Традиционното знание – СОИС
СОИС определя традиционните знания като притежаващи икономически потенциал и даващи възможност да бъдат използвани в интерес на обществото. По своята същност, те са резултат от интелектуалната дейност на поколения наред и затова са обект на интелектуалната собственост.
Световната организация по интелектуална собственост е създадена към ООН, за да окуражава творческата дейност и да насърчава защитата на интелектуалната собственост. Към момента в нея членуват 186 държави (в т.ч. и България), от които 146 са със статут на развиващи се. Организацията отговаря за администрирането на приетите от нея договори, а основната ѝ цел е хармонизиране на законодателството в областта на интелектуалната собственост. За тази цел, организацията оказва и техническа помощ на държавите по приемането и прилагането на дадените документи.
Към СОИС е създаден Междуправителствен комитет по традиционни знания, фолклор и генетични ресурси. Той определя традиционните знания като „знания, ноу – хау, умения и практики, които са постоянни, развиват се и се предават от поколение на поколение в едно общество, и които често представляват част от културното и духовно наследство.” Въпреки това, няма едно единствено общоприето определение за това какво на практика представлява понятието „традиционните знания”. Комитетът на СОИС е приел да разглежда традиционните знания в широк и тесен смисъл:
Традиционното знание в най-общ смисъл обхваща съдържанието на самото знание, а също и традиционното културно изразяване, включително отличителните знаци, символи и други, асоциирани с традиционното знание.
Традиционното знание в по-тесен смисъл обхваща самото знание и по-конкретно резултатът от интелектуалната дейност в традиционния смисъл на думата и включва ноу – хау, практики, умения и иновации.
Комитетът по интелектуална собственост, традиционни знания, генетични ресурси и фолклор, дефинира традиционните знания като обхващащи широка гама от съдържание, в това число техническа, научна, екологична, медицинска информация и умения, и не на последно място – знанието, свързано с биологическото разнообразие.
