АЛТЕРНАТИВА ЗА ЗАЩИТА НА ТЪРГОВСКИ МАРКИ

Параграф 69 от Закона за Компаниите във Великобритания, 2006г., позволява на собствениците на търговски марки да направят оплакване срещу име на компания, което се появява с цел да бъде регистрирано и да извлече предимството от добрия имидж и репутация, изградени от вече съществуващата на пазара търговска марка или бранд. По – рано, беше възможно да се противопостави на регистрирано име на компания само на база факт, че същото е твърде подобно на друго вече регистрирано име на компания.

Новият режим позволява на собственик на търговска марка да се противопостави на регистрирано име на компания, ако то е (i) същото като това, свързано с марката на собственика и по отношение на която последният е изградил репутация и авторитет, или  (ii) достатъчно сходно с подобно име, като употребата му във Великобритания има вероятност да заблуди, че съществува връзка между дадената компания и собственика на търговската марка.

„Въпреки, че решението на COCA-COLA беше подразбиращо се от самото решение на съда, ИТ показва, че законът би могъл да бъде полезен за собствениците на марки, предотвратявайки „възможните” регистрации за име на компания”

Първият случай, съгласно този закон, беше заведен от COCA – COLA Ltd. Срещу регистрацията на името “Coke Cola Limited” в края на 2008г. Ответникът не предяви защита в рамките на едномесечният период, определен от Осъждащият; затова Ответникът може да се счита за не-противящ се на предявеният иск и да се направи изменение на името на компанията според параграф 73 (1).

Законът също така се стреми да предотврати необходимостта на собствениците на търговски  марки да се налага да стигат до съд. Вместо това той им позволява да заявяват своите искове към Трибунал на Имената на Компаниите и да се осланят на принципите на закона за търговската марка или да се стремят да стоят в страни от използването на регистрирано име на компания, което включва или е подобно на неговите търговски марки. Изглежда, че този начин е по-ефективен и по-малко струващ за собственикът на бранд с цел да предотврати други страни да черпят ползи от имиджа и репутацията на неговата марка.

Въпреки всичко, бихме искали да кажем, че тази процедура се прилага само за регистрирани имена на компании, а не когато една страна използва бранд, съществуващ такъв или търговска марка, за свое търговско име. Можем да добавим, че процедурата има потенциал да бъде полу-спорна, изискваща доказателство за добър имидж и позволяваща на страните да представят свидетелски изявления и устно доказателство, където ответника се защитава.

Ще продължим да следим дали Трибуналът за Имената на Компаниите осигурява предвидените алтернативи или просто ще се превърне в новият първи етап при процеса за съдебни спорове. 

Източник: IP Review