Оценка на нематериални активи

Оценка на нематериални активи

Нематериалните активи са без физическа форма и са създадени чрез идеи, познания, иновации и репутация. Те се разделят главно на два вида, такива, които могат да бъдат идентифицирани и такива, които не могат да бъдат идентифицирани. Първият вид, който могат да бъдат идентифицирани, са активи, които могат да бъдат отделени от фирмата, на която принадлежат. Такива активи са интелектуалната собственост, патентите, търговските марки и имена, авторските права, софтуерите и други. Вторият вид, който не могат да бъдат идентифицирани, означава, че не могат да бъдат отделени от целоста на фирмата, на която принадлежат. По-детайлна класификация на нематериалните активи може да бъде създадена по следния начин:

В зависимост от правната защита нематериалните активи могат да бъдат:

• патенти – за открития (изобретенения) е предоставят права, които позволяват изключително ползване или лицензиране за определен период. Патентите защитават открития като продукти, процеси или технологии. 
• полезни модели – технически решения с практически ползи. Обикновено са открития, които имат функцуоналност, но може да не отговарят на изискванията за патент. Защитата за тях е чрез сертификат и за по-кратко време.
• индустриални дизайни – видимият външен вид на продукт или на част от продукт, като например форма, цвят, орнаменти. Правната защита гарантира, че други не могат да използват, копират или имитират дизайна без разрешение. 
• търговски марки – символи, логота, имена или фрази, които изтъкват стоките или усугите на копманията. Чрез тях се изгражда разпознаваемост за марката и клиентска лоялност.
• авторски права – защита за оригинални творчески произведения в сферата на литературата, музиката, софтуерите и художествените творчества. Предоставят се изключителни права за възпроизвеждане и разпространение. 
• търговски тайни – включва конфиденциална бизнес информация, като например формули, процеси и стратегии, които осигуряват на компанията конкурентно предимство. За разлика от патентите, този тип активи не се обявяват публично.

В зависимост от връзката на нематериалните активи с бизнес операции:

• технологични – софтуери (приложения или системи, развити за собствено ползване или комерсиализация), бази даннни (стрктурирани данни, които осигуряват конкуретно предимство), технологино ноу-хау (експертни умения или методи, които са важни за оператината ефективност).
• художествени – филмови библиотеки (колекции от продуцирани филми с продължаващ потенциален приход), музика и издателски права (хонорари от книги, музикални композиции и други съдържания). 

В зависимост от начина на придобиване на нематериалните активи:

• вътрешно генерирани – развити в рамките на организацията, като например собствени технологии или разпознаваемост на марката.
• придобити – закупени от външни източници, често са получени като част от придобит бизнес, като съществуващи патенти.

Значението на нематериалните активи е, че те носят конкуренто-способност и спомагат икономическия растеж чрез иновации. Ролята им в бизнес стартегиите е ключова, защото правилната оценка на нематериалните активи дава правилната насока за инвестционни решения. От друга страна правата и защитата, които се осигуряват за интелектуалната соственост на организацията  предоставят едновременно поле за свободно мислене и иновации и чувство на защитеност. Нематериалните активи могат да бъдат използвани също в навлизането на нови пазари, развитието на продукти и подобряването на връзките с клиентите. За организации без икономическа печалба, те могат да са ключовите елементи в привличането на финансиране и сътрудничества. Ако  една организация притежава добри нематериални активи и те са представени по правилния начин във финансовите отчети, това често предизвиква интерес и доверие у инвеститорите. 

За организации, целещи печалба значимостта им е не по-малка. В някои случаи нематериалните активи пораждат повече приходи и печалба, отколкото материалните. Именно поради тази причина инвестициите в нематериални активи се увеличават с всеки изминал ден. Глобално се наблюдава тренд на фирмите увелиаващи пропорцията на нематериалните си активи спрямо материалните. По данни на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO, https://www.wipo.int/portal/en/index.html), в някои държави, като например САЩ инвестициите в нематериални активи надминават инвестициите в материални. Според Харвардския бизнес преглед нематериалните активи получават един трилион долара на година, но  въпреки все по-големите инвестиции в тях, все още се допускат чести грешки при оценяването им. 

Международни стандарти

В Европа и Америка международни стандарти осигуряват указания за разпознаване и оценявне на нематериални активи.  Когато нематериален актив е разпознат по определени регулаторни стандарти, той вече може да се появи в счетоводния баланс. Стандартите се разделят главно на два типа – изисквания за счетоводни цели и изисквания за подготовка на оценката. Едни от най-широко разпространените са тези на Международните счетоводни стандарти, от които IAS 38 съдържа различни изисквания за осчетоводяване в зависимост от различните източници на придобиване на актива. Например вътрешно генерираните активи трябва да бъдат първоначално оценени само според преките разходи, които отговарят на критерия за признаване. Съществуват 3 нива стандарти, развити за осчетоводяване и оценяване, те са стандартите за регулация, правните стандарти и стандартите за само-регулация.

Стандартите за регулациия са узаконени от национални и международни организации като Международните стандарти за финансово отчитане (IFRS, https://www.ifrs.org/groups/international-accounting-standards-board/) издадени от Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB). 120 държави поддържат и следват тези интернационални стандарти, но в различните държави правните стандарти е възможно да се различават, в зависимост от закона. За тях е необходимо по-детайлно разбиране по правни въпроси в сферата. Стандартите за само-регулиране обикновено са създавани от експертни организации като Международната организация по стандартизация (ISO, https://www.iso.org/home.html). Такъв тип организации не са част от правителството и не създават закони, но не е необичайно за държавните агенции да взаимстват тези стандарти.

Методи за оценяване

Колкото до методите за оценяване на нематериалните активи, според  архивите на блога на Харвардския университет съществуват следните различни методи – разходен метод, пазарен метод и приходен метод. 

• разходен подход – изчислява стойността на актив, основавайки се на разходите, предизвикани за неговото създаване или заменяне. Този метод е подходящ за използване, когато лиспва пазарна информация или продуктът е уникален. Съдържа изличсляването на разходите за развиването на копие на продукта или на подобен продукт със същите ползи. Включват се разходите за научноизследователска и развойна дейност (R&D), за подаване на патенти и всички свързани разходи за труд и материали. Този подход, обаче не е способен да вземе предвид бъдещите икономически ползи, които активът може да донесе. В някои случаи това може да доведе до подценяване.

 

• пазарен подход – преценява стойността на актив спрямо пазарните цени на подобни активи. Методът разчита на сравними транзакции или активи, за да установи пазарно-ориентирана стойност. Например, ако фирма придобива патент, стойността нна подобен патент, който е продаден или лицензиран в скорошен период може да бъде използвана като бенчмарк за оценяването. Недостаъкът на този метод се изравя при липсата на публично достъпни данни за сравними транзакции, още повече при уникални активи.

 

• приходен подход – един от най-широко разпространените подходи за оценяване на нематериални активи. Изчислява стойността, основавайки се на бъдещите икономически ползи очаквани от актива. Обикновено тез ползи са представени чрез прогнозирани бъдещи парични потоци, които се дисконтират използвайки подходящ дисконтов процент, за да се достигне до настоящата им стойност. Двете главни техники на този метод са метода за освобождаване от хонорар, използван за интелектуална собственост като търговски марки и патенти (изчисляа хонорара, който трябваше да бъде платен, ако компанията не притежаваше патента) и метода на свръхпечалба, използван за активи пряко свързани с печалбите на компанията.

В заключение, оценяването на нематериални активи е сложен процес, който често изисква комбинация от методи и експертни умения. Въпреки предизвикателстава, ефективно оценените нематериални активи предлагат конкурентно предимство и устойчив растеж.

При въпроси свързани с оценката на вашите нематериални активи, за оценки на търговски марки и патенти и други права на интелектуална собственост може да се обръщате към IP Consulting.

Източници:

“Intangible Assets and IP.” WIPO, https://www.wipo.int/en/web/intangible-assets. Accessed 26 November 2024.

Parrington, Michael. “Intangible asset valuations.” archive.blogs.harvard.edu, February 2023, https://archive.blogs.harvard.edu/mparrington73/2016/05/02/intangible-asset-valuations/.

“What are intangible assets.” corporatefinanceinstitute.com, https://corporatefinanceinstitute.com/resources/accounting/intangible-assets/.

Автор:

Гюленай Симеонова