Йосиф Аструков за творчеството и неговата защита. Интервю с Елица Матеева
Йосиф Аструков е роден през 1978 г. в София. Завършва II Английска гимназия, а през 2002 г. – медицинска физика в СУ „Св. Климент Охридски“. През същата година е приет в първия експериментален клас по драматургия в НАТФИЗ. В края на първия семестър напуска и впоследствие е приет в специалност филмова и телевизионна режисура, която завършва през 2007 г. През 2003 г. издава сборник от къси разкази „Вакуум“ под псевдонима „hose“. Има няколко авторски късометражни филма, публикувал е материали във в. „Култура“. Работил е като асистент и е подготвял каскади за филмови и рекламни продукции. Бил е фотограф за сп. „Общество и Право“, редактор на сп. „Еврейски месец“, преподавал е компютри на деца с церебрална парализа към дружество „Знание“, работил е в Института за космически изследвания на БАН. Най-важното нещо според автора е мотивацията, с която хората творят.
Вашата професия изисква творчество и въображение, бихте ли споделили от опита си в какво точно вашият творчески ресурс не бива коректно оценяван. Случвало ли се е ваше участие при създаването на (реклама, журналистически материал, фотография и т.н. видът на съответния продукт на интелектуална собственост) да бъде като идея или краен резултат, тиражиран от медия, работодател и т.н. като проект плод на чужди творчески усилия?
Понякога хората не оценяват колко усилия коства даден творчески продукт, просто защото не знаят какво стои зад него. До момента не ми се е случвало мое произведение да е некоректно тиражирано от медиите. Единствено веднъж получих мейл, от тези които се въртят в интернет и биват препращани отново и отново, който наред с други снимки съдържаше и моя. Но тогава ми стана по-скоро забавно, тъй като никой не си бе присвоил правата, беше направил просто компилация от различни снимки и автори, очевидно защото са му харесали. По подобен начин съм откривал и мои снимки в някои блогове. Това са неизбежните рискове, когато поставяш свое портфолио в интернет.
Как би трябвало у нас да се оценява дейността на артистите? Смятате ли, че едно ново и осъвременено законодателство би подобрило положението на т.нар. свободни творчески професии?
Опитът недвусмислено показва, че законодателството в нашата страна не работи. На няколко пъти съм се сблъсквал с парадокса, спонсорът който ми дава пари да не иска да се разпиша за парите, тъй като в противен случай ще плати по-висок данък. Това говори само по себе си достатъчно. Чувал съм и многократно за хора които искат да спонсорират изкуство, и когато научат през каква бюрокрация и разправии трябва да минат, просто се отказват. И като цяло все още няма ясна и разработена връзка между хората които могат и искат да подпомагат различни форми на изкуство и свободните артисти. Между двете обществени групи има сякаш огромна бездна. От което разбира се губим всички – ние като творци и зрителите, тъй като броя и качеството на произведенията са недостатъчни.
Отделно мога да дам пример за това че у нас е невъзможно да защитиш сценарий – според законът, сценарист е човекът написан във финалните надписи, но ако искаш да имаш защита над текста, преди той да бъде реализиран – това се оказва невъзможно.
Какво според вас се крие зад пространството МЕДИА? Ако зависеше от вас да притежавате правомощието за защита на интелектуалния труд у нас, какви биха били вашите инициативи?
Мисля че преди всичко обществото трябва да се събуди и да осъзнае, че всички заедно живеем тук и сега. Всяко общество се изгражда от отделни индивиди. Ако всички индивиди, или поне голяма част от тях се отърсят от този ужасен манталитет, който диктува всичко у нас, нещата ще започнат да се променят от само себе си. Просто трябва да има ясно регламентирани правила, за труд и възнаграждение и за това как се случват тези неща, и разбира се най-трудната за нас част – да се спазват.
Смятате ли че Министерството на културата е длъжник на хората от сектора на творческите професии? С кои проблеми то не е в състояние да се справи?
Може би то е по-скоро част от проблема. Министерството има добри инициативи, но не може и не успява да „покрие“ всичко. То трябва да бъде по-скоро регулатор. Мисля си също и че може доста по-твърдо да отстоява правата ни пред парламента и обществото.
Как си представяте адекватната оценка на интелектуалния труд у нас и съответно на продуктите, попадащи под защита на интелектуалната собственост?
Оценката винаги идва от хората. Забелязал съм че хората като че ли все повече имат нужда от изкуство и са склонни да заплатят за това, стига да е по възможностите им. Иска ми се хората да имат повече избор и разнообразие, в различните сфери на изкуство, да не се лансират само определени неща – тогава те ще се чувстват по-свободни и по-удовлетворени, че парите им не отиват напразно, било във вид на данъци или билети.
