено, че става дума за медикамент, предназначен за неврологично заболяване. Опаковките и лекарствата са били обозначени с търговската марка на световно известна фармацевтична корпорация, без да има необходимите разрешителни документи от правопритежателя. Като заподозрени за незаконното производство и съхранение на медикаментите с полицейски заповеди са били задържани двама чешки граждани, на 52 и 35 години. По случая е образувано досъдебно производство, а с постановление на наблюдаващия прокурор от Районна прокуратура – Пловдив мъжете са привлечени като обвиняеми за престъпление по чл. 172б от НК. Продължава работата по определяне на точното количество иззети лекарства, както и придобиване на данни дали те са били разпространени в търговската мрежа в страната или чужбина.

Европейското патентно ведомство публикува проект на предложение за обща европейска позиция относно хармонизацията на материалното патентно право (Substantive Patent Law Harmonisation – SPLH). Документът, с референтен номер CA/PL 21/25, е насочен към представителите на индустриалната собственост и е достъпен също на страницата на Патентното ведомство.

Във връзка с проекта е открита обществена консултация, в рамките на която представители по индустриална собственост и заинтересовани страни могат да изпратят своите становища и коментари до 16 февруари 2026 г.

Целта на инициативата е да подпомогне бъдещи европейски дискусии и да послужи като основа за изработване на по-единна позиция относно добрите практики в патентното право. След приключване на консултациите темата ще бъде обсъдена от Комитета по патентно право на Европейската патентна организация, който ще заседава на 26 февруари 2026 г.

Проектът обхваща ключови въпроси като въвеждане на 12-месечен гратисен период за разкрития, направени от заявителя, правилата при конфликтни заявки и необходимостта от единна регулация на правото на преждеползване. В документа са включени препратки към действащата Европейска патентна конвенция, както и анализи на съдебната практика и постигнати консенсусни позиции на европейско равнище.

Сред предложенията е възможността заявителите да декларират предварителни разкрития, за да се възползват от гратисния период, както и унифициране на критериите за оценка на новостта при конкурентни патентни заявки. По отношение на правото на преждеползване се предлагат ясни принципи относно условията за възникване и обхвата му.

Отбелязва се, че проектът няма задължителен характер, а държавите запазват правото си да поддържат самостоятелни позиции в бъдещи международни преговори и в националното си законодателство.

Представителите по индустриална собственост могат да изпратят своите мнения до 15 февруари 2026 г. на електронен адрес services@bpo.bg, като в темата на писмото посочат „CA/PL 21/25“ или „SPLH“.

Патентно ведомство има удоволствието да Ви съобщи, че от 01.02.2026 г. се внедряват в експлоатация нововъведения в системите, които целят да улеснят и подобрят Вашата рабoта и електронна комуникация с ведомството и същевременно да подобрят качеството на данните чрез допълнителни контроли и валидации, което ще доведе до подобряване и ускоряване на изпълнението на Вашите искания. Подобренията включват:

• Унифициране и прецизиране на терминологията в потребителския интерфейс: „User area“ на български език е „Потребителска зона“, променени са и заглавия и съобщения, които са преценени като неточни и/или подвеждащи, или в обратната връзка от Вас сме получили по-удачни предложения;
• Достъпът до Потребителската зона е изнесен в горния панел (header) на портала като алтернатива на извикването от падащото меню;
• Подобрена е видимостта на новопостъпилата кореспонденция от Патентно ведомство чрез икона в горния панел (header), в която се индикира наличието и броя непрочетени кореспонденции при наличието на такива;
• В отговора на кореспонденция от ПВ вече е задължително прикачването на PDF файл, подписан с КЕП (което се проверява в момента на подаване);
• От падащото меню на списъците в раздел „Моите обекти и искания“ вече може директно да се сваля не само разписката за подаденаа, но и разписката за приета заявка;
• За електронно заявяване на услугите за ПИС и съдружия вече се изисква подписване с КЕП (с изключение на услугата за включване в курс за обучение);

Повече информация можете да намерите в актуализираните указания за ползване: https://portal.bpo.bg/bpo-portal/guides.

Екипи на Националната следствена служба, ДАНС и ГДБОП съвместно с агенти от Департамента по вътрешна сигурност на САЩ и Департамента по правосъдие на САЩ, под ръководството на Софийска градска прокуратура и Софийска районна прокуратура, извършиха претърсвания и изземвания на 30 адреса в цялата страна.

Специализираната операция е осъществена в тясна координация между българските институции и представителите на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, офиса за разследвания на вътрешната сигурност в Атина, офиса за митническа и гранична защита в София и офиса на Министерството на правосъдието на САЩ в Букурещ, отдела за международно компютърно хакерство и интелектуална собственост.

Акцията е насочена към три от най-големите торент платформи, базирани в Европейския съюз и осъществявали незаконно разпространение на материали, защитени с авторски права.

По време на операцията са идентифицирани лицата, администрирали торент тракерите ArenaBG, Zamunda и Zelka, като по този начин са осигурявали нерегламентиран достъп до филми, музика, игри, софтуер и други форми на интелектуална собственост.

Предприемат се действия по преустановяване на достъпа до незаконното съдържание и премахване на платформите. Иззети са множество компютърни конфигурации, оборудване и други електронни доказателства, чрез които са извършвани престъпления срещу интелектуалната собственост, съгласно чл. 172а, ал. 2 от Наказателен кодекс. Предстои оценка на събраните доказателства и привличането като обвиняеми на лицата, участвали в разпространението на пиратско съдържание в интернет.

В хода на операцията са претърсени жилищни адреси, офиси на счетоводни фирми и други места, като са събрани данни и за пране на пари. Предстои назначаването на комплексна компютърно-техническа експертиза на иззетите технически средства.

С решение от 23 януари 2025 г. Съдът на Европейския съюз отмени решение на Общия съд по дело, свързано с отказ за регистрация на нетрадиционна марка – т.нар. „сензорна позиционна марка“, изобразяваща цилиндрична санитарна вставка.

Делото е образувано по жалба на Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO) срещу решение на Общия съд от 2022 г., с което беше отменен отказът на EUIPO да регистрира заявената марка на швейцарската компания Neoperl AG.

В решението си Съдът приема, че Общият съд е излязъл извън пределите на своята компетентност, като служебно е разгледал и приложил основание за отказ, което не е било анализирано от Апелативния състав на EUIPO. По-конкретно, Общият съд е преценил дали знакът отговаря на изискванията да бъде марка по смисъла на европейското право, без този въпрос да е бил предмет на спор пред EUIPO.

Съдът подчертава, че абсолютните основания за отказ на регистрация на марка, предвидени в европейското законодателство, са самостоятелни и не подлежат на задължителна последователност при разглеждането им. EUIPO има право да откаже регистрация само на едно от тези основания, без да е длъжна да проверява всички останали.

Според Съда, когато Апелативният състав на EUIPO не се е произнесъл по дадено правно основание, Общият съд няма право да го разглежда за първи път, нито да изменя решението по същество. Подобно действие нарушава установената институционална рамка и правото на ефективна съдебна защита на страните.

В резултат на това делото е върнато на Общия съд за ново разглеждане, като по същество предстои той да се произнесе по първоначално наведените от Neoperl основания срещу решението на EUIPO.

Решението е от значение за практиката по регистрация на нетрадиционни марки в Европейския съюз и ясно очертава границите на правомощията между EUIPO, Общия съд и Съда на ЕС.

Публикувано е проектопредложение за Хармонизация на материалното патентно право (SPLH) в Портала на ЕПО

Патентно ведомство на Република България и Европейската патентна организация информира всички заинтересовани лица, че документ CA/PL 21/25 – Проект на предложение за обща европейска позиция относно най-добрите практики от европейска гледна точка в контекста на SPLH, е бил публикуван в Порталът за единен достъп на ЕПО на 26 ноември 2025 г.

Целта на документа е да формира основата за консултация с европейски потребители и последващи обсъждания в Комитета по патентно право.

На заседанието си през октомври 2025 г. Комитетът счете за целесъобразно всяка делегация да проведе свои собствени национални консултации във форматите, в които обикновено участва със своите заинтересовани страни, като следва да се изясни дали проектът на предложение e като цяло балансиран, съгласуван и работещ, и да се идентифицират елементите от него, които биха попречили за постигане на съгласие.

На заседанието си на 26 февруари 2026 г. Комитетът по патентно право ще бъде отново поканен дададе становището си по проекта за обща европейска позиция след проведени консултации с европейски потребители на национално и на европейско ниво и евентуалното мупрепращането до Административния съвет на ЕПО за одобрение като основа за по-нататъшна работа.

Поканени са всички заинтересовани лица в срок до 15 февруари 2026 г. да дадат своите становища и коментари по проекта на документа на имейл адрес: services@bpo.bg, като посочат предмет/тема: документ CA/PL 21/25 или SPLH.

Документът можете да прегледате тук.

Патентно ведомство на Република България предлага на вниманието на всички заинтересовани лица видеоклипове по проект ECP7 на тема „Директива за търговските марки“, създадени в сътрудничество със Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС).

През октомври 2024 г. двете институции организираха уебинар с участието на експерти от Патентно ведомство, в който бяха разгледани ключови теми, свързани с промените, предизвикани от транспонирането на директивата за търговските марки. Като продължение на инициативата, експертите заснеха видеоклипове на същите теми.

С удоволствие Ви информираме, че видеоматериалите от серията ECP7 TMD 2024 вече са достъпни в Обучителния портал на Академията на СЕСИС както и в YouTube канала на Патентно Ведомство. Всички видеоклипове са на български език със субтитри на английски.

Можете да намерите видеата чрез следните линкове към Обучителния портал на Академията на СЕСИС:

Уебинари за реформата в областта на търговските марки: Какво е променено по отношение на подаването на заявка за търговска марка в отделни юрисдикции?

Уебинари за реформата в областта на търговските марки: Какво се е променило в процеса на проучване на търговските марки в отделни юрисдикции?

Уебинари за реформата в областта на търговските марки: Какво се е променило в производството по опозиция на търговски марки в отделни юрисдикции?

Уебинари за реформата в областта на търговските марки: Какво се е променило в производствата по отмяна, обявяване на недействителност и прекратяване на действието на търговска марка в отделни юрисдикции?

Уебинари за реформата в областта на търговските марки: Какво се е променило за притежателите на търговски марки в отделни юрисдикции?

Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на България е стратегически инструмент за развитие, чрез който страната ни получава средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз – част от инициативата NextGenerationEU. В него специално внимание се отделя на творческите индустрии, културните политики и местните културни инициативи, които са ключови за устойчивото развитие на българската култура.

Съгласно закона, организаторите на събития с музика са задължени предварително и писмено да уредят авторските права или директно с правоносителите или чрез споразумение с организация за колективно управление на права.

„Неуреждането на авторските права при публично финансирани културни събития е недопустимо. Това ощетява авторите материално и морално и подкопава доверието в културната политика на държавата. Средствата по НПВУ трябва да бъдат разходвани не само ефективно, но и законосъобразно, в защита на българските творци,“ заявява Иван Димитров, изпълнителен на „МузикАутор“, който бе и специален гост на предаването „Студио Actualno„, за да изложи мотивите на дружеството.

Водещи американски учени и изследователи внесоха становище (amicus brief) във Върховния съд на Съединените щати в подкрепа на искането за преразглеждане на делото Thaler v. Perlmutter, с цел признаване на авторскоправна закрила за произведения, създадени от изкуствен интелект (AI). Сред подписалите документа са професорите Шломит Яниски-Равид и Лорънс Лесиг, както и редица други специалисти в областта на правото и технологиите.

В становището се посочва, че „изключването на произведения, генерирани от AI, от обхвата на авторското право застрашава основите на американската креативност, иновации и икономически растеж“. Според авторите, настояването за задължителен човешки автор при регистрацията на произведения подкопава духа на Закона за авторското право и създава правна несигурност в бързо развиващата се дигитална среда.

Случаят е свързан с изобретателя д-р Стивън Тейлър, който търси защита за произведението „A Recent Entrance to Paradise“, създадено от неговата AI система Creativity Machine. Американската служба за авторско право отказа регистрацията с аргумента, че творбата няма човешки автор. В жалбата си Тейлър твърди, че службата неправомерно е обявила човешкия елемент за задължителен, въпреки че Върховният съд преди това е постановил, че единственото условие за авторско право е оригиналността.

В становището се изтъква, че изключването на AI произведенията от авторскоправна защита ще засегне най-вече индивидуалните творци и малките предприятия, които използват генеративен изкуствен интелект, за да създават визуално, текстово и музикално съдържание. Подчертава се, че авторското право би могло да насърчи равнопоставеност и достъп до творчество за хора с увреждания, като пример е посочен дизайнерът Шон Ааберг, който продължава професионалната си дейност благодарение на генеративен AI след преживян инсулт.

Становището обръща внимание и на икономическия аспект, като цитира данни на Американската търговска камара: индустриите, базирани на авторско право, са допринесли с 3,37 трилиона долара към БВП на САЩ през 2023 г. и осигуряват заетост на над 21 милиона души. В същото време използването на изкуствен интелект в корпоративния сектор е нараснало с 23% спрямо предходната година, а според анализ на McKinsey генеративният AI може да създаде икономическа стойност между 2,6 и 4,4 трилиона долара.

Авторите подчертават, че Върховният съд традиционно е адаптирал авторското право към новите технологии – от фотографията и цветната литография до софтуера – и призовават съдът отново да направи това, като признае, че произведенията, създадени от AI, заслужават закрила.

В заключение се предупреждава, че ако Съединените щати не изяснят своята позиция, рискуват да изостанат спрямо държави като Великобритания, Китай и Япония, които вече разработват механизми за признаване на авторски права върху творби, генерирани от изкуствен интелект. Решението по делото Thaler v. Perlmutter може да се превърне в повратна точка за глобалното авторско право и за бъдещето на творчеството в епохата на изкуствения интелект.

Гражданин подаде официален сигнал за измама при онлайн поръчка на медицински уред и последвало некоректно отношение от страна на куриерска фирма.

На 7 май 2025 г. той получава праткаот куриерска фирма, съдържаща нежелан и фалшив продукт, поръчан от интернет сайт lfacetious.monster. Вместо рекламирания неинвазивен глюкомер на SIEMENS, в пратката е открит обикновен пулсоксиметър — без инструкции, без гаранция, без етикетировка на български и без идентификация на производител.

„Пратката беше отваряна и не съдържаше продукта, който поръчах. Липсваше дори финансов документ, а цената, която платих на куриера, беше по-висока от обявената в сайта,“ споделя подателят на сигнала.

По думите му, куриерът не е предложил оглед на пратката преди плащане, а служител на кол центъра е отказал да предостави информация за подателя на пратката.

„На етикета липсва адрес на изпращача — заменен е с адрес на куриерската фирма. Така пратката е напълно лишена от необходимата информация и възможност за рекламация,“ допълва потърпевшия.

Мъжът е поискал незабавно спиране на плащането към изпращача, възстановяване на сумата и съдействие за получаване на реалния продукт. В сигнала си той прилага снимки на опаковката, продукта, етикетите и проведените разговори с куриера.

Случаят поставя сериозни въпроси за сигурността на онлайн пазаруването, отговорността на куриерските фирми и защитата на потребителите от фалшиви стоки.

Граждани и експерти припомнят, че при онлайн покупки потребителите имат право да проверят пратката преди плащане, както и да върнат стоката в 14-дневен срок, ако тя не отговаря на описанието. При съмнение за измама сигнал може да се подаде към Комисията за защита на потребителите.

От Варненската детско- юношеска опера излязоха с официална позиция по повод отворено писмо на Петър Одажиев, в което се изразяват съмнения за авторските права върху постановката на варненска сцена.

Ето какво изпрати като позиция до медиите Ганчо Ганчев – художествен ръководител на ВДЮО  по повод твърденията в Отвореното писмо на Петър Одажиев  

Като ръководител на Варненска детско-юношеска опера се чувствам лично засегнат, че г-н  Петър Одаджиев отправя в публичното пространство непроверени и несправедливи нападки  по повод получените от нас права за постановката на „Вдън гори“ по музика и текст на Стивън  Сондхайм.

Тъй като не знам дали поведението на г-н Одажиев е следствие от неточна и непълна  информация или е проява на недобронамереност, съм длъжен да посоча истината.

Варненската детско-юношеска опера е функция на ЦПЛР – Общински детски комплекс, Варна.  Формацията съществува от 33 години и е единствена по рода си в България. Позната е в  музикалните среди и се радва на уважението на много професионалисти, културни институции  и др. От момента на създаването си до днес състава представя своите продукции (предимно  мюзикъли, музикални приказки и други) на сцената на Държавна опера – Варна. За целта има  сключен договор между ЦПЛР – ОДК, Варна и Държавна опера – Варна.

Финансирането на състава е от бюджета на Общински детски комплекс, от спонсори, от участие  в различни програми на общинско и национално ниво, от родители и т.н. Често работим с  продуцент, който поема административните тежести при усвояване на средствата.

Заявявам професионално и отговорно, че за всички свои изиграни представления ВДЮО  заплаща авторските права към лицензодържателите. Това се случва по различни начини в  зависимост от конкретната ситуация, лично от ЦПЛР – ОДК, Варна, от Държавна опера – Варна,  или от фирма, която е поела ангажимента да уреди тези плащания. В преки отношения с MTI сме получавали лиценз за „Уестсайдска история“ (лично със съдействието на американския  посланик в България), „Ани“ (с пряка комуникация с вицепрезидента на MTI – Америка),  „Голям“ (чрез отдела за авторски права на Държавна опера – Варна в комуникация с Алекс  Дейнджърфийлд) и др.

Ето какъв е случаят с постановката „Вдън гори“:

През 2024 г. Варненска детско-юношеска опера получи лиценз за поставяне на мюзикъла „Вдън  гори“ от MTI – Europe чрез фирмата, с която работим и която продуцира този спектакъл, за  което разполагаме със съответния договор. На основание дадения лиценз и договора ни с  Държавна опера – Варна, ние изиграхме на сцената на Държавна опера – Варна 3 прекрасни и  успешни представления (заложени в договора с MTI) през месеците ноември и декември 2024  г. За постановката екипът на ВДЮО получи Награда „Варна“.

В този ред на мисли, г-н Одажиев допуска основна грешка, като отправя своето Отворено  писмо с неправомерни нападки срещу Държавна опера Варна. И за да стане съвсем ясно, нека  посоча още веднъж:

1. Държавна опера – Варна е в копродукция с Варненската детско-юношеска опера, така  че въпросът с лицензирането на „Вдън гори“ въобще не се отнася до Държавна опера  Варна. За това отговаря фирмата лицензоползвател и съставът, който представя  спектакъла.
2. Постановката се представя на сцената на Държавна опера – Варна на основание  договор, сключен между Държавна опера Варна и ЦПЛР – ОДК за продукциите на  ВДЮО.
3. Алекс Дейнджърфийлд отказва професионални права за постановка на „Вдън гори“, но  MTI преотстъпва любителски права на ВДЮО.
4. Договорът с MTI – Europe е с изтекъл срок и по техен съвет сме депозирали заявление  за ново лицензиране.
5. Държавна опера – Варна планира месеци, дори години напред, своите представления,  които могат и да отпаднат, но само по обективни причини. Такъв е случаят с „Вдън  гори“. Залегнал в репертоарния план на Държавна опера Варна, спектакълът се  предвижда да бъде изнесен през месеците ноември и декември 2025 г.

Всички тези факти опровергават неверните твърдения на г-н Одажиев.

Желая му успех в работата, по-обстойно проучване на конкретиката и етичност в  комуникацията с колегите от културния сектор в България.

С уважение,

Ганчо Ганчев

Диригент и художествен ръководител на

„Варненска детско-юношеска опера“

Митническите служители на ТД Митница София задържаха 217 комплекта бижута със знаци на четири търговски марки в пратка от Казахстан.

На 7.04.2026г. след анализ на риска, митнически служители от сектор „Митнически оперативен контрол“ в отдел „Митническо разузнаване и разследване“ при Териториална дирекция Митница София селектират за проверка колет с тегло 18 килограма, изпратен от Казахстан до българско дружество. Стоката е декларирана като „бижутерийна имитация от медна сплав, покрита с родии и злато“.

Митническите служители са извършили пълна проверка и са установили 217 комплекта бижута, съдържащи различни комбинации на гривни, обеци, колиета, пръстени и висулки. Бижутерийните изделия са щамповани с логото на четири луксозни търговски марки за бижута и висок клас аксесоари.

Поради съмнение за нарушаване на правата върху интелектуалната собственост, в изпълнение на Европейски регламент 608/2013 стоките са задържани. За случая ще бъдат уведомени притежателите на съответните марки.

Последният голям случай на задържани бижута от ТД Митница София беше в края на февруари 2026 година. Тогава митническите служителите откриха над 1200 бижутерийни изделия със знаци на търговски марки, в 10-килограмов колет идващ от Китай.

Митническите служители от Териториална дирекция Митница Бургас задържаха 33 692 контрабандни детски играчки и артикули при три отделни проверки на морски контейнери със стоки от Китай.

След извършен анализ на риска от отдел „Митническо разузнаване и разследване“, контейнерите са селектирани за щателни митнически проверки. Те са съдържали групажни стоки от Китай за България. Получатели са три различни български фирми, а изпращачи са също различни фирми от Китай.

Единият от контейнерите по документи е съдържал автомати за детски играчки, детски батути, трамплини и резервни части за тях. При извършената щателна проверка са открити недекларирани 18 673 детски играчки, детски часовници, ключодържатели и аксесоари. Те са били укрити във фабрични кутии на декларираните автомати за играчки.

Голяма част от контрабандните детски артикули са с изображения на известни анимационни герои и защитени търговски марки.

При друг контейнер с групажни стоки от Китай са открити при щателната митническа проверка недекларирани 10 000 жетони и 129 резервни части, също за детски игрални устройства. В третия случай са установени недекларирани 4890 антистрес топки в кашони, укрити между декларирани стоки, също от Китай.

Контрабандните общо 33 692 артикули са задържани. По случаите ще бъдат образувани три административнонаказателни производства.

Близо 4000 артикула, носещи белезите и означенията на различни търговски марки, са иззети в хода на полицейска операция на ГДБОП в Пловдив, проведена в нощта срещу 17 март.

При проверка на три автомобила, спрени в района на гр. Свиленград, са открити различни по вид текстилни изделия. Превозните средства, едно от които с чужда регистрация, са управлявани от български граждани.

Образувани са досъдебни производства под надзора на Районна прокуратура – Хасково.

В държавен вестник, бр. 24 от 6 март 2026 г. са обнародвани измененията и допълненията в Закона за марките и географските означения, с които се въвежда европейската система за закрила на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти и изискванията на Регламент (ЕС) 2023/2411. Със законовите промени Патентното ведомство на Република България се определя за компетентен национален орган съгласно чл. 12 и чл. 50 от регламента. Разширяват се и правомощията на ведомството в областта на административнонаказателната дейност, включително чрез въвеждане на възможност за премахване на фалшиви стоки от онлайн платформи за търговия.

Промените засягат и процедурите за марки, като важен момент за потребителите на услуги е, че се въвежда изискването за подписване на заявките за марки.

Въвеждат се изменения и в Закона за патентите и регистрацията на полезни модели, Закона за промишления дизайн, Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни и Закона за топологията на интегралните схеми.

Съществена промяна е предвидена за националните и европейски патенти за биотехнологичните изобретения – когато описанието включва листинг на последователности, ако листингът е над 10 страници, вече се дължи такса само за 10 страници.

Приетите изменения представляват последователна стъпка в усилията за ефективна защита на обектите на индустриална собственост, както и за утвърждаване на добрите практики в областта.

Общинските съветници от „Има такъв народ“ във Варна Юлиян Минчев и Цветелина Атанасова представиха публично хронология на събития и документи, свързани с организацията на Международния балетен конкурс – едно от най-престижните културни събития в града и в световното балетно изкуство. Двамата заявиха, че в последните седмици около конкурса са се появили „манипулации, невярна информация и прикриване на факти“ и настояха темата да бъде изяснена пред обществото.

Предлагат възстановяване на Международния балетен конкурс – Варна от 2027 г.

“Неслучайно той е наричан „балетната Олимпиада“, защото на него идват изпълнители — мъже и жени, които професионално се занимават или предстои да се занимават с балет. Искам да припомня няколко важни факта. На първо място — това е първият в света конкурс от този тип, който се провежда за професионални изпълнители. С течение на времето подобни конкурси започват да се създават на много места, но и днес от същия ранг, мащаб и престиж има още само три — в Москва, Хелзинки и Джаксън (САЩ)”, отбеляза Минчев.

Той отбеляза, че конкурсът е с дългогодишна история — за 60 години има проведени 28 издания. Петнадесет от тях са организирани от Министерството на културата, а останалите 13 — от Фондация „Международен балетен конкурс Варна“, при същото високо ниво на участници, жури и репертоар. Това доказва, че фондацията може да организира конкурса заедно с Министерството и други партньори на нужното професионално ниво.

Според изложеното от съветниците, по време на заседание на Комисията по култура и духовно развитие към Общинския съвет е било направено погрешно твърдение, че Фондация „Международен балетен конкурс Варна“ не е собственик на марката. Те посочват, че това е опровергано от данните в Европейското патентно ведомство, където марката е регистрирана и подновявана през 2011 и 2021 г. и е валидна до 2031 г.

Минчев и Атанасова твърдят, че въпреки наличната регистрация, Общината е обявила намерение сама да заяви марката, като според тях са подадени документи с невярно съдържание. Те уточняват, че в официално писмо Министерството на културата не дава на Община Варна правомощия да регистрира търговската марка.

Поради това съветниците настояват за оставката на директора на дирекция „Култура и духовно развитие“ Светослава Георгиева, аргументирайки се с „разпространение на неистини и уронване престижа на институциите“.

Община Варна регистрира марката Международен балетен конкурс към службата на Европейския съюз за интелектуална собственост

Те подчертаха, че Международният балетен конкурс – първият в света професионален балетен конкурс – е ключово събитие за града с 60-годишна история и 28 издания, проведени от Министерството на културата и от Фондацията. По думите им опитите да се „олекоти или комерсиализира“ формàтът биха навредили на престижa на конкурса.

Съветниците настояват Община Варна да организира кръгла маса с всички заинтересовани страни — фондацията, Министерството на културата, експерти, меценати и спонсори — за да се гарантира провеждането на следващото издание през 2027 г. Те подкрепят и инициативата конкурсът да бъде обявен за част от недвижимото културно наследство на България.

В заключение те заявиха, че публичността е необходима, за да не се допуска ескалация на спорове, които биха могли да навредят на международния авторитет на събитието.

Източник: TheSite24.net

Технологични и правни новини от седмицата: спорове за патенти, съдебни решения и действия на ЕС и САЩ в защита на интелектуалната собственост

Тази седмица в света на технологиите и правото на интелектуална собственост настъпиха редица важни събития. Американският апелативен съд отхвърли жалба на Motorola, Европейският парламент се готви да съди Европейската комисия, Samsung беше осъдена да плати над 191 милиона долара за нарушени патенти, а американските власти започнаха повторна проверка на патент на Nintendo, свързан с популярната игра Pokémon, съобщава IPWatchdog.com.

Motorola губи дело срещу Патентното ведомство на САЩ

Федералният апелативен съд в САЩ реши, че Motorola Solutions няма законен интерес да оспорва решението на Патентното ведомство (USPTO), с което беше отменено указание на бившия директор на агенцията относно процедурите за патентни обжалвания. Съдът постанови, че документът не е имал задължителен характер и не създава права, които Motorola да може да защитава.

Съдът в Калифорния потвърди присъда за CoComelon

Апелативният съд на Девети окръг в САЩ потвърди присъда от 23,5 милиона долара в полза на създателите на детския видеосериал CoComelon. Китайската компания BabyBus, продуцент на поредицата „Super JoJo“, е призната за виновна в неправомерно копиране на герои и сюжетни елементи, включително популярния герой JJ. Съдът прие, че JJ е оригинален и достатъчно отличителен персонаж, за да бъде защитен с авторски права.

Европейският парламент подготвя дело срещу Европейската комисия

Юридическата комисия на Европейския парламент (JURI) гласува предложение да заведе дело пред Съда на Европейския съюз срещу Европейската комисия. Поводът е решението на Комисията да оттегли проект за регламент относно лицензирането на т.нар. стандартно-ключови патенти (SEP), използвани в мобилните технологии 4G и 5G. Решението на комисията предизвика напрежение сред депутатите, които смятат, че това действие излиза извън правомощията ѝ.

Великобритания отсъжда в полза на Stability AI срещу Getty Images

Висшият съд в Лондон отхвърли по-голямата част от обвиненията на Getty Images срещу разработчика на изкуствен интелект Stability AI. Съдът прие, че Getty не е представила достатъчно доказателства, че изображенията ѝ са били използвани за обучение на алгоритмите. Освен това Stability AI е предприела мерки за премахване на водните знаци от резултатите си.

САЩ настояват за по-строга защита на интелектуалната собственост в Канада и Мексико

Съветът за насърчаване на иновациите (C4IP) призова Американското търговско представителство (USTR) да използва предстоящия преглед на търговското споразумение САЩ–Мексико–Канада (USMCA), за да настоява за по-добро спазване на правилата за защита на интелектуалната собственост. Организацията посочи слаб контрол върху онлайн пиратството в Канада и забавено прилагане на законите за авторски права в Мексико.

Samsung осъдена да плати 191,4 млн. долара за OLED патенти

Жури в щата Тексас постанови, че Samsung е нарушила два патента, свързани с OLED екрани, притежавани от ирландската компания Pictiva Displays – наследник на технологиите на OSRAM. Решението задължава южнокорейския гигант да изплати 191,4 милиона долара. Делото обхваща широк кръг продукти – от смартфони и телевизори до носими устройства.

Други новини от седмицата

• Патентното ведомство на САЩ удължи срока за обществено обсъждане на предстоящи промени в процедурите за патентни спорове.
• Европейското патентно ведомство (EPO) проведе 22-рата си среща с големи корпоративни заявители в рамките на инициативата си за подобряване на качеството на услугите.
• Nintendo ще премине през повторна проверка на патент, свързан с функционалности в игрите от серията Pokémon.
• Европейската служба за интелектуална собственост (EUIPO) пусна нов инструмент с изкуствен интелект за предварителна проверка на заявки за търговски марки.
• Американската компания Adeia заведе дело срещу AMD за нарушаване на десет патента, свързани със съвременни технологии при производството на микрочипове.

От света на технологиите и бизнеса

Microsoft обяви създаването на нов екип „MAI Superintelligence“, който ще се занимава с разработването на авангардни изкуственоинтелектни решения под ръководството на Мустафа Сюлейман, шеф на Microsoft AI.
Междувременно някои от водещите компании в света на патентите, сред които Sony, LG, Siemens и Cisco, ще представят своите финансови резултати през следващата седмица.

Патентното ведомство на Република България съобщава, че тази година за първи път ще бъде отбелязан специален ден, посветен на експертите по индустриална собственост – 11 ноември 2025 г.

Инициативата е част от Проект на Програмата за развитие на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), насочен към признание и честване на експертите по индустриална собственост. Проектът беше предложен от Кралство Саудитска Арабия по време на тридесет и третата сесия на Комитета за развитие и интелектуална собственост (CDIP) и стартира през януари тази година.

В рамките на проекта СОИС стартира глобална дигитална кампания, чиято цел е да популяризира ключовата роля на експертите по индустриална собственост – висококвалифицирани професионалисти, които чрез своята експертиза и всеотдайна работа допринасят за защитата и развитието на иновациите, творчеството и конкурентоспособността в световен мащаб.

Повече информация за инициативата и свързаните дейности на СОИС може да откриете на официалната страница на организацията:ТУК.

Патентното ведомство на Република България, в сътрудничество със Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС), организира информационен уебинар на тема: „Реформата в законодателството на ЕС относно правната закрила на промишлените дизайни“, който ще се проведе на 11 ноември 2025 г. от 11:00 до 12:00 часа.

По време на уебинара участниците ще имат възможност да се запознаят с новата реформа в областта на промишлените дизайни на ЕС, вече действаща на ниво регламент и подлежаща на транспониране в националното законодателство. Реформата цели модернизиране и уеднаквяване на правилата за правна закрила на дизайните в рамките на Европейския съюз.

Регистрацията за уебинара е достъпна ТУК.

През месец септември 2025 г. Патентното ведомство на Република България сключи административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проектно предложение по процедура BG16RFPR001-1.007 „Насърчаване заявяването и защитата на права по индустриална собственост от страна на МСП чрез подпомагане дейността на Патентно ведомство на Република България“ по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021–2027, с общ размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ – 16 300 000 лв.

Основната цел на проекта е да се улесни достъпa на микро-, малките и средни предприятия до системата за индустриална закрила, като се подпомогне процесът по заявяване и защита на патенти, търговски марки и други обекти на индустриална собственост. Наред с това са предвидени дейности за популяризиране и подобряване на информационното обслужване на бизнеса, с цел повишаване на заявителската активност сред МСП.

Финансовата помощ ще позволи на повече български предприятия да се възползват от предимствата на защитената индустриална собственост, като по този начин ще развиват по-успешно иновации и ще увеличат своята конкурентоспособност както на вътрешния, така и на международните пазари.

Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ вече публикува информация за предоставената помощ в публичния списък на операциите, с цел гарантиране на прозрачност и отчетност пред обществото.

Задържан и обвинен е създателят на интернет страницата

Експертите на дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП преустановиха дейността на интернет страница, излъчвала неправомерно обекти на авторско право, без необходимото по закон съгласие от правоносителите. Специализираната операция на киберполицаите е проведена на 24 септември на територията на област Пловдив. Образувано е досъдебно производство под надзора на Районна прокуратура – Пловдив.

В хода на работата са установени създателят и администратор на сайта, начинът на финансирането на незаконната дейност, както и източниците на нелегално съдържание. При извършените действия по разследването са претърсени две жилища в област Пловдив и са иззети две компютърни конфигурации и сървър.

Мъж на 32 години е привлечен като обвиняем за това, че в периода от 26 май м.г. до 24 септември т.г., в условията на продължавано престъпление, чрез използване на компютърни конфигурации и сървър от интернет адрес е разпространявал и излъчвал 11 704 видеоматериала – филми, обекти на авторско право без необходимото по закон съгласие на вносителя на съответното право, което представлява престъпление по чл. 172а ал.1 вр. чл.26 ал.1 от Наказателния кодекс.

Излязоха резултатите от общоевропейското младежко информационно табло за авторските права за 2022 г. относно възприемането на интелектуалната собственост сред младите европейци. Проучването, публикувано от EUIPO чрез Европейската обсерватория за нарушения на правата върху интелектуалната собственост, има за цел да хвърли светлина върху най-новите тенденции в използването на законни и незаконни онлайн източници сред европейците на възраст от 15 до 24 години и техните възприятия и поведение спрямо авторските права и фалшивите стоки.

Резултатите са представени като част от общоевропейска кампания за повишаване на осведомеността за Световния ден за борба с фалшифицирането.

Закупуване на фалшиви продукти

Отразявайки периода след пандемията, новото проучване установява, че 37% от младите хора са закупили един или няколко фалшиви продукта умишлено през последните 12 месеца. Това е значително увеличение в сравнение с предишните резултати.

Фалшивите продукти, които младите хора най-често купуват умишлено, са:

•  Дрехи и аксесоари (17%).
• Обувки (14%)
• Електронни устройства (13%)
• Хигиена, козметика, лична хигиена и парфюми (12%)

Онлайн пиратство

Умишленото пиратство остава значително, като 21 % от младите потребители (един на всеки пет) признават, че са имали търсен достъп до пиратско съдържание през последните 12 месеца.

Достъпът от законни източници обаче набира все по-голяма популярност сред по-младите поколения. 60 % твърдят, че не са използвали, пускали, изтегляли или предавали поточно съдържание от незаконни източници през последната година. Можем да направим сравнение с 50 % през 2019 г. и 40 % през 2016 г., което потвърждава тенденцията.

Основни причини за търсене на реплики и пиратско съдържание

Цената и наличността продължават да бъдат основните причини за закупуване на фалшиви продукти и умишлен достъп до пиратско съдържание. Въпреки това социалните влияния, като поведението на семейството, приятелите или познатите, придобиват значителна сила. Въпреки това осъзнатият риск от кибер измами, и вероятността от попадане на вируси в дигиталните устройства са част от предпоставките, които ограничават използването на нелегални източници.

Използвани източници

• В областта на литературните произведения
  • Международна асоциация на издателите/ International Publishers Associsation (IPA): www.ipa_uie.org;
  • Съюз на писателите;
  • Съюз на преводачите: www.bgtranslators.org;
  • Булрепро сдружение на автори и издатели за колективно управление на правата при презаписване и репрографиране на произведения за лично ползване;
  • Ахури сдружение за международен обмен на публикувани и непубликувани ценни научни и художествени произведения;
  • АНЛ – България асоциация “Нехудожествена литература – България”. Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност, в частна полза за колективно управление на права на автори и преводачи на нехудожествена литература;
  • ИНТЕРФИЛМАРТ сдружение за закрила на произведения на литературата, изкуството и науката, популяризиране на съвременната българска култура в страната и чужбина, утвърждаване на европейските критерии в авторското право, както и в полза на младите хора, избрали изкуството за своя бъдеща професия
• В областта на музикалните произведения:
  • Международен съюз на авторите и композиторите /International Confederation of Societies of Authors and Composers/ (CISAC);www.cisac.org;
  • Музикаутор сдружение за колективно управление на авторски права в музиката www.musicautor.org;
  • БГАУТОР Сдружение продуценти, артисти и автори за колективно управление на авторски права;
  • Национален музикално-фолклорен съюз
• В областта на сценичните произведения:
  • Театъраутор дружество на автори на сценични произведения за управление на авторски права;
  • Юсаутор сдружение за защита на авторски и сродни права www.iusauthor.com;
• В областта на филмите
  • Филмутор-дружество за управление на авторски права;
  • Сдружение на авторите на филмови произведения;
  • Сдружение на авторите на филмови преводи;
  • Сдружение на филмовите и телевизионни режисьори
• В областта на софтуерните продукти
  • Асоциация на софтуерните и информационни индустрии / Software &Information Industry Association (SIIA): www.siia.net;
  • Алианс на софтуерните компании Business Software Alliance: www.bsa.org;
  • СОФТАУТОР дружество на автори на компютърни програми;
• В областта изобразителното изкуство
  • ИЗА-АРТ
• В областта на фотографските произведения
  • Фотографска академия сдружение на автори;
  • Фотографски информационен център;
  • Асоциация на професионалните фотографи в България
• В областта на произведение на архитектурата
  • Съюз на архитектите в България

За актуална информация относно всички адреси на уебсайтове на националните органи за управление на авторски права: www.wipo.int/directory

Използване на обект на авторско право е:

• възпроизвеждането на произведението;
• разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
• публичното представяне или изпълнение на произведението;
• излъчването на произведението по безжичен път;
• предаването и препредаването на произведението по кабел;
• публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин;
• превеждането на произведението на друг език;
• преработката на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение;
• реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен;
• предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
• вносът и износът на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото.

Използване на произведение е налице, когато действията се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.

Произведение – обект на авторското право може да бъде използвано със съгласието на автора, освен ако не е предвидено противното изрично в ЗАПСП.

• Как възникват организациите за колективно управление на права?
• Ефективно ли е колективно управление на права?
• Видове организации за колективно управление на права

Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът от 70 години започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.

Авторът има право:

1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това;
2. да иска признаване на неговото авторство върху съответното произведение;
3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
6. да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;
8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението. Следва да се отбележи, обаче, че авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби.

Основно имуществено право на автора е изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. Изключение са само случаите, в които този закон разпорежда друго.

Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Юридически лица и трети физически лица могат да са носители на авторски права само в изрично предвидените в закона случаи, като до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение, а създателите се явяват „съавтори“.

Съгласно чл. 3 от ЗАПСП „ Обектите на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:

1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения – драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. произведения на архитектурата;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание;
10. кадастрални карти и държавни топографски карти;
11. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
12. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
13. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.?Обект на авторското право може да бъде и част от произведение, както и подготвителните скици, планове и други подобни.“ Важно е да се отбелеат следните изключения, които не се приемат за обекти на авторско право съгласно българския закон, а именно:
    • нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;
    • идеи и концепции;
    • фолклорни творби;
    • новини, факти, сведения и данни.

Тоест не може да се претендира за авторство върху една идея, факт или новина, което е и едно от най-честитие запитвания.

Други статии свързани с авторското право може да откриете в Copyrights.bg.

Съгласно чл.2 от ЗАПСП „Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението“. Тоест момента на създаване на дадено произведение е и моментът на възникване на авторските права, свързани с него. Авторското право, за разлика от други права на интелектуална и индустриална собственост възниква без необходимостта да се получи регистрация или признаване на правото от даден орган.

Отношенията, свързани с обекти на авторско и сродни права се регламентират в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

С понятието „сродни права“ се означават правата на определени групи лица, които посредничат между авторите и публиката при довеждане на авторски произведения до зрители и слушатели. Пълното наименование е „права, сродни на авторските“, възприето поради сходството им с авторското право.

Сродни права се признават на:

• артистите за техните артистични изпълнения
• продуцентите на звукозаписи за продуцираните от тях записи
• продуцентите на филми за продуцираните от тях записи на филми и други аудиовизуални произведения
• радио- и телевизионните организации за техните програми

Общото между четирите групи носители на сродните права е че довеждат произведенията на авторите до крайните потребители, до публиката. Всеки от посредниците има свой принос в процеса на подготовка на произведенията за потребление и доставянето им на потребителите в годен за потребление културен продукт. Без техните усилия и инвестиции, много произведения биха си останали при техните създатели. Този тип права са признати именно за да защитят интересите на тези, които се включват в процеса по реализация на авторски произведения и затваряне на културния процес при потребителите.

* Като полезна литература за по темата виж Цакова В., „Права на артисти изпълнители, продуценти на записи и излъчващи организации“, С., ИСК при УНСС, 2007. В книгата се разглеждат въпросите същността и категориите права, сродни на авторските, за тяхната уредба в международните договори, в европейските директиви и в националното законодателство.

Закрилата на сродните права се урежда с международни договори и от националното законодателство. Договори на СОИС, ратифицирани от Р България са:

• Конвенцията на СОИС за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, известна като Римска конвенция;
• Конвенция за закрила продуцентите на звукозаписи срещу неразрешеното възпроизвеждане на техните звукозаписи, известна като Женевска конвенция;
• Договорът за изпълненията и звукозаписите и др.?Основен закон в България, уреждащ отношенията в областта е Законът за авторското право и сродните му права от 1993 г. От 2007 г. част от вътрешното право на страната ни стана и правото на Общността. Сред директивите на ЕО в областта на сродни права могат да се посочат:
• Директива 92/100/ЕО за правото на наем и правото на заем и за някои сродни права в областта на интелектуалната собственост;
• Директива 93/83/ЕИО за координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към излъчване чрез спътник и препредаване чрез кабел;
• Директива 93/98/ЕИО за хармонизирането на срока на закрила на авторското право и някои сродни права;
• Директива 2001/29/ЕО за хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и много други.

Възникване на сродни права

Сродните права възникват автоматично, в момента на създаване на закриляния обект – изпълнение, запис, програма. За признаването на сродни права и ползването им от закрила, не е необходимо извършването на никакви допълнителни действия като вписване, регистриране и др.

Сродните права са комплексни по своя характер. Те включват имуществени (икономически) правомощия и едно или две неимуществени.

Неимуществено право на артисти, продуценти и излъчващи организации е правото на име/наименование. То им осигурява възможност да изискват тяхното име да бъде посочвано, съобщавано или по друг начин огласявано при използване на изпълнението, съответно на записа или програмата. Допълнително неимуществено право, признато само на артистите е правото им да изискват запазване целостта и неизменяемостта на своите записани изпълнения. Конкретното съдържание на имуществените правомощия зависи от вида на закриляния обект и по-точно – от възможните действия по неговото използване.

• артистите имат изключителните права по отношение на своите изпълнения на живо, да разрешават тяхното записване, излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел, а по отношение на записаните си изпълнения – да разрешават тяхното излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел, публично изпълнение, предлагане на достъп в интернет, внос и износ на екземпляри от записа;
• продуцентите на звукозапис имат изключителното право по отношение на своите записи да разрешават тяхното възпроизвеждане в екземпляри, разпространението, вносът и износът на тиражираните екземпляри, публичното изпълнение на записите, излъчването им по безжичен път, предаването и препредаването им по кабел и предлагането на достъп до тях в интернет;
• продуцентите на първоначалния запис на филм и друго аудиовизуално произведение имат по отношение оригинала на филма и копията, получени в резултат на този запис изключителното право да разрешават тяхното възпроизвеждане в екземпляри, публичното прожектиране, излъчването по безжичен път, предаването и препредаването по кабел, разпространениео им, предлагането на достъп в интернет, вноса и износа на екземпляри, превеждането, дублирането и субтитрирането;
• радио- и телевизионните организации имат изключителното право да разрешават по отношение на излъчената или предадено от тях програма нейното преизлъчване по безжичен път, предаването й по кабел, записването, възпроизвеждането и разпространението на записи от програмата и предлагането на достъп до програмата в интернет.

Времетраене

Срокът за който се признават сродните права е ограничен по време. Той е определен със закон и не може да се съкращава или удължава. Като правило срокът е 50 години, изчисляван от началото на годината, която следва годината на настъпване на определено събитие:

• при артистичните изпълнения – публикуването на записа на изпълнението, а когато записът не е бил публикуван или изпълнението не е било записано – неговото изпълнение;
• при звукозаписите – разгласяването на звукозаписа, а когато той не е разгласен – от осъществяването му;
• при филмите и други аудиовизуални произведения – от разгласяването на филма, а когато той не е бил разгласен – от създаването му;
• при програмите на радио- и телевизионните организации – от първото излъчване или предаване на програмата.

Отстъпване

Притежателите на сродни права могат сами да извършват действията от съдържанието на правото за използване на изпълнение, запис и програма или да разрешават на други лица използването им по един, няколко или всички възможни начини. Разрешението се дава с договор, сключван между притежателя на сродно право и ползвател. Договорът е възмезден, като възнаграждението между страните се уговаря свободно.

В случаите когато индивидуалното договаряне между притежателите на сродни права и ползвателите практически е невъзможно или е силно затруднено поради големия брой на притежателите на права, на ползвателите и на обектите за използването на които се дава разрешение, договарянето се извършва на колективна основа с посредничеството на Организации за колективно управление на права. Дейността на ОКУП е уредена освен в Закона за авторското право и сродните му права и Закона за юридическите лица с нестопанска цел, така и в Устава им, включително и отношенията с техните членове.

• В областта на музикалните произведения:
  • Международно бюро за управление на механичните права (BIEM): www.biem.org;
  • Междунарона Федерация на Музикантите (FIM);
  • Международна федерация на звукозаписващата индустрия International Federation of the Phonographic Industry (IFPI):www.ifpi.org;
  • International Federationof Reproduction Rights Organization (IFRRO): www.ifrro.org;
  • Асоциация на независимите музикални компании /Indipendent Music Companies Association (IMPALA): www.impalasite.org;
  • БАЗИ българска асоциация на звукозаписната индустрия;
  • Профон – дружество за колективно управление на правата на продуцентите на звукозаписи в България, www.prophon.org;
  • Българска изпълнителска асоциация (БИА);
  • Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП) www.bamp-bg.org/;
  • АртПроМузика сдружение на артисти-изпълнители, продуценти на звукозаписи и радио- и телевизионни организации за колективно управление на права, сродни на авторското;
  • Европейска агенция за защита на изпълнителските продуцентските и авторските права;
  • НАЗИП национална асоциация за защита на изпълнителските права;
  • БГАУТОР Сдружение продуценти, артисти и автори за колективно управление на авторски права
• В областта на сценичните произведения
  • Юсаутор сдружение за защита на авторски и сродни права www.iusauthor.com;
  • Артистаутор дружество за колективно управление и защита правата на артистите
• В областта на филмите
  • Асоциация на българските филмови продуценти;
  • АЖИКОА Европа асоциация за колективно управление на аудиовизуални произведения в Европа