„Панихида за мъртвото време“ – едно изпълнено обещание на Любомир Левчев за отговори и разкрития в роман от спомени

„Ентусиаст“ издава мемоарната книга на големия български поет и писател

Любомир Левчев„Ако имам дни, ще трябва да отговоря на още някои въпроси в един бъдещ роман…“, споделя Любомир Левчев със своите читатели в излязлата през 1998 г. автобиографична книга „Ти си следващият“. Тринайсет години по-късно новият му роман „Панихида за мъртвото време“, който „Ентусиаст“ публикува в края на септември, е изпълненото обещание на големия български поет и писател. „Панихида за мъртвото време“ не са просто мемоарите на една голяма личност – това е съкровената изповед на поета и човека Любомир Левчев, критичен поглед към изминалото време в търсене на идеала. Роман от спомени, изпратени в „мъртвото време“, където като призраци изникват много личности от близкото ни минало и настояще. Тази книга е „пътеводител“ за съвременните кандидат-интелектуалци. Литературен „паметник“ на нелекото минало на превратности и премеждия.

„Панихида за мъртвото време“ побира между кориците си лирични редове, епиграфи, експресивни моменти, стихове. В нея има усещане за болка, страх и смърт, и едновременно за надежда, радост и оптимизъм. Тя разкрива живота и поезията на Левчев в цялото им многообразие от спомени за стихове, за личности, за мигове, които са пресъздадени с внимание и подробности. Толкова много хора населяват страниците на тази книга. Голяма част от тях вече са преминали отвъд, така че тя се превръща в панихида за интересни и ярки личности, останали завинаги в историята. Не малко страници са посветени на невероятната Ванга, на Людмила Живкова и нейните идеи и проекти и на отношенията ѝ с най-близките, на Тодор Живков и неговите странности и маниери в многолетното му управление, на популярни български и чужди писатели, поети, художници, артисти, интелектуалци.

Авторът споделя наблюдения върху историческите механизми, които доведоха до „внезапното“ рухване на съветската система; разказва от първо лице историята на световните писателски срещи; прави портретни скици от натура на някои от най-крупните образи на писатели и политически личности от XX век; говори за мир и изолация във времето на мъртвата хватка на Студената война; спомня си събития, които хвърлят светлина върху образа на загадъчната Людмила Живкова; прави ни свидетели на срещи с пророчицата Ванга; размишлява за приятелството – спасителния благодетел на човека.

Книгата разкрива какво е да бъдеш председател на Съюза на българските писатели почти десетилетие (1979–1988), как се събират големи творци за срещи в София по време на социализма, как действа цензурата. Тя разказва за общуването със силните на деня, за това как се случва перестройката и как се сменя политическата система, за отношенията между България и Съветския съюз. За очарованието, но и капризите и детинщините на известни личности, за ролята на случайностите в политическия и светския живот у нас. За интригите, симпатиите и нехаресванията сред писателите, за много книги, които се раждат и издават въпреки трудностите, за стойността на литературните награди, за това как се „издигат и свалят“ хората на словото. Това, което Любомир Левчев е извадил на показ, като съвременник и участник в случващото се, няма да остави никого безразличен.

„Защо се ровя в сънищата си като клошар“ – пита писателят и за мнозинството тази метафора е ясна. Още с първите редове на романа читателите вече са наясно с предложението да съпреживеят дните на поета и да приемат поканата за едно вълнуващо пътуване във времето. „Това са моите дневници, а дневникът е едно дълго пътуване. Аз сам се уплаших колко много съм пътувал“, споделя Любомир Левчев. „Преследван от себе си“, взрян в дните си, той предлага дълбочината и съкровеността на своите преживявания. „Панихида за мъртвото време е третата ми изповед“, признава писателят, убеден, че „вероятно до края на дните си ще стоя сам между това, за което съм писал, и това, за което никога няма да успея“.