Киберквотинг – проблем за законните брандове
Киберквотингът (кибернастаняване) включва недобросъвестна регистрация и/или използване на търговски марки на други компании (или друг знак, който се е превърнал в отличителен идентификатор за техните брандове) в име на домейн, без наличие никакви законни права или законни интереси.
Службата на ЕС за интелектуална собственост EUIPO е провела проучване, целящо да се даде количествена оценка на явлението киберкуотинг и да се опишат методите и бизнес моделите, използвани от нарушителите, като по този начин се осигури основа за по-ефективна борба с явлението.
Киберквотингът е истински проблем за законните брандове.
От заключенията на проучването става ясно, че макар не всички домейни, класифицирани като „подозрителни“, да представляват нарушение на права на интелектуална собственост (напр. фен-сайтове), част от тях се използват за пускане на пазара на фалшиви стоки или за извършване на друга незаконна дейност, използвайки законната търговска марка, за да привлекат посетители. По този начин се вреди на бранда по начини, които надхвърлят фалшифицирането.
Това може да бъде особено сериозен проблем за малките и средни предприятия, които често нямат ресурси за активно наблюдение на присъствието си в мрежата, за да открият киберквотирането и да защитят репутацията на своите брандове.
Резултатите от проучването на Службата на ЕС за интелектуална собственост EUIPO показват, че над 62 милиона от 239 милиона регистрирани домейни потенциално биха могли да бъдат класифицирани като подозрителни. Наблюдават се значителни различия между секторите – по-специално свързаните с модата брандове страдат от по-висок процент подозрителни домейни. От идентифицираните 55181 домейни 14331 са потенциално подозрителни.
Някои конфликти на домейни могат да възникнат по време на сътрудничество между различни брандове. Например лайфстайл бранд и моден дизайнер може да поискат да закупят домейн, съдържащ и двете търговски марки.
Макар че е малко вероятно подобна регистрация на домейн да се счита за недобросъвестна, той повдига въпроса колко домейна трябва да регистрира дадена компания, за да защитити интересите си и въз основа на какви критерии? Резултатите от това проучване предполагат, че това е решение, което трябва да се взема за всеки отделен случай, тъй като няма общовалиден отговор, който да обхване всички случаи.
Проучването на Службата на ЕС за интелектуална собственост EUIPO (127 стр.) е публикувано на сайта на организацията.
