Лична гледна точка за DVD пиратство

В момента, в който научавам за премиерните заглавия от киноразпространителската столична мрежа, към 80% от предложените в програмата филми вече от месеци дефилират необезспокоявано из интеренет пространството.
Ако гледаш филма в киносалон, в цената на билета, който ще платиш са интегрирани процентните отношения, с които се удовлетворяват правата на създателите на продукцията. Дори и в стойността на празните DVD дисковете производителите са отделелили място и за „пиратство”, заради вероятността върху тях да запишем аудиовизуален продукт, свален от интернетнет. Така на практика ние плащаме на авторите на филма чрез производителите на вълшебния диск.
Защо потребителите, които са изкушени от киното са подвластни на аудиовизуалното пиратство? Ще се опитам да отговоря като анализирам личната си потребност от изтегляне на филми и тяхното прехвърляне върху DVD.
Съзнавам, че с всяко мое записване на филм от интернет, аз нарушавам онзи съкровен свят на твореца, автора, сценариста, оператора, режисьора, актьора, продуцента и т.н.; нарушавам механизма на въображението и неговото осъществяване в движещи се картини и звук. Вероятно засягам авторските права на създателите на всяка лента по същия начин, както моите права като автор на спектакли биват накърнявани от ръководители на театри, които за да икономисат някой лев, предпочитат да платят с предварителни увещания и уговорки, а понякога и без такива, по-малко за свършената от мен работа. А би трябвало авторите на спектакилите автоматично да получават, както в киноиндустрията при съответна прожекция, за всяко гостуване и фестивално участие възнаграждение като бонус. В родния театър това е въпрос на договорености и допълнителни анекси между театрите и създадтелите на спектаклите. Създава се порочен кръг, в който всички сме жертви за сметка на крайния резултат – интереса на зрителя, неговото хедонистично преживяване от срещата с изкуството.
Нарушавам смисъла на изкуството и в частност на киното, като се отказвам да платя 5 или 7 лв. за възможността да гледам качествени цветове, да чувам звук идващ от Dolby система. За тези 5 или 7 лв, аз мога обаче да се сдобия с 5 до 7 диска, върху които да прехвърля средно между 20 – 25 филма, при условие, че на всеки DVD-диск мога да вместя около 4-5 файла с обем средно около 700 – 800 Mb. Тези филми мога да открия лесно, да удовлетворя потребността си на колекционер и, ако не ми допаднат естетически, да изтрия без да жалея за хвърлените напразно пари. Интернет-пиратът притежава погледа на ценител, защото той много лесно може да се раздели с аудиовизуалния продукт, както и да го съхрани за личните си нужди. В нет-a се отбиват онези, които знаят или предполагат, че търсеният от тях продукт е важен, интересен, любопитен за тях.
Когато си мечтаех да се сдобия със записвачка, предварително си бях направила списък с автори, които не съм гледала или пък искам да включа в своя колекция. Така започнах от згалавия на съвременното испанско и френско кино, и режисьори като Вендерс, Бергман, Кустурициа, Фатих Акин, Милчо Манчевски, Уди Алън. Те бяха предмет на личната ми страст на зрител и бързо откривах техните дигитални филмови еквиваленти. Съгласна съм, че някои от тях притежаваха по-ниска чистота, контрастност на изображенията и пр. параметри, но щом е безплатно – претенциите са безпредметни. Част от тези автори ми се струва, че би било добре да се видят от повече зрители, а в България, особено в по-малките градове и селата, киносалоните са превърнати в търговски пространства или бинго зали и читалищата остават единственото място, където те може да се разпространяват за най-любознателните. С помоща на един DVD–Player или компютър, разбира се. Тук отново възниква етическият казус, как да организираме събитието, така че да не накърняваме авторските права. Може би най-лесният способ е като не изискваме да се заплаща за подобни инициативи – зрителите като мен ще гледат без пари, а и по този начин ще възстановя чувството си за отговорност – след като съм пиратствала из интернет, поне доставям и на други ценители ИЗКУСТВО.
Моите лични подбуди и оправдания на нелегитимния ми акт не могат да бъдат извинителна бележка за факта, че нарушавам права, но интернет е една демократична конвенция, която ни позволява да го правим. Така, както ни позволява да черпим от него софтуерни прогарами, игри, анимация, музика, фотографии, книги и много други обекти на интелектуална собственост, отново безплатно. Интернет пространството подлага на изпитание нашите вкусове и пристрастия.
Моята вътрешна цел е чрез този акт да се обогатявам и да трупам впечатления – доста от филмите, които събрах не са прожектирани у нас или само еднократно са имали контакт с публиката – на специални презентации или на фестивали. Предпочитам това достъпно средство за обогатяване с пълното съзнание, че и други го правят. И аз го правя с идеята, че съм нарушител, но подбудите ми поне изглеждат хуманни и не са свързани с допълнителен икономически просперитет – не продавам филмите, не ги прожектирам публично с цел приходи. Надявам се, че творците, когато са създавали вътрешните си натрупвания, ако са имали тази необятна възможност наречена интернет, не биха се отказали и също като мен днес биха нарушили чуждата собственост, за да си доставят повече информация и да променят част от идеите си за смисъла на изкуството, като си организират лични срещи с много филми. Предпочетох този достъп, за да надграждам представите си за света на киното. Все пак, този вариант е за предпочитане пред други актове на агресия – моята е интелектуална…

Автор: Елица Матеева