Въведение в авторското и сродните му права за малки и средни предприятия

Авторското право дава възможност на създателите на компютри и иновации,композитори, артисти и т.н възможността на закрила на техните произведения или творби (филми, скулптури, програми).
Изключителните права, които получава автора, му позволяват да контролира икономическата употреба на произведенията си и да получава заплащане за това.
Авторското право обезпечава на свои ред също и редица ,,неимуществени права”.
Сродните права се отнасят към категорията права, предоставени на артисти – изпълнители, продуценти и т.н. Като в някои страни са обединени в едно понятие (САЩ – copyright), а в други страни разглеждат сродните права като отделна категория (Франция -,,neighboring rights”).
Съществуват три вида сродни права:

• Права на артистите-изпълнители върху техните изпълнения. Най-общо казано това са песни или драматични постановки на вече съществуващи такива, като чрез сродните права те биват предоставени на трети лица да ги ,,повторят” едно към едно или да направят импровизация на вече съществуващото произведение.
• Права на продуцентите на звукозаписи.
• Права на радио и телевизионните организации върху техните честоти и канали предавани по безжичен или по кабел път.

Авторското и сродното право дава ред преимущества на вашия бизнес, а именно:

• Контролира търговското използване на оригинални произведения: произведенията използващи тези протекции (музика, филми, книги) не могат да бъдат копирани или използвани за комерсиална цел от трети лица без разрешението на притежателя на правата.
• Генерира приход: притежателя на авторско и сродно право може да го използва с цел продажба, копиране или лицензиране, предоставящо правото на трети лица да използват произведението срещу определена сума;
• Защита срещу нарушители: притежателя на авторско или сродно права има възможността да предяви правни претенции срещу трети лица злоупотребили с продукта му.

За придобиване на авторско или сродни на него права е препоръчително да се направи консултация със съответния национален закон за авторско и сродните на него права или да се направи правна консултация с компетентен специалист в областта.
Много страни са членки на няколко важни международно споразумения, които от своя страна улесняват процеса по получаване на авторско и сродни на него права без излишна формалност.
Обхвата на подлежащите на авторско-правна закрила произведения е голям. Това могат да бъдат редици категории произведения:

• Литературни (книги, списания, вестници);
• Музикални;
• Драматургични;
• Художествени (анимация, чертежи, рисунки);
• Фотографски (както на хартиен, така и на дигитален носител)
• Компютърни програми;
• Мултимедийни продукти.

Авторските права защитават както произведения, представени в печатен формат, така и тези създадени в електронна или дигитална среда.
Основният критерии на който трябва да отговаря едно произведение за да получи закрила е то да бъде оригинално, тоест това трябва да е произведение създадено независимо от чужда творба и да не е заимствано. Оригиналността е свързана с формата на изразяване, но не и до заложената идея.
В някои страни има изисквания, произведението да бъде изразено под някаква материална форма. Това означава, че то трябва да бъде описано или на хартия или на някакъв електронен носител. Условието едно произведение да бъде изразено звуково или чрез образи е неговото предаване да е направено едновременно с неговото фиксиране. Авторското право защитава както публикувани, така и непубликувани произведения.
Обектите, които не подлежат на авторско-правна закрила са няколко:

• Идеи или концепции-авторското право защитава начинът на изразяване на идеите и концепциите, но не и на заложените в дадено произведение идея или концепция;
• Факти или информация – Авторското право не може да закриля факт или информация била тя от историческа, новинарска или от биографичен характер, може да се защити само метода по който фактите или информацията са представени;
• Имена, заглавия, лозунги и други са изключени от авторска правна закрила с изключение ако в тях няма елемент на творчество. Едно лого може да бъде защитено с авторско право, ако отговаря на определени изисквания;
• Официални издания на правителството-в повечето страни нямат право на авторска закрила;
• Произведения на приложното изкуство не са защитени с авторско право в някои страни. Декоративните елементи на това изкуство могат да бъдат защитени по закона за промишления дизайн.

Авторските права предоставят два вида закрила. Имуществени права, които защитават икономическите интереси на автора при евентуална търговска печалба, неимуществените права защитават творческата цялост и репутацията на автора.
Имуществените права предоставят на автора изключителното право да забранява или позволява използването на произведението му. Никои друг не може да използва неговият продукт, ако той не е съгласен. Така авторът предпазва себе си от посегателство на чужди страни с цел облагодетелстване от произведението. Изключителните права включват няколко основни привилегии:

• Възпроизвеждане на копия от произведението-това е копиране на СД или книга,свалянето на програма от интернет без да се заплати за това;

• Разпространяване на копия от произведенията – това е право което спира възможността на трети лица да продават или да лицензират копия от произведението на автора, важно е тук да се отбележи че тази закрила най-често се отнася до първата продажба на произведението, след това купувачът може да препродаде копието, да го даде под наем или да създава вторично произведение, базирано на него;
• Отдаване под наем на копия от произведението – това най-често се отнася до произведения от кинематографски, музикален или компютърен характер;
• Създаване на преводи или адаптации на произведението – тук идеята че така създадени произведения се наричат вторични творби, които са базирани на първични защитени предходни творби;
• Публично изпълнение на представяне на произведения пред публика – това е правото на автора да представи творбата си публично, чрез радиото или телевизията.

От своя страна неимущественото право се основа на френското авторско право, което разглежда интелектуалните творби като въплъщение на авторовата душевност. Неимуществените права на автора са:

• правото да изисква признание на неговото авторство върху произведението;
• право да иска запазване целостта на произведението.

Неимуществените права не могат да се прехвърлят на трети лица понеже по смисъла си са лични, изключение правят някои страни където може да се договорят дори и неимуществените права на произведението.
Продължителността на правната закрила на авторското право в повечето страни е до живот, дори 50 или повече години след смъртта на автора, след този период се смята че произведението вече е свободно за ползване от всеки желаещ. Ако пък произведението е плод на няколко автора (съавторство) тогава периода за закрила започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор. Относно закрилата на неимуществените права – те в повечето случай са вечни, а в някои страни изтичат със смъртта на автора.
Сродните права от своя страна имат далеч по малък времеви период. Те обикновено са с продължителност 20 до 50 години от датата на получаването на закрила.
Закрилата на авторско или сродно на него права се предоставя без каквито и да е било официални процедури, то влиза в сила от мига на неговото създаване или депозиране.
Въпросът с доказването на собственост на вашето произведение стой по малко по-различен начин, за да може успешно да докажете оригиналният му произход е възможно да използвате няколко метода:

• Някои страни разполагат с национално бюро по авторски права което позволява чрез такса да бъде регистрирано вашето произведение;
• Приема се и депозиране чрез банка или адвокат, може и просто да се изпрати копие от произведението в запечатан плик по специализиран доставчик;
• Публикуването на произведение трябва да е маркирано със знак за авторско право;
• Препоръчително е то да бъде отбелязано с специфична стандартна идентификационна номерационна система;

Произведенията на електронен или цифров носител могат да бъдат защитени също чрез изброените по горе методи. Проблемът тук е, че те за значително по-уязвими от кражба или непозволено копиране. Тъй като са в интернет пространство, лесно могат да бъдат свалени и използвани от трети лица. Затова има различни методи за спирането на подобни нарушения, като на потребители им се позволява само да четат или да слушат произведението, без да могат да го свалят или копират.

Има и нови мерки за спазването на електронната закрила ,,Управление на дигитални права”. Има два начина по които елементите и системите за управление на дигитални права могат да помогнат за контролирането на авторските права в дигиталните системи:

• Създаване на дигитални произведения с информация за защита с авторско право, името на собственика, което се нарича ,,информация за управление на правата”;
• Използване на ,,средства за технологична закрила” , които помагат да е контролира възможността на потребителите да гледат, слушат, записват, извличат и др.

Що се отнася до закрилата на вашето произведение в чужбина ,много страни имат сключени по между си договори, така произведение създадено в една страна автоматично получава авторска закрила в страните-членки с международни договорни отношения.
Важно е да се знае, че вашето произведение ползва териториално действие, така че да бъде авторско защитено в друга страна, то трябва да отговаря на критериите за авторско право в съответната страна.

Важно е да разграничим понятията ,,автор” и ,,собственост”. Автор на произведението е лицето което го е създало, докато ,,притежанието” на авторското право е съвсем друго нещо. Притежателят е лицето, което може да използва изключителните права върху произведението си – да го копира, разпространява или използва. Принципно авторското право върху произведението принадлежи на неговият създател (автор), но в някои случаи това не стои точно така. Примерно, ако произведението е съзадедо от служител във фирма като част от неговото задължение, или то е специално поръчано, или е създадено от няколко лица.
Неимуществените права винаги принадлежат на създателя си, изключение правят някои практики в други страни, където тези права могат да бъдат откупени.
Авторското право създадено от служител възложено от неговият работодател принадлежи на работодателят, но не винаги и навсякъде авторските права автоматично се причисляват към последния.
Ако произведение е създадено при възлагане или като поръчка, най-често фирмата която е създала поръчката държи авторските права, а фирмата която е възложила задачата получава лиценз върху продукта, разбира се и тук са налице други практики освен тази.
Произведение което от своя страна е създадено чрез съавторство, авторските права обикновено се упражняват на основата на сключено между съавторите споразумение. Ако няма такова споразумение се приемат следните правила:

• Когато двама автори се съгласят да обединят своят труд в едно произведение, тогава всеки съавтор дава съгласието си за упражняване на авторско право;
• Колективно произведение – това е когато се прави сборно произведение, но всеки от съавторите изисква негово произведение да се използва и поотделно, а не само като единно цяло;
• Вторични произведение – това е когато се прави произведение на основата на вече създадено и защитено с авторско право първично произведение. Тогава авторът на вторичното произведение, може да претендира за авторско право, само на онези аспекти, които се явяват оригинални.

Ако вашата компания притежава авторско право върху произведение, вие автоматично придобивате голям набор от изключителни права. Само вашата компания може да разпространява, копира, използва произведението, ако трети лица имат интерес от него вие може да му дадете лицензия върху продукта, или да му продадете някое от неговите опции или цялото произведение срещу заплащане.
Съществуват редица начини за търговско използване на творчески произведения:

• Може да продадете произведението защитено с авторско право или да създадете копие от него и да го продадете
• Може да предоставите лицензия на трето лице да използва вашата творба;
• Може да продадете вашето авторско право върху произведението както частично така и изцяло

Авторското право обикновено винаги остава за автора на това произведение, освен, ако той изрично не прехвърли чрез споразумение правата си на трети лица.
Често в бизнеса се налага да се използва вече защитено с авторско право произведение с цел усъвършенстване на вашият бизнес. Когато използвате чужди творби извън, целите на вашия бизнес или за целите на вашия бизнес вие се нуждаете от специално разрешение за това, дори да използвате само част от чуждото произведение. Както споменахме по-горе има такива части и творби които не подлежат на закрила от авторско право, те могат да се ползват свободно от всички или пък на такива произведение чиито срок на авторско право е изтекъл или автори, които са се отказали от авторските си права.
Съществуват два основни начина за разрешение за използване на произведения, защитени с авторски или сродни права.Едното е чрез използване на услугите на ОКУП или чрез сключване на споразумение директно с притежателя на авторските права, ако е възможно това.
За да имаме налице нарушаване на авторско право е когато трети лица използват произведението на автора без неговото позволение. Имуществените права са нарушени когато са извършени действия без съгласието на притежателя на авторското право. Пример е разпространяването на произведението в други страни, копиране и продаване на произведението без необходимото съгласие. Дори само част от произведението да е използвана, това пак е нарушаване на авторското право.
Що се отнася до неимуществените права, те са нарушени когато приносът ви към творбата не е признат, или произведението ви е обект на подигравателно отношение, ако е било частично или напълно изменено с цел да наруши вашата репутация.
При опит или при установено нарушение само човекът които е притежател на авторското право може да предприеме каквото и да е било действие срещу трети лица. Има специалисти и адвокатски кантори, които могат да ви дадат информация как и какво трябва да предприемете срещу нарушителите следвайки съдебния ред.
Може и да изпратите писмо до всички предполагаеми нарушители за възможно съществуване на конфликт. Това което ще предприемете до голяма степен зависи от това какво целите да постигнете, дали искате да изненадате нарушителите като използвате съдебния ред, или смятате че не е в ваш интерес едни дълъг съдебен процес и предпочитате да напишете писмо до нарушителят.
Има и трети вариант, който е извън съдебните способи за уреждане на спорове за нарушения на авторски права, това е свикването на арбитражен съд или посредничество. Предимствата на този вид съд е че има много по малко формалности, самата процедура протича по-бързо и в крайна сметка може да запазите добри бизнес отношения с другите компании.

Иван Николов Вътов – студент в
Магистърска програма “Управление на иновациите и изследователската дейност”