Честит празник на българската писменост и култура!
Днес отбелязваме може би най-обичания български национален празник – 24 май, Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
„Спасявайки делото на св. св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…“ – проф. Роже Бернар.
На 09.12.2020 г. празникът е официално преименуван след гласуване в Народното събрание от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на настоящото „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.
Тази година избрахме не да ви запознаваме с историческата фактология на празника, а да ви поздравим с един чудесен пример за богатството и красотата на българския език – стихотворение на поета Евтим Евтимов. Той е сред популярните съвременни български поети, познат най-вече с романтичната си лирика. Автор е на над 40 книги. Много от стиховете на Евтим Евтимов са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България.
За две ръце
За две ръце, протегнати насреща,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз — по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка — песен, а от песен — мъка,
и аз не зная как ще издържа
при тая среща — ранна или късна,
на тоя огън — древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни — било̀ е от любов.
