РАДИКАЛНА ПРОМЯНА НА МАРКОВАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ

Анализ на Предложения от Патентното Ведомство на Република България Проект на Закон за изменение и доплънение на Закон за марките и географските означения приет на Първо четене на 13.01.2010 от Народното Събрание

Иван Иванов
Представител по индустриална собственост

С предлаганите промени в закона за марките и географските означения радикално се сменя системата на регистрация на български марки, като се преминава от експертизна система (където Патентното ведомство следи да се регистрират марки, които не са идентични или сходни на вече регистрирани, т.е. предоставят се изключителни права за отличителни знаци) към регистрационна система на марките (където всеки участник в регистрационния процес следи за правата си сам – собствениците на вече регистрирани марки следят дали някой не иска да придобие тяхната търговска марка и е длъжен да подаде опозиция, да плати такса и да чака решение).

Преминаването към тази система е радикално, защото се извършва директно, прескачайки нормалния етап в развитието на всяка маркова система – смесената система, при която се извършва експертиза на абсолютни и относителни основания за регистрация, съчетана с опозиционна, при която и държавният орган и притежателят на права си “сътрудничат” в преценката за регистрабилността на подадената заявка. Тази именно система е най-разпространена и най-подхожда на национални системи за регистрация, отчитайки местните държавни интереси; докато предлаганата в законопроекта система е по-подходяща и добре позната за по-високи нива на марково управление и е съобразено с отчитането на над-националния й характер, като се стреми да обединява националните принципи – такива са Европейската система изградена с Реламент 240/94, сега Регламент 207/09 ЕС; регионални и федеративни системи – напр. Бенелюкс ( Белгия, Холандия и Люксембург).

Променената система се твърди, че се изгражда по пример на европейски регулации, но за съжаление в предлагания законопроект липсват основни елементи от системата, които съществуват и функционират вече много години в страните, приели и използащи тази система и без които системата би била не добре работеща, със съмнения за принципността й и нейната конкурентоспособност. Така предлаганата нова система не предвижда:

– задължение за административния орган за поддържане на пълна, надеждна и предоставяща верен юридически статус информационна система, която да е предпоставка за нормалното функциониране на изграждащата се опозиционна система – т.е. сегашните притежатели на вече регистрирани марки трябва да знаят с максимална точност какво се случва с националния регистър, за да могат да отреагират на подаваните заявки;

– неудовлетворително е публикацията за подадена заявка в електронните бази данни да става на 7-ми-12-ти -15-ти месец след подаването й;

– неясен продължава да е монополът на Патентно ведомство по отношение на информацията за заявените, но непубликувани марки, както и кой, кога и при какви условия ще има възможност да се ползва от тази информация – в другите системи достъпът до тази информация е публичен, в рамките на техническата поддръжка информацията е общодостъпна много преди самата офицална публикация; нещо повече публично достъпна е фазата, етапа, в който се намира процедурата по регистрация;

– досегашните притежатели на права са ощетени и стават несигурни с новата система – Европейската система придвижда и на практика извършва информиране на притежателите на по-ранни марки за подадени сходни и идентични марки;

– Бенелюкската система при подаване на заявка за регистрация на търговска марка изпраща на заявителя предварително проучване за вече регистрираните сходни и идентични марки на новозаявената, така че новият заявител да е предупреден за съществуващите по-ранни права;

– липсват правила за правоприлагане при регистриране на идентични и сходни марки – възможно е собственикът на една търговска марка да не е подал опозиция, да е изпуснал срок, да не е разполагал със средства, просто да не знае за заявката и т.н. и втори заявител да успее да регистрира неговия знак или име като търговска марка, в този случай при съществуването на две идентични и/или сходни марки как ще се упражняват правата, произтичащи от двете регистрации – между двамата собственици веднъж; и между тях заедно и поодделно с трети субекти. Липсата на такава разпоредба обезмисля Закона.

– не са предвидени срокове за извършване на формалната експертиза и от там срокът за регистрация на една търговска марка става неопределен – сега например формалната експертиза се извършва в 12-ти-13-ти месец, ако се запази тази лоша тенденция, то тогава публикацията, която сега е факт на 13-ти -15-ти месец от заявката, ще се отложи с поне още 2 месеца, т.е. 15-ти -17-ти месец, докато при регистрацията на Европеските марки това се случва в 5-7-ми месец. Нещо повече предлагания законопроект при това положение – без фиксиране на сроковете за формална експертиза – ни изправя пред факта за нарушение на основния принцип, на който се изгражда международната система за интелектуална собственост – равнопоставеност на заявителите – защото международните заявки за марки според предлагания закон ще бъдат публикувани в точно фиксиран срок, а за подаваните по национален ред зявки не се предвижда краен срок за публикация;

Спорен и много едностранчив е опитът да се удължават сроковете за вземане на решения от административния орган. Споровете и без друго в момента са много мудни и неоправдано дълги, често продължават повече от 2 години, а след произнасянето по тях следва и двуинстанционен съдебен контрол.

Неясна е промяната на чл.11 ал.1 т.8, липсва дефиниция на “особен обществен интерес” и до голяма степен така формулиран не изпълнява задачите си, произтичащи от Парижката Конвенция.

В предлагания текст чл.11 ал.1 т.12 липсва дефиниция на “ … състои изключително от …”.

В закона липсва дефиниция на ново използвания термин “нерегистрирана марка”, “действителен притежател на нерегистрирана марка” и правните последици от него, още повече в светлината на “правото на преждеползване”, от което българския законодател се отказа през 1999 година. Не става ясно защо трябва да се регистрират марки щом се въвежда новия обект “нерегистрирана марка”, защо трябва да се измине “тромавата (с неопределени срокове)” процедура на регистрация в Патентното ведомство на Р. България, което в последствие дори няма да защити правата, които е предоставило; защо трябва да плаща такса за регистрация на търговска марка, а после да плаща, за да подава за опозиции без да получава информация от Ведомството; защо да ползва националната заявителка система вместо Европейската, където всички тук повдигани въпроси са решени, а и таксите са съизмерими – само два пъти по-големи, но в относителен порядък са минимални, защото тази такса е за регистрация за 27 държави членки на ЕС, т.е. 26 пъти по-ниски.

Неточен и логически неправилен е израза на предлагания текст на чл.37б ал. 3 – не става ясно от кое уведомяване, и след коя точно процедура се извършва публикацията.

Не се предлага регламентация на това що е то “официален бюлетин” – на хартия, в електронен формат или като “сбор от файлчета на CD” , както и най-важното – колко често се издава този бюлетин.

Използва се грешно преведен термин, който няма реален смисъл в сегашния ни живот или поне термин без дефиниция, в чл.38а. “фабрикант”.

Липсва срок кога заявителят се уведомява за подадената срещу неговата заявка опозиция – до 1 месец, до 3 месеца или когато експерта реши.

Трудно можем да се съгласим с отпадането на регистъра на общоизвестните марки и марките, ползващи се с известност на територията на Р. България. Този ред бе създаден по предложение пак на това ръководство, но при предходния парламент и широко бе прокламирано като панацея за справяне с крадците на марки. Днес след като същото ръководство на Ведомството не се справи с процедурата по определяне на марки като общоизвестни и ползващи се с известност на територията на страната, ни предлага да забравим изцяло за съществуващите процедури и завършените вписвания, които според действащия закон имат сила 5 години и за които вече е събрана държавна такса. Такава бърза промяна в системата е лош сигнал за заявителите и най-вече за големите инвеститори в международен план.

Ненужно Патентно ведомство натоварва МС със задължения за издаване наредби по въпроси, които вече е дефинирал в закона.

Избирателен е подхода за отпадане на една терминология по отношение на марките, но същата да се използва за географските означения – §47 по отношение на §1 и отменянето на т.9 – т.10 остава.

Оставам с надеждата, недостатъците в така предлагания законопроект да бъдат своевременно отстранени и да се предлагат закони само след широко обсъждане с компетентни експерти, което ще допринесе за създаването на качествена нормативна база.