Проф. Алан Помпиду: Европейската патентна система има нужда от реформа

Кавалер на Почетния легион, Носител на националния орден за заслуги, Кавалер на Академичните палми, проф. Алан Помпиду има забележителна научна и политическа кариера. Бил е професор по хистология, ембриология и цитогенетика в Медицинския факултет на Парижкия университет. Освен на чисто научните проблеми проф.Помпиду отделя специално внимание и на етичните въпроси, които поставя съвременната медицина. От 2004г. е член на Световната комисия по етика към ЮНЕСКО.

Проф. Помпиду е четвъртият президент на Европейското патентно ведомство и заема този пост от 01.07.2004г.

Проф. Алан Помпиду бе на специално посещение в България по покана на председателя на Патентното ведомство на Република България г-н Костадин Манев. След визитата си Президентът на Европейското патентно ведомство бе изключително любезен да даде едно интервю за националния портал за интелектуална собственост. Зададохме малко и кратки въпроси, но получихме изчерпателни отговори, които разкриват основните насоки и перспективи в развитието на европейската патентна система.

Професор Помпиду, доволен ли сте от визитата си в България? Какво е Вашето лично впечатление от нашата страна?

За мен бе изключително удоволствие да посетя България толкова скоро след нейното приемане в Европейския съюз. Хората посрещат тази нова политическа ситуация много отворено и добронамерено, но са и любознателни. Аз намирам тази нагласа за много позитивна. Разкрепостеността на духа и любопитството са безспорно важно предимство, когато става дума за успешното позициониране на България в по-широкия контекст на Европейския съюз.

От гледна точка на работата, която свърших, също съм много удовлетворен от визита. България е член на Европейската патентна организация от 5 години. Броят на патентните заявки, идващи от вашата страна се увеличава. Значителни усилия се правят, за да се подобри достъпът на българския бизнес до европейската патентна система. Аз съм сигурен, че близкото сътрудничество с Европейското патентно ведомство(ЕПВ) ще подпомогне усилията на правителството в тази насока.

В личен план, аз се чувствам много горд от изключителната академична награда, с която бях удостоен от Универститета за национално и световно стопанство.

Вие винаги сте поддържали идеята, че ЕПВ дължи на иновативния бизнес стабилна патентна система. Какво разбирате под “стабилна патентна система” и защо тя е толкова важна?

Приблизително 80% от всички предприятия, подаващи патентни заявки в ЕПВ са малки заявители, подаващи между една и 5 патентни заявки на година. Сред тях значителен дял заемат малките и средни предприятия (МСП), изследователските центрове и университетите. За тези заявители, всяка подадена заявка е от значение, защото средствата, с които разполагат за интелектуална собственост обикновено са ограничени. Това означава, че процесът по издаване на патент, трябва да държи сметка за техните нужди: минимални административни и финансови бариери за отпочване на процедурата; трябва да предлагаме съвременни и надеждни доказателства за патентоспособността на заявените изобретения, заявките трябва да се придвижват в кратки срокове, за да се ограничи до минимум правната несигурност, и накрая трябва да издадем качествен патент, гарантиращ висока степен на сигурност за патентопритежателя. В Европа няма централизирана правна система за европейски патенти и патентопритежателите все още трябва да защитават или прилагат правата си на принципа страна по страна.Това разбира се, предполага един голям икономически и легален риск за тях, нещо с което МСП рядко могат да се справят. Затова, ние трябва да минимализираме тези рискове като гарантираме правнозащитени патенти, които включват чисти и идентифицируеми технически открития и са базирани на ясни правни норми. Един ненадежден процес по издаването на патент и неясно патентно право би довело единствено до издаването на нестабилни патенти, които неминуемо ще доведат до скъпи съдебни процеси. И като последица, по-малко европейски бизнесмени ще използват патентната система, за да защитят техния интелектуален капитал с патенти. Когато става дума за използването на патентна защита на вътрешния пазар, Европа изостава от нейните основни конкуренти в САЩ и Япония. И ние трябва да променим това.

До известна степен патентната система в Европа е изградена така, че да подкрепя по-големите заявители. Мислите ли, че сегашната система трябва да бъде променена в полза на малките и средни предприятия и да бъде направена по-достъпна?

Не бих се съгласил напълно с това твърдение. Европейската патентна система е била създадена преди всичко, за да подкрепя европейския бизнес, а това са основно МСП. Вярно е, че големите мултинационални корпорации подават по-голямата част от заявките, но определящото мнозинство от фирми, използващи системата са малките предприятия. Създателите на европейската патентна система безспорно са имали в предвид техните нужди, когато са започнали да изграждат “честна и справедлива” патентна система, както се е изразявал по-късно първият президент на ЕПВ Боб ван Бентем. Много от елементите на сегашната система и в частност тези, свързани с вътрешните легални средства за уреждане на спорове- опозиция и обжалване пред ЕПВ взимат под внимание позицията на МСП: вместо да иницират един скъп съдебен процес, за да се противопоставят на патента на техния конкурент, те могат да използват сравнително евтината процедура пред ЕПВ, за да защитят интересите си. Освен това процесът по издаването на патент е изключително интерактивен и е основан на диалог между заявителя и Патентното ведомство. Това също е направено с цел да се посрещнат процесуалните нужди на по-малките предприятия.

При все това, сред държавите членки на европейската патентна система, Европейските институции, както и сред ползвателите на системата има консенсус по въпроса, че системата трябва да бъде направена по-достъпна. Европейската комисия проведе миналата година публични консултации относно бъдещето на патентната система в Европа. Резултатите ни дадоха ясна картина: Има нужда от реформи в няколко области; би било добре да има намаляване на цените, но не и за сметка на качеството на патентите.

Най-очевидното място, от където биха могли да бъдат намалени разходите по патентоването беше посочено от държавите-членки под формата на така нареченото Лондонско споразумение. То цели да се намалят разходите за преводи за европейски патент след неговото издаване. В зависимост от броя на държавите, които патентопритежателят е посочил, разходите за превод могат да достигнат и повече от 40% от общата цена на патента. Тези разходи са и трудно предвидими, тъй като са дължими едва след издаването на патента, което е години след като заявката за ново изобретение е била подадена в патентния офис. Лондонското споразумение ограничава тежестта на разходите за преводи до възможния минимум и би помогнало да европейската индустрия да спести всяка година стотици милиони евро от разходи за превод. Това със сигурност би облекчило МСП. Това споразумение се подкрепя единодушно от всички заинтересовани страни. При все това, то ще влезе в сила едва, когато осем държави членки на Европейската патентна организация, сред които Германия, Англия и Франция го ратифицират. До този момент 11 държави са ратифицирали Споразумението, но решаващата крачка от страна на Франция все още липства.

Друга сфера на реформи е въвеждането на Европейски съд за патенти, който трябва да бъде създаден на базата на така нареченото European Patent Litigation Agreement (EPLA). Плановете за създаването на такъв съд се дискутират от дълго време, тъй като европейската патентна система е незавършена като не предлага възможност за централизирана съдебна система. Това Споразумение, което се подкрепя от десет държави членки, би могло да преодолее тази слабост. Създаването на Европейски патентен съд би облагоприятствало МСП, които сега не могат да си позволят да направят проучване от кой национален патентен съд могат да очакват най-положителен резултат. Въвеждането на EPLA би намалило съдебните разходи, тъй като множеството паралелни процедури пред голям брой различни съдилища ще бъдат заменени от една хармонизирана процедура пред един единствен съд. По принцип имаме готовност да приложим това Споразумение, но неговото имплементиране е необходимо да бъде инициирано от междуправителствена конференция на държавите-членки, каквато още не е свикана.

До къде стигна идеята за създаването на патент на Общността, който би бил от изключително значение за европейския бизнес?

Придвижването на този дълго дискутиран въпрос силно зависи от политическата воля на държавите,членки на ЕС да разрешат един изключителен проблем какъвто е въпросът с езика, на който трябва да бъде преведен патентът на Общността. Обсъждайки политиката за реформи миналата година, Европейската комисия поднови и този дебат . Една патентна система на Общността, базирана на висококачествени патенти и ефективна ценова политика, определено би била важен елемент от успешната европейска иновационна политика. Засега обаче е трудно да се каже дали ЕС възнамерява да върви в тази посока. Имплементирането на Лондонското споразумение и EPLA определено биха послужили като отправни точки за въвеждането на патент на Общността.