Мотиви към предложенията за промяна на предлагания от Патентно ведомство Законопроект
Член 11 –Предлагаме промените в т. 8 и новата т. 9 да отпаднат, тъй като не е ясен смисълът и необходимостта от тези разпоредби. Въвеждането на неопределеното понятие „особен обществен интерес” създава риск за субективната преценка. Като се има предвид, че със закона се предвижда материалната експертиза да се ограничи само до основанията по чл. 11, допълването на този текст с норми с неясен смисъл и обществена неоходимост е нежелателно.
Член 22а – предложението е за отпадане на обезпечителната мярка „ забрана за използване правата върху марка от притежателя или лицензополучателя”. С отпадането на тази специфична обезпечителна мярка ще се позволи на трети лица, регистрирали марка в противоречие в закона, да продължат да ползват марка без възможност за противопоставяне от страна на „действителния притежател” до окончателно решаване на даден спор. По този начин даден нарушител ще може да ползва марка в продължение на 3-5 години, без „действителният притежател” да може да се противопостави.
Член 26 и 38 – Предлагаме да се предвиди възможност за опозиция при недобросъвестно заявяване на марка, без да е необходимо „действителният притежател” да чака регистрацията на марката. Такава възможност е изрично предвидена и в Първа Директива на Съвета. Очевидно при изготвяне на проекта за проекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения е следван текста на Регламента за марка на Общността, в който не е предвидена възможност за опозиция на основание недобросъвестност (единствено искане за заличаване), но според нас предвиждането на такава възможност, без да се чака регистрация, значително ще намали регистрацията на марки от недобросъвестни лица и ще облекчи тромавата процедура в тази насока. Освен това сме предвидили промени, свързани с отпадане на състезателно производство за заличаване на регистрация в случая, когато има влязло в сила съдебно решение за установяване на недобросъвестно заявяване. Неприемането на такива промени би означавало контрол на Патентното ведомство върху актовете на съдебната власт, което е недопустимо и което в момента е практика на Патентното ведомство по прилагането на чл. 26 от ЗМГО.
Члeн 36 и 37 – Считаме, че сроковете трябва да бъдат максимално съкратени с оглед по-бързото приключване на процедурата по регистрация на марка. Предвиденото намаляване на сроковете е за сметка на заявителите, като не е предвидено и съответното намаляване на сроковете за произнасяне от експертите. Отново периодът от време преди публикация на заявката е твърде дълъг. Така, ако заявителят е изпълнил абсолютно всички изисквания за формална редовност на заявката и не са налице абсолютни основания за отказ по чл. 11, изминават най-малко 9 месеца преди публикация. Срокът е пределно дълъг, особено като се вземе предвид, че експертът следва да провери елементарни формални изисквания и 14 основания за отказ, които в по-голямата си част са очевидни и не изискват задълбочен анализ и експертиза.
Член 37, ал. 3. – Категорично възразяваме срещу отмяната на чл. 37, ал. 3, който предвижда възможността за регистрация на марката с “изключване от закрила на незащитими елементи”. Неприемливо е да се отменя институт, който се прилага в много съвременни закони и не създава никакви проблеми в практиката.
Член 37б – Изречение 2-ро реферира към текст, който съгласно проекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения се отменя (чл. 37а, ал. 4).
Член 38в – Предлагаме да се предвиди възможност за удължаване на срока за постигане на споразумение между опонент и заявител (cooling off period), както е в ОHIM. Считаме, че е излишно двете страни и Патентно ведомство да влагат средства и енергия, ако спорът може да се реши чрез преговори, за което е необходимо още малко допълнително време за уточняване на позициите на страните. Такава е практиката на ОHIM. Очевидно в практиката това удължаване се е оказало много удачно, тъй като срокът за постигане на споразумение беше удължен в края на миналата година допълнително.
Считаме, че срокът за разглеждане и вземане решение по опозицията – 6 месеца след внасяне на всички документи е прекалено дълъг. Като се има предвид, че вече няма да се прави експертиза по всяка заявка, а само по около 10-20% от заявките, по които ще има опозиция, предлагаме срокът да се намали на 3 месеца.
Във връзка с възможността за заплащане на дължимите такси в двоен размер до 1 месец след изтичането на законоустановения срок (член 36, ал. 2 и 38е, ал. 1) предлагаме Патентното Ведомство да изпраща уведомление след изтичането на срока до заявителя/съответно представителя по ИС. Предвиждането на такова уведомление е желателно например с оглед възможността при заплащане на таксите да е допусната техническа грешка (посочване на друг № заявка), като в този случай ще бъде прекратено производството без заявителя/представителя по ИС да има представа, че е допуснал техническа грешка и без възможност, дори при заплащане на двоен размер на таксите, да възстанови правата си.
Наказателната такса (двоен размер) при неплащане на регистрационната такса в 1-месечния срок е прекалено висока. Не намираме основание за това.
Неплащането в срок съгласно представения проект, не води до никакви допълнителни действия от страна на ПВ, което да увеличи разходите по обработка на заявката, следователно цялата сума се явява наказание за пропусналия срока заявител. Необяснимо е защо в България (страна с много по-нисък стандарт от другите европейски страни) наказателните такси трябва да са в двоен размер, след като аналогичните такси за пропускане срокове на ОHIM и ЕРО са по-ниски. Напр. В ОHIM таксата е увеличена 25%, а при плащане 1 месец след срока и с 50% при заплащане 2 месеца след срока. Такова увеличение е напълно приемливо, като ще покрие допълнителните разходи за още една кореспонденция от страна на ПВ и ще има наказателен и възпитателен ефект за заявителя.
Член 42 – Предлагаме при влязло в сила решение за недобросъвестност на заявителя да не се образува административно производство за заличаване пред Патентното ведомство. Такова производство е безсмислено при наличие на влязло в сила съдебно решение, което е задължително за изпълнение от страните.
Чл. 81, ал. 7 – Считаме, че чрез новосъздадената алинея се изключва голяма група стоки от приложното поле на граничните мерки и се създава възможност през РБългария като гранична страна на Европейския съюз в нарушение на нашите задължения като страна-членка да проникват стоки, които нарушават права върху индустриална собственост, надлежно защитени на територията на ЕС.0
По § 47
По отношение на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗМГО: Предвиждането на легална дефиниция за имитация на марка в ЗМГО е нецелесъобразно, предвид факта, че законът въобще не борави с такъв термин по отношение на обекта на индустриална собственост ”марка”, а той е от областта на конкурентното право. Съществуването на тази разпоредба е изолирано и е повод прокуратурата и наказателните състави да отказват наказателноправни действия срещу сходни марки, тъй като в Наказателния кодекс е предвидена санкция срещу използване на марка, географско означение и имитация на географско означение, но не и срещу използване на имитация на марка.
Легална дефиниция на „агент или представител” е изключително необходима, тъй като в момента има противоречива съдебна практика по прилагането на чл. 6septies от Парижката конвенция и съответния текст, възприет в ЗМГО. Текстът, предложен от нас, е съобразен с практиката на ВАС и постоянната практика на Патентното ведомство по прилагането на Парижката конвенция, която съответства на съдебната практика във всички страни-членки на Европейския съюз и становището на ОHIM по отношение прилагането на този текст от международноправния акт.
§ 52 – предвиден е изключително дълъг период на влизане в сила – 18 месеца – на значителна част от ИД, който срок е необосновано дълъг. Като се вземе предвид, че се намаляват задълженията на администрацията (премахване на експертизата по същество) предвиждането на vacacio legis от година и половина се явява очевидно необоснован.
