WIPO отчита почти троен ръст на патентите за генеративен AI

Генеративният изкуствен интелект вече не е само една от най-обсъжданите технологии в света. Той все по-бързо се превръща и в поле за глобална надпревара за интелектуална собственост.

Нови данни на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) показват силен ръст на патентната активност. Броят на публикуваните патентни семейства, свързани с генеративен изкуствен интелект (GenAI), е нараснал от приблизително 14 000 през 2023 г. до над 37 800 през 2025 г.

Само между 2024 и 2025 г. броят на GenAI изобретенията практически се удвоява. Публикуваните патентни семейства се увеличават от 18 862 до 37 808.

Според WIPO ускорението отразява вълната от научноизследователска и развойна дейност след появата на ChatGPT в края на 2022 г. Допълнителен фактор е бързото навлизане на големите езикови модели в реални продукти и услуги.

Какво представлява патентното семейство?

При анализа на патентната активност броят на отделните патентни документи невинаги показва колко самостоятелни изобретения стоят зад тях. Една и съща разработка може да бъде предмет на заявки за патентна защита в няколко държави и съответно да доведе до публикуването на множество свързани патентни документи.

Затова при подобни анализи се използва понятието патентно семейство – група от свързани патентни заявки, отнасящи се до едно и също или близко техническо решение.

Този подход позволява по-точно да се проследява развитието на иновационната активност, без едно изобретение да бъде преброявано многократно само защото за него се търси защита на различни пазари.

Именно затова ръстът до 37 808 публикувани GenAI патентни семейства през 2025 г. е показателен за мащаба, с който се развиват технологичните решения в тази област.

Кои компании водят в патентната надпревара?

Данните на WIPO показват значителни промени и сред водещите притежатели на патенти, свързани с генеративен AI.

През 2025 г. първите позиции заемат:

1. SoftBank
2. Tencent Holdings
3. Ping An Insurance Group
4. Baidu
5. Chinese Academy of Sciences
6. State Grid Corporation of China
7. Alphabet/Google
8. Zhejiang University
9. Microsoft
10. IBM

Особено впечатляващо е изкачването на японската SoftBank. Според WIPO компанията вече разполага с 2 985 публикувани GenAI патентни семейства за периода 2014–2025 г., като практически целият този портфейл е резултат от заявки, подадени през последните години.

При американските компании Alphabet/Google е водещият притежател на GenAI патенти с 1 083 патентни семейства, следвана от Microsoft и IBM.

Класацията показва още една важна тенденция: разработването и защитата на AI технологии вече не са запазена територия единствено за традиционните софтуерни компании. Сред активните участници присъстват финансови и инвестиционни групи, инфраструктурни компании, научноизследователски организации и университети.

Това е ясен знак, че генеративният AI постепенно се превръща в хоризонтална технология, която навлиза в почти всички икономически отрасли.

Китай остава лидер, но конкуренцията се разширява

Географското разпределение на патентната активност очертава ясно изразена международна технологична надпревара.

Според WIPO водещите икономики по произход на GenAI изобретенията през 2025 г. са:

1. Китай
2. САЩ
3. Япония
4. Република Корея
5. Индия
6. Германия
7. Канада
8. Обединеното кралство
9. Израел
10. Швейцария

Китай продължава да доминира глобалната GenAI патентна активност. Само през 2024 и 2025 г. от страната произхождат над 43 000 публикувани патентни семейства – повече от общия им брой през предходното десетилетие.

В същото време растежът в САЩ и Япония се ускорява значително. Япония например се изкачва от четвърто на трето място, като броят на публикуваните GenAI патентни семейства нараства от 398 през 2023 г. до 3 835 през 2025 г.

За Европа особено интересна е позицията на Германия, която вече е на шесто място в глобалната класация и изпреварва Обединеното кралство, утвърждавайки се като водещата европейска локация за GenAI изобретения.

WIPO отбелязва и още един показателен факт – при седем от десетте водещи икономики през последните две години са публикувани повече GenAI патентни семейства, отколкото през цялото предходно десетилетие.

Какво може да бъде патентовано при генеративния AI?

Бързото увеличаване на броя на AI патентите неизбежно поставя въпроса какво всъщност може да бъде защитено с патент.

Самият факт, че едно решение използва изкуствен интелект, не го превръща автоматично в патентоспособно изобретение.

Според актуалните Насоки за експертиза на Европейското патентно ведомство (EPO) моделите и алгоритмите за изкуствен интелект и машинно обучение по своята същност могат да имат абстрактен математически характер. Това обаче не означава, че техническите решения, в които те се използват, са изключени от патентна защита.

Ключово значение има техническият принос на конкретното приложение.

AI или machine learning решение може да допринася за техническия характер на изобретението, когато се използва за постигането на конкретен технически ефект или за решаването на технически проблем.

EPO например посочва като техническо приложение използването на невронна мрежа в устройство за наблюдение на сърдечната дейност, която идентифицира неравномерен сърдечен ритъм.

Към типичните технически приложения могат да се отнесат и системи за класифициране на цифрови изображения, видео, аудио или речеви сигнали въз основа на технически характеристики.

Различен е случаят при задачи, които сами по себе си нямат техническа цел. Например EPO посочва, че класифицирането на текстови документи единствено според тяхното текстово съдържание по принцип е лингвистична, а не техническа задача.

Следователно важният въпрос при AI изобретенията не е само дали се използва алгоритъм, а каква техническа функция изпълнява той в рамките на цялостното решение.

Наред с това продължават да се прилагат и общите изисквания за патентоспособност – изобретението трябва да бъде ново, да включва изобретателска стъпка и да бъде промишлено приложимо.

Големите езикови модели излизат начело

Патентните данни разкриват и значителна промяна в самите технологии, които компаниите се стремят да защитят.

През 2025 г. големите езикови модели (Large Language Models – LLM) вече изпреварват генеративните състезателни мрежи (GAN) и се превръщат в най-голямата категория GenAI модели по обем на патентната активност.

За периода 2014–2025 г. WIPO идентифицира приблизително 20 900 патентни семейства, свързани с LLM технологии, в сравнение с около 18 800 при GAN.

След тях се нареждат:

• дифузионни модели;
• вариационни автоенкодери (VAE);
• авторегресивни модели.

Особено динамично е развитието на дифузионните модели. Броят на свързаните с тях патентни семейства нараства от едва 441 през 2023 г. до близо 4 000 през 2025 г.

Тази тенденция е пряко свързана с развитието на широко използвани технологии за генериране на изображения и видео.

Изображенията и видеото остават най-голямата категория

По отношение на видовете данни, които генеративните модели обработват или създават, изображенията и видеото продължават да бъдат най-голямата категория.

За периода 2014–2025 г. WIPO идентифицира приблизително 40 000 публикувани патентни семейства, свързани с изображения и видео, като повече от 13 800 са публикувани само през 2025 г.

Същевременно много бързо расте и категорията „текст“. Патентните семейства, свързани с текстови приложения на генеративния AI, се увеличават от около 3 400 през 2023 г. до почти 11 800 през 2025 г.

Наблюдава се значително развитие и при използването на GenAI в софтуерното програмиране. Патентните семейства в категорията „software/code“ нарастват от 339 през 2023 г. до 1 616 през 2025 г.

Подобни данни превръщат патентната статистика не просто в измерител на вече разработени технологии, а и в индикатор за областите, към които се насочват значителни научноизследователски и бизнес инвестиции.

Защо IP стратегията трябва да започне още при разработването на AI продукта?

Бумът на патентната активност има и ясно практическо значение за компаниите и стартъпите, които разработват собствени AI решения.

При подобен продукт стойността невинаги е концентрирана в един актив. Тя може да бъде разпределена между техническо решение, софтуерен код, алгоритми, бази данни, обучителни процеси, know-how, търговски тайни, марки, авторски права и договорни отношения.

Затова патентоването обикновено трябва да бъде разглеждано като част от по-широка стратегия за интелектуална собственост.

Още в процеса на разработване е полезно да се направи преценка кои компоненти на технологията могат да бъдат предмет на патентна защита, кои е по-разумно да останат поверителни като ноу-хау или търговска тайна и за кои са приложими други права на интелектуална собственост.

Особено внимателно трябва да бъде планирано и публичното разкриване на технологията.

Публикуването на техническа информация онлайн, представянето на решение на конференция, демонстрирането му пред външни лица или излизането на пазара може да има значение за изискването за новост. Конкретните последици зависят и от юрисдикцията, в която впоследствие се търси патентна защита.

Затова решението какво, кога и къде да бъде разкрито е добре да бъде част от IP стратегията още преди публичното представяне на продукта.

Патентите като карта на бъдещата технологична конкуренция

Почти трикратното увеличение на GenAI патентните семейства между 2023 и 2025 г. показва много повече от нарастващата популярност на изкуствения интелект.

Патентната информация позволява да се проследи в кои технологии компаниите влагат научноизследователски ресурс. Тя показва и кои разработки компаниите смятат за стратегически. Освен това разкрива на кои пазари те търсят дългосрочно конкурентно предимство. Тенденция, която се наблюдава и при патентните заявки в областта на високите технологии.

В този смисъл днешната патентна активност може да бъде разглеждана и като ранен индикатор за бъдещите технологични пазари и области на конкуренция.

WIPO също поставя акцент върху нарастващото стратегическо значение на патентния пейзаж при генеративния AI. В условията на все по-наситена патентна среда решенията какво да бъде защитено, в кои държави да бъде потърсена защита и как отделните права да бъдат комбинирани ще имат все по-голямо значение за конкурентните позиции на бизнеса.

Следователно глобалният ръст на патентите за генеративен AI не е просто статистически феномен.

Той показва, че наред с надпреварата за създаване на по-мощни модели се развива и друга конкуренция. Това е надпреварата за защита и контрол върху технологиите, които изграждат следващото поколение дигитални продукти и услуги.

За бизнеса въпросът вече не е само как да използва генеративния изкуствен интелект. Все по-важно става и как да идентифицира, управлява и защити интелектуалната собственост, която създава с него.

Източници:
World Intellectual Property Organization (WIPO), Technology SPARK Report: Patent Trends Update in GenAI, 2026;
WIPO, Top Generative AI Patent Trends in 2025;
European Patent Office (EPO), Guidelines for Examination in the European Patent Office 2026 – Artificial Intelligence and Machine Learning.