Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета
от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него;
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент[1],
като има предвид, че:
(1) Производството, преработката и пласментът на земеделски продукти и храни играят важна роля в икономиката на Общността.
(2) Следва да се насърчава разнообразяването на земеделската продукция за постигане на по-добър баланс между предлагането и търсенето на пазарите. Подпомагането на продукти с определени характеристики може да бъде от значителна полза за икономиката на селските райони, особено за необлагодетелствани или отдалечени райони, чрез подобряване на приходите на земеделските производители и чрез задържане на селското население в тези области.
(3) Постоянно увеличаващ се брой потребители обръщат по-голямо внимание на качеството на храните, а не на тяхното количество. Това търсене на специфични продукти създава търсене на земеделски продукти или храни с географски произход, който може да бъде идентифициран.
(4) Поради широкото разнообразие на продукти на пазара и изобилната информация за тях потребителят, за да може да направи най-добър избор, следва да получи ясна и точна информация относно произхода на продуктите.
(5) Етикетирането на земеделските продукти и храни е предмет на общи правила, посочени в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните [2]. Предвид специфичното им естество би следвало да се приемат допълнителни специални разпоредби за земеделски продукти и храни с произход от определен географски район, които да изискват производителите да използват подходящи символи на Общността или означения върху опаковките. Използването на такива символи или означения следва да се направи задължително в случай на означения на Общността, от една страна, за да направи тази категория продукти и гаранциите, свързани с тях, по-добре известни на потребителите и, от друга страна, да позволи по-лесното идентифициране на тези продукти на пазара, така че да улесни проверките. Разумен период от време следва да позволи на операторите да се приспособят към това задължение.
(6) Следва да бъде изработена разпоредба за подхода на Общността към наименования за произход и географски указания. Рамката на правилата на Общността относно системата за закрила позволява развитието на географски указания и наименования за произход чрез осигуряване на еднакъв подход като рамка, която обезпечава честната конкуренция между производители на продукти, които имат такива означения, и повишава доверието към продуктите в очите на потребителите.
(7) Предвидените правила се прилагат, без да се намират в противоречие със съществуващото законодателство на Общността относно вина и спиртни напитки.
(8) Обхватът на настоящия регламент е ограничен до определени земеделски продукти и храни, за които съществува връзка между характеристиките на продукта или храната и географския произход. Все пак този обхват може да бъде разширяван, за да обхване други земеделски или хранителни продукти.
(9) В духа на съществуващите практики следва да бъдат определени два различни вида географски означения, а именно — защитени географски указания и защитени наименования за произход.
(10) Земеделският или хранителен продукт, носещ такова означение, следва да отговаря на определени изисквания, посочени в спецификацията.
(11) За да получат закрила във всяка държава-членка, географските указания и наименования за произход следва да бъдат регистрирани на общностно равнище. Вписването в регистъра също следва да дава информация на участниците в търговията и на потребителите. За да се обезпечи, че наименованията, регистрирани на общностно равнище, отговарят на изискванията, посочени в настоящия регламент, заявките следва да бъдат проверявани от националните органи на заинтересованите държави-членки във връзка с предмета на съответствие с минималните общи положения, включително национална процедура по възражения. Комисията следва впоследствие да вземе участие в проучвателна процедура, която да обезпечи, че заявките отговарят на изискванията, посочени в настоящия регламент, и че подходът е еднакъв спрямо държавите-членки.
(12) Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост (Споразумението ТРИПС от 1994 г. съдържа в приложение 1В към него създаването на Световна търговска организация) съдържа подробни разпоредби относно наличието, придобиването, обхвата, поддръжката и приложението на права на интелектуална собственост.
(13) Закрилата, предоставена от настоящия регламент, предмет на регистрация, следва да бъде открита за географските означения на трети страни, когато те са получили закрила в тяхната страна на произход.
(14) Процедурата по регистрация следва да даде възможност на всяко физическо или юридическо лице, което има правен интерес в държава-членка или трета страна, да упражнява правата си чрез уведомяване за неговото възражение.
(15) Следва да има процедури за разрешаване на изменения в спецификациите по искане на групи, които имат правен интерес, след регистрация, в духа на технологичния напредък, и анулиране на географските указания или наименования за произход на земеделски или хранителни продукти, по-специално в случай че продуктът или храната престане да отговаря на спецификацията, на основата на която е предоставено географското указание или наименованието за произход.
(16) Наименованията за произход и географските указания на територията на Общността следва да са предмет на система за мониторинг от официални проверки на основата на системи за проверка в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните [3] , включително система за проверки, която да обезпечи съответствието със спецификацията на посочените земеделски продукти и храни.
(17) Държавите-членки са овластени да начислят такса за покриване на направените разходи.
(18) Мерките, необходими за приложението на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията[4].
(19) Наименованията, вече регистрирани съгласно Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни [5] на датата на влизане в сила на настоящия регламент, следва да продължат да бъдат закриляни съгласно настоящия регламент и автоматично да бъдат включени в регистъра. Следва също така да бъде създадена разпоредба за преходните мерки, приложими при регистрацията на заявките, получени от Комисията преди влизане в сила на настоящия регламент.
(20) В интерес на яснота и прозрачност Регламент (ЕИО) № 2081/92 следва да бъде отменен и заменен с настоящия регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Обхват
1. Настоящият регламент въвежда правилата за закрила на наименования за произход и географски указания на земеделски продукти, предназначени за консумация от човека, посочени в приложение I към Договора, и хранителни продукти, изброени в приложение I към настоящия регламент, и на земеделски продукти, посочени в приложение II към настоящия регламент. Все пак настоящия регламент не се прилага за продукти от сектора на виното, с изключение на винен оцет, или за спиртни напитки. Настоящият параграф не накърнява прилагането на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино[6]. Приложения I и II към настоящия регламент могат да бъдат променяни в съответствие с процедурата, посочена в член 15, параграф 2.
2. Настоящият регламент се прилага, без да се накърняват други специфични разпоредби на Общността.
3. Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила за службите на информационното общество [7] не се прилага за наименования за произход и географски указания в обхвата на настоящия регламент.
Член 2
Наименование за произход и географско указание
1. За целите на настоящия регламент:
а) „наименование за произход“ означава наименование на район, специфично място или, по изключение, наименование на страна, използвани за означаване на земеделски или хранителен продукт:
— с произход от този район, специфично място или страна,
— качеството или характеристиките на който се дължат предимно на географската среда, включваща природни и човешки фактори, и
— производството, преработката или подготовката на който се извършват в определения географски район.
б) „географско указание“ означава наименование на район, специфично място или, по изключение, наименование на страна, използвани за означаване на земеделски или хранителен продукт:
— с произход от този район, специфично място или страна, и
— който притежава специфично качество, репутация или други характеристики, присъщи на географския произход, и
— производството и/или преработката, и/или приготвянето на който се извършват в определения географски район.
2. Традиционни географски или негеографски имена, посочващи земеделски или хранителен продукт, който изпълнява условията, предвидени в параграф 1, се считат за наименования за произход или географски указания.
3. Независимо от параграф 1, буква а), определени географски означения се третират като наименования за произход, когато суровините за посочените продукти идват от географски район, по-голям или различен от района на преработката, при условие че:
а) районът на производство на суровини е определен;
б) съществуват специални условия за производството на суровини; и
в) има ангажименти за контрол за обезпечаване, че условията, посочени в буква б), се спазват.
Въпросните означения трябва да бъдат признати като наименования за произход в страната на произход преди 1 май 2004 г.
Член 3
Родов характер, конфликти с имена на сортове растения, породи животни, омоними и търговски марки
1. Наименованията, които са станали родови, не могат да бъдат регистрирани. За целите на настоящия регламент „наименование, което е станало родово“ означава наименование на земеделски или хранителен продукт, което, въпреки че има връзка с мястото или района, където този продукт или храна първоначално е бил произвеждан или предлаган на пазара, е станало обичайно наименование на земеделски или хранителен продукт в Общността. За да се установи дали наименованието е родово, или не, се вземат предвид всички фактори, по-специално:
а) съществуващата ситуация в държавите-членки и в районите на потребление;
б) съответното национално или общностно законодателство.
2. Наименование не може да се регистрира като наименование за произход или географско указание, когато то е в противоречие с име на сорт растения или порода животни и като последица има вероятност да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта.
3. Наименование, изцяло или частично омоним с това наименование, което вече е регистрирано съгласно настоящия регламент, се регистрира, като се спазва местно и традиционно използване и се отчита действителният риск от заблуждение. По-специално:
а) омоним, който заблуждава потребителя, като го кара да вярва, че продуктите, идващи от друга територия, не се регистрират дори ако името е точно, доколкото се разглеждат действителните територия, район или място на произход на въпросните земеделски продукти и храни;
б) използването на регистриран омоним е предмет на неговото достатъчно отличаване в практиката между регистриран омоним впоследствие и името вече в регистъра, като се взема предвид необходимостта да се третират заинтересованите производители по равностоен начин и без да се заблуждава потребителят.
4. Наименование за произход или географско указание не се регистрира, когато в духа на репутацията на търговската марка и известността ѐ и продължителността от време, през което е използвана, регистрацията може да заблуди потребителя по отношение на действителната идентичност на продукта.
Член 4
Продуктова спецификация
1. За да отговаря на изискванията за защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ), земеделският или хранителен продукт следва да съответства на определена продуктова спецификация.
2. Продуктовата спецификация включва поне:
а) наименованието на земеделския или хранителен продукт, включително наименованието за произход или географското указание;
б) описание на земеделския или хранителен продукт, включително на суровините, ако това е приложимо, и принципните физични, химични, микробиологични или органолептични характеристики на продукта или храната;
в) определяне на географския район и, ако това е приложимо, подробности, посочващи съответствието с изискванията на член 2, параграф 3;
г) доказателства, че земеделският или хранителен продукт произхожда от определения географски район, по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) или б) в зависимост от случая;
д) описание на метода на получаване на земеделския или хранителен продукт и, ако това е приложимо, автентичните и неизменни местни методи, както и информация относно опаковането, ако групата, която подава заявка по смисъла на член 5, параграф 1, приеме и докаже, че опаковането трябва да се извършва в определения географски район, за да се гарантира качеството или осигури произхода, или обезпечи контрол;
е) подробности, посочващи следното:
i) връзката между качеството или характеристиките на земеделския или хранителен продукт и географската среда по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) или, в зависимост от случая,
ii) връзката между специфичното качество, репутацията или друга характеристика на земеделския или хранителен продукт и географския произход по смисъла на член 2, параграф 1, буква б);
ж) име и адрес на институцията или органа, извършващи проверка на съответствието с посоченото в спецификацията, и специфичните им задачи;
з) специфични правила за етикетиране на въпросните земеделски или хранителни продукти;
и) изисквания, определени от Общността или от национални разпоредби.
Член 5
Заявка за регистрация
1. Само група има право да кандидатства за регистрация. За целите на настоящия регламент „група“ означава всяка асоциация, независимо от правната ѐ форма или състав, на производители или преработватели, които работят със същия земеделски или хранителен продукт. Други заинтересовани лица могат да членуват в групата. Физическо или юридическо лице може да се третира като група в съответствие с подробните правила по смисъла на член 16, буква в). В случай на наименование, което посочва трансграничен географски район, или традиционно име, свързано с трансграничен район, няколко групи могат да подадат съвместна заявка в съответствие с подробните правила по смисъла на член 16, буква г).
2. Група може да подаде заявка за регистрация само за земеделски или хранителни продукти, които произвежда или получава.
3. Заявката за регистрация включва поне:
а) наименование и адрес на групата, подала заявката;
б) спецификацията, предвидена в член 4;
в) единен документ, който посочва следното:
i) основни моменти от спецификацията: наименование, описание на продукта, включително, когато е приложимо, специфични правила относно опаковането и етикетирането и кратко определение на географския район,
ii) описание на връзката между продукта и географската среда или географския произход, по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) или б) в зависимост от случая, включително, когато е приложимо, специфични елементи от описанието на продукта или метода на производство за обосновка на връзката.
4. Когато заявката за регистрация се отнася до географски район в определена държава- членка, заявката се адресира до тази държава-членка. Държавата-членка извършва проучване на заявката по подходящ начин, за да провери дали е обоснована и дали отговаря на изискванията на настоящия регламент.
(5) Като част от проучването, предвидено в параграф 4, втора алинея, държавата-членка инициира национална процедура по възражения, като обезпечава адекватна публикация на заявката и осигурява разумен период, в рамките на който всяко физическо или юридическо лице, което има правен интерес и местожителство или седалище на нейна територия, да може да изпрати възражение на заявката. Държавата-членка преценява допустимостта на получените възражения в духа на критериите, предвидени в член 7, параграф 3, първа алинея. Ако държавата-членка прецени, че заявката отговаря на изискванията, предвидени в настоящия регламент, тя взема благоприятно решение и изпраща на Комисията документите, предвидени в параграф 7, за окончателно решение. Ако не, държавата-членка решава да отхвърли заявката. Държавата-членка обезпечава информирането на обществото за благоприятното решение и че всяко физическо или юридическо лице, което има правен интерес, има възможност да възрази. Държавата-членка обезпечава публикуването на текста на спецификацията, на която се основава благоприятното решение, както и осигуряването на електронен достъп до спецификацията.
6. Държавата-членка може само временно да предостави закрила на наименованието на национално ниво по смисъла на настоящия регламент и, когато е приложимо, период за приспособяване, който започва да действа от датата, на която заявката се изпраща на Комисията. Периодът за приспособяване, предвиден в първа алинея, може да се предостави, при условие че заинтересованите предприятия законно са предлагали на пазара въпросните продукти, като са използвали посочените наименования продължително за период, обхващащ поне последните пет години, и са информирали за това по време на националната процедура по възражения по смисъла на параграф 5, първа алинея. Тази преходна национална закрила се прекратява на датата, на която се вземе решението за регистрация съгласно настоящия регламент. Последиците от тази национална закрила, когато наименованието не се регистрира по настоящия регламент, е отговорност единствено на заинтересованата държава-членка. Мерките, предприети от държавите-членки съгласно първа алинея, имат действие единствено на национално равнище и няма да имат въздействие върху вътрешната търговия в Общността или международната търговия.
7. По отношение на всяко благоприятно решение, както е предвидено в параграф 5, трета алинея, назаинтересованата държава-членка изпраща на Комисията:
а) наименование и адрес на групата, подала заявката;
б) единен документ, предвиден в параграф 3, буква в);
в) декларация от държавата-членка, че тя счита, че подадената от групата заявка, кандидатстваща за благоприятно решение, отговаря на изискванията на настоящия регламент и на приетите разпоредби за неговото приложение;
г) справка за публикация на спецификацията, предвидена в параграф 5, пета алинея.
8. Държавите-членки следва да въведат законовите, подзаконовите или административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с параграфи от 4 до 7, най-късно от 31 март 2007 г.
9. Когато заявката за регистрация се отнася до географски район, който се намира в трета страна, тя включва елементи, предвидени в параграф 3, и също доказателство, че въпросното наименование се закриля в страната на произход. Заявката се изпраща до Комисията или директно, или чрез органите на съответната трета страна.
10. Документите, предвидени в настоящия член, се изпращат до Комисията на един от официалните езици на институциите на Европейския съюз или се придружават от легализиран превод на един от тези езици.
Член 6
Проучване от Комисията
1. Комисията извършва проучване по подходящ начин на получената заявка съгласно член 5, за да провери дали тя е обоснована и дали отговаря на изискванията, посочени в настоящия регламент. Продължителността на това проучване не следва да надвишава 12 месеца. Всеки месец Комисията представя публично списъка на наименования, за които са изпратени заявки за регистрация, както и датата им на изпращане до Комисията.
2. Когато на основата на извършеното проучване съгласно параграф 1, първа алинея, Комисията прецени, че заявката отговаря на посочените в настоящия регламент изисквания, тя публикува в Официален вестник на Европейския съюз единния документ и справката за публикацията на спецификацията, предвидена в член 5, параграф 5, пета алинея. Когато случаят не е такъв, Комисията решава да отхвърли заявката, като следва процедурата, предвидена в член 15, параграф 2.
Член 7
Възражение/решение за регистрация
1. В рамките на шест месеца от датата на публикацията в Официален вестник на Европейския съюз, по смисъла на член 6, параграф 2, първа алинея, всяка държава-членка или трета страна може да възрази на предложената регистрация чрез изпращане на мотивирано възражение.
2. Всяко физическо или юридическо лице, което има правен интерес, местожителство или седалище в държава-членка, различна от тази, която кандидатства за регистрация, или в трета страна, може също да възрази срещу предложената регистрация чрез изпращане на мотивирано възражение. В случай че физическите или юридическите лица имат местожителство или седалище в държава-членка, такова възражение се изпраща до държавата-членка в рамките на срок, който позволява възражение в съответствие с параграф 1. В случай че физическите или юридическите лица са с местожителство или седалище в трета страна, такова възражение се изпраща до Комисията или директно, или чрез органите на съответната трета страна в рамките на срока съгласно параграф 1.
3. Възраженията са допустими само ако са получени от Комисията в рамките на срока, посочен в параграф 1, и ако:
а) показват несъответствие с изискванията, предвидени в член 2; или
б) показват, че регистрацията на предложеното наименование ще бъде в противоречие с член 3, параграфи 2, 3 и 4; или
в) показват, че регистрацията на предложеното наименование ще накърнява съществуването на изцяло или частично идентично наименование или търговска марка или съществуването на продукти, които са били законно на пазара за период от поне пет години, предшестващ датата на публикацията, предвидена в член 6, параграф 2; или
г) предоставят подробности, от които може да се заключи, че наименованието, за което се търси регистрация, е родово по смисъла на член 3, параграф 1. Комисията проверява допустимостта на възраженията. Критериите, предвидени в букви б), в) и г) от първа алинея, се оценяват във връзка с територията на Общността, която в случай на права на интелектуална собственост се отнася само до територията или териториите, където посочените права са получили закрила.
4. Ако Комисията не получи допустимо възражение съгласно параграф 3, тя регистрира наименованието. Регистрацията се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
5. Ако възражението е допустимо съгласно параграф 3, Комисията приканва заинтересованите страни да организират съответни консултации. Ако заинтересованите страни постигнат споразумение в рамките на шест месеца, те уведомяват Комисията за всички фактори, които дават възможност споразумението да бъде постигнато, включително за становищата на заявителя и на възразилия. Ако подробностите, публикувани съгласно член 6, параграф 2, не са променяни или са променени в минимална степен, за да бъдат определени съгласно член 16, буква з), Комисията действа в съответствие с параграф 4 от настоящия член. В противен случай Комисията повтаря проучването, предвидено в член 6, параграф 1. Ако не се постигне споразумение, Комисията взема решение съгласно процедурата, предвидена в член 15, параграф 2, като взема предвид честното и традиционно използване и действителната вероятност от объркване. Решението се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
6. Комисията поддържа актуализиран регистър на защитените наименования за произход и географски указания.
7. Документите, предвидени в настоящия член, се изпращат до Комисията на един от официалните езици на институциите на Европейския съюз или се придружават от легализиран превод на един от тези езици.
Член 8
Наименования, означения и символи
1. Наименование, регистрирано съгласно настоящия регламент, може да се използва от всеки оператор, който предлага на пазара земеделски или хранителни продукти в съответствие със спецификацията.
2. В случай че земеделските или хранителни продукти са с произход от Общността, като се предлагат на пазара под наименование, регистрирано в съответствие с настоящия регламент, означенията „защитено наименование за произход“ и „защитено географско указание“ или символите на Общността, които се асоциират с тях, могат равнозначно да се появяват върху етикетите.
3. В случай че земеделските или хранителните продукти са с произход от трети страни, като се предлагат на пазара под наименование, регистрирано в съответствие с настоящия регламент, означенията, предвидени в параграф 2, и символите на Общността, които се асоциират с тях, могат равнозначно да се появят върху етикетите.
Член 9
Одобрение на промени в спецификацията
1. Група, която отговаря на изискванията, посочени в член 5, параграфи 1 и 2, и която има правен интерес, може да кандидатства за одобрение на промени в спецификацията, по- специално да отчете развитието в научните и техническите познания, или отново да бъде определен географският район по смисъла на член 4, параграф 2, буква в). Заявките описват и излагат причините за търсените промени.
2. Когато промяната включва една или повече промени в единния документ, заявката за промени преминава процедурата, посочена в членове 5, 6 и 7. Все пак, ако предложените промени са минимални, Комисията решава дали да одобри заявката, без да следва процедурата, посочена в член 6, параграф 2 и член 7, и в случай на одобрение продължава публикацията на елементите, предвидени в член 6, параграф 2.
3. Когато промяната не включва промяна в единния документ, се прилагат следните правила:
i) когато географският район се намира в дадена държава-членка, тази държава-членка изразява позиция на одобрение на промяната и, ако я подкрепя, тя публикува променената спецификация и информира Комисията за одобрените промени и причините за тях;
ii) когато географският район се намира в трета страна, Комисията определя дали да одобри предложената промяна.
4. Когато промяната засяга временна промяна в спецификацията, като последица от налагането на задължителни санитарни или фитосанитарни мерки от публичните органи, се прилагат процедурите, посочени в параграф 3.
Член 10
Официални проверки
1. Държавите-членки посочват компетентен орган или органи, които да отговарят за проверките по отношение на задълженията, предвидени в настоящия регламент, в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004.
2. Държавите-членки обезпечават, че всеки оператор, който спазва настоящия регламент, има право да бъде проверяван чрез система от официални проверки.
3. Комисията информира публично за наименованието и адреса на органите, предвидени в параграф 1 или в член 11, и ги актуализира периодично.
Член 11
Проверка за съответствие със спецификацията
1. По отношение на географски указания и наименования за произход, свързани с географски район в рамките на Общността, проверката за съответствие със спецификацията преди пускането на продукта на пазара, се обезпечава от:
— един или повече компетентни органи по смисъла на член 10 и/или
— един или повече контролни органи по смисъла на член 2 от Регламент (ЕО) № 882/2004, които извършват дейност като орган, сертифициращ продукта.
Разходите за такава проверка на съответствието със спецификацията са за сметка на операторите, които са подложени на такива проверки.
2. По отношение на географски указания и наименования за произход, които се свързват с географски район в трета страна, проверката на съответствието със спецификацията преди пускането на продукта на пазара, се обезпечава от:
— един или повече публични органи, определени от третата страна и/или
— един или повече органи, отговарящи за сертификацията на продукта.
3. Органите, сертифициращи продукта, предвидени в параграфи 1 и 2, следва да спазват и от 1 май 2010 г. да бъдат акредитирани в съответствие с европейския стандарт ЕN 45 011 или ISO/IEC Guide 65 (Общи изисквания към органите, които оперират със системи за сертификация на продукта).
4. Когато органите, предвидени в параграфи 1 и 2, са избрани да проверяват съответствието със спецификацията, те следва да предлагат адекватни гаранции за обективност и безпристрастност и да имат на разположение квалифициран екип и ресурси, необходими за осъществяване на функциите им.
Член 12
Заличаване
1. Когато Комисията, в съответствие с подробните правила, посочени в член 16, буква к), приеме, че съответствието с изискванията, предвидени в спецификацията на земеделския или хранителен продукт със защитено наименование, повече не се спазва, инициира процедурата, посочена в член 15, параграф 2, за заличаване на регистрацията, което се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
2. Всяко физическо или юридическо лице, което има правен интерес, може да поиска заличаване на регистрацията, като предостави аргументи за искането. Процедурата, посочена в членове 5, 6 и 7, се прилага mutatis mutandis.
Член 13
Закрила
1. Правната закрила на регистрирани имена обхваща забрана за:
а) всяко пряко или косвено търговско използване на регистрирано име по отношение на продукти, непокрити от регистрацията, доколкото такива продукти са сравними с регистрираните продукти под това име или доколкото използването на името се възползва от репутацията на защитеното име;
б) всяка злоупотреба, имитация или пресъздаване дори когато е посочен истинският произход на продукта или ако защитеното име е преведено или придружено от израз като „стил“, „тип“, „метод“, „както е произведено в“, „имитация“ или подобни;
в) всяко друго фалшиво или заблуждаващо означение по отношение на произхода, естеството или съществените качества на продукта върху вътрешната или външната опаковка, рекламен материал или документи, касаещи въпросния продукт и опаковката на продукта в контейнер, което може да създаде погрешна представа за неговия произход;
г) всяка друга практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта.
Когато едно регистрирано наименование съдържа в себе си името на един земеделски или хранителен продукт, което се счита за родово наименование, използването на това родово наименование върху съответния земеделски или хранителен продукт няма да се счита противоречащо на буква а) или б) от първа алинея.
2. Защитените имена не могат да се превърнат в родови.
3. В случай на имена, за които е поискана регистрация съгласно член 5, може да бъде предвидена разпоредба за максимален преходен период до пет години съгласно член 7, параграф 5 само когато възражението е прието за допустимо под предлог, че регистрацията на предложеното име ще застраши съществуването на имена, които са изцяло или отчасти идентични, или съществуването на продукти, които законно са били предлагани на пазара поне пет години преди датата на публикацията, предвидена в член 6, параграф 2. Преходен период също може да бъде определен за предприятия, установени в държава- членка или трета страна, в която се намира географския район, при условие че съответните предприятия законно са предлагали въпросните продукти, като са използвали въпросните имена продължително за период от поне пет години, предшестващ датата на публикацията, предвидена в член 6, параграф 2, и са отбелязали това в националната процедура по възражения, посочена в член 5, параграф 5, първа и втора алинея, или в процедурата по възражения на Общността, посочена в член 7, параграф 2. Общата продължителност на преходния период, посочен в настоящата алинея, и периода за приспособяване, посочен в член 5, параграф 6, не може да надвишава пет години. Когато периодът за приспособяване, посочен в член 5, параграф 6, надвиши пет години, не може да се предоставя преходен период.
4. Без да се накърнява прилагането на член 14, Комисията може да реши да позволи съгласно процедурата, предвидена в член 15, параграф 2, съвместното съществуване на регистрирано наименование и на нерегистрирано наименование, което служи за означаване на място в държава-членка или в трета страна, когато това име е идентично на регистрираното наименование, при условие че се спазват следните изисквания:
а) идентичното нерегистрирано наименование се използва законно и непрекъснато поне 25 години преди 24 юли 1993 г.;
б) се докаже, че целта на използването му никога не е била да се получи изгода от репутацията на регистрираното наименование и че потребителят не е бил или не би могъл да бъде заблуден по отношение на действителния произход на продукта;
в) въпросът за идентичните наименования е бил повдигнат преди регистрацията на наименованието.
Регистрираното наименование и въпросното идентично нерегистрирано наименование могат да съществуват съвместно за период, който не следва да надвишава максимум 15 години, след което се спира използването на нерегистрираното наименование. Използването на въпросното нерегистрирано географско наименование се разрешава само когато страната на произход е ясно и видимо означена на етикета.
Член 14
Отношение между търговски марки, наименования за произход и географски указания
1. Когато едно наименование за произход или географско указание е регистрирано в съответствие с настоящия регламент, заявка за регистрация на търговска марка, съответстваща на една от ситуациите, посочени в член 13, и която се отнася за същия клас продукт, ще бъде отказана, при условие че заявката за регистрация на търговската марка е била подадена след датата на подаване на заявка за регистрация до Комисията. Търговски марки, регистрирани в нарушение на първата алинея, се заличават.
2. Като се спазват законите на Общността, използването на една търговска марка, което съответства на една от ситуациите, посочени в член 13, която е била заявена, регистрирана или използвана, ако такава възможност е предвидена в съответното законодателство, добросъвестно на територията на Общността преди датата на защита на наименование за произход или географско указание в страната на произход или преди 1 януари 1996 г., може да продължи да бъде използвана, независимо от регистрацията на наименование за произход или географско указание, при условие че няма основания за заличаване или отмяна съгласно Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законите на държавите-членки относно търговските марки[8] или Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. за търговската марка на Общността[9].
Член 15
Процедура за комитет
1. Комисията се подпомага от Постоянен комитет за защитени географски указания и защитени наименования за произход.
2. Когато се правят позовавания на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО. Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.
3. Комитетът приема свой процедурен правилник.
Член 16
Правила за прилагане
В съответствие с процедурата, посочена в член 15, параграф 2, ще бъдат приети подробни правила за прилагането на настоящия регламент. Те ще обхващат, по-специално:
а) списъка на суровините, посочен в член 2, параграф 3;
б) информацията, която трябва да бъде включена в спецификацията на продукта, посочена в член 4, параграф 2;
в) условията, при които единствено физическо или юридическо лице може да бъде разглеждано като група;
г) подаването на заявка за регистрация за наименование, което се използва за означаване на трансграничен географски район, както е посочено в член 5, параграф 1, трета алинея;
д) съдържанието и начина за изпращане до Комисията на документите, посочени в член 5, параграфи 7 и 9;
е) възраженията, посочени в член 7, включително правилата за необходимите консултации между заинтересованите страни;
ж) индикациите и символите, посочени в член 8;
з) дефиниция на минимални изменения, както е посочено в член 7, параграф 5, втора алинея и член 9, параграф 2, като се взема предвид, че едно минимално изменение не може да се отнася до съществените характеристики на продукта или да изменя връзката;
и) регистърът на наименованията за произход и географските указания, предвиден в член 7, параграф 6;
й) изискванията за проверка на съответствието със спецификацията на продукта;
к) условията за заличаване на регистрация.
Член 17
Преходни разпоредби
1. Наименования, които на датата на влизане в сила на настоящия регламент са изброени в приложението към Регламент (ЕО) № 1107/96[10], и тези, изброени в приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 на Комисията [11] , ще бъдат автоматично включени в регистъра, посочен в член 7, параграф 6 от настоящия регламент. Съответните спецификации ще се приемат като спецификации, посочени в член 4, параграф 1. Всякакви преходни разпоредби, свързани с тези регистрации, продължават да се прилагат.
2. По отношение на висящите заявки, възраженията и исканията, получени от Комисията преди датата на влизане в сила на настоящия регламент:
а) процедурите в член 5 не се прилагат, без да се нарушава член 13, параграф 3; и
б) резюмето на спецификацията, изготвено в съответствие с Регламент (ЕО) № 383/2004 на Комисията [12], ще замества единния документ, посочен в член 5, параграф 3, буква в).
3. Комисията, ако е необходимо, може да приеме други преходни разпоредби в съответствие с процедурата, посочена в член 15, параграф 2.
Член 18
Такси
Държавите-членки могат да налагат такси, за да бъдат покрити техните разходи, включително тези, възникнали при проучването на заявките за регистрация, възраженията, заявките за изменения и исканията за заличаване съгласно настоящия регламент.
Член 19
Отмяна
Регламент (ЕИО) № 2081/92 се отменя. Позоваванията към отменения регламент се приемат като позовавания към настоящия регламент и се тълкуват в съответствие с таблицата на съответствията в приложение III.
Член 20
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Член 8, параграф 2 обаче се прилага от 1 май 2009 г., без да се отнася за вече пуснатите на пазара продукти преди тази дата. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 20 март 2006 година.
За Съвета
Председател
J. PRÖLL
ППРИЛОЖЕНИЕ I
Хранителни продукти, упоменати в член 1, параграф 1
— бира,
— напитки на основата на растителни екстракти,
— хляб, тестени изделия, сладкарски и захарни изделия,
— естествени клейове и смоли,
— горчица,
— макаронени изделия.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Земеделски продукти, упоменати в член 1, параграф 1
— сено,
— етерични масла,
— корк,
— кохинийл (суров продукт от животински произход),
— цветя и декоративни растения,
— вълна,
— кошничарска ракита,
— очистен лен.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЯТА
Регламент (ЕИО) № 2081/92 Настоящият регламент
Член 1 Член 1
Член 2, параграф 1 —
Член 2, параграф 2 Член 2, параграф 1
Член 2, параграф 3 Член 2, параграф 2
Член 2, параграф 4 Член 2, параграф 3, първа алинея
Член 2, параграф 5 —
Член 2, параграф 6 Член 2, параграф 3, втора алинея
Член 2, параграф 7 —
Член 3, параграф 1, първа, втора и трета алинея Член 3, параграф 1, първа, втора и трета алинея
Член 3, параграф 1, четвърта алинея —
Член 3, параграф 2 Член 3, параграф 2
Член 3, параграф 3 —
Член 4 Член 4
Член 5, параграфи 1, 2 и 3 Член 5, параграфи 1, 2 и 3
Член 5, параграф 4 Член 5, параграф 4, първа алинея
Член 5, параграф 5, първа алинея Член 5, параграф 4, втора алинея
— Член 5, параграф 5
Член 5, параграф 5, втора алинея Член 5, параграф 6, първа алинея
— Член 5, параграф 6, втора алинея
Член 5, параграф 5, трета алинея Член 5, параграф 6, трета алинея
Член 5, параграф 5, четвърти и пета алинея Член 5, параграф 6, четвърта и пета алинеи
Член 5, параграф 5, шеста, седма и осма алинея —
— Член 5, параграф 7
Член 5, параграф 6 Член 5, параграф 8
— Член 5, параграфи 9 и 10
Член 6, параграф 1, първа алинея Член 6, параграф 1, първа алинея
Член 6, параграф 1, втора алинея —
Член 6, параграф 1, трета алинея Член 6, параграф 1, втора алинея
Член 6, параграф 2 Член 6, параграф 2, първа алинея
Член 6, параграфи 3 и 4 Член 7, параграф 4
Член 6, параграф 5, първа алинея Член 6, параграф 2, втора алинея
Член 6, параграф 5, втора алинея —
Член 6, параграф 6, първа алинея —
Член 6, параграф 6, втора алинея Член 3, параграф 3
Член 7, параграф 1 Член 7, параграф 1
Член 7, параграф 2 —
Член 7, параграф 3 Член 7, параграф 2, първа алинея
— Член 7, параграф 2, втори и трета алинея
Член 7, параграф 4 Член 7, параграф 3
Член 7, параграф 5 Член 7, параграф 5
— Член 7, параграфи 6 и 7
— Член 8, параграф 1
Член 8 Член 8, параграф 2
— Член 8, параграф 3
Член 9, първа алинея Член 9, параграф 1
Член 9, втора и трета алинея Член 9, параграф 2
— Член 9, параграфи 3 и 4
— Член 10, параграф 1
Член 10, параграф 1 —
Член 10, параграф 2 Член 11, параграф 1
— Член 11, параграф 2
Член 10, параграф 3 Член 11, параграфи 3 и 4
Член 10, параграф 4 —
Член 10, параграф 5 Член 10, параграф 3
Член 10, параграф 6 Член 10, параграф 2
Член 10, параграф 7 Член 11, параграф 1, втора алинея
Член 11, параграфи 1—3 —
Член 11, параграф 4 Член 12, параграф 1
Член 11а, буква а) Член 12, параграф 2
Член 11а, буква б) —
Членове 12—12г —
Член 13, параграф 1 Член 13, параграф 1
Член 13, параграф 3 Член 13, параграф 2
Член 13, параграф 4 Член 13, параграф 3, първа алинея
— Член 13, параграф 3, втора алинея
Член 13, параграф 5 Член 13, параграф 4
Член 14, параграфи 1 и 2 Член 14, параграфи 1 и 2
Член 14, параграф 3 Член 3, параграф 4
Член 15 Член 15
Член 16 Член 16
— Членове 17—19
Член 18 Член 20
Приложение I Приложение I
Приложение II Приложение II
[1] Все още непубликувано в Официален вестник.
[2] ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 2003/89/ЕО (ОВ L 308, 25.11.2003 г., стр. 15).
[3] ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1. Поправена версия в ОВ L 191, 28.5.2004 г., стр. 1.
[4] ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
[5] ОВ L 208, 24.7.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 806/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 1.
[6] ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1.
[7] ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37.
[8] ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 1.
[9] ОВ L 11, 14.1.1994 г., стр. 1.
[10] Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията от 12 юни 1996 г. относно регистрацията на географски указания и наименования за произход в съответствие с процедурата посочена в член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета (ОВ L 148, 21.6.1996, стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 704/2005 (ОВ L 118, 5.5.2005, стр. 14).
[11] Регламент (ЕО) № 2400/96 на Комисията от 17 декември 1996 г. относно вписването на определени наименования в „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета относно защитата на географски указания и наименования за произход на земеделски и хранителни продукти (ОВ L 327, 18.12.1996, стр. 11). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 417/2006 (ОВ L 72, 11.3.2006, стр. 8).
[12] Регламент (ЕО) № 383/2004 на Комисията от 1 март 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2081/92 относно резюмето на основните елементи на спецификацията на продукта (ОВ L 64, 2.3.2004, стр. 16).
