Обобщение на резултатите от социологическото проучване на фирмите от творчески индустрии в Пловдив

Copyrights.bg представя трета част от доклад с резултатите от Национално изследване „Картографиране на творческите индустрии в град Пловдив“. Авторски колектив: Доц. Иван Чалъков  (ръководител на изследването), Гл.ас.  Донка Кескинова,  хон. ас. Мими Василева Анкетьорски екип от студенти в специалност “Социология” при ПУ “Паисий Хилендарски”: Мария Дачева, Венелина Якубова, Георги Алексиев, Даниела Георгиева, Деница Грозева, Диана Ангелова, […]

Copyrights.bg представя трета част от доклад с резултатите от Национално изследване „Картографиране на творчески индустрии в град Пловдив“.

Авторски колектив:

творчески индустрииДоц. Иван Чалъков  (ръководител на изследването),

donka-eskinovaГл.ас.  Донка Кескинова,  хон. ас. Мими Василева

Анкетьорски екип от студенти в специалност “Социология” при ПУ “Паисий Хилендарски”:

Мария Дачева, Венелина Якубова, Георги Алексиев, Даниела Георгиева, Деница Грозева, Диана Ангелова, Димитър Мирославов, Елена Атанасова, Иван Лазаров, Калин Цветков, Красимира Спахиева, Надя Начева, Николина Госпова, Памен Димитров, Радостина Якубова (спец. “Психология”)

        В творчески индустрии в Пловдив преобладават производствени фирми, които работят основно за частни лица и малки частни фирми, чийто брой нараства значително през последните две години, докато обществения сектор осигурява едва около ¼ от поръчките в сектора. Малка, но важна част от фирмите (най-вече секторите софтуер, издателство и полиграфия, реклама) работят за мултинационални фирми, което ги издига на едно друго ниво като качество на предлагания продукт/услуга и организация на работата. Две от всеки пет фирми имат партньори в чужбина, а всяка пета фирма изнася част от своята продукция или услуги предимно в страните от Европейския съюз и балканския регион. Развойна дейност обаче извършват едва 6% от фирмите, като почти всички са от сектор софтуер.

        В отрасъла доминират микро-фирми със деклариран годишен обем на продажби около 100 000 лева, до 10 служители (най-често от 2 до 5), ползващи най-често свои собствени работни помещения с площ до 100 кв. м., разположени предимно в централната градска част. Това са основно самостоятелни фирми, управлявани от техните собственици. Изключение правят секторите софтуер и радио и телевизия, в който преобладават малки фирми и сектор издателство и полиграфия, съставен от малки, средни и големи фирми с многократно по-висок обем продажби. Някои от тези фирми са акционерни дружества управлявани от менижъри и управителни съвети, с поделения извън територията на града.

       Налице е възходящо развиващо се и експанзиращо в нови бизнеси мнозинство от фирми (над 60%), което продава основно на частния сектор, не разчита на държавата и останалите публични институции, не търси контакти и има подчертано критично отношение към тях. На фона на общата неудовлетвореност от общественото отношение към сектора, Пловдивската община и нейните институции е най-близо до потребностите на предедприемачите, като не скриват критичното си отношение към нея.

        Като цяло създадена е основна кредитна и консултанска инфраструктура за развитие на бизнеса, но с изключение на лизинговите услуги тя все още е на ниско равнище. Неразвити остават консултантски услуги с ключово значение за бъдещото ускорено развитие на творчески индустрии – по стратегическо планиране на фирмата, за разработка на инвестиционни проекти, за маркетинг и преквалификация на персонала.

        Изследването разкрива “мрежовия характер” на творчески индустрии в Пловдив – над ¾ от фирмите имат трайни партньори, особено в творческото създаване на своите продукти и услуги (за някои сектори този дял доближава и надхвърля 90%). Налице са активни ядра във всеки сектор, които наред с масовите форми на производствено сътруничество са ангажирани с по-дългосрочна, стратегическа визия за развитие, свързана с налагани на адекватна правна рамка и бизнес етика. Секторите са силно диференцирани по степента на организираност в съюзи и бизнес асоциации – тя е висока в архитектура, изкуство и художествени занаяти и моден дизайн. Огромното мнозинство от предприемачите се идентифицират положително като част от една бизнес общност, носеща им определени предимства.

        На фона на повишените продажби и експанзията на бизнеса, повечето фирми увеличават своя персонал и наемат нови служители, като в изследваните фирми 94% от персонала са етнически българи. Налице е конкуренция в секторите за квалифицирани специалисти и работници. Въпреки общопризната потребност от обучение и повишаване на квалификацията на персонала обаче, твърде малко са фирмите, които инвестират в обучение – едва една четвърт от анкетираните. Това се обяснява с голяма натовареност, липса на средства, страх обучените да не напуснат след това, както и с липсата на подходящи курсове по съдържание и форма.

        В отрасъла доминира спонтанното обучение на служителите вътре във фирмите, като едва 1/5 от тях използват специализирани външни услуги. Частната инициатива за услуги в тази област не е достатъчно развита и сред обучаващите агенти доминират университети, колежи и държавни центрове, както и школи към браншовите сдружения и асоциации. Проведените групови дискусии и интервюта изявяват потребността от кратки курсове по тясно специализирани теми както за предприемачите, така и за техните служители.

       За творчески индустрии в Пловдив са характерни нисък дял нематериални активи и неразвити права на интелектуална собственост. Фирмите рядко имат проблеми – самите те или техните бизнес партньори – при неспазването на тези права. При ниският дял нематериални активи в балансите на фирмите делът на юридически защитена интелектуална собственост (авторски права, патенти и др.), както и покупката на лицензи за такива, са още по-малки. Особено показателно е ниското отношение на правна защита на собствените разработки в сектори като софтуер и архитектура. От гледна точка на тези важни характеристики не можем да опишем различните сектори като принадлежащи към един отрасъл, а по-скоро те показват общи черти с останалите икономически отрасли в страната. Ако трябва да търсим все пак някаква специфична характеристика, която да защити идентичността на отрасъла, можем да я открием във високият дял на оригинални авторски разработки, присъщ на всички сектори, макар малка част от тях да са продукт на специализирана изследователска и развойна дейност. Това обаче е икономически потенциал, който не е станал икономическа реалност, т.е. не се е превърнал в отделен източник на приходи.