Авторско и сродни права

Проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката.

Проект – Според българския тълковен речник терминът „проект” означава „разработен план или схема, чертеж за построяването на нещо, за създаването на нещо, архитектурен проект”.

При техническите проекти различаваме:

Идеен проект, който представлява разработка на варианти върху поставена техническа задача или тема.. Съдържа обяснителна записка и технико икономическа документация обосноваваща проекта. На тази база се избира най изгодният вариант на техническото решение.

Работен проект, който е следствие на идейният проект и представлява окончателния вариант за строителството на различни обекти (жилищни сгради, технически съоръжения като мостове, пътища, хидро съоръжения)

Карта – Според българския тълковен речник терминът „карта”означава „чертеж на земната повърхност или на звездното небе, на който с условни знаци са дадени географски, геоложки, езикови особености и е означен мащабът на умаляване”.

Схема – Според българския тълковен речник терминът „схема”означава ”опростен чертеж, на който е показана същността на предмета,. схема на машина”. В този смисъл схемата може да бъде част от технически проект.

План – Според българския тълковен речник терминът план означава „чертеж, който изобразява в плоскост нещо в умален вид, план на сграда. Място, разположение на някакъв обект в перспектива. Мащаб на изображение на нещо”.

Притежател на авторско право върху проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката.

Създателят на проекти, карти, схеми, планове е и притежател на авторското право върху тези обекти.

Икономически права на автора

• възпроизвеждане на произведението;
• разпространение на произведението;
• публично представяне на произведението;
• превеждане на произведението;
• преработка на произведението.

Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване и за всяко поредно използване на произведението.

Обект на закрила в ЗАПСП чл.3, ал.1 са фотографски произведения и произведения, създадени по начин аналогичен на фотографския.

Според българския тълковен речник терминът „фотография” означава отразяване на образи, фигури и др. върху светлочувствителна лента, хартия и др. и закрепване на това отражение с помощта на специални оптически апарати.

Съществуват три вида фотография.

• Художествена фотография включва портретни фотографии, живописни фотографии, рекламни фотографии.
• Журналистическа фотография отразяваща важни събития и обекти с обществено значение.
• Научна фотография свързана с нуждите на науката и образованието.

Притежател на авторско право върху фотографски произведения

Авторско право върху фотографското произведение принадлежи на фотографа.

Авторското право върху портрети принадлежи на фотографа.

Съществуват някои специфични ситуации възникващи за фотографите, които ЗАПСП също е уредил. Това са следните случаи:

• когато фотографското произведение е създадено в рамките на трудово правоотношение, работодателят има право да използва произведението без съгласието и без заплащане на допълнително възнаграждение на автора;
• авторското право при фотографско произведение създадено по поръчка принадлежи на автора;
• поръчващия има право да използва произведението без разрешението на автора, за целта, за която е било поръчано;
• авторът на поръчано произведение няма право да предлага същото произведение или части от него за публикуване в други издания, както и за излъчване по безжичен път преди публикуване от издателя. Тези ограничения отпадат след като минат 15 дни за вестниците и 3 месеца за списанията.

Икономически права на фотографите

• възпроизвеждане на фотографското произведение;
• разпространение на фотографското произведение;
• публично показване на фотографското произведение;
• предлагане по електронен път на фотографското произведение;
• внос и износ на фотографското произведение

Произведения на изобразителното изкуство

Живопис, графика, икони, графити, стенопис, скулптура, гравюра, проектиране,фотография, живопис, керамика и други

Произведения на приложното изкуство

Ювелирно изкуство, керамика, гравюра, мозайка, стенопис, художествено стъкло,рисуване на текстил, тъкане, въобще предмети свързани с бита, резултат от изкуства. В някои държави авторско правната закрила не е приложима към произведенията на приложното изкуство. В тези страни декоративните елементи, могат да бъдат защитени като промишлен дизайн.

Народните художествени занаяти

Занаятчийските творби,ръчно изработени сувенири, рисувана коприна, ръчно тъкани текстилни изделия (килими, покривки, черги, пана за стени), дърворезба, грънци, гоблени, глинени съдове и др.

Дизайн – графичен дизайн, моден дизайн, интериорен дизайн и декоративно изкуство и др.

Икономически права на авторите на произведения на изобразителното изкуство, на приложното изкуство и на народните художествени занаяти

• да продават произведението еднократно или многократно;
• правото на публично показване на произведението;
• да предоставят оригинала за изработване на копия;
• с прехвърляне на собствеността върху произведението се отстъпва и правото на публично показване;
• при повторна или следваща продажба на оригинала на произведение на живописта, графиката и скулптурата чрез посредник или на публична продажба авторът има право да получи възнаграждения в размер на 5% от продажната цена (ако не е уговорено друго)

Колективно управление на права

• Колективно управление на права при произведение на изкуството

Терминът филм означава произведение на киноизкуството, при което се възпроизвеждат движещи се образи с помощта на бързо сменящи се снимки или рисунки върху лента.

Аудиовизуални произведения

Обединяват клипове, трейлъри, аудио записи, звукови записи, мултимедийни продукти (няколко вида произведения комбинирани в единна фиксирана среда като компютърни дискове или CD-ROM). Примери за мултимедийни продукти са:интерактивни уеб страници, видео игри. Много елементи могат да бъдат комбинирани в един мултимедиен продукт- музика, фотографии, анимирани елементи, графики, софтуер и видео.

При филмите отново разграничаваме две групи права- авторски и сродни на авторското права.

Притежатели на авторско право са:

• режисьора;
• сценариста;
• оператора;
• художник-постановчика (за анимационните филми)

Притежателите на сродни права са:

• продуцента;
• актьорите/артистите изпълнители

Икономически права на авторите:

• тиражирането на филма;
• излъчването на филма по безжичен път;
• предаването на филма по кабел или друго техническо средство;
• преработка на филма;
• предлагането на филма по електронен път

Икономически права на продуцента:

• размножаване на филма;
• публично прожектиране на филма;
• излъчване по безжичен път на филма;
• предаване чрез кабел или друго техническо средство на филма;
• разрешаване на превод за дублиране и субтитриране на текста на филма;
• предлагането на филма по електронен път;
• внос и износ на копия от филма

ЗАПСП в чл.18а ,чл.21, чл.22 посочва някои допълнителни права на продуцента на филм и радио и телевизионните организации, които не се разглеждат в тази категория поради своята обемност.

Обикновено при създаването на филм се прилага следната практика- режисьора, сценариста и оператора сключват договор с продуцента за създаване и използване като му предоставят изключителното право да реализира горе изброените действия.

Важно е да се подчертае, че продуцента на филма дължи възнаграждение на авторите за отстъпените права.

Икономически права на актьорите/артистите изпълнители

Част от правата на актьорите се препокриват с правата на артистите изпълнители при музикалните произведения. Актьорите отстъпват на продуцента правото на:

• публично прожектиране на записаното изпълнение;
• излъчването по безжичен път;
• предаването по кабел или чрез друго техническо средство;
• възпроизвеждането му върху видео носители и тяхното разпространение;
• озвучаването на същия език на ролята на актьора може да стане само с негово позволение;

Лицата, които изпълняват главна роля във филма имат право да:

• получат допълнително възнаграждение като процент от прихода на продуцента (от използването на филма);
• ако телевизионната организация продуцира филма, главните актьори имат право на възнаграждение при всяко използване на филма от тази организация.

Драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други.

Драматични произведения

Театрални постановки или произведения, които са поставят на сцена. По отношение на жанра най- популярни са комедия, трагикомедия, драма, мелодрама, трагедия.

Музикално-драматични произведения

Произведенията са предназначени за представяне на сцена с два характерни елемента – музикална и театрална част. Разграничават се опера, оперета, опера-балет и мюзикъл.

Пантомимични произведения

Театрална постановка с основни изразни средства жестове и мимики с или без музика.

Хореографски произведения

Съществена характеристика на тези произведения е хореографията или съставянето на танцови композиции. Различават се класически и модерен балет.

Притежателите на права при сценичните произведения могат да се разделят на две групи

• притежатели на авторско право;
• притежатели на сродни права

Притежатели на авторско право са:

• право на либретиста;
• право на композитора на музиката (когато сценичното произведение е и музикално)

Икономически права на либретиста и  композитора:

• възпроизвеждане и разпространение на произведението;
• публично представяне на произведението;
• преработка на произведението

Авторите на сценични произведения имат право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението, както и за всяко поредно използване.

Икономически права на режисьора и изпълнителя/ите са аналогични с тези на музикалните произведения.

Колективно управление на права

• Колективно управление на права върху драматични произведения

Театри в България

• НАРОДЕН ТЕАТЪР „ИВАН ВАЗОВ”
• Театър “Българска армия”
• МЛАДЕЖКИ ТЕАТЪР „НИКОЛАЙ БИНЕВ”
• САТИРИЧЕН ТЕАТЪР „АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ
• ТЕАТЪР 199 „ВАЛЕНТИН СТОЙЧЕВ“
• ТЕАТЪР „СОФИЯ”
• МАЛЪК ГРАДСКИ ТЕАТЪР „ЗАД КАНАЛА”
• ТЕАТРАЛНА РАБОТИЛНИЦА „СФУМАТО”
• СОФИЙСКА НАЦИОНАЛНА ОПЕРА И БАЛЕТ
• ДЪРЖАВЕН МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР, ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР – Благоевград
• ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „СТОЯН БЪЧВАРОВ” – Варна
• МУЗИКАЛНО-ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „КОНСТАНТИН КИСИМОВ” – В.Търново
• ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „РАЧО СТОЯНОВ” – Габрово, ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „ЙОРДАН ЙОВКОВ” – Добрич
• ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР ”ДИМИТЪР ДИМОВ” СЪС СЦЕНА „КАДРИЕ ЛЯТИФОВА“- Кърджали
• ОБЩИНСКИ ТЕАТЪР – Кюстендил
• ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР – Ловеч
• ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР “ДРАГОМИР АСЕНОВ” – Монтана
• ДРАМАТИЧНО – КУКЛЕН ТЕАТЪР, “КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ” – Пазарджик
• ОБЩИНСКИ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР “БОЯН ДАНОВСКИ” – Перник
• ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР “ИВАН РАДОЕВ”- Плевен
• ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР “Н. О. МАСАЛИТИНОВ” – Пловдив
• ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР – Разград
• ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР “САВА ОГНЯНОВ”- Русе
• ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР “СТЕФАН КИРОВ”- Сливен
• ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР “ГЕО МИЛЕВ”- Стара Загора
• ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР – Търговище
• ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР “ИВАН ДИМОВ”- Хасково
• ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР “ВАСИЛ ДРУМЕВ” – Шумен
• ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР “НЕВЕНА КОКАНОВА” – Ямбол, ТЕАТЪР „Ателие 313“
• ТЕАТЪР „Ако“
• ТЕАТЪР „Искри и сезони“
• ТЕАТЪР ММ
• СТОЛИЧЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР
• КУКЛЕН ТЕАТЪР – Варна, КУКЛЕН ТЕАТЪР “Дора Габе”- Добрич
• КУКЛЕН ТЕАТЪР – Пловдив
• КУКЛЕН ТЕАТЪР – Русе
• КУКЛЕН ТЕАТЪР – Стара Загора
• КУКЛЕН ТЕАТЪР – Търговище

Няма страна в света, в която да не се консумира музика, почти всички страни произвеждат разнообразни музикални форми и стилове. Музиката се създава и „употребява във всяка култура, следователно може да се каже, че музикалните произведения са най- достъпните за потребление продукти.

Според чл.2 от ЗАПСП, авторското право върху музикални произведения възниква със самото им създаване. Тези произведения могат да бъдат под материална форма- аудио касета, компакт диск или др., както и в нематериална форма.

Различават се фолклорна и съвременна музика, химнове, маршове, в зависимост от стиловете, класическа музика, поп, рок, ар ен би, соул, блус, джаз и т.н.

Притежателите на права при музикалните произведения могат да се разделят на две групи:

• Притежатели на авторско право;
• Притежатели на сродни права

Обикновено се наблюдава наслагване на правата и наличие на няколко притежателя на тези права. Тук ще отделим внимание на:

Икономическите права на композитора

• възпроизвеждането на музикалното произведение;
• разпространение на музикалното произведение (на оригинала или на екземпляри от него);
• публично представяне и изпълнение на музикалното произведение;
• преработка на музикалното произведение;
• излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел;
• внос и износ екземпляри от произведението

Икономическите права на артистите изпълнители^_*

• излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаване чрез кабел или друго техническо средство, звукозаписването, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение;
• публично изпълнение, излъчването по безжичен път предаване чрез кабел или друго техническо средство на тези записи;
• предлагането по електронен път на записаното изпълнение или част от него;
• внос и износ на екземпляри от записа с изпълнението

* По темата виж Цакова В.,“Управление на правата на артисти изпълнители”, С., УИ „Стопанство”, 2007.

Икономически права на продуцента на звукозаписи

• възпроизвеждането на звукозаписа
• разпространение на звукозаписа;
• внос и износ на екземпляри от звукозаписа;
• публично изпълнение;
• излъчването по безжичен път предаване чрез кабел или друго техническо средство на звукозаписа;
• предлагане на звукозаписа по електронен път

Икономически права на радио и телевизионните организации

• -преизлъчване по безжичен път, предаване чрез кабел или друго техническо средство на програмата;
• записването на програмата възпроизвеждането и разпространение на тези записи;
• предлагането на достъп до програмата или част от нея по електронен път

Съществува един доста съществен недостатък в ЗАПСП, който пропуска правото на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и радио и телевизионните организации сами да използват своите изпълнения, звукозаписи, програми.

Икономически права на музикалният издател

• право на запис;
• право на изпълнение, копиране;
• включване на произведението в ново, различно произведение

Сред различните видове права са правото на изпълнение и право на копиране или “print right’, механичните права и синхронизиращите права.

Механичните права се отнасят до:

• възпроизвеждане и разпространение на музикалното произведение авторски права на звуков носител

Право на синхронизиране се отнася до:

• правото на запис на музикалното произведение в синхронизиране с картините на аудиовизуално произведение, като филм, телевизионна реклама или видео продукция.

Колективно управление на права

• Колективно управление в областта на музикалните творби
• Колективно управление на музикални произведения в България

Компютърните програми са закрилят от авторското право. Авторското право защитава оригиналното авторово изразяване т.е. компютърната програма като „литературно произведение”. Основният код може да бъде видян като литературна творба, която изразява идеите на софтуерните инженери. Бинарният код, четим от компютър също се смята за литературна творба и следователно се закриля от авторското право. Една съществена разлика отличава компютърните програми от останалите творби .Текстовете, звуците и графиките на другите творби са пасивни, докато компютърните програми са активни, т.е.има спор доколко закона за авторско право е подходящ за тяхната закрила. Компютърните програми могат да се защитят с патенти или като търговска тайна, като промишлен дизайн, както и чрез локаут на програмите, и използване на кодиращ метод.

Икономическите права на авторите на компютърни програми

• възпроизвеждането на компютърната програма;
• разпространение на компютърната програмата;
• излъчване на компютърната програма по безжичен път или предаването им чрез кабел;
• преработка на компютърната програма;
• превеждане на компютърната програма на друг език (приложимостта на това право е спорна);
• представянето и разпространението на компютърната програма по електронен път

Терминологично определение на компютърна програма или софтуерна програма –  съвкупност от инструкции към компютъра, които трябва да дадат някакъв определен изходен резултат. Компютърът изисква програмите да функционират, обикновено изпълнявайки програмните инструкции в централния процесор. Програмата има изпълнителна форма, която компютърът директно използва, за да изпълни инструкциите, зададени от програмата.

Същата програма има и четивна за човека част, наречена сорс код, от който изпълнимите програми се компилират, като сорс кодът дава възможност на програмиста да изследва протичането на инструкциите или пък да разработва алгоритмите.

Книги, списания, вестници, сборници и др. По своето предназначение могат да бъдат развлекателни, информационни, образователни, пропаганда.

Най-добре може да бъде илюстрирано значението на авторското право, чрез книгите. Книгите са основно средство за разпространение на знание, разбира се това става възможно чрез осигуряването на приход от продажбата им. Реализирането на икономическите права на авторите и закрилата върху техните творби става възможно само чрез закона за авторското право.

Вестници и списания

Тези творби са застрашени от копиране и също се влият значително от съвременната бизнес среда. Например голяма част от собствениците във вестникарската индустрия откриват собствени сайтове с безплатен електронен вариант на техните издания. Средства се получават от рекламодатели, които плащат за да могат техните продукти да бъдат показвани възможно най-често. Например през 1996г. броят на ежедневниците в света се изчислявана 8391 с 548млн. читатели, mediainfo.com).

Примери за популярни български вестници и списания в електронен формат:

• Държавен Вестник“ – http://dv.parliament.bg/
• Регионален седмичник „Седмица“ – http://sedmica.sliven.net/
• 7дни СПОРТ http://www.7sport.net/
• Седмичник „Култура“ – http://www.kultura.bg/
• Вестник „Дума“ – http://www.duma.bg/
• Вестник „Пари“ – http://www.pari.bg/

Произведения на научната литература ^*– учебници, монографии, статии и др. Съдържанието на тези творби се отнася до до всички области на научното познание.

• *

За произведенията на научната литература виж Цакова В., “Произведенията на науката като обект на интелектуална собственост”, С., УИ „Стопанство”, 2009.

Произведения на техническата литература – съдържанието на тези творби сеотнася до всички области на техниката.

Пример за безплатни онлайн издания на научна и техническа литаратура- http://bookstore.e-bookbg.com/

Произведения на публицистиката – книги, брошури, позиви, манифести, периодични издания, кореспонденции, интервюта, засягащи актуални обществено-политически, икономически и социални проблеми.

Икономическите права на авторите на литературни произведения

• копиране и възпроизвеждане на произведението;
• разпространение на произведението;
• представянето на произведението пред публика;
• превод на произведението;
• излъчване чрез радио и телевизионна организация на произведението;
• предаване по кабел на произведението;
• интерактивно излъчване на произведението;
• внос и износ на екземпляри от произведението

Издателска индустрия

В изследване за икономическия принос на базираните на авторско право индустрии в България, проведено в периода август 2006 – февруари 2007 по инициатива на българското правителство  и с финансовата покрепа на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС) е анализиран приносът на индустриите основани на авторски и сродни права в българската икономика.

Една от водещите сектори в авторскоправни индустрии в България е „книгоиздаване  и печат“.

Българското книгоиздаване започва да се развива търговска веднага след политическите промени в началото на 1990г. това беше първият сектор в културата, който беше приватизиран.

В първите години след 1989г. изникваха нови фирми ориентиране към издателска дейност, поради ниските първоначални инвестиции и бързата възвръщаемост на инвестираните средства. Отражение на това е големият брой регистрирани фирми  2326 като от създаването на Националната агенция ISBN през 1991г. до 2003г. издателски код е връчен на 3050 издателства в България. Според Дейвид Кингам (България – един книжен сектор в затруднение), не може да се каже със сигурност, но предполага, че  450 фирми се занимават с книгоиздаване, от които 40, 50 от тях са със значително производство.

През 1988 г. издателския сектор е обхващал 27 държавни издателства и 100 други прикрепени към ведомства 85% от книгите, издадени в страната са продукт
на частни издатели.

Според изследването разпределението на издателствата, според издадените печатни коли е както следва:

–         60% частни издателства;

–         13%университетски издателства;

–         10%фирми с издателска дейност;

–         10% ведомства и организации;

–         6%държавни издателства;

–         1% самоиздатели;

Броят на заглавията спада в началото на 90 те години, нараства през 1994г. и отново спадат до 2002г. Рязко намаляват тиражите на издаваните книги – общият тираж на издадените през 2005г. книги и брошури е най-малък от 1998г.  насам.

Икономически нецелесъобразни и идеологически обоснованите тиражи през годините на тоталитаризма не могат да служат като база за сравнение, но периода след 2002 г.показва намалена пазарна реализация на книжната продукция. През 1999 г. общият тираж на издадената продукция е намалял с 75.6% в сравнение с 1994 г.

В сферата на книгоразпространението съществуват редица нерешени проблеми като:

–         ограничен брой книжарници и складово бази;

–         съсредоточаване на книжната търговия в големите градове;

–         широко практикувана търговия на открито;

–         краткосрочна реализация на книжната продукция.

Липсата на реален книжен пазар доведе до откриване на значителен брой книжарници и книжни борси към издателствата около 60. Открити са и няколко електронни книжарници.

не съществува реална организация на книготърговци и книгоразпространители, които по подходящ начин да представят техните интереси.

Общото впечатление за книгоиздаването след 90 те години, е че въпреки всички трудности то се развива успешно. В сектора работят по- малко издателства  от преди и излизат по-малко на брой книги, тиражите са по-ниски, но в замяна на това броят на издаваните заглавия расте и качеството на книжната продукция е по-високо. по данни на „Четяща България” българският книжен пазар реализира около 60 млн. лева годишно.

До
Министерски съвет на Република България

СТАНОВИЩЕ
Относно:
ПРОЕКТ ЗА ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ

От:
Сдружение
„ИНСТИТУТ ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ И ИНОВАЦИИ (ИСИ ИНСТИТУТ)”

Сдружение
„АСОЦИАЦИЯ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА МАРКИ В БЪЛГАРИЯ”

Съдружие на представители на индустриална собственост IP Consulting

Националния портал за интелектуална собственост IP Bulgaria – www.ipbulgaria.bg

Проф. д-р Веселина Манева

(още…)

• В областта на литературните произведения
  • Международна асоциация на издателите/ International Publishers Associsation (IPA): www.ipa_uie.org;
  • Съюз на писателите;
  • Съюз на преводачите: www.bgtranslators.org;
  • Булрепро сдружение на автори и издатели за колективно управление на правата при презаписване и репрографиране на произведения за лично ползване;
  • Ахури сдружение за международен обмен на публикувани и непубликувани ценни научни и художествени произведения;
  • АНЛ – България асоциация “Нехудожествена литература – България”. Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност, в частна полза за колективно управление на права на автори и преводачи на нехудожествена литература;
  • ИНТЕРФИЛМАРТ сдружение за закрила на произведения на литературата, изкуството и науката, популяризиране на съвременната българска култура в страната и чужбина, утвърждаване на европейските критерии в авторското право, както и в полза на младите хора, избрали изкуството за своя бъдеща професия
• В областта на музикалните произведения:
  • Международен съюз на авторите и композиторите /International Confederation of Societies of Authors and Composers/ (CISAC);www.cisac.org;
  • Музикаутор сдружение за колективно управление на авторски права в музиката www.musicautor.org;
  • БГАУТОР Сдружение продуценти, артисти и автори за колективно управление на авторски права;
  • Национален музикално-фолклорен съюз
• В областта на сценичните произведения:
  • Театъраутор дружество на автори на сценични произведения за управление на авторски права;
  • Юсаутор сдружение за защита на авторски и сродни права www.iusauthor.com;
• В областта на филмите
  • Филмутор-дружество за управление на авторски права;
  • Сдружение на авторите на филмови произведения;
  • Сдружение на авторите на филмови преводи;
  • Сдружение на филмовите и телевизионни режисьори
• В областта на софтуерните продукти
  • Асоциация на софтуерните и информационни индустрии / Software &Information Industry Association (SIIA): www.siia.net;
  • Алианс на софтуерните компании Business Software Alliance: www.bsa.org;
  • СОФТАУТОР дружество на автори на компютърни програми;
• В областта изобразителното изкуство
  • ИЗА-АРТ
• В областта на фотографските произведения
  • Фотографска академия сдружение на автори;
  • Фотографски информационен център;
  • Асоциация на професионалните фотографи в България
• В областта на произведение на архитектурата
  • Съюз на архитектите в България

За актуална информация относно всички адреси на уебсайтове на националните органи за управление на авторски права: www.wipo.int/directory

Използване на обект на авторско право е:

• възпроизвеждането на произведението;
• разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
• публичното представяне или изпълнение на произведението;
• излъчването на произведението по безжичен път;
• предаването и препредаването на произведението по кабел;
• публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин;
• превеждането на произведението на друг език;
• преработката на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение;
• реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен;
• предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
• вносът и износът на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото.

Използване на произведение е налице, когато действията се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.

Произведение – обект на авторското право може да бъде използвано със съгласието на автора, освен ако не е предвидено противното изрично в ЗАПСП.

• Как възникват организациите за колективно управление на права?
• Ефективно ли е колективно управление на права?
• Видове организации за колективно управление на права

Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът от 70 години започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.

Авторът има право:

1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това;
2. да иска признаване на неговото авторство върху съответното произведение;
3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
6. да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;
8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението. Следва да се отбележи, обаче, че авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби.

Основно имуществено право на автора е изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. Изключение са само случаите, в които този закон разпорежда друго.

Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Юридически лица и трети физически лица могат да са носители на авторски права само в изрично предвидените в закона случаи, като до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение, а създателите се явяват „съавтори“.

Съгласно чл. 3 от ЗАПСП „ Обектите на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:

1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения – драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. произведения на архитектурата;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание;
10. кадастрални карти и държавни топографски карти;
11. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
12. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
13. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.?Обект на авторското право може да бъде и част от произведение, както и подготвителните скици, планове и други подобни.“ Важно е да се отбелеат следните изключения, които не се приемат за обекти на авторско право съгласно българския закон, а именно:
    • нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;
    • идеи и концепции;
    • фолклорни творби;
    • новини, факти, сведения и данни.

Тоест не може да се претендира за авторство върху една идея, факт или новина, което е и едно от най-честитие запитвания.

Други статии свързани с авторското право може да откриете в Copyrights.bg.

Съгласно чл.2 от ЗАПСП „Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението“. Тоест момента на създаване на дадено произведение е и моментът на възникване на авторските права, свързани с него. Авторското право, за разлика от други права на интелектуална и индустриална собственост възниква без необходимостта да се получи регистрация или признаване на правото от даден орган.

Отношенията, свързани с обекти на авторско и сродни права се регламентират в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Закрилата на сродните права се урежда с международни договори и от националното законодателство. Договори на СОИС, ратифицирани от Р България са:

• Конвенцията на СОИС за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, известна като Римска конвенция;
• Конвенция за закрила продуцентите на звукозаписи срещу неразрешеното възпроизвеждане на техните звукозаписи, известна като Женевска конвенция;
• Договорът за изпълненията и звукозаписите и др.?Основен закон в България, уреждащ отношенията в областта е Законът за авторското право и сродните му права от 1993 г. От 2007 г. част от вътрешното право на страната ни стана и правото на Общността. Сред директивите на ЕО в областта на сродни права могат да се посочат:
• Директива 92/100/ЕО за правото на наем и правото на заем и за някои сродни права в областта на интелектуалната собственост;
• Директива 93/83/ЕИО за координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към излъчване чрез спътник и препредаване чрез кабел;
• Директива 93/98/ЕИО за хармонизирането на срока на закрила на авторското право и някои сродни права;
• Директива 2001/29/ЕО за хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и много други.

Възникване на сродни права

Сродните права възникват автоматично, в момента на създаване на закриляния обект – изпълнение, запис, програма. За признаването на сродни права и ползването им от закрила, не е необходимо извършването на никакви допълнителни действия като вписване, регистриране и др.

Сродните права са комплексни по своя характер. Те включват имуществени (икономически) правомощия и едно или две неимуществени.

Неимуществено право на артисти, продуценти и излъчващи организации е правото на име/наименование. То им осигурява възможност да изискват тяхното име да бъде посочвано, съобщавано или по друг начин огласявано при използване на изпълнението, съответно на записа или програмата. Допълнително неимуществено право, признато само на артистите е правото им да изискват запазване целостта и неизменяемостта на своите записани изпълнения. Конкретното съдържание на имуществените правомощия зависи от вида на закриляния обект и по-точно – от възможните действия по неговото използване.

• артистите имат изключителните права по отношение на своите изпълнения на живо, да разрешават тяхното записване, излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел, а по отношение на записаните си изпълнения – да разрешават тяхното излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел, публично изпълнение, предлагане на достъп в интернет, внос и износ на екземпляри от записа;
• продуцентите на звукозапис имат изключителното право по отношение на своите записи да разрешават тяхното възпроизвеждане в екземпляри, разпространението, вносът и износът на тиражираните екземпляри, публичното изпълнение на записите, излъчването им по безжичен път, предаването и препредаването им по кабел и предлагането на достъп до тях в интернет;
• продуцентите на първоначалния запис на филм и друго аудиовизуално произведение имат по отношение оригинала на филма и копията, получени в резултат на този запис изключителното право да разрешават тяхното възпроизвеждане в екземпляри, публичното прожектиране, излъчването по безжичен път, предаването и препредаването по кабел, разпространениео им, предлагането на достъп в интернет, вноса и износа на екземпляри, превеждането, дублирането и субтитрирането;
• радио- и телевизионните организации имат изключителното право да разрешават по отношение на излъчената или предадено от тях програма нейното преизлъчване по безжичен път, предаването й по кабел, записването, възпроизвеждането и разпространението на записи от програмата и предлагането на достъп до програмата в интернет.

Времетраене

Срокът за който се признават сродните права е ограничен по време. Той е определен със закон и не може да се съкращава или удължава. Като правило срокът е 50 години, изчисляван от началото на годината, която следва годината на настъпване на определено събитие:

• при артистичните изпълнения – публикуването на записа на изпълнението, а когато записът не е бил публикуван или изпълнението не е било записано – неговото изпълнение;
• при звукозаписите – разгласяването на звукозаписа, а когато той не е разгласен – от осъществяването му;
• при филмите и други аудиовизуални произведения – от разгласяването на филма, а когато той не е бил разгласен – от създаването му;
• при програмите на радио- и телевизионните организации – от първото излъчване или предаване на програмата.

Отстъпване

Притежателите на сродни права могат сами да извършват действията от съдържанието на правото за използване на изпълнение, запис и програма или да разрешават на други лица използването им по един, няколко или всички възможни начини. Разрешението се дава с договор, сключван между притежателя на сродно право и ползвател. Договорът е възмезден, като възнаграждението между страните се уговаря свободно.

В случаите когато индивидуалното договаряне между притежателите на сродни права и ползвателите практически е невъзможно или е силно затруднено поради големия брой на притежателите на права, на ползвателите и на обектите за използването на които се дава разрешение, договарянето се извършва на колективна основа с посредничеството на Организации за колективно управление на права. Дейността на ОКУП е уредена освен в Закона за авторското право и сродните му права и Закона за юридическите лица с нестопанска цел, така и в Устава им, включително и отношенията с техните членове.

• В областта на музикалните произведения:
  • Международно бюро за управление на механичните права (BIEM): www.biem.org;
  • Междунарона Федерация на Музикантите (FIM);
  • Международна федерация на звукозаписващата индустрия International Federation of the Phonographic Industry (IFPI):www.ifpi.org;
  • International Federationof Reproduction Rights Organization (IFRRO): www.ifrro.org;
  • Асоциация на независимите музикални компании /Indipendent Music Companies Association (IMPALA): www.impalasite.org;
  • БАЗИ българска асоциация на звукозаписната индустрия;
  • Профон – дружество за колективно управление на правата на продуцентите на звукозаписи в България, www.prophon.org;
  • Българска изпълнителска асоциация (БИА);
  • Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП) www.bamp-bg.org/;
  • АртПроМузика сдружение на артисти-изпълнители, продуценти на звукозаписи и радио- и телевизионни организации за колективно управление на права, сродни на авторското;
  • Европейска агенция за защита на изпълнителските продуцентските и авторските права;
  • НАЗИП национална асоциация за защита на изпълнителските права;
  • БГАУТОР Сдружение продуценти, артисти и автори за колективно управление на авторски права
• В областта на сценичните произведения
  • Юсаутор сдружение за защита на авторски и сродни права www.iusauthor.com;
  • Артистаутор дружество за колективно управление и защита правата на артистите
• В областта на филмите
  • Асоциация на българските филмови продуценти;
  • АЖИКОА Европа асоциация за колективно управление на аудиовизуални произведения в Европа