Преамбюл
Германската федерална република, Австралия, Австрия, Белгия, Съединените бразилски щати, Народна република България, Канада, Куба, Дания, Доминиканската република, Испания, Североамериканските съединени щати, Финландия, Франция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Народна република Унгария, Индонезия, Ирландия, Израел, Италия, Япония, Лихтенщайн, Люксембург, Мароко, Мексико, Монако, Норвегия, Нова Зеландия, Холандия, Народна република Полша, Португалия, Народна република Румъния, Федерацията Родезия и Ниасаланд, Швеция, Швейцария, Чехословашката република, Турция, Южноафриканският съюз, Виетнам, Федерална народна република Югославия,
Въодушевени от желанието да закрилят правата върху индустриалната собственост, колкото е възможно по-ефикасно и по всякакъв начин,
Сметнаха за полезно да внесат известни промени и добавки в Международната конвенция от 20 март 1883 г., създаваща Международния съюз за закрила на индустриалната собственост, ревизирана в Брюксел на 14 декември 1900 г., във Вашингтон на 2 юни 1911 г., в Хага на 6 ноември 1925 г. и в Лондон на 2 юни 1934 г.,
Решиха да участвуват в дипломатическата конференция в Лисабон, която се състоя от 6 до 31 октомври 1958 г.,
И се споразумяха върху следното:
Член 1
(1) Държавите, към които се прилага настоящата Конвенция, образуват Съюз за закрила на индустриалната собственост.
(2) Закрилата на индустриалната собственост има за обект патентите за изобретения, полезните образци, индустриалните рисунки или модели, фабричните или търговски марки, знаците за услуги, търговското име, указанията за произход или наименованията на мястото за произход, както и преследването на нелоялната конкуренция.
(3) Изразът „индустриална собственост“ се разбира в най-широк смисъл и се прилага не само към индустрията и търговията, в тесен смисъл на думата, но и към индустриите от областта на селското стопанство, изкопаемите, и към всички фабрични или естествени продукти, например: вина, зърнени храни, тютюневи листа, плодове, животни, минерали, минерални води, бирени напитки, цветя, брашна.
(4) В патентите за изобретения се включват различните видове индустриални патенти, приети от законодателствата на страните – членки на Съюза, като вносните патенти, патентите за усъвършенствувания, допълнителните патенти и свидетелствата и пр.
Член 2
(1) Гражданите на всяка от страните – членки на Съюза, се ползуват в другите страни – членки на Съюза, що се касае до закрилата на индустриалната собственост, от изгодите, които съответните закони дават или ще дадат впоследствие на собствените си граждани, без да накърняват правата, специално предвидени от настоящата Конвенция. Вследствие на това, те ще имат същата закрила както собствените граждани и същия достъп до съдилищата срещу всякакво накърняване, нанесено на правата им, при условие, че изпълняват разпорежданията и формалностите, предвидени за собствените граждани.
(2) Все пак, не може да се изисква от гражданите на страните-членки на Съюза, никакво условие за местожителство или за предприятие в страната, гдето се дири закрилата – за използуване на правата на индустриалната собственост.
(3) Изрично се запазват разпорежданията в законодателствата на страните – членки на Съюза, отнасящи се до съдебната и административна процедура и до компетенцията, както и до избора на местожителство или определяне на пълномощник, налагани от законите върху индустриалната собственост.
Член 3
Приравняват се към гражданите на държавите – членки на Съюза, гражданите на страни, които не участвуват в Съюза и които имат местожителството си или пък имат индустриални или търговски предприятия – дейни и сериозни предприятия – в територията на някоя от държавите- членки на Съюза.
Член 4
А. (1) Този, който правилно е подал молба за патент за изобретение, за полезен образец, за индустриална рисунка или модел, за фабрична или търговска марка в една от страните на Съюза, той или неговият представител ще се ползуват при извършването на подаването в другите страни от правото на приоритет в сроковете, определени по-долу.
(2) Признава се за пораждащо право на приоритет всяко подаване, което има значение на правилно национално подаване, по силата на вътрешния закон на всяка държава -членка на Съюза, или по силата на двустранни или многостранни договори, сключени между страните – членки на Съюза.
(3) Под правилно извършено подаване трябва да се разбира всяко подаване, с което може да се установи датата, на която е представена молбата в съответната страна, независимо от по- нататъшната съдба на тази молба.
В. Ето защо, по-късно извършеното в една от страните – членки на Съюза, подаване, преди изтичането на тези срокове, не може да бъде обезсилено от действия, извършвани през интервала, било, именно, от друго подаване, от обнародване на изобретението или неговото използуване, от продажбата на екземпляри със съответни рисунки или модели, от употребата на марката, като тези факти не пораждат никакво право за трети лица, нито лично владение. Придобитите от трети лица права преди деня на първата молба, която служи като основа на правото на приоритет, се запазват по силата на вътрешното законодателство на всяка от страните – членки на Съюза.
С. (1) Сроковете за приоритет, поменати по-горе, ще бъдат 12 месеца за патентите на изобретения и за полезните образци, и 6 месеца – за индустриалните рисунки или модели и за фабричните или търговски марки.
(2) Тези срокове почват да текат от датата на подаването на първото искане; денят на подаването не се включва в срока.
(3) Ако последният ден от срока е в неприсъствен ден, по силата на закона, или на ден, когато Бюрото не е отворено, за да приема подаване на молби в страната, където се търси закрилата, срокът се продължава до първия присъствен ден, който следва.
(4) Смята се за първа молба, чиято дата на подаване ще бъде изходна точка за срока за приоритет, по-сетнешната молба със същия обект, какъвто има първата молба, предишна – по смисъла на ал. 2, по-горе, подадена в същата страна – членка на Съюза, при условие, че тази предишна молба, по време на датата на подаване на по-сетнешната молба, е била оттеглена, изоставена или отхвърлена, без да е била подхвърлена на законна проверка и без да е оставила права, като в същото време още не е послужила за искане право на приоритет. Предишната молба иначе не може да служи за основание на иск за право на приоритет.
D. (1) Онзи, който иска да се възползува от приоритета на предишно подаване, ще трябва да направи декларация, посочваща датата и страната, в която е извършено подаването. Всяка страна определя до кой момент най-късно тази декларация трябва да бъде направена.
(2) Тези индикации трябва да бъдат поменати в публикациите, издавани от компетентната администрация, именно тази, която се занимава с патентите и описанията им.
(3) Страните-членки на Съюза, могат да изискват от този, който прави декларация за приоритет, представянето на препис от молбата (описание, рисунки и пр.), подадена по-рано. Преписът, заверен от администрацията, която е приела тази молба, ще бъде освободен от всякаква заверка и може във всеки случай да бъде представен, без плащането на такси, независимо в кой момент, през течение на срок от три месеца, смятан от подаването на по-сетнешната молба. Може да се изисква този препис да се придружава от удостоверение за датата на подаването, изхождащо от тази администрация, като се придружава и от един превод.
(4) Не могат да се изискват други формалности за декларацията за приоритет в момента на подаване на молбата. Всяка страна – членка на Съюза, определя последиците, които влече след себе си от несъблюдаване на формалностите, предвидени от настоящия член, без обаче тези последици да довеждат до загубата на правото на приоритет.
(5) Могат да се искат допълнително други доказателства. Този, който иска да се ползува от приоритет по едно по-ранно подаване, ще трябва да посочи номера на това подаване; това указание се обнародва при условията, предвидени в ал. 2 по- горе.
Е. (1) Когато една индустриална рисунка или модел е била депозирана в страна, по силата на право на приоритет, основана на подаване на полезен образец, срокът за приоритет ще бъде срокът, определен за индустриалните рисунки или модели.
(2) Освен това, позволява се да се подаде в една страна полезен образец, по силата на право на приоритет, основано на подаване на молба за патент и обратно.
F. Никоя страна от Съюза не може да отказва приоритет или искане на патент, изтъквайки основанието, че заявителят иска многократни приоритети, включително произлизащи от други страни, или да изтъква като основание, че молбата, ревандикираща един или повече приоритети, обхваща един или повече елементи, които не са били включени в молбата или в молбите, чийто приоритет се търси, при условие, и в двата случая, че се касае до единно изобретение, по смисъла на закона на съответната страна. Що се касае до елементите, които не са включени в молбата или в молбите, чиито приоритет се дири, подаването на по- сетнешната молба поражда право на приоритет при обикновени условия.
G. (1) Ако проверката разкрие, че искането на патент е комплексно, ищецът може да раздели молбата на няколко отделни искания, като запази за дата на всяка една от молбите датата на първоначалната молба и съответно ползуването от правото на приоритет.
(2) Ищецът може също така по собствен начин да раздели молбата за патент, като запази за дата на всяка отделна молба датата на първоначалната молба, и съответно ползуването от правото на приоритет. Всяка страна-членка на Съюза, има възможност да определя условията, при които се разрешава такова разделяне на молбата. Н.Приоритет не може да бъде отказан на основание, че някои елементи на изобретението, за които се иска приоритет, не фигурират в
исканията, формулирани в молбата в родината, стига общо от съдържанието на молбата тези елементи точно да се разкриват.
Член 4, второ
(1) Патентите, искани в различните страни – членки на Съюза, от граждани на държави, които членуват в Съюза, са независими от патентите, получени за същото изобретение в другите страни, включени или не в Съюза.
(2) Тази разпоредба трябва да се схваща по абсолютен начин, а именно в смисъл, че патентите, искани през време на срока за приоритет, са независими, както от гледна точка на обявяването им за недействителни или на отхвърлянето им, така и от гледна точка на обикновеното им времетраене.
(3) Тя се прилага към всички патенти, съществуващи в момента на влизането й в сила.
(4) Това важи и в случая на присъединяване на нови държави – за патенти, съществуващи и в
едната, и в другата страна в момента на присъединяването.
(5) Патентите, получени с използуване на приоритета, се ползуват в различните страни – членки на Съюза, от времетраене, с което биха се ползували, ако биха били поискани или издадени без ползуване на приоритет.
Член 4, трето
Изобретателят има право да бъде поменат в това му качество в патента.
Член 4, четвърто
Издаването на патент не може да бъде отказано и един патент не може да бъде обезсилен на основание, че продажбата на патентования продукт или на продукт, получен по патентован способ, е подложена на ограничения по силата на националното законодателство.
Член 5
А. (1) Внасянето от патентопритежателя в страната, където е издаден патент, на артикули, произвеждани в една или друга страна – членка на Съюза, не води до загубване на правата.
(2) Всяка държава – членка на Съюза, има възможност да вземе законодателни мерки, предвиждащи даването на принудителни лицензии, за да избегне злоупотреби, които биха могли да произлизат от упражняването на изключителното право, дадено с патента, например липсата на ползуване.
(3) Не може да се предвижда загубване на правата по патента, освен в случая, когато даването на принудителни лицензии не е било в състояние да предотврати такива злоупотреби. Не може да бъде извършено действие за анулиране на правата или отхвърляне на патента преди изтичането на две години, смятано от даването на първия принудителен лиценз.
(4) Принудителен лиценз не може да се иска при липса на ползуване или при недостатъчно ползуване, преди изтичането на един срок от четири години, смятано от подаването на молбата за патент, или на три години, смятано от издаването на патента, като следва да бъде прилаган срокът, който изтича по-късно. Принудителният лиценз ще бъде отказан, ако патентопритежателят оправдава бездействието си с причини, признати от закона. Такъв един принудителен лиценз не е изключителен и не може да бъде прехвърлян, даже и под формата на отстъпване на подлиценз, освен с частта от предприятието или от търговския фонд, съответствуващи на този лиценз.
(5) Разпоредбите, които предшествуват, се прилагат при резерва на необходимите изменения относно полезните образци. В. Закрилата на индустриалните рисунки и модели не може да бъде засягана от изгубване на права било поради липса на ползуване, било поради внасяне на обекти, приличащи на тези, които са закриляни.
С. (1) Ако в една страна ползуването от регистрираната марка е задължително, регистрирането не може да бъде обезсилено, освен след справедлив срок и ако заинтересуваният не изнесе причините за своето бездействие.
(2) Ползуването на една фабрична или търговска марка от собственика под формата, която се отличава с елементи, непроменящи отличителния характер на марката във формата, под която тя е била регистрирана в една държава – членка на Съюза, не влече отмяна на регистрацията и не намалява закрилата, давана на марката.
(3) Едновременното използуване на една и съща марка върху идентични продукти или подобни продукти от индустриални или търговски предприятия, смятани за съпритежатели на марката, съгласно разпоредбите на националния закон на страната, където се иска закрилата, такова едновременно ползуване не пречи на регистрацията и не намалява по никакъв начин даваната закрила на казаната марка, в която и да било държава – членка на Съюза, стига това ползуване на няма за последица въвеждане на публиката в заблуда и да не е противно на обществения интерес.
D. За признаване на правото не се изисква продуктът да носи никакво означение или променяване на патента, полезния образец, фабричната или търговска марка, нито да се поменава за депозирана на индустриалната рисунка или модел.
Член 5, второ
(1) Привилигерован срок, който трябва да бъде минимум шест месеца, се дава за изплащане на таксите, предвидени за поддържане на правата на индустриална собственост, посредством внасянето на една свръх такса, ако националното законодателство налага такава свръх такса.
(2) Страните – членки на Съюза, имат възможност да предвиждат възстановяване на патентите за изобретения, изоставени поради неизплащане на таксите.
Член 5, трето
Във всяка страна на Съюза не ще бъдат смятани като накърняващи правата на
патентопритежателя:
1. Употребата в кораби на различните държави-членки на Съюза, на средства, съставящи обект на патент в самия корпус на кораба, неговите машини, съоръжения, апарати и други допълнителни части, когато тези кораби проникват временно или случайно във водите на държавата, при резерва, че тия средства са използувани на борда изключително за нуждите на кораба;
2. Употребата на средства, съставящи обект на патент, при конструкцията или
използуването на уреди за придвижване във въздуха или по сушата в другите страни – членки на Съюза, както и употребата на допълнения към уредите, когато те проникват временно или случайно в тази страна.
Член 5, четвърто
Когато един продукт е внесен в страна – членка на Съюза, където е даден патент, закрилящ способ на фабрикация на казания продукт, патентопритежателят ще има по отношение на внесения продукт всичките права, които законодателството в страната, гдето се извършва вноса, му дава, на базата на патента за фабрикация по отношение на продуктите, произведения в самата страна.
Член 5, пето
Индустриалните рисунки и модели се закрилят във всички страни – членки на Съюза.
Член 6
(1) Условията за депозиране и регистрация на фабричните или търговски марки се определят във всяка страна – членка на Съюза, от нейното собствено законодателство.
(2) Все пак, една марка, депозирана от гражданин на страна -членка на Съюза, в която и да било друга страна – членка на Съюза, не може да бъде отхвърлена или обезсилена, поради основание, че тя не е била депозирана, регистрирана или подновена в родината.
(3) Правилно регистрираната марка в една страна – членка на Съюза, се смята за независима от марките, регистрирани в другите страни – членки на Съюза, включително родината.
Член 6, второ
(1) Държавите – членки на Съюза, се задължават да отказват или обезсилват било служебно, ако законодателството на страната позволява това, било по молба на заинтересувания регистрацията и забранят употребата на една фабрична или търговска марка, която възпроизвежда, имитира или подвежда, което може да доведе до заблуда по една марка, която компетентната в страната на регистрацията или на употребата власт смята за всеобщо известна като марка на лице, прието от настоящата Конвенция за нейн ползувател, и която марка се използува за идентични или подобни артикули. Същото важи и за случаи, когато съществената част на марката възпроизвежда такава всеизвестна марка или е имитация, която може да доведе до заблуда.
(2) Трябва да се даде срок от минимум пет години, смятано от датата на регистрацията, за да се иска отхвърлянето на такава марка. Страните – членки на Съюза, имат възможност да предвиждат срок, в който забраната за ползуване трябва да се поиска.
(3) Не се определя срока за искане на отхвърлянето или на забраната за ползуване на марките, регистрирани или ползувани недобросъвестно.
Член 6, трето
(1) а. Държавите – членки на Съюза, се споразумяват, че ще отказват и обезсилват регистрацията и ще запрещават със съответни марки ползуването – без разрешение на компетентните власти, било на фабрични или търговски марки, било като техни елементи, на гербовете, знамената и други емблеми на държавите – членки на Съюза, както и на официалните знаци за контрол и гаранция, приети от тях. Задължението обхваща и имитация от гледна точка на хералдиката.
b. Разпорежданията на точка „а“, по-горе, се прилагат също така и по отношение на гербовете, знамената и други емблеми, сигли и наименования на международни междуправителствени организации, в които една или повече от държавите – членки на Съюза, са членове, с изключение на гербовете, знамената и други емблеми, сигли или наименования, които са били вече обект на международни споразумения и са в сила, целещи да осигурят тяхната закрила.
с. Никоя страна – членка на Съюза, не е задължена да прилага разпоредбите, дадени в буква „b“, по-горе, във вреда на носителите на права, придобити добросъвестно, преди влизането в сила в тази страна на настоящата Конвенция. Страните – членки на Съюза, не са задължени да прилагат казаните разпоредби, когато ползуването или регистрацията, визирани в буква „а“, по- горе, не са от естество да предизвикат у публиката идеята за връзка между въпросната организация и гербовете, знамената, емблемите, сиглите или наименованията – или ако ползуването или регистрацията по всяка вероятност не са от естество да заблудят публиката върху съществуванието на връзка между ползувателя и организацията.
(2) Забраната на официалните знаци за контрол и гаранция се прилага само в случая, когато марките, в които тези знаци са част, са насочени за ползуване върху стоки от същия род или от подобен род.
(3) а. За прилагането на тези разпоредби страните – членки на Съюза, се съгласяват да си съобщават взаимно, посредством Международното бюро, списъците на държавните емблеми, официални знаци за контрол и гаранция, които те желаят или ще желаят да поставят, по абсолютен начин или в дадени рамки, под закрилата на настоящия член, както и всички по- сетнешни промени в тези списъци. Всяка страна – членка на Съюза, ще поставя на разположение на публиката, в подходящо за целта време, нотифицираните й списъци. Все пак, нотификацията не е задължителна що се касае до държавните знамена.
b. Разпоредбите от буква „b“ на ал. първа от настоящия член не се прилагат, освен за гербовете, знамената и други емблеми, сигли или наименования на международните междуправителствени организации, които тези организации са съобщили на държавите – членки на Съюза, посредством Международното бюро.
(4) Всяка страна – членка на Съюза, може, в срок от дванадесет месеца, смятано от получаването на нотификацията, да предава посредством Международното бюро възраженията си на страната или на заинтересуваната Международна междуправителствена организация.
(5) За знамената на държавите, мерките, предвидени в ал. първа, по-горе, се прилагат само по отношение на марките, регистрирани след 6 ноември 1925 г.
(6) Тези разпоредби не се прилагат за държавните емблеми, извън знамената, за официалните знаци на държавите – членки на Съюза, и за гербовете, знамената и други емблеми, сигли или наименования на международни междуправителствени организации, освен само по отношение на търговски марки, регистрирани след изтичане на два месеца от получаване на нотификацията, предвидена в ал. трета, по-горе.
(7) В случай на недобросъвестност страните имат възможност да отхвърлят дори и марки, регистрирани преди 6 ноември 1925 г., съдържащи държавни емблеми и знаци.
(8) Гражданите на всяка страна, които получат разрешение да си служат с държавни емблеми и знаци на тяхната страна, могат да ги използуват, даже и да би имало прилика със знаците или емблемите на друга страна.
(9) Страните – членки на Съюза, се задължават да забраняват неразрешената употреба в търговията на държавни гербове на други страни – членки на Съюза, когато тази употреба е от естество да доведе до грешка относно произхода на артикула.
(10) Разпоредбите, които предшествуват, не представляват пречка за упражнението от страните на възможността да откажат или да обезсилят чрез прилагане на точка 3 от буква „В“ на чл. 6, пето, марките, които съдържат без разрешение гербове, знамена и други държавни емблеми, или пък официални знаци, усвоени от някоя страна – членка на Съюза, както и отличителни знаци на международни правителствени организации, упоменати в ал. 1, по-горе.
Член 6, четвърто
(1) Когато, съобразно законите на една държава – членка прехвърлянето на една марка не е валидно, освен при едновременно прехвърляне на предприятието или на част от него, към което марката принадлежи, ще е достатъчно, за да бъде валидността приета, частта от предприятието или пък частта в тази страна – членка на Съюза, да бъде прехвърлена на приобретателя, с изключително право да произвежда или да продава артикулите, носещи отстъпената (седираната) марка.
(2) Тази разпоредба не налага задължение за държавите- членки на Съюза, да смятат за действително прехвърлянето на всяка марка, чието ползуване от пенсионера ще представлява фактически заблуждение относно произхода, естеството или съществените качества на стоките, върху които марката се прилага.
Член 6, пето
А. (1) Всяка фабрична или търговска марка, редовно регистрирана в родината, ще се приеме за депозиране и ще бъде закриляна, такава, каквато е, в другите държави – членки на Съюза, при резерви, изложени в настоящия член. Тези страни ще могат да изискват, преди да пристъпят към окончателно регистриране, представянето на свидетелство за регистриране в родината, издадено от компетентната власт. Не се изисква никаква заверка на това свидетелство.
(2) За родина се смята държавата – членка на Съюза, гдето депозиращият има дейно и сериозно предприятие, индустриално или търговско, а ако няма такова предприятие в Съюза – държавата – членка, където има местожителството си. Ако местожителството му не е в държава – членка на Съюза, тогава важи страната, чийто гражданин е той, стига тя да е членка на Съюза.
В. Фабричните или търговски марки, визирани от настоящия член, не могат да бъдат отказани при регистрацията или да бъдат обезсилени, освен в следните случаи:
1. Марките, които са от естество да увредят придобитите от трети лица права в страната, където се иска закрила;
2. Марките, лишени от всякакво отличие или пък съставени изключително от знаци или указания, които могат да служат в търговията за означаване вид, качество, количество, предназначение, стойност, произход на артикула, време на произвеждането му, или са станали обичайни в обикновения език, или постоянни и законни обичаи в търговията на страната, където се търси закрила.
3. Марките, които са противни на морала или на обществения ред, а именно тези, които са от естество да измамят публиката. Не може да се смята за противна на обществения ред една марка поради единственото основание, че тя не е съобразена с някоя разпоредба на законите върху марките, освен случая, когато тази разпоредба сама по себе си се отнася до обществения ред. Във всеки случай се запазва прилагането на член десети – второ.
С. (1) При преценката дали марката заслужава закрила, ще трябва да се държи сметка за всички обстоятелства, а именно за трайността в употреба на марката.
(2) Не могат да бъдат отказани в другите страни – членки на Съюза, фабричните или търговски марки само поради това, че те не се различават от марките, закриляни в родината, по елементи, които не променят отличителния им характер и не засягат идентичността на марките във формата, под която те са регистрирани в казаната родина.
D. Никой не може да се ползува от разпоредбите на настоящия член, ако марката, чиято закрила той иска, не е регистрирана в родината.
Е. Все пак, в никакъв случай подновяване регистрацията на марката в родината не влече задължението за подновяване регистрацията в другите държави – членки, където марката е била регистрирана.
F. Ползата от приоритета остава запазена за регистрациите на марки, извършени в срока по член 4, даже и когато регистрирането в родината е направено след изтичането на този срок.
Член 6, шесто
Страните – членки на Съюза, се задължават да закрилят марките на предприятия, извършващи услуги. Те не са задължени да предвиждат регистрация на тези марки.
Член 6, седмо
(1)Ако агентът или представителят на притежател на марка в една страна – членка на Съюза, поиска, без разрешение на правоносителя, регистрация на тази марка на негово собствено име, в една или повече от тези страни, титулярът има право да се противопостави на исканата регистрация или да поиска отхвърлянето й, или ако законът на страната позволява това, да поиска прехвърляне на казаната регистрация в негова полза, щом като агентът или представителят не могат да представят оправдания за тази си дейност.
(2) Титулярът на марката има право, при резервите по ал. първа, по-горе, да се противопостави на използуване на неговата марка от агента или представителя, щом като не се е съгласил с такова ползуване.
(3) Националните законодателства имат възможност да предвиждат справедлив срок, през време на който титулярът на една марка трябва да предяви правата си по настоящия член.
Член 7
Естеството на продукта, върху който марката трябва да бъде поставена, не може в никакъв случай да съставя пречка за регистриране на марката.
Член 7, второ
(1) Страните – членки на Съюза, се задължават да приемат за депозиране и да закрилят колективните марки, принадлежащи на колективи, чието съществуване не е противно на законите на родината, дори и ако тези колективи не притежават индустриално или търговско предприятие.
(2) Всяка страна сама ще определя условията, при които колективната марка се закриля и тя може да отказва защита, ако тази марка е противна на обществения интерес.
(3) Защитата на тези марки не може обаче да бъде отказана на никой колектив, чието съществуване не е противно на закона в родината, на основание, че този колектив не съществува в страната, където се търси закрила, или че той не е учреден съобразно законодателството на тази страна.
Член 8
Търговското име се закриля във всички страни – членки на Съюза, без задължение за депозиране или за регистрация, независимо от това, дали то съставлява или не част от една фабрична или търговска марка.
Член 9
(1) Всеки продукт, носещ незаконно една фабрична или търговска марка или пък търговско име, се конфискува при вноса в тези от страните – членки на Съюза, в които тази марка или търговско име имат право на законна закрила.
(2) Конфискацията ще се извърши също така и в страната, гдето е станало незаконното поставяне на марката или името, или пък в страната, където е бил внесен продуктът.
(3) Конфискацията се извършва по искане било от страна на прокурора, било от всяка друга компетентна власт, както и по искане на заинтересуваната страна – физическо или юридическо лице – съгласно вътрешното законодателство на всяка страна.
(4) Властите не са длъжни да извършват конфискацията в случай на транзит.
(5) Ако законодателството на една страна не допуска конфискация при вноса, тази конфискация ще бъде заменена от забрана за внос или от конфискация във вътрешността на страната.
(6) Ако законодателството на една страна не допуска нито конфискацията при внос, нито забрана за внос, нито конфискацията вътре на пазара, докато се изчаква съответното изменение в това законодателство, тези мерки ще бъдат заместени от действия и средства, които законът в тази страна осигурява в подобен случай за собствените си граждани.
Член 10
(1) Разпоредбите на предшествуващия член се прилагат в случай на пряко или косвено ползуване на фалшиви указания относно произхода на продукта или идентичността на производителя, фабриканта или търговеца.
(2) Като заинтересувана страна във всеки случай се признава физическото или юридическо лице, производител или търговец, заети в производството, фабрикуването или търговията с този продукт и установени в невярно посоченото място на произход или пък в областта, където това място е разположено, или във фалшиво посочената страна, или в страната, където се ползува фалшивото указание
Член 10, второ
(1) Страните – членки на Съюза са длъжни да осигурят на гражданите на страните на Съюза действителна закрила срещу нелоялната конкуренция.
(2) Представлява акт на нелоялна конкуренция всеки акт на конкуренция, който е противен на частните обичаи в областта на индустрията или търговията.
(3) Трябва следователно да бъдат запретени:
1. Всички факти от естеството да създадат объркване, независимо чрез какви средства, относно предприятието, продуктите или търговската или индустриална дейност на един конкурент;
2. Фалшивите твърдения, при упражняването на търговия, от естество да увредят на доброто име на предприятието, продуктите или търговската или индустриална дейност на един конкурент;
3. Указанията или твърденията, чиято употреба, при упражняването на търговията, е от естество да въведе публиката в заблуждение относно естеството на стоките, начина на фабрикацията, характерните черти, подходящност за дадена цел или относно количеството им.
Член 10, трето
(1) Страните – членки на Съюза, се задължават да осигуряват на поданиците на другите страни – членки на Съюза, достъпа до съдилищата, за да се противодействува ефикасно срещу всички действия, посочени в членове 9, 10 и 10-второ.
(2) Те се задължават, освен това, да предвиждат мерки, с които да разрешават на синдикати и сдружения, представляващи индустриалци, производители или търговци, заинтересувани в случай, чието съществувание не е противно на законите в техните страни, да се явяват пред съдилищата или пред административните власти, с оглед да противодействуват на актовете, предвидени в членове 9, 10 и 10-второ, доколкото законът на страната, където се търси закрилата, разрешава такива действия на синдикати и сдружения, образувани в същата страна.
Член 11
(1) Държавите – членки на Съюза, дават, съгласно тяхното вътрешно законодателство, временна закрила на изобретенията, които могат да бъдат патентовани, на полезните образци, на индустриалните рисунки или модели, както и на фабричните или търговски марки – за продуктите, които фигурират на международните изложби, официални или официално признати, организирани върху територията на една от тях.
(2) Тази временна закрила не продължава сроковете по член 4. Ако по-късно се направи позоваване на правото на приоритет, администрацията на всяка държава – членка може да нареди срокът да почва от датата на явяване на артикула на изложбата.
(3) Всяка страна може да изисква оправдателни документи, сметнати от нея за необходими, като доказателство за идентичност на изложения предмет и за датата на излагането.
Член 12
(1) Всяка страна – членка на Съюза, се задължава да уреди специална служба за индустриалната собственост, както и централно място за съобщения на публиката за патентите за изобретения, полезните образци, индустриалните рисунки или модели и фабричните или търговски марки.
(2) Тази служба ще обнародва официално едно периодично издание. Тя редовно ще обнародва:
а. Имената на титулярите на издадените патенти с кратко описание на патентованите изобретения;
b. Репродукции на регистрираните марки.
Член 13
(1) Международната организация, установена под името Международно бюро за закрила на индустриалната собственост, се поставя под върховния надзор на правителството на Швейцарската конфедерация, което правителство се занимава с организацията на Бюрото и надзора върху него.
(2) а. Френски и английски езици се употребяват от Международното бюро при извършване на работата, предвидена в алинеи 3 и 5 на настоящия член.
b. Конференциите и събранията, визирани в член 14, се провеждат на френски, английски и испански езици.
(3) Международното бюро централизира сведенията от всякакво естество, отнасящи се до защита на индустриалната собственост; то ги събира и публикува. Извършва проучванията от общ интерес за Съюза и редактира – с помощта на документите, поставяни му на разположение от различните администрации – едно периодично издание върху въпросите, засягащи обекта на Съюза.
(4) Броевете на това периодично издание, както и публикуваните от Международното бюро документи, се разпределят между администрациите на държавите – членки на Съюза, според вноските, за които се говори по-долу. Допълнителните екземпляри, както и документите, искани, било от казаните администрации, било от дружества или частни лица, ще се плащат отделно.
(5) Международното бюро трябва във всяко време да се държи на разположение на държавите – членки и да им дава, по въпросите относно международната служба за индустриалната собственост, специалните сведения, от които те биха имали нужда. Директорът на Международното бюро представя годишен доклад за работата, който се съобщава на всички държави – членки на Съюза.
(6) Редовните разходи на Международното бюро ще се посрещат общо от държавите – членки на Съюза. До ново разпореждане, те не могат да надхвърлят сумата 120 000 швейцарски франка годишно. Тази сума може при нужда да бъде увеличавана по единодушно решение на конференциите, предвидени в чл. 14.
(7) Редовните разходи не обхващат разноските по работата на дипломатическите или административни конференции, нито разноските, които биха били предизвикани от специални задачи или публикации, извършени съгласно решенията на една конференция. Тези разноски, чиито годишен размер не може да надхвърля 20 000 швейцарски франка, се разпределят между страните – членки на Съюза, пропорционално на вноските, които те плащат за функционирането на Международното бюро, съобразно алинея 8, по-долу.
(8) За да се определи съответната вноска на всяка държава -членка за общата сума на разходите, страните – членки на Съюза, и тези, които ще се присъединят по-късно към Съюза, се разпределят в шест групи, като групата участвува пропорционално на определено число единици, а именно:
1 група 25 единици
2 “ 20 “
3 “ 15 “
4 “ 10 “
5 “ 5 “
6 “ 3 “
Тези коефициенти се умножават на числото на страните от всяка група и така полученият сбор представлява бройката на единиците, на които се разделя целият разход. Получената цифра показва какво се дължи за всяка единица.
(9) Всяка от страните – членки на Съюза, определя в момента на присъединението си групата, в която тя би желала да бъде подредена. Все пак, всяка страна – членка на Съюза, може да заяви допълнително, че желае да бъде включена в друга група.
(10) Правителството на Швейцарската конфедерация надзирава разходите на Международното бюро, както и неговите сметки, като дава нужните парични аванси.
(11) Годишният финансов отчет, съставен от Международното бюро, се съобщава на всички администрации.
Член 14
(1) Настоящата конвенция ще се подлага периодически на ревизия, с оглед на това, в нея да се внасят подобрения, които биха усъвършенствували системата на Съюза.
(2) За тази цел ще се провеждат последователно конференции на делегати на казаните страни, като конференциите ще се състоят последователно в една от страните – членки на Съюза.
(3) Администрацията в страната, където ще се състои дадена конференция, с помощта на Международното бюро извършва подготовка на работата за тази конференция.
(4) Директорът на Международното бюро ще присъствува на конференциите и ще взима участие в разискванията, без да участвува в гласувания.
(5) a. В интервала между отделните дипломатически конференции ще се събират всеки три години конференции на представителите на всички държави – членки на Съюза, с оглед да изготвят доклад за разходите, които могат да се предвидят за Международното бюро през следващия тригодишен период. На тези конференции представителите ще се запознават с въпросите относно Съюза и неговото развитие.
b. Освен това те могат да променят, по силата на единодушно решение, сумата максимум, определена като годишен разход на Международното бюро, при условие, че събирането е станало като конференция на пълномощници на всички държави – членки по покана на правителството на Швейцарската конфедерация.
с. Освен това, конференциите, предвидени в буква „а“, по-горе, могат да бъдат свиквани и преди да е изтекъл тригодишният срок, по почин на директора на Международното бюро или на правителството на Швейцарската конфедерация.
Член 15
Държавите – членки на Съюза, естествено имат право да сключват помежду си специални споразумения за закрила на индустриалната собственост щом тези споразумения не противоречат на разпоредбите на настоящата Конвенция.
Член 16
(1) Държавите, които не са взели участие в настоящата Конвенция, могат да се присъединят към нея, като представят молба за това.
(2) Това присъединяване се нотифицира по дипломатически път на правителството на Швейцарската конфедерация и чрез това правителство на всички други.
(3) Присъединяването води до приемане на всички клаузи и до всички изгоди, които настоящата Конвенция дава, и влиза в сила един месец след изпращането на нотификацията от правителството на Швейцарската конфедерация до другите страни – членки на Съюза, освен случая, когато в молбата за присъединение към Конвенцията не е посочена по-късна дата.
Член 16, второ
(1) Всяка страна – членка на Съюза, може винаги да нотифицира писмено на правителството на Швейцарската конфедерация, че настоящата Конвенция се прилага изцяло или отчасти в нейните колонии, протекторати, мандатни територии и всички други територии, подчинени на властта й, както и всички територии под нейното върховенство и тогава Конвенцията се прилага във всички територии, означени в нотификацията, един месец от изпращането на съобщението от страна на правителството на Швейцарската конфедерация до страните – членки на Съюза, щом като друга по-късна дата не е посочена в нотификацията. При липса на нотификация Конвенцията не се прилага в тези територии.
(2) Всяка държава – членка на Съюза, може винаги да нотифицира писмено на правителството на Швейцарската конфедерация, че настоящата Конвенция престава да се прилага изцяло или отчасти в териториите, които са били обект на нотификацията, предвидена в предидущата алинея, и тогава конвенцията престава да се прилага в териториите, означени в тази нотификация, 12 месеца след получаване на нотификацията, отправена до правителството на Швейцарската конфедерация.
(3) Всички нотификации, направени на правителството на Швейцарската конфедерация, съгласно разпорежданията на алинеи първа и втора на настоящия член, ще се съобщават от това правителство на всички държави – членки на Съюза.
Член 17
Всяка страна, участничка в настоящата Конвенция, се задължава да вземе, съобразно своята конституция, необходимите мерки, за да осигури приложението на тази Конвенция. Ясно е, че в момента на депозиране на инструмента за ратификация или при присъединяване на дадена страна, тази страна ще бъде в състояние, съобразно вътрешното си законодателство, да приеме разпорежданията на тази Конвенция.
Член 17, второ
(1) Конвенцията ще остане в сила в неопределен срок, до изтичането на една година, смятано от деня на денонсирането й.
(2) Това денонсиране се съобщава на правителството на Швейцарската конфедерация. То произвежда ефект само по отношение на страната, от името на която то е направено, като Конвенцията подлежи на съблюдаване от страна на всички други държави – членки на Съюза.
Член 18
(1)Настоящият акт подлежи на ратификация и ратификационните инструменти ще бъдат депозирани в Берн, най-късно на 1 май 1963 г. Той ще влезе в сила между страните, от името на които той е ратифициран, един месец след тази дата. Все пак, ако преди това той е бил ратифициран от страна на шест държави най-малко, той ще влезе в сила между тези страни един месец след депозирането на шестата ратификация, за което е била направена нотификация от правителството на Швейцарската конфедерация, а за страните, от името на които актът е бил ратифициран по-късно – един месец след нотификацията на всяка една от тези ратификации.
(2) Страните, от името на които не е бил депозиран ратификационен инструмент в срока, предвиден в алинея първа, могат да се присъединят към акта съгласно разпорежданията на чл. 16.
(3) Настоящият акт ще замести, в отношенията между страните, които я прилагат, Парижката конвенция от 1883 г. и последващите актове за ревизия.
(4) Що се касае до страните, в които настоящият акт не се прилага, но към които се прилага Парижката конвенция, ревизирана в Лондон през 1934 г., ще остане в сила текстът на тази Лондонска ревизия.
(5) Също така, що се касае до страните, в които не се прилагат нито настоящият акт, нито Парижката конвенция, ревизирана в Лондон, остава в сила Парижката конвенция, ревизирана в Хага през 1925 г.
(6) Също така, що се касае до страните, в които не се прилагат нито настоящият акт, нито Парижката конвенция, ревизирана в Лондон, нито Парижката конвенция, ревизирана в Хага, остава в сила Парижката конвенция – в текста й, ревизиран във Вашингтон през 1911 г.
Член 19
(1) Настоящият акт се подписва в един-единствен екземпляр на френски език, който ще бъде депозиран в архивите на правителството на Швейцарската конфедерация. Заверен препис ще бъде връчен от това правителство на всяко едно от правителствата на държавите – членки на Съюза.
(2) Настоящият акт е открит за подписване от държавите – членки на Съюза, до 30 април 1959 г.
(3) Официални преводи от настоящия акт ще се направят на немски, английски, испански, италиански и португалски езици.
