Наградите за принос в развитието на интелектуалната собственост

Националният портал за интелектуална собственост учредява специална награда за заслуги към интелектуалната собственост в България. Почетният диплом ще бъде връчван веднъж годишно на личности, чиято активна и всеотдайна работа е допринесла за развитието на интелектуалната собственост в България и популяризирането й в обществото. Тази престижна награда цели да отличи хора с активна позиция и изявено отношение към проблемите на интелектуалната собственост, хора дейно ангажирани с мисията по издигне мястото и ролята на интелектуалния труд в съвременното общество. Този награда ще бъде признание за ежедневния труд на изобретатели, преподаватели, юристи, културни дейци, представители по индустриална собственост, както и на бизнесмени, институции и компании, които чрез своята дейност съдействат и помагат за израстването на интелектуалната сфера и увеличаването на нейното влияние и значение в ежедневието. Редакцията на Ай Пи България очаква Вашите номинации за личности с най-голям принос за развитието на интелектуалната собственост в България. Номинациите ( кратка биография и мотиви за номинацията) изпращайте на адрес: ipbulgaria@ipbulgaria.com. Всички предложения ще бъдат представени в националния портал за интелектуална собственост. Окончателното решение ще бъде взето от специално създаден Комитет в навечерието на Международния ден на интелектуалната собственост 26 април Наградите за принос в развитието на интелектуалната собственост 26-ти април 2009г. Д-р инж. Кръстьо Илиев е новия носител на утвърдилата се вече професионална „Награда за принос в развитието на интелектуалната собственост®” Националният портал за интелектуална собственост – www.ipbulgaria.bg, в навечерието на световния ден на ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ обяви своето решение – Д-р инж. Кръстьо Илиев да бъде отличен с : „Награда за принос в развитието на интелектуалната собственост ®” Носителят на утвърдената вече в професионалните среди „Награда за принос в развитието на интелектуалната собственост ®” д-р инж. Кръстьо Илиев е инженер по образование. Започва професионалното си развитие в завод Струма, след което активно започва да се занимава с иновации като научен сътрудник в Института по технология на машиностроенето, където работи в продължение на 13 години. През 1968г. става старши научен сътрудник, а през 1970г. в резултат на научни изследвания защитава докторска степен в Одеския институт. Инж. Илиев е изобретател с 3 изобретения, резултат от достиженията му в изследователската и развоина дейност. Този му опит е ценен в работата му в Министерски съвет като съветник по лицензионната дейност. След което оглавяването Институт за изобретения и рационализация. По време на председателството му през 1982г. България е първата страна домакин на Първия форум на патентните организации. Под ръководството на инж. Илиев, в България е постигнато изключително много за повишаване нивото на експертите занимаващи се с интелектуална собственост и особенно на внимание той обръща на подготовката и осигуряването на изобретателите, като неоспорими факт остава, че през 1987г. има подадени 4200 заявки за изобретения. За сравнение в момента се подават десет пъти по-малко по 300-450 заявки годишно. Също така д-р инж. Илиев активно работи за присъединяването на България към Международния договор за патентно коопериране, в резултат на което българските изобретатели получават възможност за по-лесна и ефтина закрила на совите изобретения изън пределите на Родината, а така също и възможност за използване на информацията за иновациите извършвани в света. Той осъществява активното сътрудничество с WIPO ( Световната организация за интелектуална собственост ) и развива програма за развитието на интелектуалния потенциал на младите хора в България. След приемането на Закона за Патентите през 1993г. д-р Илиев е първия председател на Патентно Ведомство на Република България. Преподвател и активен поддръжник за започналото в УНСС образование в специалност „Икономика и управление на интелектуалната собственост”. В последствие Илиев е български и Европейски патентен представител, представител по индустриална собственост, работи в Българска Стопанска Камара и е изявен експерт в областта на интелектуалната собственост; уважаван от много колеги в света и символ на българската IP професионална обчност. Втора Година на Наградите За втора поредна година Националният портал за интелектуална собственост ще връчи Почетен диплом за заслуги в развитието на интелектуалната собственост в България. Особено горди и щастливи сме да оповестим, че първите номинации за личност с принос в развитието на интелектуалната собственост дойдоха от Сдружение „Русе 21 век“ с председател доцент Атанас Колев, преподавател в Русенския университет „Ангел Кънчев“ и се отнасят за едни от най-прекрасните и достойни български творци- фотографът Иво Хаджимишев и художника-сценограф Виолета Радкова. Иво Хаджимишев и неговият фотоапарат… Човекът създал безкрайна галерия от образи на обикновени и известни хора, запечатал много човешки истории, както и ценни исторически моменти. Дълги години е бил кореспондент на Асошиейтед прес, един от основателите на списание „Сега“, активен журналист и фотожурналист. От първата му изложба през 1975 година в салоните на Кралската фотографска асоциация в Англия, където представя портрети на емблематични по това време личности в България до последната му изложба в Брюксел, която отново се състои от портрети има повече от 30 години творчески труд. Той е автор на портретите на известни български интелектуалци, които участваха в кампанията на Министерство на културата „Пиратството ограбва“. „Много съм щастлив, че получих доверието на Министерството на културата, в частност на г-жа Килева, да направя портретите на тези български творци, интелектуалци, хора от шоубизнеса. Министърът на културата също участва в кампанията с гласа си. Това е успешна демонстрация пред света, пред цивилизована Европа, за това какво прави държавата за защита на авторските права. Вече се вижда, че има държавна политика за спазване на тази хигиена. Ако българите се научат всеки в своята област да спазва правилата, това ще бъде гаранцията, че ще живеем в наистина демократично общество„, казва Иво Хаджимишев в интервю за списание „Български дипломатически преглед“. Изложба с тези плакати е показана и в Русе. Виолета Радкова Художник и сценограф- между платното и сцената в служба на доброто и красивото За нея казват: „ Виолета Радкова е обичан от Бога творец. На повечето автори е дадено едно място, едно поле за действие, а на нея – две. Голямото пространство на театъра и интимната плоскост на платното, което тя нарича „моят храм”. Художествения свят на Виолета Радкова е обитаван от рядко сполучлива хармония и духовност.”Родена на 29.11.1948 в гр.Русе, България.Завършва Художествената Академия в гр. София през 1973 г. Член на СБХ и САБ.Има участия във всички ОХИ в страната. Художник в държавен драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе. От 1973 г. до сега: Самостоятелни изложби живопис: Русе – 1980, 1988,1992,1995,1998, 2003,София – 1983,1986, 1994, 1996, 1997, 2001, 2002, 2004 Рига – 1986, Инсбург – 1991, Щутгарт – 1992,Баденвюртемберг – 1992, Виена – 1993, Хановер –2000, Анкара – 2001, Първа награда за сценография – 1988, Голямата награда на САБ за сценография – 2001. Многобройни участия в международни пленери. Нейни картини са собственост на колекции в САЩ, Канада, Германия,Австрия, Турция, Япония, Холандия, Италия, Франция и др. Мария Серкеджиева Адвокат, представител по индустриална собственост, медиатор, преподавател по немско право в СУ“Св.Климент Охридски“, бивш заместник-министър на правосъдието, председател на УС на сдружение „Евроинтеграция“ Номинацията на г-жа Мария Серкеджиева получихме от г-н Христо Лъвчиев, заместник-председател на Русенския клуб по Евроинтеграция: “ Имам удоволствието да ви представя номинацията на г-жа Мария Серкеджиева- един човек, който е направил много за защитата и развитието на интелектуалната собственост в България като председател на Сдружение „Евроинтеграция“, като преподавател в Софийския университет „Св.Климент Охридски“, като финансов консултант в Eurolife и като юрист. Надяваме се достойнствата на Мария Серкеджиева да бъдат правилно оценени и получи признанието на Комитета“. Тук може да намерите и допълнителните мотиви към номинацията на г-жа Серкеджиева. Иван Георгиев- Рембранд (1938-1994) Забраненият художник или родоначалникът на абстрактния експресионизъм в българската живопис Предложението за номинация на големия български художник получихме от ценители на неговото творчество, които тази година иска да отбележи по достоен начин 70-те години от рождението на Иван Георгиев. По този повод в столицата бяха открити почти по едно и също време две негови изложби- в СГХГ (4-28 април) и в галерия „Дебют“ (26 март-14 април). Псевдонимът Рембранд художникът получава още в студентските си години, но той е свързан преди всичко с перфектния му рисунък и с чистотата на линията, но не и с неговия стил. Неговите ранни картини са близки до европейския модернизъм, някои ги свързват с импресионизма, но преди всичко те са без аналог в българското изкуство през 60-те и 70-те години. По-късно художникът задълбава в дебрите на абстрактното и експресивното. Ярката индивидуалност на Иван Георгиев и неговият експериментаторски дух не се вписват в официалното разбиране за изкуството по онова време и той се оказва сред забранените творци. Сам се отказва от участие в колективни изложби, след като през 1966 година журито отхвърля негова картина. Така приживе художникът не е имал нито една самостоятелна или колективна изложба. Първата негова изложба е организирана от изкуствоведът Максимилиан Киров в галерия „Витоша“, година след смъртта на Иван Георгиев. Затова пък днес той е сред най-модерните и търсени художници, високо ценен от публиката и колекционерите. Първите Награди Отбелязването на Световния ден на интелектуалната собственост е хубав повод да се вгледаме отново в света около нас и да да се опитаме да видим ежедневието си по един по-различен начин. С други очи може да оценим труда на автора на текста на хубава песен, да се възхитим от красотата на нова сграда, да се възползваме от нечие изобретение, да си закупим поредния продукт с любимата ни търговска марка. В последните години българското общество не само трябваше да преоткрие ценността на обектите на интелектуалната собственост, но и да се научи да ги цени и уважава, защото те са продукт на творческия или инженерен гении на много креативни личности. Кои са хората, които издигат престижа на интелектуалната собственост, които неуморно работят за утвърждаването на една система, която подкрепя и насърчава иновативността и творчеството? Задавайки си тези въпроси, националният портал за интелектуална собственост обяви награди за личности с най-голям принос за развитието на интелектуалната собственост в България за 2006г. Нашата цел бе да отдадем дължимото уважение и признателност на хората, които с енергия и ентусиазъм работят за защитата на интелектуалната собственост и за осъзнаването й от обществото като обект с голяма икономическа стойност. С трудната задача да определят най-заслужилите сред тях се нагърби специално създаден комитет в състав: Георги Дамянов-директор на Дирекция „Авторско право“ в Министерство на културата, председател; Веселина Манева- доктор по право, сътрудник в Правния институт на БАН; Елица Ценова- редактор на Ай Пи България Специален диплом за заслуги за развитието на интелектуалната собственост в България за 2006г. получават: Тянко Стоилов Г-н Тянко Стоилов е европейски представител по индустриална собственост, патентен специалист, председател на Регионалния съюз на изобретателите към РНТС в Пловдив, член на УС на Съюза на изобретателите в България. Той е и един от основателите на тези дружества. Повече от 20 години е преподавател във ВУЗ и в системата на НТС по дисциплините „Интелектуална собственост”, „Основи на инженерното творчество” и „Иновационна политика”. Член е на Управителния съвет на Регионалния съюз на потребителите в Пловдив. Владимир Йосифов В продължение на 15 години той дава безплатни консултации по интелектуална собственост на изобретатели, специалисти и бизнесмени. Неуморно и всеотдайно предава своя богат опит и познания на по-младото поколение инженери, учени, иноватори. Автор е на редица изобретения, статии, разработки и материали, посветени на промените в българското законодателство, европейските закони, проблемите на патентоването. Владимир Йосифов работи в Световната организация за интелектуална собственост в Женева от 1981г. Започва като специалист в отдел „Индустриална собственост”, преминава през отдел „Сътрудничество и помощ за развиващите се страни, директор е на отдел „Инфраструктурни услуги и иновационна дейност”. Георги Саракинов Георги Саракинов е доктор по право, експерт по права на интелектуална собственост. Той е дългогодишен юристконсулт на бившата Агенция за авторско право, председател на бившия Временен съвет за радиочестоти и телевизионни канали (1992-1995), експерт към Парламентарната комисия за култура и медии към 36-то, 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание. Ина Килева Книгите му „Авторско право и сродни права в Република България” и „Права върху търговски марки в България” са основен наръчник на всеки, който работи или се интересува от авторско право и сродни права. Г-н Саракинов е безспорен експерт, работил за усъвършенстването на българското законодателство в областта на авторското парво и имплементирането на европейските директиви. Той винаги се е настоявал труда на творците да бъде защитен по най-ефективния и правно издържан начин. Многобройните му статии и материали са били повод за дискусии и са давали и дават тласък за усъвършенстването на правната уредба и търсеното на гъвкави и адекватни решения на възникващите казуси. От 1995 г. до 2001 г. е началник направление „Международен обмен и контакти” в Асоциацията на търговските банки. От 2001 г. до 2005 г. е главен експертен сътрудник в Кабинета на заместник-председателя на Народното събрание Камелия Касабова. Работила е като експерт към Временната комисия за промени в Конституцията на Република България. Като заместник-министър на културата г-жа Килева работи активно за опазването на авторските права, за хармонизирането на българското законодателство с европейските стандарти и за издигането на международния престиж на Република България като страна, която уважава и защитава интелектуалния тру Г-жа Ина Килева бе предложена от Арсис Консултинг и тук прилагаме мотивите за номинацията: През изминалата година г-жа Килева ръководи пряко работата на Съвета за защита на интелектуалната собственост към Министъра на културата, който успешно осъществяваше основните си цели по усъвършенстване законодателството в областта на интелектуалната собственост, провеждането на последователни мерки за борба срещу пиратските продукти и фалшификатите, преодоляване на проблема с Интернет пиратството, както и посредничество при разрешаването на някои емблематични спорове между правопритежатели и ползуватели. Следва да бъде отбелязано, че Съветът е първият действително работещ междуведомствен орган, който възстанови и систематично поддържаше интензивен диалог с частния сектор. Благодарение на личното участие на г-жа Килева Съветът за защита на интелектуалната собственост инициира и осъществи редица промени в законодателството, а именно в Закона за авторското право и сродните му права, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, както и в чл. 172а и 172б от Наказателния кодекс на Р България, като по този начин нашата страна хармонизира изцяло своето законодателство с европейските норми в тази област. Структурата и функциите на Съвета като междуведомствен координиращ орган положително повлияха и върху работата на съдебната система. Участието на представители на прокуратурата в Съвета, проведените в рамките на неговите сесии дискусии и последвалите срещи послужиха като катализатор на формирането на политика в съдебната власт, насочена към преодоляване на проблема с интелектуалното пиратство. Структурните промени в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и новия сектор „Компютърни престъпления”, чийто представител е член на Съвета, доведоха до провеждането на методични и последователни мерки срещу престъпните посегателства в Интернет, в т.ч. и Интернет пиратството, в изпълнение на приоритетите, очертани от Съвета за защита на интелектуалната собственост. Съветът играе решителна роля и в повишаване на общественото съзнание и култура на потребление на продукти на интелектуалната собственост, ярко доказателство за което е стартиралата през миналата година кампания „Пиратството ограбва” и широкият обществен отзвук, който намери. В заключение, предвид горните постижения, нито едно от които не би било възможно и не би имало успешна реализация без личните усилия на г-жа Ина Килева, Мониторинговият доклад на Европейската комисия отчете високи резултати в областта на закрилата на интелектуалната собственост у нас, което допринесе за приемането на България в ЕС без предпазни клаузи. Във връзка с международния имидж на страната ни и икономическото партньорство с държавите от Северна Америка, г-жа Килева положи неоценими усилия за изваждането на България от Списъка за наблюдение на Търговския представител на САЩ. През всички години, които работи в СОИС, г-н Йосифов неизменно е оказвал помощ на всички български институции и организации, ангажирани с развитието и защитата на интелектуалната собственост. Често е гостувал като лектор на редица семинари организирани от Патентно ведмоство и БТПП, с което е подпомагал изграждането на модерна и ефективна структура на интелектуалната собственост в България. В лекциите си г-н Йосифов винаги е подчертавал икономическия потенциал на патентите, търговските марки и другите обекти на индустриалната собственост и възможностите, които те предлагат за развитието на малкия и среден бизнес у нас. Той е един от малкото българи, които са достигнали висок пост в голяма международна организация, благодарение на личните си качества и професионализъм. С цялата си работата и с дейността си г-н Йосифов винаги е издигал престижа на България, на българския изобретател и иноватор. Без неговите лични усилия и професионални контакти много от постиженията на България през последните години в областта на интелектуалната собственост не биха били възможни. Родена на 3 октомври 1959 г. в гр. София. Завършва френска филология в СУ „Св. Климент Охридски” с втора специалност английски език.От 1985 в продължение на 10 години е уредник и езиков редактор на списание „Bulgarian Historical Review” на института по история при БАН.