Европейски промишлен дизайн за бисквита, обявен за недействителен

Показаният тук регистриран дизайн на Общността, регистриран и публикуван през 2009г., е оспорен чрез процедура по обявяване на недействителност въз основа на чл. 25(1)(b) Регламент на Съвета (EC) No 6/2002 за европейските дизайни от 12 декември 2001г (CDR) поради несъответствие с изискванията на чл.5 и чл.6 от CDR за новост и индивидуален характер, както и поради попадането му сред дизайните, изключени от закрила, тъй като произтичат единствено от техническа функция, съгласно чл. 8(1) CDR. Опонентът представя няколко по-ранни промишлени дизайна, твърдейки, че те са препятствие за новостта и индивидуалния характер на оспорения дизайн (три дизайна, показани по-долу).
Опонентът твърди и, че външния вид на дизайна е продиктуван единствено от неговата техническа функция, тъй като единствената причина да се регистрира дизайн на бисквитата с изображение, което я показва разчупена на половина, е да се покаже, че тя има шоколaдов пълнеж, характеристика, която не би била видима, ако бисквитите бяха показани цели.
Посочените основания за недействителност са отхвърлени от Ведомството за европейски марки и дизайни OHIM, най-вече защото претендираната техническа функция се отнася по-скоро до изобразяването на промишления дизайн, отколкото до продукта, в който дизайна е въплътен; OHIM счита, че по-ранните дизайни не са идентични, а регистрираният европейски дизайн произвежда различно цялостно впечатление в информираните потребители сред всички представени по-ранни дизайни. Срещу решението е подадено обжалване.
Становището на Трети апелативен борд е, че регистрираният дизайн на Общността не разполага с отличителен характер по отношение на по-ранните дизайни, показани по-долу и го обявява за недействителен. Въпроса за техническа функция е изоставен в полза на твърдението, че шоколадовия пълнеж не е видим по време на нормалната употреба съгласно чл.4 CDR. Трети апелативен борд потвърждава, че пълнежът не допринася за външния вид на бисквитата, когато не е счупен, и следователно не се взима предвид при преценката на индивидуалния характер. Според апелативния борд, регистрираният дизайн не произвежда различно цялостно впечатление в информираните потребители от това на по-ранните промишлени дизайни.
Притежателят на регистрирания европейски дизайн отнася случая до Общия съд на ЕС, оспорвайки преценката на отличителния характер на дизайна. Освен това твърди, че изключвайки пълнежа на бисквитата, Трети апелативен борд неправилно е приложил чл. 4(2) CDR, тъй като бисквитата не е комплексен продукт, а и дори в случая да трябваше да се споменават чл. 4(2) CDR и ‘нормалната употреба’, пълнежът е част от обичайното представяне на бисквитата по време на реклама, за да видят потребителите какво има в нея, следователно той допринася за цялостния изглед на продукта и следва да се вземе предвид.
Общия съд на ЕС потвърждава решението на Трети апелативен борд и отхвърля обжалването, постановявайки, че:
• Концепцията за ‘нормална употреба’ е релевантна само когато е необходимо да се направи преценка дали може да се предостави закрила на дизайн, приложен към или въплътен в продукт, представляващ компонент на комплексен продукт по смисъла на чл.3(c) CDR.
• Бисквитата не е комплексен продукт, защото не е съставена от множество компоненти, които могат да бъдат сменяни, позволявайки разглобяване и повторно сглобяване.
• Следователно, в обхвата, в който бисквитата би трябвало да бъде оценена се определя съгласно чл.3(a) CDR, а не чл. 4(2).
• Въпреки че оспореното решение е неправилно отнесено към чл.4(2), това не се отразява на заключенията в него.
• Шоколадовият пълнеж в бисквитата е видим, само при нейното разчупване, следователно не допринася към външния вид на продукта.
• Само видимите характеристики на продукта, показани от оспорения промишлен дизайн, могат да бъдат взети предвид при преценката на отличителния му характер.
• Неправилната груба повърхност на бисквитата, нейният златист цвят, кръгла форма и наличието на парченца шоколад, са характеристики, общи за регистрирания европейски дизайн и по-ранните дизайни, от решаващо значение за цялостното впечатление на информирания потребител.
• По-гладката повърхност на оспорения дизайн в сравнение с първия и третия промишлени дизайни, заедно с различията по отношение на броя, конкретните размери и донякъде по-видимото присъствие на шоколадови парченца на всеки от тези дизайни и на оспорения дизайн, не придават отличителен характер на последния. С оглед на свободата на дизайнерското решение, тези различия не водят до различно цялостно впечатление на информирания потребител, по начин, който да облагодетелства оспорения дизайн. Следователно, Трети апелативен борд не е сгрешил, постановявайки, че оспореният дизайн няма отличителен характер.

Източник: Alicante News