Мерки за стимулиране на конкуренцията

КЗК предлага мерки за стимулиране на конкуренцията на пазара на медицински услуги

Комисията за защита на конкуренцията прие становище за съответствието с правилата на конкуренцията на правната уредба, регламентираща дейността на лечебните заведения за извънболнична помощ. Производството пред КЗК e образувано по собствена инициатива на комисията в резултат на извършен от нея предварителен преглед на нормативната уредба в областта на здравеопазването. В тази връзка Комисията предлага на компетентните органи – Народно събрание на Република България, Министерски съвет, Министър на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса – да отменят някои от разпоредбите на Закона за лечебните заведения и свързаните с него актове.

КЗК е на мнение, че компетентните органи следва да преценят целесъобразността от съществуващата към момента формална, но не и фактическа забрана за вертикална интеграция между различните видове лечебни заведения. Комисията счита, че преценката за евентуално изменение на нормативната уредба в това отношение следва да бъде извършена след задълбочен анализ и оценка от всички заинтересовани страни. Вертикалната интеграция на пазара на медицински услуги от болнични заведения по ЗЛЗ има както положителни, така и отрицателни ефекти по отношение на конкуренцията на този пазар и потенциалните ползи за пациентите, като например по-широк и по-лесен достъп на пациентите до медицинска помощ, по-голям избор на изпълнители на тази помощ, както и по-високо качеството на оказваната медицинска помощ.

КЗК предлага да се изменят и/или отменят разпоредбите на Националния рамков договор и/или на Закона за лечебните заведения така че да не се ограничава възможността на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ към МС, МО, МВР, МП и МТИТС да участват на пазара на специализирана извънболнична медицинска помощ по договор с НЗОК. За разлика от останалите лечебни заведения от болничната помощ, независимо от собствеността им, поради специфичния ред за тяхното създаване и юридическия им статут, ведомствените лечебни заведения са затруднени да създадат отделно юридическо лице за извършване на извънболнична медицинска помощ, което да може да сключи договор с НЗОК.

КЗК счита за ограничителна нормата на чл. 81 от ЗЛЗ, според която лекари/зъболекари, които работят по трудов договор в лечебно заведение от болничната помощ, могат да осъществяват дейност в специализираната извънболнична помощ по договор с НЗОК само в случаите, когато в конкретното лечебно заведение съществува недостатъчност от медицински специалисти с конкретната специалност. Според КЗК това поставя лицата, които работят единствено в специализираната извънболнична помощ в привилегировано положение спрямо тези, които работят в болнични заведения. От гледна точка на правилата на конкуренцията, ефектът от приложението на разпоредбата на чл. 81 от ЗЛЗ е създаване на правни и административни бариери за навлизане на реимбурсния пазар и изключване от този пазар на лекарите/зъболекарите, работещи в лечебно заведение за болнична помощ, в качеството им на самонаети лица. В резултат на това се ограничава и достъпът на пациентите до висококачествено медицинско обслужване, финансирано от НЗОК, още на етапа на специализираната извънболнична помощ. В тази връзка Комисията предлага чл. 81 от ЗЛЗ и свързаните с него разпоредби в други нормативни/административни актове да бъдат отменени.