Бизнес в България 2018 – макроикономически показатели
В серия от публикация, българският портал за интелектуална собственост IP Bulgaria представи преглед на бизнеса в България. Анализът, който сравнява българската бизнес среда с тази в съседните държави и маркира основни рискове и тенденции е изготвен от Petkov.cloud. Информацията би следвало да се използва като ориентир в настоящата бизнес обстановка и цели да обогати общата картина, която читателя вече има.
Днес представяме на вниманието ви втората част, която обръща внимание на външния дълг на България, хипер-инфлацията и други свързани теми.
От силно задлъжняла държава преди 1997 г. България става страна с нормални нива на дълг. Този преход се осъществява с помощта на хипер-инфлация, фалит на банки и всеобщо обедняване на населението.
2009 и 2014 са години в които държавата рефинансира своите основни дългови позиции. Трябва да отбележа, че брутният държавен дълг се е увеличава значително – от 9 млрд. лв през 2008 г. вече е близо 28 млрд. лв.
*Мое мнение е, че когато говорим за дълг, би трябвало да говорим в номинално изражение. Сравнението на държавния дълг с трудно изчислимата величина на БВП, често е подвеждащо и е удобен способ за по-лесно възприемане на поемането на нов дълг.
В следващата графика разгръщам движенията на лихвените проценти през годините на преход. Данните са представени в логаритмична скала за прегледност, но силната динамика на лихвените нива е очевидна.
Хипер-инфлацията от 1997 г., освен всичко останало, изчиства огромното бреме на силна задлъжнялост на българското население. След този период ножицата между лихвите по отпуснатите заеми и привлечените депозити остава все така отворена.
Изчезването на лихвите по потребителските депозити е повлияно от световни процеси, като огромните икономически инжекции предоставени на глобалните банки след спукването на ипотечния балон в САЩ. В България депозитите също изгубиха напълно своята доходност (и смисъл), но темповете на намаляване на лихвите по предоставени кредити изостават. Това се дължи на по-дългия времеви хоризонт на отпусканите кредити и усложнените процедури по предоговаряне.
Какво става с дълга на домакинствата? Хипер-инфлацията изчиства почти целия дълг на българското население. Въвеждането на валутния борд е последвано от години на стабилност и кредитна експанзия от страна на банките. 2007 г. и 2008 г. са белязани от влизането на страната в ЕС, ръст на недвижимите имоти и силното навлизане на дългово финансиране от небанкови институции (лизинги и потребителско финансиране).
