Правна регламентация на промишлен дизайн в България

Промишленият дизайн е обект на индустриалната собственост, който се намира на границата между изкуството и индустрията.

Промишленият дизайн е обект на индустриалната собственост, който се намира на границата между изкуството и индустрията. Казва се, че промишления дизайн е резултат от промишлената естетика. Промишления дизайн, най – общо казано, представлява художественотворческо решение, дву- или триизмерно, което има индустриална приложимост.

Обект на правото е “видимия външен вид на продукт или част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях” – това е определението за промишлен дизайн.

Дефиницията на продукт е: ”продукт е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми”.

Промишления дизайн е обект, с който могат да се защитават части от изделия, комплект от изделия и цели изделия. За по – голяма яснота следва да дадем определения на горепосочените понятия, а именно:

“Комплект от изделия” са самостоятелни структурно обособени изделия, които са подчинени на единен образен или стилистичен принцип на външно оформление и имат общо предназначение – например сервиз за хранене;

“Композиция от изделия” е стилистично съчетаване на изделия, имащи общ принцип на външно оформление – например вътрешна украса и обзавеждане за кухня.

Тук са показани всички онези случаи, в които заявителят не би могъл да получи закрила на свои продукти като промишлен дизайн, а именно:

дизайн, който противоречи на обществения морал и добрите нрави;

дизайн, чиито особености са обусловени единствено от техническите или функционалните характеристики на продукта, т.е. следвани от техническото изпълнение или функционалното предназначение на продукта и липсва творческият елемент;

дизайн, чиито особености са обусловени от изискванията за механично свързване или пасване към други елементи на по – голяма модулна система.

Закрилата на външния вид на продукт като промишлен дизайн е възможна при следните кумулативно посочени условия:

Новост – Дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света.

Оригиналност – Дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в потребителя, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация.

Когато един създател на дизайнерско решение прецени, че неговия дизайнерски продукт отговаря на законовите изисквания за новост и оригиналност, то той може да заяви процедура по заявяване на дизайна. Тази процедура се нарича технология по заявяване на експертиза. За дата на подаване на заявката се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени:

искането за регистрация;

името и адресът на заявителя;

едно или няколко графични или фотографски изображения, които ясно и пълно разкриват дизайна, за който се иска закрила.

Заявяването на промишления дизайн се осъществява от създателя на дизайнерското решение чрез подаване на заявка в Патентното ведомство на Р. България. Заявката е комплексен документ и съдържа:

Заявление за регистрация на промишления дизайн;

Посочват се авторите на художественото произведение;

Поставя се изображение на дизайна, за който се иска закрила;

Декларация за приоритет (когато се иска такъв);

Пълномощно за патентен представител, когато се ползва такъв;

Oписание на изделието;

Може по желание да се приложи снимка, модел, макет на изделието;

Документ за платени държавни такси.

Няколко дизайна могат да се включат в една множествена заявка, при условие че продуктите, в които са включени или към които са приложени дизайните, принадлежат към един клас на Международната класификация за моделите и рисунките съгласно Спогодбата от Локарно или към един и същ комплект или композиция от изделия.

За всеки следващ дизайн след първия, включен в множествената заявка, се заплащат допълнителни такси.

От датата на подаване на заявката съгласно чл. 31, ал. 2 на заявителя се признава правото на приоритет пред по – късно подадени заявки за регистрация на идентични дизайни.

Право на приоритет на заявителя се признава от датата на предходна заявка, при условие че:

предходната заявка е била редовно подадена в Република България, в страна – членка на Парижката конвенция или на Световната търговска организация;

предходната заявка е първа заявка по смисъла на чл. 4 от Парижката конвенция и в нея е разкрит същият дизайн;

заявката е подадена в Патентното ведомство в 6-месечен срок от датата на подаване на предходната заявка;

претенцията за приоритет е направена най-късно в 2-месечен срок от датата на подаване на заявката съгласно чл. 31, ал. 2 с посочване на датата и страната на предходната заявка; и

в 3-месечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи приоритетно свидетелство, издадено от компетентния орган на страната, в която е подадена предходната заявка.

Редовно подадена заявка е такава, която има установена дата на подаване независимо от нейната последваща съдба.

При множествена заявка може да се претендира за право на приоритет въз основа на повече от една предходна заявка.

След като се приемат документите се извършва формална експертиза, която се изразява в проверката на документите за да се установи дали са правилно попълнени и дали не липсва някой. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя 3-месечен срок за отстраняването им. Когато в този срок заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява.

За всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, в срок от една година се извършва експертиза по същество за да се установи дали заявеният дизайн:

е дизайн по смисъла на дефиницията от ЗПД (чл.3);

не е изключен от закрила съгласно чл. 11, ал. 2;

е нов по отношение на дизайните, регистрирани по национален или международен ред в Република България;

не е идентичен на дизайн, обект на национална заявка с по – ранна дата на подаване, съответно приоритет, когато впоследствие по тази заявка се извърши регистрация;

не е идентичен на дизайн, включен в национална заявка с по – ранна дата на подаване, съответно приоритет, когато впоследствие по тази заявка се извърши регистрация;

не е идентичен на дизайн, обект на международна заявка с по – ранна дата на подаване, съответно приоритет, за която Република България е посочена страна и по която не е взето решение за отказ;

не е идентичен на дизайн, включен в международна заявка с по – ранна дата на подаване, съответно приоритет, за която Република България е посочена страна и по която не е взето решение за отказ.

Когато има основание за отказ на регистрация на заявения обект или на част от него, заявителят се уведомява за това, като се посочват всички мотиви и му се предоставя 3 – месечен срок за възражение.

При преценка на новостта могат да се вземат предвид и материали, доказващи разгласяването или използването на дизайна по какъвто и да е друг начин.

Когато в горепосоченият срок заявителят не направи основателни възражения и/или не ограничи заявения обект, се взема решение за отказ от регистрация. При такова основание за отказ на регистрация на заявения дизайн, заявителят се уведомява за това, като се посочват всички мотиви и му се предоставя 3 – месечен срок за възражение. Когато се установи, че заявеният обект или част от него може да се регистрира, се взема решение за регистрация. На заявителя се издава свидетелство за регистрация в едномесечен срок.

Когато има основание за отказ на регистрацията на част от заявените дизайни, включени в множествена заявка, заявителят се уведомява за това, като се посочват всички мотиви и му се предоставя тримесечен срок за отговор. Ако в този срок заявителят не отговори, не направи основателни възражения или не ограничи дизайните, се взема решение за отказ на регистрацията на всички заявени дизайни.

При установяване на новост и оригиналност на дизайнерското решение се осъществява проверка за световна новост, която се извършва по следните информационни източници:

Официалните бюлетини на Патентното ведомство за всички регистрирани дизайнерски решения;

Проучват се бюлетините на СОИС (по Хагска спогодба);

Проверяват се бюлетините на следните страни: Русия, Великобритания, Германия, САЩ и още най – малко две страни по избор на извършващия експертизата;

Проверява се т.нар. фонд “Противопоставими материали”, който се ситуира в Патентното ведомство.

След проучването на посочените източници, експерта взема решение за отказ на регистрация или положителният вариант от експертизата – издаване на свидетелство за промишлен дизайн.

Действието на регистрацията се прекратява със:

изтичането на срока по чл. 15;

отказа на притежателя;

прекратяването на юридическо лице – притежател на дизайн без правоприемство.

Прекратяването се извършва по искане на заинтересувано лице. С прекратяването на действието на регистрацията се погасява правото върху дизайна.

Регистрацията се заличава по искане на всяко лице, когато дизайнът:

е регистриран в противоречие с чл. 3 или чл. 11, ал. 1 (изискване за новост и оригиналност);

е изключен от закрила съгласно чл. 11, ал. 2 (противоречи на обществения ред; дизайн, чийто особености са обусловени от техническата функция на продукта и др.);

е идентичен с дизайн, обект на национална или международна заявка, за която Република България е посочена страна с по – ранна дата на подаване, съответно приоритет, при условие че по тази заявка се извърши регистрация;

включва обект на по – ранно право на трето лице по Закона за авторското право и сродните му права и липсва съгласие за употребата му;

е регистриран при неспазване на изискванията по чл. 2.

Когато основанията за заличаване се отнасят до част от дизайните, включени в множествена заявка, регистрацията се заличава само за тази част.

Субект на правото върху промишлен дизайн е лицето – заявител. Появява се и фигурата на лицето, създало този дизайн – авторът, който има право на авторство. Това право е безсрочно, непрехвърляемо и се ползва със защитата по този закон, независимо от защитата, която може да получи и по други закони.

Свидетелството за промишлен дизайн е документ с ограничено териториално и времево действие. Той действа на територията на страната, която го е издала, а международен документ, издаден от международно ведомство важи на територията на страните, които са посочени в него.

Срокът на действие на регистрацията на промишлен дизайн е 10г. от датата на подаване на заявката. Регистрацията може да бъде подновявана за 3 последователни периода от по 5 години, следователно максималния срок на действие е 25г.

Възможността за подновяване на закрилата на промишления дизайн след изтичане на първия 10 – годишен период е изключително позитивен момент, съобразен с диференцираните потребности на различните отрасли на народното стопанство от продължителност на закрилата, съобразно иновационния цикъл, жизнения цикъл на изделията и изчерпването на икономическия смисъл от поддържане на закрилата.

Патентното ведомство съставя и поддържа за всеки дизайн досие, което включва цялата документация по регистрацията. Държавният регистър на промишлените дизайни е публичен. Съдържа данни за всички регистрирани дизайни и за всички последващи промени по отношение на тях. Със съхраняването на тази информация се осигурява актуално информиране на обществеността за всички закриляни като промишлен дизайн решения.

Създадена е възможността притежателят на свидетелството за промишлен дизайн да го използва, владее и разпорежда с него. Използването на дизайна включва производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели. Реализацията на изключителното право е и във възможността на притежателя да защити своето право, ако същото бъде нарушено от друго лице, което обуславя правото на иск на патентопритежателя срещу нарушителя.

Патентното ведомство събира такси за: заявяване; експертиза; приоритет; регистрация; издаване на свидетелство; подновяване на регистрацията; вписвания; поправка на грешки; обжалване на откази; заличаване на регистрацията; продължаване на срокове; публикации; международна регистрация; информация за заявен или регистриран дизайн; справки или извлечения от Държавния регистър на промишлените дизайни, в размери, определени в тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Ограниченията, формулирани в чл. 20 от Закона за промишления дизайн относно действията, които не представляват нарушение на изключителното право върху дизайн са:

Действия, отнасящи се до лични или нетърговски цели;

Действия, отнасящи се до експериментални цели;

Използването на дизайн с цел цитиране или обучение, ако това използване е съвместимо с добросъвестната търговска практика и не вреди без основание на нормалното използване на дизайна и при условие, че се посочва източникът;

Използването на дизайн в чужди наземни, морски или въздушни превозни средства, които временно или случайно навлизат в територията на страната и в които той се прилага изключително за техните нужди, както и върху вноса на резервни части и спомагателни приспособления с цел използването им при ремонт на тези превозни средства.

Международните и европейските актове, регламентиращи закрилата на промишления дизайн, са следните: Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост (1883г.); Хагска спогодба за международно заявяване на промишлени дизайни (1925г.); Локарнска спогодба, учредяваща международна класификация на промишлените дизайни (1968г.); Директива 98/71/ЕС на Европейския парламент и съвет (1998г.); Споразумение TRIPS (ТРИПС – Споразумение за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост (1994г.) и Регламент 6/2002.

Дизайнерските решения, които се представят под формата на проект, скица, рисунка, модел, макет или готово изделие по своята същност са интелектуални продукти, които подлежат на закрила като интелектуална собственост. Специализираните дизайнерски среди използват и други термини за обозначаване на дизайнерските решения, а именно: “продуктов дизайн”, “графичен дизайн”, “пространствени форми”, “пластични форми”, “опаковки” и др. Най – стабилна закрила дизайнерските решения постигат чрез един от обектите на индустриална собственост “промишлен дизайн”. С него се постига закрила за “видимия външен вид на продукт или част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях”/Закон за промишления дизайн, чл.3, ал.1/. Именно върху анализа на актуалната правна регламентация на този обект ще фокусираме вниманието си.

Със Закона за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закона за промишления дизайн /ЗПД/, приет от 39 НС на Р България, се регламентират редица нови положения в областта на промишления дизайн като обект на индустриална собственост, които ще систематизираме така:

“Първо, законодателят дефинира множество понятия, използвани за изясняване на специфичната комплексна и многоаспектна правна същност на обекта на индустриална собственост “промишлен дизайн”. Тези понятия са следните:

изделие – обособена производствена и търговска единица, получена по промишлен или занаятчийски начин, предназначена за задоволяване на човешките потребности;

съставно изделие – изделие, състоящо се от множество части, които могат да бъдат подменяни с цел да се позволи демонтирането и повторното сглобяване на изделието;

част от съставно изделие – структурно обособен елемент, който е предназначен за сглобяване в това изделие и има самостоятелна търговска реализация като: волан или фар на автомобил, педал на велосипед, капачка за бутилка и други;

комплект от изделия – самостоятелни, структурно обособени изделия, които са подчинени на единен образен или стилистичен принцип на външно оформление и имат общо предназначение като: сервиз за хранене, детска игра, мебелна гарнитура;

композиция от изделия – стилистично съчетаване на изделия, имащи общ принцип на вътрешно оформление като: вътрешна украса и обзавеждане на кухня, вагон – ресторант и други;

опаковка – изделие, което служи за опаковане и/ или транспортиране на друго изделие;

графичен символ – условен знак, служещ за обозначаване или възприемане на обект, идея, образ и други;

печатен шрифт – набор от букви, цифри и знаци, изписани по определен начин.

Дефинирането на понятия като изделие, съставно изделие, част от съставно изделие, комплект и композиция от изделия, опаковка, графичен символ и печатен шрифт в допълнителна разпоредба към ЗИД на ЗПД създава единство в текстовете на ЗПД в терминологично отношение и говори за следването на комплексен подход в регламентирането на широкообхватната правна материя в областта на промишления дизайн.

На второ място, въвеждат се промени в основанията за регистрация на промишления дизайн като творчески интелектуален резултат, по-конкретно:

Законодателят посочва, че се регистрира дизайн, който е нов и оригинален /чл.11, ал.1/, а също така и кои дизайнерски решения не могат да бъдат закриляни като промишлен дизайн /чл.11,ал.2/;

Дизайн, чиито особености са обусловени единствено от техническата функция на продукта.

С този нов текст се изключват от обхвата на обектите на закрила само онези продукти, чийто външен вид е предопределен изключително от изпълняваната техническа функция. Абсолютно разумно законодателят се е отказал от изключването на дизайн, чиито особености са предопределени от функционални характеристики на продукта. /чл.11, ал.2, т.2 на ЗПД./. Създаването на нов продукт като следствие на изискването за изпълнение на нова функция с акцент върху външното оформление, контурите, формата и др. би трябвало да е регламентирано като възможност за закрила като индустриална собственост. Най – подходяща форма за закрила е промишленият дизайн, но в определени случаи е възможно и закрила като полезен модел.

На трето място, има промяна в изискването за новост относно разяснението на идентичността на дизайнерските решения. Дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи. Така формулираният текст съответства на системния подход в разглеждането на дизайнерското решение като краен продукт, съставен от множество конструктивно и функционално свързани елементи.

На четвърто място, изключително позитивен момент е новата формулировка на чл.13: ”дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета”. Посочването на информирания потребител като субект – носител на преценката за оригиналност позволява извеждането на критерия “оригиналност” от списъка на т.нар. “кухи норми” поради невъзможността да бъде подложен на експертизна оценка. Абсолютно коректно е определен и субекта –носител на преценката за оригиналност на дизайна: информиран потребител е този, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продуктът, към който е включен или приложен дизайнът /ЗИД, Доп. разпоредба, пар.1, т.14/

Посочените промени в ЗПД представляват изцяло хармонизирани текстове с Регламента на ЕС за дизайн на Общността.

На пето място, в съзвучие с новите пазарни реалности в страната ни промишленият дизайн е регламентиран като обект на обезпечение и като обект на особен залог, а правото върху промишлен дизайн е включено в масата на несъстоятелността при образувано производство.

По – конкретно, това е направено в новите чл. 26 а, 26 б и 26 в по следния начин:

Чл. 26 а: “право върху промишлен дизайн като обект на обезпечение”

Правото върху промишлен дизайн може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. При множествена заявка обезпечение може да се допусне по отношение на правото върху всички или върху някои от дизайните”/Чл. 26 а (1)/.

Учредяването на обезпечението върху промишлен дизайн, естествено е подчинено на специалния закон в областта, а именно Закон за задълженията и договорите, чл. 133, където се посочва, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на новите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Тази законова форма на уреждане на облигационни отношения в търговския оборот потвърждава, че закриляните дизайнерски решения са част от имуществото на фирмата, оценявано като значим финансов актив в условията на пазарно стопанство.

Чл. 26 б. Право върху промишлен дизайн като обект на особен залог.

“Правото върху промишлен дизайн може да бъде обект на особен залог. При множествена заявка като обект на особен залог може да се предостави правото върху всички или върху някои от дизайните. ” /Чл. 26 б (1)/

Законът за особените залози в своя чл. 4. (1) казва, че наред с традиционните обекти, подлежащи на залагане като: вземания, ценни книжа, движими вещи, дружествени дялове и др., при условията и по реда на този закон могат да се залагат и права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни. (ДВ, бр. 19 от 2003 г.)

Законодателят включва в състава на обектите, подлежащи на залагане и установените чрез патент или свидетелство права върху интелектуални продукти, в т.ч. и закриляните промишлени дизайни. Естествено тук се прилагат разпоредбите на закона за особените залози, по – конкретно чл. 26- 31.

Обезпечението и залогът имат действие по отношение на трети лица от публикацията им в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Това изискване е в съответствие с необходимостта за информиране на широката обществена аудитория за учредени обезпечение или залог.

Чл. 26 в: Право върху промишления дизайн в масата на несъстоятелността.

При образувано производство по несъстоятелност правото върху промишления дизайн се включва в масата на несъстоятелността на неговия притежател /виж чл. 26 в (1)/.

Търговската несъстоятелност е един универсален способ за принудително изпълнение по отношение на цялото имущество на неплатежоспособния длъжник – търговец за едновременно и съразмерно удовлетворяване на неговите кредитори в съдебно производство.

Включването на правата върху промишлен дизайн в масата на несъстоятелността, обхващаща цялото имущество на длъжника още веднъж показва оценката за финансовата стойност на регистрираните промишлени дизайни като нематериален актив. Естествено, предвидено е информиране на широката обществена аудитория за това чрез вписване в Държавния регистър на промишлените дизайни по молба на една от страните по делото и чрез публикуване в официалния бюлетин на Патентно ведомство.

Тук законодателят е проявил изключителна далновидност с посочените по – горе текстове. В условията на пазарна икономика, правната връзка между физически и юридически лица, по – конкретно облигационните отношения и тяхната регламентация и развитие, допускат проява на юридически феномени като търговска несъстоятелност, обезпечаване и гарантиране на вземанията за кредитор от длъжник. Така промишленият дизайн получава заслужено място в системата на нематериалните активи на търговците и оценка за своята икономическа същност и перспективност.

Шесто, предвидени са изчерпателно условията за заличаване на регистрация на промишлен дизайн, като правната норма е допълнена и разширена с нов текст така:

“Регистрацията се заличава по искане на лице с правен интерес, когато използването на дизайна може да бъде забранено на основание на:

По – ранно авторско право на това лице по Закон за авторското право и сродните му права /ЗАПСП /;

По – ранно право на индустриална собственост на това лице, което се ползва от закрилата по друг закон. Чл. 29, нова ал.2:

С тези нови текстове се постига следното:

извежда се фигурата на лице от обществеността, което има “правен интерес”, както е посочил законодателят – т.е. лице, чиито икономически интереси са засегнати и съществуват правни основания то да преследва удовлетворяването им;

регламентира се обвързаността на законите в областта на интелектуалната собственост и възможността за позоваване на по-ранни права, както от областта на авторското право и сродните му права, така и от областта на индустриалната собственост при колизия на интереси.

Седмо, подробното разписване на обезпечителни мерки в новосъздадения чл. 60 а, затваря кръга на въздействие от страна на правозащитните и правораздавателните органи /полиция, следствие, прокуратура, съд и митническите органи/ в борбата срещу пиратството в областта на дизайна. Предвижда се при нарушение на правото върху регистриран дизайн или когато има достатъчно основание да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някои от следните обезпечителни мерки:

забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на промишлен дизайн;

изземване на продуктите, за които се твърди, че са изработени чрез копиране или използване на чужд дизайн;

запечатване на помещението, за което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение.

Осмо, по – ясно и точно са разписани правилата за установяване на административните нарушения, както и предвидените наказания в новосъздадените чл. 66 – 70 и промяна в чл. 65 от ЗПД. По – конкретно, законодателят предвижда следното: нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на председателя на Патентно ведомство, след извършване на проверка със съдействието на органите на Министерство на вътрешните работи.

Нормативно са регламентирани правата на длъжностното лице, осъществяващо проверката:

да изисква достъп до подлежащите на контрол обекти;

да изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема материали за експертна оценка.

Лицата, при които се извършва проверката са длъжни да осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните обекти, да предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства, да съхраняват оставените на отговорно пазене продукти и да оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършваната проверка.

Предвидените наказания: глоба и имуществена санкция са в съответствие с разпоредбите на Данъчния процесуален кодекс, Закона за административните нарушения и наказания и прецизирания текст на чл. 65 на ЗПД, който предвижда:

лице, което произвежда, предлага, излага на пазара или съхранява с такива цели продукти, изработени чрез копиране или използване на дизайн, включен в обхвата на закрила по чл. 18, без съгласието на неговия притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв;

при повторно извършване на нарушенията по ал.1 се налага глоба от 1500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена сканция в размер от 3000 до 5000 лв;

повторно е нарушението, което се извършва в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение;

продуктите, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване, като притежателят на промишления дизайн или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.

В обобщение, можем да кажем, че с новия Закон за изменение и допълнение на Закона за промишлен дизайн правната регламентация на този обект е на равнището на развитите в икономическо и културно отношение страни в света и e напълно съобразен с актуалните международни и регионални конвенции, директиви и регламенти.” (сп. Интелектуална собственост, бр.2/2006 – “промените в закрилата на дизайна в Р България”, д-р М.Маркова).

Автор: Мариана Атанасова