Становище относно Проект на Закон за изменение и допълнение на ЗПРПМ

С Т А Н О В И Щ Е

от Българската национална група на международна асоциация за закрила на интелектуалната собственост

/Bulgarian national group of international association for the protection of intellectual property/

Относно:
Проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за патентите и регистрацията на полезните модели

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Българската национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост (БНГ на AIPPI) е сдружение с нестопанска цел, създадено преди повече от 17 години, обединяващо водещи представители по индустриална собственост, лица с професионални интереси в областта, както и индустриални предприятия, притежатели на обекти на индустриална собственост. Членовете на групата са задължително членове и на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост (AIPPI) – най – старата в света правозащитна организация в областта на Интелектуалната собственост, учредена още през 1897г.

На 07.08.2019 г. на уебсайта на Министерски съвет, Портал за обществени консултации, https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4562, е публикуван за обществено обсъждане и бележки проект на Постановление на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели /ЗИД на ЗПРПМ/, като е предоставен срок до 06.09.2019г. за представяне на становища от страна на заинтересованите лица.

БНГ на AIPPI подкрепя всяка промяна, която ще позволи отстраняване на несъответствия, възникнали в резултат на промяна в действащите европейски правни норми или в резултат на съществуващи нормативни потребности (или съществуваща нормативна нужда).

Изпратеният за становище проект на ЗИД на ЗПРПМ предвижда много важни изменения и допълнения към действащия закон, които изискват сериозна и настоятелна реакция от страна не само на една цяла набелязана за заличаване в Република България гилдия – тази на представителите по индустриална собственост, но и на формациите и организациите на всички, срещу чиито действителни интереси са насочени предлаганите промени. На първо място сред тях са явяващите се реални двигатели на икономическия прогрес на страната – бизнес и научни среди.

I. Три са, позволяваме си да кажем, скандалните моменти, които предлагат драстични промени в предложения ЗИД на ЗПРПМ:

1) Въвеждане на общопрактикуващия адвокат, който, наравно с представителите по индустриална собственост (ПИС) и представителите по интелектуална собственост по Закона за новите сортове растения и породи животни, да има право да представлява лицата пред Патентно Ведомство (ПВ) във връзка с изобретения, полезни модели, търговски марки, географски означения, промишлени дизайни, нови сортове растения и породи животни, топология на интегрални схеми.

2) Отмяната на сега регламентираната структура на Патентно Ведомство в чл.82 ал.1 от ЗПРПМ, с която отмяна председателят на ПВ получава правомощия да определя структурата на ПВ еднолично.

3) Промени на чл.3, ал.2 и съответните членове от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, от Закона за промишления дизайн /ЗПД/, от Закона за новите сортове растения и породи животни /ЗНСРПЖ/, от Закона за топологията на интегралните схеми /ЗТИС/ по параграфи 48 до 51 от ЗИД, даващи възможността на потребителите, които са установени в  държава-членка на ЕС или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, да извършват действия пряко пред ПВ относно всички обекти на индустриално собственост, без досега задължителното им представляване от местни ПИС.

ПО ПЪРВОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

БНГ на AIPPI предлага въвеждането на общопрактикуващите адвокати като представители пред ПВ, наравно с ПИС, да отпадне от текстовете на чл. 3, ал. 1 и 2, чл. 35, ал. 4, чл. 36, чл. 72в, ал. 3, чл. 75, ал. 2, т. 1, чл. 75в, ал. 1, т. 3, чл. 91, ал. 3, параграфи 48, 49, 50 и 51 от ЗИД на ЗПРПМ.

Мотиви:

Остро и категорично се противопоставяме на така предвижданата промяна. Позволяваме си да наречем промяната скандална, защото е напълно неоправдана, ненужна и по съществото си е в противоречие с обществения интерес, изискващ гаранция за качество на предоставяните услуги, а оттам пряко и с интересите на създателите и заявителите на обекти на интелектуална собственост, съответно на научно-изследователските и бизнес средите в Република България.

Съдържанието на промяната е, че всеки общопрактикуващ адвокат в страната ще има право да представлява лица пред ПВ на РБ във връзка с изобретения, полезни модели, търговски марки, географски означения, промишлени дизайни, нови сортове растения и породи животни, топология на интегрални схеми, наравно с квалифицираните в интелектуалната собственост и о по-специално в индустриалната собственост ПИС.

Мотивите на ПВ в защита на предложената промяна заслужават да бъдат наречени скалъпени, защото по съдържанието си те са абсолютно несъстоятелни и неверни и са в пълен разрез с действителното фактическо положение и настоящите обществени отношения в страната.

Като цел на промяната се сочи намаляване на финансовата и административната тежест за потребителите.

Представителството пред ПВ от квалифицираните ПИС влияе само положително върху финансовата и административната тежест за потребителите. Според настоящата уредба, лицата се представляват пред ПВ от специализирани представители и така се намалява риска от заявяване на нерегистрабилни обекти, съответно заплащане на държавни такси и хонорари, които да водят до откази от предоставяне на закрила и напразно пилеене на време и средства за потребителите. С приравняването на общопрактикуващите адвокати с ПИС се дава възможност лицата да ползват услуги на адвокати /наказателни, бракоразводни/, които не са преминали през изпит за ПИС и съответно не владеят специализираната материя на индустриалната собственост. Така ще се стигне до еднозначно отрицателния резултат – понижаване качеството на представителството, вместо твърдяния положителен такъв.

Чрез въвеждане правото всеки общопрактикуващ адвокат да представлява лица пред ПВ относно материя, чиято експертиза адвокатът не е изучавал и не познава, нито пък има необходимия практически опит по прилагането й, няма да се постигне и няма как да се постигне облекчаване и подпомагане на лицата, а точно обратното – създава се възможността потребителите да се представляват пред ПВ от некомпетентни лица относно специална и специфична материя, за представителството относно която иначе по правило се изисква издържан изпит и специален статут на ПИС.

Решението на Министерски Съвет № 704 от 5 октомври 2018 година, за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване, не съдържа текст, който да изисква и оправдава промяната в представителството.

По-нататък ПВ сочи, че: „Това предложение произтича от факта, че и към момента, в съответствие с действащата нормативна уредба, при иницииране на съдебна фаза на обжалване страните се представляват от адвокати. Действащите правила, при които в административната фаза заинтересованите лица се представляват от едно лице, което може и да не е адвокат, а в съдебната фаза на защита – само от адвокат, не са достатъчно благоприятни за потребителите на тази услуга. На практика законодателството е установило за тези лица една допълнителна тежест, която има и административен и финансов характер, тъй като налага ангажирането на двама представители и изисква отделянето на повече време и финансови ресурси, като същевременно затруднява защитата. Адвокатите притежават необходимия образователен ценз, съгласно действащото законодателство, и единственото, което ги различава от вписаните представители, е органът, пред който са положили изпит.“

Категорично се противопоставяме на тези мотиви. Те са еднозначно неверни.

Съвсем не е задължително лицата пред ПВ да се представляват от едно лице, а в съда от друго. Според действащата нормативна уредба, пред ПВ потребителите се представляват от лица, които са издържали успешно изпита за ПИС, като тези лица могат да бъдат и адвокати. Тоест, ако потребителят желае да бъде представляван пред ПВ и пред съда от едно лице, той има тази възможност. Във всеки случай, обаче, потребителят ще дължи по един хонорар за всяка фаза на процедурата – административната и съдебната, без разлика дали се представлява само от едно лице или от едно лице пред ПВ, а от друго пред съда.

Освен това във всяка фаза, административната пред ПВ и съдебната, лицата се представляват от по едно лице, а не от две – съответно ПИС и адвокат, на което се дължи хонорар за съответната услуга пред всеки орган. Въвеждането на адвоката като представител пред ПВ няма как да се отрази и облекчи финансово потребителя. Просто двата хонорара /единия за през ПВ и другият за пред съда/ ще бъдат заплатени последователно на едно и също лице.

Твърдението, че адвокатите притежавали необходимия образователен ценз, съгласно действащото законодателство и единственото, което ги различавало от вписаните представители, бил органът, пред който са положили изпит, е също абсолютно невярно.

Органът, пред които се полага изпит за ПИС и за адвокат, е един много съществен момент. Изпитът за ПИС се полага пред експертна в индустриалната собственост комисия на ПВ, изпитът за адвокат – пред съответната адвокатска колегия. Целта на изпитите също е различен – за ПИС следва да се установят експертните познания на лицата в областта на индустриалната собственост, за адвоката колегията установява само основни общи юридически познания. Адвокатските изпити не отделят никакво специално внимание на индустриалната собственост. В комисията за вписване в адвокатската колегия не е задължително да има експерти в областта на индустриалната собственост и на тази материя въобще не се набляга. Няма как и резултатите да не се окажат различни. Изпитът за ПИС предполага специална подготовка в областта на индустриалната собственост, докато изпитът за придобиване на адвокатска правоспособност въобще не цели и не предполага, че издържалият го адвокат е специалист в индустриалната собственост.

Издържаните студентски изпити в специалността право също по никакъв начин не предоставят на адвоката необходимите специални знания в областта на индустриалната собственост. Тези изпити покриват само необходим минимум в областта на общите юридически знания и по никакъв начин не касаят и не засягат експертизната дейност, както и не дават експертни познания в областта на индустриалната собственост, например по съставяне на патентни претенции, фонетично, смислово, визуално сравнение на марки, анализ на стоки и услуги и т.н. Студентските юридически изпити не превръщат в специалист по индустриална собственост завършилия студент, а само дават базовата основа в различните юридически материи.

Още веднъж – студентският и адвокатският изпит нямат нищо общо с изпита за ПИС, те не включват никакво обучение и проверка на знанията в областта на експертизата на обектите на индустриалната собственост, докато изпитът за ПИС пред експерти на ПВ цели да провери изключително експертната и експертизната материя. Завършилият специалност право и придобил правоспособност на адвокат, по никакъв начин не е специалист по индустриална собственост, какъвто по правило е ПИС.

С въведените с Глава осма „б“ от ЗИД изисквания към представителите по индустриална собственост се въвеждат и по-високи изисквания към част от лицата, допуснати съгласно ЗИД на ЗПРПМ да представляват заявителите, отколкото към другата част от лицата, представляващи заявителите – общопрактикуващите адвокати, за които тези повишени изисквания не са въведени. Представителите по индустриална собственост са длъжни да придобият образователно-квалификационна степен „магистър“ и то в областите „природни науки, математика и информатика“, „технически науки“ „аграрни науки и ветеринарна медицина“ – тук впрочем липсва областта „химия и биология“, както и професионалните направления „медицина“, „стоматология“, „фармация“ и „право“; и освен това да положат квалификационен изпит. Към общопрактикуващите адвокати, които са допуснати да представляват заявители на патенти и полезни модели, съгласно ЗПРПМ, не са предявени такива изисквания. Налице е нееднакво третиране и дискриминация.

Досегашната практика и правна уредба представителството пред ПВ да е специализирано, а не широко, не са случайни, а имат своята дългогодишна традиция, дълбока и разумна логика. И тя е състои в това, че материята, администрирана от ПВ на РБ, е специална и експертна. Съответно потребителите следва да ползват услугите на лица, които я владеят, а не просто на общо- юридически представители, каквито са общопрактикуващите адвокати.

Соченето на чужди практики, допускащи такова представителство, не може да е обосновка за промяната. Обществените отношения във всяка държава са различни и са функция на различни исторически, правни и икономически обусловености.

Така например в чл.120 от Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017г., прилаган от Службата на ЕС по интелектуална собственост /EUIPO/, се дава право на държавите–членки сами да преценят дали и как да предоставят право на общопрактикуващите адвокати, спрямо тяхната квалификация и способности, да представляват лица пред националното ведомство или това да се прави от професионални представители ПИС. В този смисъл соченето на EUIPO като пример и оправдание на промяната, просто не отговаря на истината. Освен това представителят пред EUIPO трябва да е вписан в Европейския регистър, за да има право да извършва действия пред Службата на ЕС.

Европейското патентно ведомство /EPO/, администриращо издаването на европейски патенти, изисква представителството пред него да е само от правоспособни лица, издържали изпит пред ЕРО, който изпит е известен със своята сложност и комплексност. Изключение се допуска за адвокати и юристи да извършват професионално представителство в областта на патентите пред EPO само в случаите, когато тези лица са надлежно допуснати (а според нашето законодателство вписани като ПИС за патенти и полезни модели) в съответна държава членка да действат като професионални представители в областта на патентите.

За Европейското патентно ведомство изрично и стриктно е регламентирано, че до изпит се допускат само и единствено лица с техническо или природонаучно образование.

Лица само с юридическо образование не се допускат, освен по изключение и при прилагане на допълнителни изисквания към тях. В случай, че лице не притежава техническо или природонаучно, а само юридическо образование, то, за да бъде допуснато до изпит, е задължително да докаже поне 10 години опит в областта на европейските патенти, което само по себе си предполага разбиране на техническата материя.

При това, дори за лица с горепосочената професионална квалификация, подготовката за явяване на Европейски квалификационен изпит (EQE) за придобиване на правоспособност като европейски патентен представител, отнема средно 2 -3 години специална подготовка, обикновено наблюдавана и контролирана и от опитен европейски патентен представител като личен наставник.

Неслучайно, поддържането на високи изисквания към качеството в работата на патентните представители, включително чрез тяхната постоянна квалификация, е основно направление в работата и на Института на професионалните представители пред ЕРО.

В цитираната в мотивите на ПВ Холандия в процедурата по издаване на патент, за разлика от нашата, няма експертиза по същество преди издаването на патента, а само формална експертиза, проучване, евентуално промени по искане на заявителя. На практика няма възражения по същество от експертизния отдел по същността на изобретението и критериите за новост и изобретателска стъпка. С други думи, издава се защитен документ изцяло според подадената заявка, без преценка по същество, за разлика от процедурата пред нашето ПВ.

В цитираната в мотивите на ПВ Германия, макар адвокатите да имат права да представляват лица пред Службата за патенти и марки, представителите по индустриална собственост пък имат право да представляват лица пред съда, тоест, касае се за една абсолютно различна система от нашата, на която не може да се позовем и части от нея да въведем автоматично. Тази система е плод на други обществени и икономически отношения, други традиции и практика в областта на индустриалната собственост, различни от българските. В Германия има и специализиран патентен съд, какъвто в България липсва.

Не може да бъде въведена една система на представляване в България само защото в една или в друга държава има подобно представителство. Това не е и не може да бъде мотив за законодателна промяна в каквато и да е насока. Освен това представителството пред цитираните в мотивите на ПВ държави, е само споменато, без да е анализирано и без да личи, че системите на тези държави се познават и разбират..

Считаме, че адекватната уредба на въпроса е настоящата – лицата следва да се представляват пред ПВ от професионални представители, преминали изпит в сферата на индустриалната собственост, защото така лицата ще получават квалифицирана, специализирана и качествена защита.

Категорични сме, че промяната в представителството пред ПВ, като се допускат лица без положен изпит за ПИС, ще доведе до понижаване на качеството на защитата на лицата и на предоставяната услуга от ПВ като цяло. Тази промяна е еднозначно ненужна и вредна. Тя девалвира професията на ПИС и ще се отрази негативно на заявителя, съответно на българския бизнес. Ще се обезличи института на представителите по индустриална собственост, съществуващ вече повече от 25 години.

Недопустимо е общопрактикуващият адвокат да е и нотариус, синдик, медиатор, оценител, за тези професии се полага допълнителен изпит. Недопустимо е и общопрактикуващият адвокат да упражнява професията на ПИС, без положен изпит за придобиване на такава правоспособност.

Необосновано е със ЗИД на ЗПРПМ да се въвеждат изменения и в други закони /ЗМГО, ЗПД, ЗНСРПЖ, ЗТИС/, регулиращи представителството по индустриалната собственост, доколкото тези закони уреждат други, напълно различни обекти на индустриалната собственост.

Освен по въпроса за въвеждане на общопрактикуващия адвокат като представител във връзка с обектите на индустриалната собственост и правното регулиране на професионалния представител по индустриална собственост – считаме, че систематичното място на уредбата на ПИС не е в ЗПРПМ, а следва да е в отделен закон, защото така ще се постигне самостоятелна, подробна и обхватна регламентация на института на ПИС. В тази отделна законова регламентация, институтът на ПИС следва да се уреди включително и чрез въвеждане на Камара на ПИС, която да има правомощия относно самоуправлението и отговорността на практикуващите професията. В настоящия ЗИД сегашната уредба на ПИС механично е пренесена от Наредбата за представителите по индустриална собственост, в Закона.

На 31.08.2015 год. Министерски съвет внесе проект на Закон за представителите по индустриална собственост (Сигнатура 502-01-73), чиято основна цел е да уреди обществените отношения, свързани с предоставянето на услуги от представителите по индустриална собственост. Република България е поела ангажимент да изготви този законопроект в отговор на запитване, получено от Европейската комисия чрез електронната мрежа в рамките на Проекта на ЕС за правото на ЕС (EU Pilot), който изцяло да бъде съобразен с правото на ЕС.

Към днешна дата Законопроектът е замразен от Народно събрание между първо и второ четене. Затова БНГ на AIPPI не подкрепя създаването на нова глава за ПИС в настоящия ЗИД на ЗПРПМ, при положение, че ВЕЧЕ е предложен нов специален документ – Проект на Закон за представителите по индустриална собственост, в който са уредени изчерпателно всички проблеми, цитирани в т.100 от Приложение 1 към РМС №704. В Проекта на Закона за представителите по индустриална собственост намират отражение всички съществени въпроси, уреждащи статута на професията.

БНГ на AIPPI споделя нуждата от цялостно регламентиране на обществените отношения, свързани с предоставянето на услуги от представителите по индустриална собственост, но считаме, че тяхното уреждане не следва да бъде в ЗПРПМ.

ПО ВТОРОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

БНГ на AIPPI предлага чл.82 от ЗПРПМ задължително да остане в непроменен вид.

В ЗИД се прави предложение да отпадне ал.1 на чл.82 от ЗПРПМ, определящ структурата на ПВ, което дава пълни правомощия на председателя на ПВ да определя еднолично структурата и щата на ведомството.

Мотиви:

За отпадането на чл.82 ал.1 от ЗПРПМ не са представени никакви мотиви от ПВ към ЗИД.

Сегашната редакция на предложения за отпадане чл.82 ал.1 е:

1. За осъществяване на предвидените в този закон дейности в Патентното ведомство се създават задължително основни отдели по:

1. експертиза на обектите по индустриална собственост
2. спорове;             
3. юридическа дейност;
4. патентноинформационна и издателска дейност.

2. За осъществяване на експертизната дейност, за обслужване на обществеността и за осъществяване на международния обмен на патентна документация Патентното ведомство комплектува, поддържа и съхранява централен патентен фонд – Централна патента библиотека.

3. Председателят на Патентното ведомство определя структурата и щата на ведомството.

Пределно ясно става, че с отмяната на алинея първа от горната разпоредба и по силата на алинея 3, председателят на ПВ получава пълната власт сам да определя структурата на Патентно Ведомство. Това положение е абсолютно неоправдано и недопустимо, то създава предпоставки за произволност при определяне на структурата на ПВ, неограничена от законова рамка. Така няма пречка да се достигне до рязко понижаване качеството на издаваните защитни документи и въобще на качеството на работа на ведомството като цяло, което би се отразило силно негативно върху бизнеса, иновациите и икономиката. Промяната нанася и сериозна вреда върху доверието във ведомството.

Закононарушения вече са налице, защото специализиран отдел за юридическа дейност във ПВ вече не съществува.

Предполагаме, че тази промяна не е получила одобрението на инспектората към Министерството на икономиката.

ПО ТРЕТО ПРЕДЛОЖЕНЕ

БНГ на AIPPI предлага да се запази сегашната формулировка на текста в чл.3 ал.2,

която е „Заявители, които нямат постоянен адрес или седалище в Република България, са длъжни да извършват действия пред Патентното ведомство чрез представители по индустриална собственост по предходната алинея.“ както и да отпаднат предложените текстове от пар.48 до 51.

 Мотиви:

Според направеното предложение за промяна, чуждестранните лица от държава членка на Европейския съюз, от държава по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, ще придобият правото да извършват всякакви действия директно пред ПВ. Според настоящата уредба, те се представляват задължително от местен ПИС.

Направеното предложение предизвиква откровено удивление.

Доколкото ни е известно, подобно положение не съществува в държавите – членки на ЕС, явно не случайно.

На първо място, не ни е известно досега действащата правна уредба да е предизвиквала и да предпоставя каквито и да било проблеми.

Абсолютно неясно е как ПВ си представя, че така предложената промяна въобще би работила, защото чуждестранните лица по правило не владеят български език и не познават българското законодателство – особености, процедурни срокове и пр. Разумът на досега действащата уредба е именно този – не се предполага, че чуждестранните лица ще се справят сами с чуждия език, материалното и процесуалното законодателство и то в предвидените процесуални срокове. Създават се предпоставки за абсурдни положения и хаос във ведомството при работата му с тези лица.

Задължението чуждестранните лица без седалище в РБ да извършват действия пред ПВ чрез ПИС, е възприето на реципрочна база още с въвеждането на правната регламентация на индустриалната собственост в България и през годините, още веднъж посочваме, не е създало никакви проблеми. Неговото премахване, и то само по отношение на конкретни заявители, определени съобразно  участие на България в  някои международни договори, е не само необосновано, но е и в  пряко противоречие с ТРИПС, който е универсален международен договор в областта на индустриалната собственост.

Всички страни – участнички в споразумението за СТО, са също и страни по ТРИПС. Следователно страни като САЩ, Япония, Австралия, Китай, Русия  и пр. могат да предявят претенции заявителите, които са техни граждани, или са установени в техните страни, да се ползват от третиране на най-облагодетелствана нация т.е. да получат същото третиране. Предлаганите промени освен, че са необосновани, могат да доведат до сериозни проблеми, свързани с участието на страната в  ТРИПС, където са предвидени и механизми за уреждане на спорове с  възможност да бъдат налагани санкции на държавите, които не отговарят на стандартите на споразумението като напр. принципа на равнопоставеност и национално третиране.

Горното положение е поредното непрофесионално и зле обмислено предложение в настоящия ЗИД.

Съмнения в мотивите на ПВ за изключително сериозните промени в ЗПРПМ, освен явната им несъстоятелност, буди и фактът, че ЗИД на ЗПРПМ беше представен за обсъждане и бележки на 07.08.19г. и обхващаше именно неактивния месец август. Това обстоятелство ясно означава, че ПВ не желае обективни и критични бележки относно ЗИД, а вероятно се е стремило в най-висока степен да избегне такива.

II. По останалите предложения в настоящия ЗИД на ЗПРПМ

По чл.31б, ал.3 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

БНГ на AIPPI предлага да се запази сегашната формулировка на текста.

Мотиви:

Залогът на патент следва да има действие по отношение на третите лица от датата на публикацията на залога в Официалния бюлетин на ПВ, защото от тази дата действа презумпцията, че те са известени за него.

По чл.35 ал.2 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

 Премахването на конфликтния и неоправдан 13-месечен срок за подаване на искане за проучване и експертиза чрез отмяна на чл.46б е разумно решение в този проектозакон. Поставянето на изискването за заплащане на такса за проучване и експертиза при подаването на заявката, е целесъобразно, за да се елиминира бремето на 13-месечния срок.

По чл. 49 ал.2 и чл. 72в ал.6 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

БНГ на AIPPI предлага да се запазят сроковете по сега действащия закон.

Мотиви:

Предложеното съкращаване на сроковете за подаване на искане за възстановяване на срокове, пропуснати поради особени и непредвидени обстоятелства, е драстично и ненужно. То не е в услуга на потребителите, каквато трябва да е идеята на тази разпоредба. Нека на лицата, пропуснали срок поради особени непредвидени обстоятелства, да се даде достатъчно време да възстановят своите процесуални и материални права, изгубени по причини, за които не отговарят. Крайно намалените срокове често може да се окажат твърде кратки за потребителя да организира реакцията си. При едно по-продължително заболяване на пропусналия срока, например, новите срокове ще са нищо друго освен репресивни.

БНГ на AIPPI счита, че тези срокове са изключително неразумни и ще имат негативни последици и относно желанието и активността на чуждестранните компании да имат закрила на своите европейски патенти в България.

Предоставените срокове са изключително кратки и в светлината на процедурата по валидизация на европейски патенти в РБ. Исканията за валидизация се подават главно от чуждестранни лица, с които има технологично време за комуникация и в много от случаите тя протича много бавно. На практика сегментът, носещ значителна печалба на ПВ, е именно валидизациите на ЕП от чуждестранни патентопритежатели. С настоящото предложение те се оказват силно пресирани при пропускане на срока, вместо да се стимулира интереса на чуждестранните компании и се облекчи процедурата по валидизация. Много държави са значително по-благосклонно настроени към пропускане на срока за валидизация, при което изискват заплащане на допълнителна такса (глоба) или пък предоставят по-дълъг срок.

По чл.55, ал.1 и чл.56 ал.1 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

БНГ на AIPPI предлагаме да се запази сегашната формулировка на текста.

Мотиви:

Тук се вижда възнамеряваната промяна на структурата на ПВ в действие. Отделите на ПВ следва да се запазят каквито са разписани в чл.82 ЗПРПМ, а не да се заменят със състави, създадени по неясни правила и критерии.

Не е разумно, нужно и допустимо отделът по спорове да се замени със „състави по спорове“, тази промяна не е обоснована и оправдана по никакъв начин от ПВ. Не е допустимо решенията на експертизния отдел да се заменят с решения „във връзка с експертиза по заявката“, защото не става ясно в каква връзка са решенията и кой ги постановява.

По чл.62 ал.1 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

БНГ на AIPPI предлага от текста на разпоредбата да отпадне възможността за решаване по арбитражен ред на спорове за правото на заявяване на изобретение.

Мотиви:

Споровете за правото на заявяване на изобретение са твърде сложни, за да се поверяват и разглеждат от арбитражи, които нямат подготовка и практика по тази материя. Решенията, които ще се постановяват, могат да съдържат грешки и да нанесат сериозни щети на заявителя/бизнеса.

По чл.72а ал.4 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

Предложеното първо изречение в новата алинея 4„ Европейската заявка, която е оттеглена, счита се за оттеглена или е отказана в процедурата пред Европейското патентно ведомство, се счита за такава и на територията на Република България.“ противоречи на възможността за трансформация в национална заявка за патент. В тази връзка трябва да се отчете, че като цяло тя би имала значение само в хипотезата на чл. 72б, ал. 2 и 3, защото става въпрос за Европейска заявка. От систематична гледна точка този текст би трябвало да е в чл. 72б, за да има равностойно третиране на заявителите на Европейски патенти.

По чл.72в ал.7 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

БНГ на АIPPI предлага текста на предложената разпоредба да добие следния вид:

„Когато се установи, че не са изпълнени изискванията на ал.2 и ал.3, притежателят на европейския патент се уведомява за това, като му се предоставя възможност за отстраняване на нередовностите в 2-месечен срок от получаване на уведомлението. Ако притежателят не отстрани констатираните нередности до изтичане на срока по ал. 1 или в указания 2-месечен срок от получаване на уведомлението, ако този срок изтича по-късно, държавен експерт по чл. 83, ал. 2 взема решение за отказ от признаване действието на европейския патент на територията на Република България.

Мотиви:

Съгласно действащата Инструкция за разглеждане на искания за временна закрила на заявки за издаване на ЕП и искания за действие на територията на република България на издадени ЕП и изменението със Заповед № 70 от 23.01.2019 г. този срок не беше променен и остана 2-месечен.

БНГ на AIPPI счита, че двумесечният срок е абсолютно разумен с оглед на по-бавната комуникация с чуждестранни клиенти и необходимото технологично време за размяна на документи.

По чл.72л ал.3 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

Предложеното съкращаване на срока е също драстично и немотивирано. Предлагаме да се запази тримесечния срок по сега действащия закон.

Мотиви:

По аналогия с чл. 72в, БНГ на AIPPI счита, че предоставеният 3-дневен срок за неспазване на изискванията е изключително кратък и рестриктивен и ще има негативни последици относно желанието и активността на чуждестранните компании да защитават своите SPC-та в България.

По чл. 72ж, ал. 2 от Проекта за ЗИД на ЗПРПМ

БНГ на AIPPI предлага да се уточни коя от двете дати е датата, на която националният патент прекратява действието си, защото става въпрос за разлика от порядъка на няколко години. Ако става въпрос за разграничение на Европейски патент с действие на територията на РБ от Единен Европейски патент, т.е. такъв който има вписано единно действие, то трябва ясно да се разграничат двете хипотези, още повече, че засега релевантна се явява само хипотезата на Европейски патент с действие на територията на РБ, а Единният европейски патент все още не е реална хипотеза. Алтернативно трябва да се обоснове какво налага досегашната ал.2 да се промени по отношение на Европейските патенти с действие на територията на РБ.

Поради принципните промени в системата на индустриалната собственост чрез промените в представителството и възможността, която ЗИД дава на председателя на ПВ да променя структурата на ведомството, многобройните критични бележки и факта, че ЗИД не е бил изготвен в сътрудничество с представители по индустриална собственост и с лица от бизнеса, НАСТОЯВАМЕ ЗАКОНОПРОЕКТЪТ ДА БЪДЕ ОТТЕГЛЕН, КАТО БЪДЕ СЪСТАВЕНА ЕКСПЕРТНА ГРУПА/КОМИСИЯ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ БРАНША И ОТ ПВ, КОЯТО ДА ПРОДЪЛЖИ РАБОТАТА ПО ЗИД.

Настояваме изложените от нас мотиви и предложения ще бъдат отчетени при обсъжданията на законопроекта, като оставаме на разположение за съдействие и молим да бъдем известявани и допускани до бъдещите обсъждания на законопроекта.

 С уважение:

 Ивета Борисова –
Председател на УС на БНГ на AIPPI