Първото преюдициално запитване, направено от български съд

Представяме първото преюдициално запитване, направено от български съд (Софийски градски съд) през 2007г. Производството е със страни  ,,Апис- Христович” ЕООД и ,,Лакорда” АД.

Делото ,,Апис- Лакорда “ е с предмет преюдициално запитване на основание член 234 ЕО  от Софийски градски съд с акт от 19 ноември 2007г., постъпил в Съда на 4 декември 2007г.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/6/ЕО  Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни.

В самото дело става въпрос за спор между ,,Апис- Христович” ЕООД от едната страна и от ,,Лакорда” АД , от друга. Софийски градски съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Апис. Иска се преустановяване на неправомерно извличане и повторно използване от страна на Лакорда на съществени части от продуктови модули ,,Апис право” и ,,Апис практика”, които са били част  от обща правно-информационна система, а именно – към момента на осъществяване на обстоятелствата по главното производство – „Апис 5х“ и впоследствие „Апис 6“ и от друга страна – обезщетение за вредите, които ищецът е претърпял в резултат от поведението на Лакорда.

Апис твърди, че лица, които са работили в софтуерния му отдел преди да създадат Лакорда, неправомерно са извлекли съществените части от неговите продуктови модули. Това им дало възможност да създадат свои идентични на Апис продуктови модули – ,,Българско право” и “Съдебна практика”, които са били част от правно-информационната система ,,Лакорда Легис”.

Лакорда отрича всички отправени към него обвинения. Поддържа становището, че тяхната система ,,Лакорда Легис” е резултат от значителни самостоятелни инвестиции, както и че основа за създаването на тази система са оригинални компютърни програми.

Софийски градски съд отправя следните преюдициални въпроси:

1. Как да се тълкуват и разграничат понятията „постоянно пренасяне“ и „временно пренасяне“ с оглед:

• установяване на извършено извличане по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) от Директива [96/9] от база данни, достъпна чрез електронно средство
• в кой момент следва да се приеме, че е налице извършено извличане по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) от Директива [96/9] от база данни, достъпна чрез електронно средство
• какво е значението за преценката на осъществено извличане, ако така извлеченото съдържание на база данни е послужило за създаването на нова и модифицирана база данни?

2. Какъв критерий следва да приложи при тълкуване на понятието „извличане в съществена в количествено отношение част“, ако базата данни са групирани и се използват в отделни подгрупи, които са самостоятелни пазарни продукти? Трябва ли като критерий да се използва обема на базите данни в целия пазарен продукт или като критерий следва да се използва обема на базите данни в съответната подгрупа?
3. При тълкуване на понятието „съществена в качествено отношение част“ следва ли да се използва като критерий обстоятелството, че определен вид данни, които се твърди да са били извлечени, са били придобити от производителя от източник, който не е общодостъпен и поради това тяхното набавяне би могло да стане само чрез извличането им от базите данни на този именно производител?
4. Чрез прилагането на какви критерии следва да се установи наличието на извършено извличане на база данни, достъпни чрез електронно средство? Ако базата данни на производителя притежава специфична структура, бележки, препращания, служебни команди, полета, хипертекстови връзки и редакционни текстове и същите тези бъдат открити у базата данни на твърдения нарушител, може ли това да се тълкува като белег на извършено извличане? Играят ли роля при тази преценка различните оригинални структури на организацията на двете противопоставени бази данни?
5. Има ли значение компютърната програма/системата за управление на база данни/ при установяване на извършено извличане, като същата не е част от базата данни?
6. Доколкото според Директива [96/9] и практиката на Съда на ЕО „съществена част от базата данни в количествено и качествено отношение“ е обвързана със съществени инвестиции за придобиване, проверка или оформление на база данни, как следва да се тълкуват тези понятия по отношение на публично достъпни нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи и съдебна практика?“

Лакорда от своя страна от своя страна счита, че преюдициалното запитване не е необходимо за решаването на спора по производството. В това отношение Лакорда поддържа, че този спор не се отнася до тълкуването, което следва да се даде на понятия като „извличане“ или „съществена част от съдържанието на база данни“ по смисъла на Директива 96/9.

Първият, четвъртият и петият въпрос, които следва да се разгледат заедно, се отнасят главно до понятието за извличане като физическо пренасяне на данни в контекста на Директива 96/9. Вторият, третият и шестият въпрос, които също следва да се разгледат съвместно, по същество засягат понятието за съществена част в качествено или количествено отношение от съдържанието на база данни в същия контекст.

По първия, четвъртия и петия въпрос, становището на съда е, че:

• Разграничението между съответните понятия „постоянно пренасяне“ и „временно пренасяне“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9 се основава на критерия за времето на съхранение на извлечените елементи от защитената база данни върху носител, различен от носителя на тази база данни. Моментът, в който е налице извличане по смисъла на посочения член 7 от защитена база данни, достъпна чрез електронно средство, съответства на момента на фиксирането на пренасяните елементи върху носител, различен от носителя на тази база данни. Това понятие за извличане не зависи от целта, преследвана от извършителя на разглежданото действие, нито от евентуално внесените от него модификации в съдържанието на така пренесените елементи, нито от евентуалните разлики в структурната организация на съответните бази данни.
• Обстоятелството, че материалните и техническите характеристики на съдържанието на защитена база данни на даден производител са налице и в съдържанието на база данни на друг производител, може да се тълкува като белег за наличието на извличане по смисъла на член 7 от Директива 96/9, освен ако това съвпадение може да се обясни с други фактори, а не само с извършено пренасяне между двете съответни бази данни. Фактът, че елементите, придобити от производителя на база данни от източници, които не са публично достъпни, са налице и в базата данни на друг производител, сам по себе си не е достатъчен да докаже наличието на такова извличане, но може да представлява белег за него.
• Естеството на компютърните програми, използвани за управлението на двете електронни бази данни, не е част от преценката за наличието на извличане по смисъла на член 7 от Директива 96/9.

Относно втория, третия и шестия въпрос, съдът се произнася:

• Член 7 от Директива 96/9 следва да се тълкува в смисъл, че при наличието на обща съвкупност от елементи, която включва отделни подгрупи, когато се преценява наличието на извличане и/или повторно използване на съществена част в количествено отношение от съдържанието на база данни по смисъла на този член, обемът на елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от една от тези подгрупи, трябва да се съпостави с обема на цялото съдържание на тази подгрупа, ако тя сама по себе си представлява база данни, отговаряща на условията за предоставяне на закрила с правото sui generis. В обратния случай и стига посочената съвкупност да представлява такава защитена база данни, съпоставката трябва да се извърши между обема на елементите от различните подгрупи на тази съвкупност, за които елементи се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани, и обема на цялото съдържание на посочената съвкупност.
• Обстоятелството, че елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от защитена с правото sui generis база данни, са били придобити от нейния производител от източници, които не са публично достъпни, може в зависимост от размера на човешките, технически и/или финансови средства, вложени от този производител за събирането на разглежданите елементи от такива източници, да има значение за квалифицирането на тези елементи като съществена в качествено отношение част от съдържанието на съответната база данни по смисъла на член 7 от Директива 96/9.
• Официалният и публично достъпен характер на част от елементите, съдържащи се в база данни, не освобождава националната юрисдикция от задължението при преценката на наличието на извличане и/или повторно използване на съществена част от съдържанието на посочената база данни да провери дали елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от посочената база данни, представляват съществена в количествено отношение част от цялото съдържание на последната или евентуално дали представляват съществена в качествено отношение част от него, доколкото се явяват голяма човешка, техническа или финансова инвестиция за придобиване, проверка или оформление.

Решението на Съда на ЕС относно въпросите за понятията ,,постоянно пренасяне” и “временно пренасяне” е, че разграничението между тях се основава на критерия за времето на съхранение на извлечените елементи от защитената база данни върху носител, различен от носителя на тази база данни. Относно  въпросите за ,,извличане в съществена в количествено отношение част“  член 7 от Директива 96/9 трябва да се тълкува в смисъл, че при наличието на обща съвкупност от елементи, която включва отделни подгрупи, когато се преценява наличието на извличане и/или повторно използване на съществена част в количествено отношение от съдържанието на база данни по смисъла на този член, обема на елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от една от тези подгрупи, трябва да се съпостави с обема на цялото съдържание на тази подгрупа, ако тя сама по себе си представлява база данни, отговаряща на условията за предоставяне на закрила с правна закрила.