Правна уредба на сродните права
Закрилата на сродните права се урежда с международни договори и от националното законодателство. Договори на СОИС, ратифицирани от Р България са:
- Конвенцията на СОИС за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, известна като Римска конвенция;
- Конвенция за закрила продуцентите на звукозаписи срещу неразрешеното възпроизвеждане на техните звукозаписи, известна като Женевска конвенция;
- Договорът за изпълненията и звукозаписите и др.?Основен закон в България, уреждащ отношенията в областта е Законът за авторското право и сродните му права от 1993 г. От 2007 г. част от вътрешното право на страната ни стана и правото на Общността. Сред директивите на ЕО в областта на сродни права могат да се посочат:
- Директива 92/100/ЕО за правото на наем и правото на заем и за някои сродни права в областта на интелектуалната собственост;
- Директива 93/83/ЕИО за координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към излъчване чрез спътник и препредаване чрез кабел;
- Директива 93/98/ЕИО за хармонизирането на срока на закрила на авторското право и някои сродни права;
- Директива 2001/29/ЕО за хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и много други.
Възникване на сродни права
Сродните права възникват автоматично, в момента на създаване на закриляния обект – изпълнение, запис, програма. За признаването на сродни права и ползването им от закрила, не е необходимо извършването на никакви допълнителни действия като вписване, регистриране и др.
