Ина Килева: Трябва по адекватен начин да разясним на хората, че няма малка и голяма кражба, няма малък и голям закон и всички права следва да бъдат защитени

За предизвикателствата пред Световната организация за интелектуална собственост, за важността и значението на интелектуалната собственост, за необходимостта от уважение към труда на твореца и за защитата на авторските права в Интернет със заместник-министъра на културата г-жа Ина Килева разговаря Елица Ценова

Г-жо Килева, в края на март в Женева Вие се срещнахте с Генералния директор на Световната организация за интелектуална собственост д-р Камил Идрис. Бихте ли ни разказали повече за тази Ваша среща?

Имах удоволствието да бъда участник в Академията на СОИС в Женева. Това е традиционен формат, чрез който СОИС контактува с хората, които взимат решения в страните членки на организацията и могат да влияят при оформянето на различните становища. От страните в Европа бяха представени само България, Армения и Грузия, което в голяма степен е разбираемо, тъй като в много от другите държави, ситуацията с интелектуалната собственост и нейната защита е много по-нормална, отколкото при нас. От всички 18 участници в срещата, само аз и българският представител в ООН Посланик Петко Драганов, имахме честта да разговаряме лично с д-р Камил Идрис. Този жест на внимание е признание за пътя, който България е извървяла през последната година- година и половина и активността на Министерство на културата за издигането на интелектуалната собственост като важен икономически актив. На тази среща имах възможност да поканя Генералния директор на СОИС да уважи с присъствието си представянето на резултатите от изследванията за икономическото въздействие на индустриите, носители на авторско право и сродни права. В тази насока СОИС предлага методика, чиято цел е да се погледне по един по-прагматичен начин на интелектуалната собственост и да излезем от сферата на неразбирането на нейната огромна икономическа роля.

Ще се отзове ли г-н Идрис на тази Ваша покана?

Г-н Идрис се отнесе много положително, нещо повече, той предложи да се обърнем и към Европейската комисия, която в последните години отделя засилено внимание на интелектуалната собственост и защитата на правата. В България тази синергия между европейските институции вече е традиционна, тъй като Европейскта комисия беше наш партньор и за фестивала „Русе град на правата”, който се проведе миналата година (07-12 май 2006 г.) и с който стартира националната кампания за защита на интелектуалната собственост.

Кой са големите предизвикателства, пред които е изправена СОИС към настоящия момент и как България се вписва в тях?

Последните големи теми, по които трябва да работи СОИС са структурирани в така наречената Development Agenda. Съставянето на този документ представлява сериозен пробив, тъй като той фокусира темите, по които трябва да работи организацията занапред. На практика предстои да се вземат решения по 111 въпроса като по 24 от тях вече е постигнат консенсус. На сесията през юни ще се разгледат и останалите въпроси, по които трябва да се постигне сближаване на позициите.
Г-н Камил Идрис винаги е отдавал голямо значение на темата за традиционните знания и фолклор, но за голяма част от страните членки това е тема с много въпросителни. Специална работна група е подготвила материал „Интелектуалната собственост и генеричните ресурси- традиционни знания и традиционни културни изразни средства на фолклора”. Тази обемна разработка ( 52 страници) ще бъде представена на страните членки за обсъждане. Тук се сблъскват и много политически проблеми и настроения и самият д-р Идрис сподели, че мненията са много поляризирани и трудно ще се постигне консенсус. На първо време подписването на една обща Декларация за готовността на държавите да работят по тези проблеми би била голям успех.
Това би имало голямо значение за България, тъй като ние имаме сериозно фолклорно богатство, а една такава програма ще даде възможности за защита и самоиздържане, както и възможности за съхранение на тези умения и традиции. У нас е сложен дебатът по отношение на генеричните и фармацевтичните продукти, другите теми са по-малко критични.

В последните седмици въпросът за авторските права в интернет пространството стана особено болезнен. Къде сме ние на фона на световните тенденции в тази насока?

Проблемът за авторските права в дигиталната среда е едно от основните предизвикателства и пред СОИС. В България проблемът се изостри, когато Министерство на вътрешните работи и Прокуратурата решиха да приложат разпоредбите на чл.172а от Наказателния кодекс. Същите проблеми се споделят в цял свят- законовата рамка изостава неимоверно от развитието на дигиталните технологии. Скоростното развитие на техниката поставя възможностите за регламентация в по-слаба и уязвима позиция. Трябва да се намери подходящият баланс между съхраняването, уважението на интелектуалната собственост, поощряване развитието на тази собственост като основен ресурс на познание и използването на модерните технологии, които са двигател на прогреса. От 40 до 60% от брутния вътрешен продукт на сериозните сили в икономическия свят се базира на интелектуална собственост (тук се включват не само авторски права, но и търговските марки, патенти, промишлен дизайн, географски означения), тоест касае се за значителни икономически интереси. В България се подхожда по изключително популистки начин като се твърди, че институциите имат за цел да пречат на хората свободно да си обменят информация. Необходимо е да се гарантира равновесието между интересите на обществото за достъп до информация и култура и защитата на правата на интелектуална собственост. Тази позиция е част от европейското законодателство.

Как става така, че имаме един от най-модерните закони за авторско право и сродни права в Европа, а в същото време не можем да разрешим съществуващите проблеми с интелектуалната собственост?

Както често обичаше да казва Меглена Кунева, ние си „написахме домашното”, спазихме всички изисквания на ЕС и имплеменирахме европейските директиви във вътрешното ни законодателство, нещо което дори някои държави членки все още не са направили. Оказва се обаче, че не ни достига административен капацитет, липства добра комуникация, синергия между институциите и не винаги успяваме да приложим на практика написаното в закона. Въпреки това, в последната година отбелязваме сериозни постижения в тази насока. Може би, забързани в изготвянето на законовата рамка, ние пропуснахме да обясним на хората за какво иде реч, що е това интелектуална собственост и защо има нужда от защита. Този сериозен информационен пропуск може да бъде преодолян с помощта на медиите, като по адекватен начин разясним на хората, че няма малка и голяма кражба, няма малък и голям закон и всички права следва да бъдат защитени.

Да разбирам ли, че проблемите , че проблемите в момента са на ниво правоприлагане и манталитет?

Да, точно така. Законът гарантира редица възможности за защита на интелектуалната собственост, остава те да бъдат ефективно приложени на практика. Промяната в отношението на хората към интелектуалната собственост е един тежък и бавен процес, но ако искаме България да бъде модерна европейска държава, ще трябва да се справим и с това предизвикателство.

26 април се отбелязва като Световен ден на интелектуалната собственост. По този повод във форума на нашия сайт сме поставили като тема за дискусия „Интелектуалната собственост в нашето ежедневие”. Вие как виждате интелектуалната собственост във всекидневния ни живот.

Тя е навсякъде около нас- музиката, която слушаме, филмите, които гледаме, храната, която ядем. Храната, например може да бъде защитена като търговска марка или географско обозначение, а начинът по който е пакетирана – като промишлен дизайн. Всичко около нас е интелектуална собственост, ние буквално живеем в света на интелектуалната собственост. Бих искала да завърша с една мисъл на Чърчил: „Империите на бъдещето ще бъдат империи на ума”. Тя разкрива колко е важно да поощряваме иновативността и креативността на хората. Нека не забравяме като нов член на Европейския съюз, че работим заедно с страните-членки за успеха на Лисабонската стратегия, която има за цел да превърне съюза във водеща конкурентна сила в един свят, основан на познанието.