Единен пазар за правата на интелектуална собственост

На 24 май 2011 г. Европейската Комисия публикува съобщение до Европейския парламент за отстраняване на пропуските и предизвикателствата на настоящият режим на права на интелектуална собственост. В настоящата публикация накратко обобщаваме предложенията на ЕК за създаване на единен пазар за правата върху интелектуалната собственост. Правата на интелектуална собственост са ключов актив за икономиката на ЕС. [...]

единен пазарНа 24 май 2011 г. Европейската Комисия публикува съобщение до Европейския парламент за отстраняване на пропуските и предизвикателствата на настоящият режим на права на интелектуална собственост. В настоящата публикация накратко обобщаваме предложенията на ЕК за създаване на единен пазар за правата върху интелектуалната собственост.

Правата на интелектуална собственост са ключов актив за икономиката на ЕС.

1.4 млн. малки и средни предприятия работят в сферата на творческите индустрии. Индустриите базирани на интелектуалната собственост създават огромен потенциал за разкриване на работни места в рамките на съюза. Според Европейския доклад за конкурентоспособността за 2010г. творческите индустрии образуват 3% от заетостта за 2008г. и са един от най-динамичните сектори е ЕС. Броя на заетите в творческите индустрии е 6.7 млн. души за 2008 г. 

За периода 2000-2007г. заетостта в творческите индустрии се е увеличила с 3.5%. Повечето работни места разкрити за последното десетилетие в  са в областта базираните на знание индустрии, където заетостта се е увеличила с 24%.

Изследването  „Fortune 500” проведено през 2002г. сочи, че благосъстоянието на  компаниите се образува на база права на интелектуална собственост.

Правата на интелектуална собственост засягат ежедневният живот на всички граждани.

 Това е така, защото патентната закрила например е ключова за разработването на нови лекарства и медицинско оборудване. Всички технически устройства като „smart phone”, компютри, мобилни телефони и др.се произвеждат на базата на хиляди патенти.

Закрилата на търговските марки стимулира инвестициите в качество на продуктите и услугите, улесняващи потребителите да свързват определена стока или услуга с нейният производител. Търговските марки са особено важни за сектори, които работят главно с маркова лоялност от страна на потребителите. Такива сектори са например: хранителни продукти, мебелни продукти, фармацевтични продукти, козметика, спортни стоки, телекомуникационни услуги и др.

В областта на земеделско-хранителния сектор закрилата на правата върху географски означения и растителните сортове осигурява качеството на продуктите и достъп до оригинални продукти, чрез единния пазар на ЕС.

Значението на авторското право се състои главно в създаването на творческо съдържание като софтуер, книги, вестници, периодични издания, музика, филми, фотография, визуални изкуства, видео игри и др.

Системата на закрила на правата на интелектуална собственост създава конкурентоспособност на пазара на ЕС.

Развитието на стандарти като GSM и UMTS са базирани на дигиталното управление на правата на интелектуална собственост. Тези европейски стандарти се доразвиха в глобално успешни технологии благодарение на системата на правата на интелектуална собственост. Много от европейските компании реализират голяма част от приходите си, чрез лицензиране на портфолио базирано на интелектуална собственост.

Икономическият потенциал на системата на права на интелектуална собственост зависи от възможността на хиляди притежатели на права да лицензират технологии, продукти, съдържание с цел довеждането им до потребителите. Например музикалните онлайн  услуги се базират на комплексен лицензионен процес, за да бъдат достъпни на повече територии. За целта се изисква единна правна рамка за права на интелектуална собственост.

Фрагментацията на права на интелектуална собственост води до последствия за нарастването на работните места  и конкурентоспособността  в Европа.

Лицензионните сделки са придружени от огромни разходи и сложност с определена степен на несигурност за създатели, ползватели и консуматори. Това например е една от причините електронната търговия  да не е разгърнала целият си потенциал в рамките на ЕС. Високите разходи по сделките за лицензиране на права на интелектуална собственост възпират иновациите и творчеството. Малките и средни предприятия развиват стратегии базирани на интелектуална собственост. Циркулирането на културни стоки и услуги изостават на фона на техният потенциал.

Все още юридическата закрила на права на интелектуална собственост в Европа е несъвършена. Развитието на новите технологии поставя доста предизвикателства относно превенцията на неоторизирана употреба на закриляни творби. Европейското законодателство не е съгласувано с възможностите на дигиталните технологии. В този контекст е наложително приемането на европейска политика с конкретни мерки за предлагане на дигитално съдържание за потребителите. Закрилата на права на интелектуална собственост не се отнася само за рамките на ЕС. В контекста на глобализацията на търговските потоци правата на интелектуална собственост съставляват огромен актив за конкурентоспособността на Европа на световният пазар.

Закрилата на правата на интелектуална собственост трябва да е придружена от строго приложение на правилата на закона за конкуренцията с цел предотвратяване на нарушенията на права на интелектуална собственост, което би могло да затрудни иновациите или да изключи някои участници като малките и средни предприятия от пазара.

Ключови политики в областта а закрилата на права на интелектуална собственост:

Реформиране на патентната система в Европа

Сегашната европейска патентна система е сложна, разпокъсана и скъпа. Получаването на европейски патент, е  възможно само в 13 държави членки  на ЕС. Цената европейския патент може да е десет пъти по-голяма от цената на един патент в САЩ. Например, ако малко или средно предприятие желае да получи или поддържа патентна закрила за всички 27 държави-членки за на ЕС ще трябва да плати около 200 000 евро. Разходите се формират главно от разходите за превод и разходите извършвани към националните патентни служби.

Предстои създаването на единна патентна защита за 25 страни членки на ЕС, чрез която компаниите ще намалят разходите си без необходимост получаването на единен европейски патент да бъде валидизиран от националните патентни ведомства.

Развитието на системите за машинен превод ще спомогне за намаляване на високите разходи за превод. По този начин ще се ще увеличи достъпа до патентна защита и до патентна информация на различни езици, с което ще се повиши разпространение на технологични знания и ще насърчават на иновациите като цяло. Европейската комисия насърчава програма за машинен превод на патентни документи. Инициатива  е предприета от Европейското патентно ведомство още през 2010г. Целта е да може да се осъществява превод на официалните езици на договарящите държави по Европейската патентна конвенция – което включва всички официални езици на ЕС.

Европейският съвет (през февруари 2011г.) прикани Комисията да проучи, възможностите за създаване на единен „валоризационен” инструмент за права на интелектуална собственост. По-конкретно това означава улесняване на достъпа на малките и средни предприятия до знанието на пазара. Под  „валоризация“ се има предвид оценяване на нематериални активи от счетоводна гледна точка за получаване на по-висока стойност на правата на интелектуална собственост.

Модернизиране на системата на търговските марки в Европа

Национална регистрация на търговски марки в държавите членки на ЕС е хармонизирана от почти 20 г.

Марката на Общността определено показва успех, само за 2010г. има подадени повече от 98000 заявления.за марката на Общността.

Заинтересованите страни обаче са все по-взискателни, желаят все по-бързо, по-високо качество и по- опростена регистрация. За да отговаря на тези изисквания, системата на търговските марки в Европа трябва да бъде адаптирана към интернет.

Конкретно трябва да се разгледат възможностите за:

–         опростяване и ускоряване на процедурата по регистрация, като се вземат предвид възможностите на интернет;

–         увеличаване на правната сигурност;

–         изясняване на обхвата на търговската марка;

–         засилено сътрудничество между Службата за хармонизация във вътрешния в Аликанте и националните служби, с цел хармонизиране на административна практика и разработване на общи инструменти, като регистър за нарушения върху регистрацията;

–         въвеждане на по-съгласувана директива с регламента, чрез по нататъшно привеждане на правните основания за отказ за регистрация на европейско ниво.

Всяко изменение, което Комисията ще предложи по отношение на марката на Общността ще бъде в съответствие с концепцията за единния пазар.

Създаване на единна авторскоправна рамка в цифрова среда на единия пазар

Все още пазарите в ЕС са фрагментирани. Европейските потребители нямат възможност да купуват продукти защитени с авторски права по електронен път на единен цифров пазар. Все по-голямата самостоятелност на онлайн потребителите и бързо променящите се бизнес модели предполагат сериозна оценка на съществуващите авторско правни правила.

Притежателите на права очакват справедлива възвръщаемост за използването на техните произведения. От друга страна издатели и продуценти, които правят големи инвестиции за производство и разпространение на творчески продукти също очакват възвращаемост на инвестициите. Улесняването на лицензирането на произведения в цифрова среда би могло да се случи на единен пазар.

За целта Европа трябва да разработи подходящи услуги за лицензиране авторско право, като ги комбинира с уеб приложения и инструменти, които да позволяват милиони граждани да споделят съдържание лесно и легално на територията на Съюза.

Създаването на единна европейска юридическа рамка за онлайн лицензиране  на авторското право значително ще стимулира законното предлагане на защитени културни стоки и услуги в целия ЕС. Съвременните технологии позволяват да се направи по- широк кръг от трансгранични услуги, достъпни онлайн в цяла Европа.

В тази връзка Европейската комисия през 2011г. ще представи предложения за създаване на правна рамка за колективно управление на авторски права и възможност за мултитериториално и паневропейско лицензиране. За целта ще бъдат създадени ясни правила и равни условия за всички участници: притежателите на права, дружества за колективно управление, доставчиците на услуги и потребители.

Европейската авторскоправна рамка трябва да позволява създаването на „брокери” на авторски права, които да лицензират музикален репертоар на мултитериториално ниво. За постигане на тази цел е необходимо изграждането на режим, който да улесни трансграничното управление на авторското право., чрез високо ниво на техническа експертиза, инфраструктурата и електронни мрежи.

Друго възможно решение е създаването на Европейския кодекс за авторското право. This could encompass a comprehensiveТака ще се предостави възможност за проверка на настоящите ограничение и изключения на Директива 2001/29ЕО. Докладът на комисията в тази област се очаква да излезе през 2012г.

Управление на база данни за авторски права

Създаването на база данни за авторски права ще спомогне за идентифициране на носителите на права и ще насърчи развитието на авторскоправни инфраструктури. Това би бил ключът за ефективното трансгранично лицензиране на европейския репертоар в чужбина.

Достъп до културното наследство на Европа

От ключово значение за развитието на икономиката на знанието е създаването на европейски цифрови библиотеки, чрез които да се обменят знания и култура, които да позволяват на академичните институции и бизнеса да използват законно защитени авторскоправни материали. Комисията подготвя европейска законодателна рамка за идентифициране и предоставянето на т. нар. „осиротели произведения“.

Изпълнителски права

Европейската Комисия е направила предложение за уеднаквяване срока на закрила на изпълнителските права с тези на автора. Целта е насърчаване на нови таланти и увеличаване на инвестициите в музикални творби.

Аудиовизуални произведения

Подготвя се общоевропейско лицензиране в аудиовизуалния сектор. Комисията ще започне консултации за онлайн разпространението на аудиовизуални произведения като резултатите ще бъдат докладвани през 2012 г.

Засилена борба срещу фалшифицирането и пиратството

Последното проучване на ОИСР (2009) смята, че международната търговия с фалшифицирани стоки е нараснала с над USD 100 млрд. през 2000 г. и с goods grew from just over USD 100 USD 250 млрд. за 2007г. Според ОИСР, тази сума е по-голям, отколкото на национално БВП на около 150 икономики.

Данните, публикувани от Европейската комисия за дейности на националните митнически органи сочи, че броят на нарушени права на интелектуална собственост е нараснал от 26 704 през 2005 г. до 43572 през 2009 г.

Фалшифицирането генерира големи печалби за организираната престъпност и загуби за вътрешния пазар чрез насърчаване на незаконните практики в рамките на ЕС.

Европейският съюз е започнал да се справя с това предизвикателство, чрез мерки които позволяват на притежателите на права да задържат стоки на митниците (регламент N 1383/2003 на ЕС).

В подкрепа на действията за противодействие на фалшифицирането и пиратството ЕС стартира Европейска обсерватория за фалшифициране и пиратство. Основните цели на Обсерваторията е събиране и докладване на данни за  икономически и социални последици от фалшифицирането и пиратството.

Информиране на обществеността

Европейският парламент призова Комисията и държавите-членки  на заинтересовани страни за повишаване на осведомеността на потребителите особено сред младите хора, чрез на провеждане на подходящи обществени кампании.

Част от другите предложения на Комисията за изграждане на единен пазар са:

Прегледът на Директива 2004/48/ЕО относно упражняването на права на интелектуална собственост, многостранни инициативи, включително координация с международните организации, двустранни преговори и сътрудничество в областта на защита на интелектуалната собственост с трети страни и подобрена защита на правата върху интелектуалната собственост в рамките на ЕС.

Автор

 Даниела Сапунджиева

Източник

http://ec.europa.eu/internal_market/copyright/docs/ipr_strategy/COM_2011_287_en.pdf