Законодателство / Национално законодателство

Закон за марките и географските означения

от ipbulgaria · неделя 04/01/2009

ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ ОТ 1999 Г.

Обн. ДВ. бр.81 от 14 Септември 1999г., попр. ДВ. бр.82 от 17 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.73 от 5 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.96 от 28 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 9 Март 2010г., изм. ДВ. бр.80 от 12 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.54 от 15 Юли 2011г., изм. ДВ. бр.58 от 26 Юли 2016г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.61 от 24 Юли 2018г., отм. ДВ. бр.98 от 13 Декември 2019г.

Отменен с § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за марките и географските означения – ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г., в сила от 17.12.2019 г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за регистрация на марките и географските означения, правата, произтичащи от нея, и защитата на тези права.

Приложно поле

Чл. 2. (1) Разпоредбите на този закон се прилагат по отношение на български физически и юридически лица, както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които Република България е страна.

(2) По отношение на чуждестранни физически и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство.

Представителство

Чл. 3. (1) Всяко лице, което съгласно този закон има право да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез местен представител по индустриална собственост.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Лицата по ал. 1, които нямат постоянен адрес или седалище в Република България, извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост.

Такси

Чл. 4. (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Патентното ведомство събира такси за заявяване, приоритет, експертиза, такси за опозиция, регистрация, издаване на свидетелства, подновяване на регистрацията, вписвания, поправка на грешки, обжалване на решения за отказ на регистрация, за прекратяване на производство по регистрация и на решения по опозиция, такси за заличаване и отменяне на регистрацията, продължаване на срокове, публикации на заявката, на регистрацията и на вписванията, подаване на заявка за международна регистрация, препращане на заявка за марка на Общността, информация за заявена марка или географско означение и справки и извлечения от държавните регистри в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Държавен регистър на марките

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Държавният регистър на марките се води и поддържа от Патентното ведомство и съдържа:

1. номер и дата на подаване на заявката за регистрация на марка;

2. изображение на марката;

3. вид и тип на марката;

4. данни за претендиран приоритет – номер, дата и страна на първоначалната заявка, както и данни за изложбен приоритет, ако се претендира такъв;

5. списък на стоките и/или услугите, за които марката е заявена или регистрирана, и номера на класа по Международната класификация;

6. номер на официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на заявката;

7. регистров номер и дата на регистрация;

8. номер на официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на регистрацията;

9. срок на действие на регистрацията;

10. незащитими елементи;

11. защитени цветове;

12. име и адрес на заявителя, съответно притежателя, на марката;

13. име и адрес на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такъв;

14. подновяване на регистрацията;

15. правен статус на марката;

16. данни за подадена опозиция – дата на подаване, лице, подало опозицията, и влязло в сила решение по опозицията;

17. данни за образувани производства за отмяна или заличаване на регистрацията на марката – датата на подаване, молител, влязло в сила решение;

18. други данни – промяна на името и/или адреса на притежателя на марката, прехвърляне на правото върху марка, договорна лицензия, обезпечение, особен залог, несъстоятелност.

Държавен регистър на общоизвестни марки и марки, ползващи се с известност

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., отм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.)

Държавен регистър на географските означения

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Държавният регистър на географските означения се води и поддържа от Патентното ведомство и съдържа:

1. географското означение и указание за вида му – наименование за произход или географско указание;

2. номер на заявката и дата на подаване;

3. регистров номер и дата на регистрация;

4. номер на класа и списък на стоки и класове по Международната класификация;

5. име и адрес на ползвателя/ползвателите;

6. име и адрес на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такъв;

7. описание на границите на географското място, на установените качества или особености на стоката и връзката им с географската среда или с географския произход;

8. номер на официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на регистрацията;

9. правен статус на регистрацията;

10. промяна на име и/или адрес на вписан ползвател.

Достъп до държавните регистри

Чл. 7. (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Държавните регистри по чл. 5 и 6 са публични и се публикуват на интернет страницата на Патентното ведомство. Те се водят на хартиен носител и на електронна база данни, управлявана от информационна система. Всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието им.

Досие

Чл. 8. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Патентното ведомство поддържа за всяка марка и географско означение досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по регистрацията и последващите вписвания.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Патентното ведомство предоставя на трети лица информация за заявена марка или географско означение по начин, определен с инструкция от председателя.

(3) Информацията по ал. 2 съдържа само тези данни, които се публикуват, ако марката или означението бъдат регистрирани.

Глава втора.
МАРКИ

Раздел I.
Регистрация

Определение

Чл. 9. (1) Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.

(2) Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка.

Придобиване на право върху марка

Чл. 10. (1) Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката.

(2) Правото на регистрация принадлежи на първия заявител.

(3) Правото върху марка е изключително право.

Абсолютни основания за отказ на регистрация (Загл. изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.)

Чл. 11. (1) Не се регистрира:

1. знак, който не е марка по смисъла на чл. 9, ал. 1;

2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) марка, която няма отличителен характер;

3. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги;

4. (изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите;

5. знак, който се състои изключително от:

а) формата, която произтича от естеството на самата стока;

б) формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат;

в) формата, която придава значителна стойност на стоката;

6. марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави;

7. марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;

8. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави – членки на Парижката конвенция, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция;

9. (нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) марка, която съдържа знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция, и представляващи особен обществен интерес;

10. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., предишна т. 9 – ДВ, бр. 19 от 2010 г.) марка, която се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки;

11. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) марка, която се състои от или включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство;

12. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) марка, която се състои изключително от заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или от негови производни;

13. (нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) марка, която съдържа заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или негови производни, когато заявителят не е вписан ползвател на географското означение.

(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите, за които е заявена.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Разпоредбите на ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11 не се прилагат при съгласие на съответния компетентен орган.

Относителни основания за отказ на регистрация (Загл. изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.)

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Когато е подадена опозиция съгласно чл. 38б, не се регистрира марка:

1. (доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) която е идентична на по-ранна марка, когато стоките или услугите на заявената и на по-ранната марка са идентични;

2. (доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка;

3. (отм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.)

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) По-ранна марка по смисъла на ал. 1 е:

1. марка с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, регистрирана по реда на този закон;

2. заявена марка с по-ранна дата на подаване или с по-ранен приоритет, ако бъде регистрирана по реда на този закон;

3. марка, регистрирана по реда на Мадридската спогодба или Протокола, с по-ранна дата на регистрацията или с по-ранен приоритет и с признато действие на територията на Република България;

4. марка, регистрирана по реда на Мадридската спогодба или Протокола, с по-ранна дата на регистрацията или с по-ранен приоритет, ако действието и бъде признато на територията на Република България;

5. марка на Общността с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, или с по-ранно старшинство за територията на Република България, признато по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ, L 78/1 от 24 март 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 207/2009“;

6. заявена марка на Общността с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, или с по-ранно старшинство за територията на Република България, признато по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009, ако бъде регистрирана по реда на този регламент;

7. марка, която е общоизвестна на територията на Република България към датата на подаване на заявка за марка, съответно към датата на приоритета.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.

(4) Разпоредбите на ал. 1, т. 2 и ал. 3 не се прилагат при съгласие на притежателя на по-ранната марка.

(5) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) При опозиция, подадена от действителния притежател на марка, не се регистрира марка, когато е заявена от името на агента или представителя на действителния притежател без негово съгласие.

(6) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) При опозиция, подадена от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България, не се регистрира марка, чиято дата на подаване е по-късна от датата на действителното търговско използване на нерегистрираната марка.

Раздел II.
Правни последици от регистрацията

Съдържание на изключителното право върху марка (Загл. изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.)

Чл. 13. (1) Правото върху марка включва правото на притежателя и да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:

1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;

2. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;

3. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е:

1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;

2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;

3. вносът или износът на стоките с този знак;

4. използването на знака в търговски книжа и в реклами.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Изключителното право има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикацията на регистрацията.

Ограничаване на правото върху марка

Чл. 14. Притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика:

1. своето име или адрес;

2. указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите;

3. марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части.

Изчерпване на правото върху марка

Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Притежателят на правото върху марка не може да забрани използването и за стоки, които са пуснати на пазара на територията на държавите – членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство с тази марка от него или с негово съгласие.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато съществуват основателни причини притежателят да се противопостави на следващи продажби, особено когато състоянието на стоките е променено или влошено, след като са пуснати на пазара.

Съвместно притежание на право върху марка

Чл. 16. (1) Правото върху марката може да е притежание на две или повече лица.

(2) Всеки съпритежател може да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма.

Посочване на регистрацията

Чл. 17. При използването на марката притежателят може да посочва регистрацията и, като в близост до нея поставя латинската буква R, заградена в кръг.

Включване на марка в справочни материали

Чл. 18. Когато включването на марка в речници, енциклопедии или други справочни материали създава впечатлението, че марката представлява родовото наименование на стоките или услугите, за които е регистрирана, притежателят и има право да задължи издателя най-късно в следващото издание на съответния материал да посочи, че това е регистрирана марка.

Задължение за използване на марката

Чл. 19. (1) Когато в срок пет години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването.

(2) За реално използване по смисъла на ал. 1, освен използването по чл. 13, ал. 2, се счита и:

1. използването на марката от притежателя и във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана;

2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ.

(3) Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него.

Срок на действие на регистрацията

Чл. 20. (1) Срокът на действие на регистрацията е десет години от датата на подаване на заявката.

(2) Регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години по реда на чл. 39.

Раздел III.
Разпореждане с правото върху марка

Прехвърляне на правото върху марка

Чл. 21. (1) Правото върху марка може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на търговското предприятие за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана.

(2) При съвместно притежание правото върху марка се прехвърля с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър по искане на една от страните, към което се прилага документ за прехвърляне. На новия притежател се издава удостоверение.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Когато от документа за прехвърляне е видно, че поради прехвърлянето на марката има вероятност потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите, прехвърлянето не се вписва, освен ако стоките или услугите се ограничат до тези, по отношение на които няма такава вероятност.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Прехвърлянето има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър.

(6) Всички документи, за които притежателят трябва да бъде уведомен, се изпращат на лицето, вписано последно като притежател в Държавния регистър.

(7) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 4 се прилагат и за прехвърляне на заявка за регистрация.

Лицензионен договор

Чл. 22. (1) Притежателят на право върху марка може да разреши използването и за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма.

(2) Разрешение за използване на марка, която е съвместно притежание, се дава с писменото съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго.

(3) Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна.

(4) Лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право да използва марката, ако това е изрично уговорено.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър по искане на една от страните, към което се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистровия и номер, срок на договора и е скрепено с подписите и печата на страните. Патентното ведомство издава удостоверение за вписването.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър.

Правото върху марката като обект на обезпечение

Чл. 22а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) (1) Правото върху марка може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. Съдът по искане на заинтересованата страна, без да уведоми ответната страна, допуска и някоя от следните обезпечителни мерки:

1. забрана за използване на правата върху марката от притежателя или лицензополучателя;

2. забрана за разпореждане с правата върху марката от притежателя или лицензополучателя на изключителна лицензия.

(2) Налагането на обезпечителна мярка по ал. 1 се извършва незабавно от съдебния изпълнител въз основа на обезпечителната заповед на съда.

(3) Съдебният изпълнител налага обезпечителна мярка по ал. 1 чрез изпращане на съобщение за налагането и до притежателя на марката.

(4) Допуснатото от съда обезпечение се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните по иска. Искането трябва да съдържа данни за притежателя на марката и за лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението, данни за марката и за обезпечителната мярка. Към искането се прилага документ, с който е допуснато обезпечението.

(5) Обезпечението по ал. 1 – 4 има действие по отношение на притежателя на марката или лицензополучателя на изключителна лицензия от датата на получаване на съобщението за налагане на обезпечителната мярка, а по отношение на третите лица – от датата на вписване на обезпечението в Държавния регистър на марките.

Правото върху марката като обект на особен залог

Чл. 22б. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) Правото върху марката може да бъде обект на особен залог.

(2) За вписването на особения залог в Държавния регистър на марките се прилагат разпоредбите на чл. 26 – 31 от Закона за особените залози. На залогодателя се издава удостоверение.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Залогът има действие по отношение на трети лица от датата на вписването в Държавния регистър на марките в Патентното ведомство.

Включване на правото върху марката в масата на несъстоятелността

Чл. 22в. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) Правото върху марката се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на нейния притежател.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато марката е включена в масата на несъстоятелността, този факт се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните по делото и се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Раздел IV.
Прекратяване действието на регистрацията, отменяне и заличаване на регистрацията

Прекратяване действието на регистрацията

Чл. 23. (1) Действието на регистрацията се прекратява:

1. с изтичането на срока по чл. 20;

2. с отказ на притежателя;

3. с прекратяване на юридическото лице – притежател без правоприемство.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Прекратяването по ал. 1, т. 3 се извършва по искане на всяко лице.

(3) С прекратяване действието на регистрацията се погасява правото върху марката

Прекратяване регистрацията на марки, в които е включено регистрирано географско означение

Чл. 23а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Регистрацията на марки, в които е включено регистрирано географско означение, се прекратява, когато се:

1. (отм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г.)

2. (отм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г.)

3. отмени вписването като ползвател на географското означение на притежателя на марката.

Отказ от право

Чл. 24. (1) Притежателят може да се откаже от правото си върху марка за всички или за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, с писмена декларация до Патентното ведомство.

(2) Отказът има действие от вписването му в Държавния регистър.

(3) Когато има вписан лицензионен договор, отказът от право се вписва, след като притежателят представи доказателство, че е уведомил лицензополучателя за намерението си да се откаже от правото върху марката. Вписването се извършва след изтичането на двумесечен срок от представяне на доказателството.

(4) Отказът на един или няколко от съпритежателите на правото върху марка не води до прекратяване действието на регистрацията по отношение на останалите съпритежатели.

Отменяне на регистрацията

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато:

1. марката не е била използвана съгласно чл. 19;

2. в резултат на действието или бездействието на притежателя марката е станала обичайно означение за стоката или услугата, за която е регистрирана;

3. използването на марката от притежателя или от друго лице с негово съгласие за стоките или услугите, за които е регистрирана, е по начин, който въвежда в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите.

(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 1 не се прилага, ако притежателят е започнал или възобновил реалното и използване в периода между изтичането на петгодишния срок и подаването на искането за отмяна. Започването или възобновяването на използването в тримесечен срок преди подаването на искането за отменяне не се взема предвид, ако подготовката за това използване или възобновяване е извършена, след като притежателят е узнал, че може да бъде подадено такова искане.

(3) Когато искането за отменяне се отнася за част от стоките или услугите, регистрацията се отменя само за тези стоки или услуги.

Заличаване на регистрацията

Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Регистрацията на марка се заличава, когато е извършена в нарушение на изискванията по чл. 2 и 11.

(2) Когато марката е регистрирана в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 2, 3 или 4, регистрацията не се заличава, ако притежателят докаже, че в резултат на използването марката е придобила отличителност за стоките или услугите, за които е регистрирана.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Регистрацията на марка се заличава и когато:

1. марката е регистрирана в противоречие с чл. 12;

2. (отм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.)

3. марката е регистрирана на името на агент или представител на притежателя без неговото съгласие;

4. заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, което е установено с влязло в сила съдебно решение;

5. използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално:

а) право на име и портрет;

б) авторско право;

в) право на селекционер върху наименование на сорт или порода;

г) право на индустриална собственост;

6. (нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) марката се състои от или съдържа фирмата на друго лице, която фирма е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги.

(4) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Искане по ал. 1 може да се подаде от всяко лице.

(5) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Искане по ал. 3 може да се подаде от следните лица:

1. по т. 1 – от лицата по чл. 38б, ал. 1, които не са упражнили правото си да подадат опозиция по чл. 38б или опозицията им е отхвърлена като недопустима;

2. по т. 3 и 4 – от действителния притежател на марката;

3. по т. 5 – от притежателя на по-ранното право;

4. по т. 6 – от търговеца, който смята, че неговата фирма се състои от или се съдържа в марката.

(6) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Регистрацията на марка може да се заличи и служебно от Патентното ведомство, когато е регистрирана в противоречие с чл. 11.

(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) В случаите по ал. 3, т. 1 регистрацията не се заличава, ако по-ранната марка не е била използвана съгласно чл. 19.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) В случаите по ал. 3, т. 3 регистрацията не се заличава, а марката се прехвърля на лицето с правен интерес по негово искане.

(9) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) В случаите по ал. 3, т. 1 и 5 регистрацията не се заличава, ако в производството по заличаване се представи съгласието на лицето с по-ранната марка, съответно с по-ранното право.

(10) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Когато основанията за заличаване се отнасят за част от стоките или услугите, регистрацията се заличава само за тези стоки или услуги.

Ограничение в резултат на бездействие

Чл. 27. (1) Когато притежателят на право върху по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска заличаване на регистрацията или да се противопостави на използването на по-късната марка на основание на по-ранната си марка по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на притежател на право върху по-ранна марка съгласно чл. 12, ал. 3 или на по-ранно право съгласно чл. 26, ал. 3, т. 5.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 притежателят на правото върху по-късната марка няма право да се противопостави на използването на по-ранната марка, въпреки че нейният притежател не може да се позове на правата си да поиска заличаване на по-късната марка.

Правни последици от отменянето и заличаването на регистрацията

Чл. 28. (1) Отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 1 има действие от началото на петгодишния период на неизползване.

(2) Отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 2 и 3 има действие от датата на подаване на искането за отменяне.

(3) Заличаването на регистрацията на марка има действие от датата на подаване на заявката.

(4) Отменянето и заличаването на регистрацията не засягат:

1. влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването;

2. лицензионни договори, доколкото са изпълнени преди отменянето или заличаването, освен ако е уговорено друго.

Раздел V.
Колективни и сертификатни марки

Колективни марки

Чл. 29. (1) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Колективната марка е марка – притежание на сдружение на производители, търговци или на лица, извършващи услуги, което е юридическо лице. Тя отличава стоките или услугите на членовете на сдружението от стоките или услугите на други лица.

(2) Сдружението задължително приема Правила за използване на колективната марка, които съдържат: данни за лицата, които могат да използват марката; условия за членство в сдружението; условия за използване на марката и основания, поради които на член на сдружението може да се забрани използването и.

(3) Правото върху колективна марка не може да се прехвърля. Лица, които не са членове на сдружението, не могат да получат разрешение за използването и.

Сертификатни марки

Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Сертификатната марка удостоверява материала, начина на изработване, качеството или други характеристики на стоките или услугите, произвеждани или предлагани от лица, с разрешението и под контрола на притежателя на марката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Притежателят на марката задължително приема Правила за използване на сертификатната марка, които съдържат: указания за качеството, материала или други характеристики на стоките или услугите; мерките за контрол, които притежателят на сертификатната марка упражнява, и санкциите, които налага.

(3) Притежателят на сертификатна марка не може да я използва за означаване на произвежданите от него стоки или услуги.

(4) Регистрацията на сертификатна марка може да се отмени, когато притежателят и е използвал марката за означаване на стоки или услуги, произведени или извършени от него.

Специални разпоредби (Загл. изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.)

Чл. 31. (1) Притежателят на колективна или сертификатна марка представя в Патентното ведомство правилата за използване и всички промени в тях. Тези промени имат действие от представянето им в Патентното ведомство.

(2) Регистрацията на колективна или сертификатна марка може да се отмени освен по чл. 25 и когато притежателят и е разрешил или търпял използване, което противоречи на правилата за използване.

(3) Колективна или сертификатна марка, чиято регистрация е отменена или прекратена, представлява пречка за регистрацията на идентична или сходна марка за идентични или сходни стоки или услуги на името на друго лице в тригодишен срок от публикуването на отмяната или прекратяването.

(4) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Патентното ведомство предоставя достъп до правилата за използване на колективните и сертификатните марки.

Раздел VI.
Производство в Патентното ведомство

Заявка

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Заявката за регистрация на марка се подава в Патентното ведомство директно, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“, и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги не са задължителни.

(2) Заявката трябва да се отнася до една марка, предназначена за стоки и/или услуги от един или повече класове на Международната класификация.

(3) Заявката трябва да съдържа:

1. искането за регистрация;

2. името и адреса на заявителя;

3. изображението на марката, и

4. списък на стоките и/или услугите, за които се иска регистрацията.

(4) Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, освен документите по ал. 3 се прилагат и правилата за използване.

(5) Заявката трябва да отговаря и на други изисквания, установени с наредба, приета от Министерския съвет.

(6) Към заявката се прилага документ за платени такси.

(7) Документите и данните в заявката се представят на български език.

Дата на подаване

Чл. 33. (1) За дата на подаване на заявката се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени документите, съдържащи данните съгласно чл. 32, ал. 3 и 4.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Когато документите са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в двумесечен срок от тази дата те бъдат представени на български език.

Право на приоритет

Чл. 34. (1) Право на приоритет на заявителя пред по-късно подадени заявки за идентични или сходни марки, предназначени за идентични или сходни стоки или услуги, се признава от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство съгласно чл. 33, ал. 1.

(2) Право на приоритет на заявителя се признава от датата на предходна заявка, при условие че:

1. предходната заявка е била редовно подадена в страна – членка на Парижката конвенция или на Световната търговска организация;

2. предходната заявка е първа заявка по смисъла на чл. 4 от Парижката конвенция и е за същата марка и за същите стоки или услуги;

3. заявката е подадена в Патентното ведомство в шестмесечен срок от датата на подаване на предходната заявка;

4. претенцията за приоритет е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата и страната на предходната заявка, и

5. в тримесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи приоритетен документ, издаден от компетентния орган на страната, в която е подадена предходната заявка.

(3) Редовно подадена заявка по ал. 2, т. 1 е заявка, която има установена дата на подаване независимо от нейната последваща съдба.

(4) Право на изложбен приоритет на заявителя се признава от датата на излагането на стоките или услугите, означени със заявената марка, на официална или официално призната изложба, при условие че:

1. заявката е подадена в шестмесечен срок от датата на първото излагане на стоките или услугите;

2. заявката е за същата марка и за същите изложени стоки или услуги;

3. претенцията за приоритет е направена в двумесечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата на излагане и страната, в която е организирана изложбата, и

4. в тримесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи документ, издаден от администрацията на изложбата, доказващ датата на излагане на стоките или услугите, означени със заявената марка.

Претенция за цвят

Чл. 35. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.)

Формална експертиза

Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 33 за установяване дата на подаване. Когато тези изисквания не са изпълнени, заявката се смята за неподадена.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали е приложен документ за платени такси по чл. 32, ал. 6. Когато документът не е приложен, на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъка. До един месец след изтичането на този срок таксите могат да бъдат платени в двоен размер. Ако в този срок таксите не бъдат платени, заявката се смята за оттеглена.

(3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) В двумесечен срок от представянето на документа за платени такси се извършва експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 2, 5 и 7. Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, се проверява съответствието на правилата за използване с изискванията на чл. 29, ал. 2, съответно чл. 30, ал. 2. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя двумесечен срок за отстраняването им.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Когато заявката не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 и в срока по ал. 3, изречение трето, заявителят раздели заявката, разделените заявки запазват датата на подаване, съответно приоритета на първоначалната заявка.

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Когато в срока по ал. 3, изречение трето, заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява.

Публикация на заявката

Чл. 36а. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.)

Възражение срещу регистрацията на марката

Чл. 36б. (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.)

Експертиза по същество

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) В тримесечен срок от приключване на формалната експертиза или от публикацията на международната регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство се извършва експертиза по чл. 11.

(2) Когато има основание за отказ на регистрацията за всички или за част от стоките или услугите, заявителят се уведомява, като се посочват всички мотиви за отказа и му се предоставя 3-месечен срок за възражения.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Когато марката съдържа елемент, който няма отличителни белези, и когато включването на този елемент в марката може да породи съмнения относно обхвата на закрила на марката, може да се изиска като условие за регистрацията на марката заявителят да декларира, че той няма да се позовава на изключителни права по отношение на този елемент.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Когато в срока по ал. 2 заявителят не отговори, не направи основателни възражения и/или не ограничи списъка на стоките или услугите, се взема решение за пълен или частичен отказ. При частичен отказ заявителят може в двумесечен срок от получаване на решението или в производството по жалба срещу решението да подаде молба за разделяне на заявката.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.)

Спиране на производството

Чл. 37а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.,отм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.)

Публикация на заявката

Чл. 37б. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност и на изискванията на чл. 11, се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизата по чл. 37 или след влизане в сила на решението по чл. 37, ал. 4.

(2) Публикацията съдържа входящия номер, датата на подаване и приоритета, когато такъв е претендиран, данни за заявителя, данни за представителя по индустриална собственост, когато има такъв, вида на марката, изображението на марката, класовете и списъка на стоките и услугите, за които е заявена.

(3) Международните регистрации, по които Република България е посочена страна, се публикуват в официалния бюлетин на Патентното ведомство в едномесечен срок от уведомяването на ведомството за международната регистрация.

(4) Заявката не се публикува, когато:

1. е оттеглена съгласно чл. 38, ал. 1;

2. се смята за оттеглена по чл. 36, ал. 2;

3. производството по нея е прекратено съгласно чл. 36, ал. 5.

Оттегляне, ограничаване и промени в заявката

Чл. 38. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) До вземането на решение по заявката заявителят може да я оттегли или да ограничи списъка на стоките или услугите, за които марката е заявена. Когато заявителят оттегли заявката си, се постановява решение за прекратяване на производството.

(2) В заявката не могат да се внасят промени, освен когато има промяна в името или адреса на заявителя или е необходимо да се поправят допуснати грешки в името и адреса на заявителя и очевидни грешки, при условие че тези промени не засягат знака или не разширяват списъка на стоките или услугите.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Промените по ал. 2 се извършват по искане на заявителя.

Възражения от трети лица

Чл. 38а. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) В тримесечен срок от датата на публикация на заявката всяко физическо или юридическо лице, както и сдружения, представляващи фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители, могат да подадат възражение срещу регистрацията на марката на основание чл. 11.

(2) Възражението се подава в писмена форма и съдържа основания и мотиви.

(3) Лицето, подало възражението, не е участник в производството по заявката.

(4) Възражението се изпраща на заявителя, който може да представи становище по него.

(5) Възражението се разглежда от отдела по опозиция.

Опозиция срещу регистрацията

Чл. 38б. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) Притежателят на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 и 3, лицензополучателят на изключителна лицензия на по-ранната марка, действителният притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България и за нея е подадена заявка за регистрация, както и притежател на марка, заявена на името на агент или представител на притежателя без негово съгласие, може на основание чл. 12, ал. 1 да подаде опозиция срещу:

1. регистрацията на марка, заявена по този закон;

2. признаването на действието на международна регистрация на територията на Република България.

(2) Опозицията по ал. 1, т. 1 се подава в тримесечен срок от публикацията на заявената марка в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

(3) Опозицията по ал. 1, т. 2 се подава в срока между 6-ия и 9-ия месец от публикацията на международната регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

(4) Опозицията се подава в два екземпляра, трябва да е мотивирана, да съдържа данни за лицето, което я подава, за марката – обект на опозицията, правното основание, на което се базира, и да е придружена с доказателства, когато е необходимо. Когато опозицията се основава на общоизвестна марка или на марка, ползваща се с известност, тя трябва да е придружена с доказателства за общоизвестността или известността на марката.

(5) Към опозицията се прилага документ за платена такса.

(6) За опозиция, подадена по ал. 1, т. 1, се уведомява заявителят на марката – обект на опозицията.

(7) За опозиция, подадена по ал. 1, т. 2, се уведомява Международното бюро.

Проверка за допустимост и формална редовност на опозицията

Чл. 38в. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) За всяка опозиция се проверява дали отговаря на изискванията на чл. 38б, ал. 1, 2 и 3.

(2) Опозиция, която не е подадена в срок и/или за която таксата не е заплатена в срока по чл. 38б, ал. 2 или не е подадена от лице по ал. 1, е недопустима и по нея производство не се образува, за което се уведомява лицето, което я е подало.

(3) За всяка допустима опозиция се проверява дали отговаря на изискванията на чл. 38б, ал. 4 и когато се констатират недостатъци, се уведомява лицето, което я е подало, като му се предоставя двумесечен срок за отстраняването им. Когато недостатъците не бъдат отстранени в този срок, се взема решение за прекратяване на производството.

Производство по опозиция

Чл. 38г. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) Опозицията се разглежда от състави на отдела по опозиция, които се състоят от трима експерти, единият от които е председател на състава.

(2) Единият екземпляр от опозицията заедно с доказателствата се изпраща на заявителя на марката – обект на опозиция. Едновременно с това на двете страни се изпраща уведомление, с което им се предоставя тримесечен срок за постигане на споразумение, който започва да тече от датата на изпращане на уведомлението. Този срок може да се удължава двукратно с по три месеца по писмено искане, подписано от страните.

(3) Когато страните депозират споразумение по спора в срока по ал. 2, производството по опозицията се прекратява.

(4) Когато в срока по ал. 2 не бъде депозирано споразумение, на заявителя на марката – обект на опозиция, се предоставя двумесечен срок за отговор на опозицията. Ако в този срок заявителят на марката – обект на опозиция, не отговори, се постановява решение въз основа на опозицията и приложените към нея доказателства.

(5) Отговорът на заявителя на марката – обект на опозиция, се изпраща на лицето, подало опозицията, като му се предоставя едномесечен срок за становище.

(6) По искане на заявителя на марката – обект на опозиция, лицето, подало опозицията, представя доказателства за реално използване на по-ранната марка през 5-те години, предхождащи публикуването на заявката на марката – обект на опозиция, или доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването и, при условие че по-ранната марка е регистрирана поне 5 години преди датата на подаване на опозицията. За представяне на тези доказателства на лицето, подало опозиция, се предоставя двумесечен срок. Ако такива доказателства не бъдат представени, се взема решение за отхвърляне на опозицията като неоснователна.

(7) Искането по ал. 6 се прави при първата предоставена на заявителя възможност да представи отговор по подадената опозиция.

(8) В 6-месечен срок от приключване на размяната на кореспонденция между страните съставът на отдела по опозиция разглежда опозицията, становището на заявителя на марката – обект на опозиция, и на лицето, подало опозицията, и представените доказателства, ако има такива, и постановява решение.

(9) Когато опозицията е неоснователна, се взема решение за отхвърлянето и.

(10) Когато опозицията е основателна, се взема решение за частичен или пълен отказ на регистрацията на марката – обект на опозиция.

(11) Редът за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции се определя с наредба на Министерския съвет.

Спиране на производството

Чл. 38д. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) Производството по опозицията се спира по искане на заявителя на марката – обект на опозиция, когато е подадено искане за заличаване, отменяне или прекратяване по чл. 23, ал. 1, т. 3 на регистрацията на по-ранната марка.

(2) Производството по опозицията се спира служебно, когато опозицията се основава на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 2, 4 или 6 или на марка, за която не е изтекъл срокът за подаване на искане за подновяване на регистрацията съгласно чл. 39, ал. 3, или когато решението по опозицията зависи от предварителното решаване на въпрос от компетентността на друг орган.

(3) Производството по ал. 1 се възобновява по искане на заявителя на марката след влизането в сила на решението по съответното искане или след вписване на прекратяването в Държавния регистър на марките.

(4) Производството по ал. 2 се възобновява служебно след влизането в сила на решението по по-ранната заявка, на която се основава опозицията, след изтичането на срока по чл. 39, ал. 3 или след решението на съответния компетентен орган.

Регистрация

Чл. 38е. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) В едномесечен срок от изтичане на срока по чл. 38б, ал. 2 или 3, когато не е подадена опозиция или когато опозицията е отхвърлена изцяло или частично като неоснователна с влязло в сила решение, на заявителя се изпраща уведомление за плащане на такси за регистрация, публикация и издаване на свидетелство и му се предоставя едномесечен срок за плащането им. Таксите могат да бъдат платени в двоен размер до един месец след изтичането на предоставения срок.

(2) Когато таксите по ал. 1 бъдат заплатени, в едномесечен срок се взема решение за регистрация на марката. Марката се вписва в Държавния регистър на марките, публикува се в официалния бюлетин на Патентното ведомство и на заявителя се издава свидетелство за регистрация.

Постановяване на решенията

Чл. 38ж. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) (1) Решенията по заявка за регистрация на марки се постановяват от държавен експерт, който води и кореспонденцията по заявката.

(2) Решенията по постъпили опозиции се постановяват от състав по чл. 38г, ал. 1, чийто председател е държавен експерт.

Подновяване на регистрацията

Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Регистрацията на марка се подновява по искане на притежателя, придружено с документ за платена такса.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Искането трябва да съдържа регистровия номер на марката и идентификационните данни на притежателя.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Искането може да се подаде в последната година на срока по чл. 20, ал. 1 или до шест месеца след изтичането на този срок срещу заплащане на допълнителна такса.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато притежателят поиска подновяване на регистрацията само за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, в искането се посочва и за кои стоки или услуги се иска подновяването.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Когато изискванията на ал. 1, 2 и 3 не са спазени, регистрацията на марката не се подновява.

(6) Подновяването действа от деня, следващ датата, на която изтича срокът на предходната регистрация.

Промени в името и адреса на притежателя

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Притежателят или заявителят на марка е длъжен да уведомява Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си в тримесечен срок от извършването и.

(2) Промяната се вписва в Държавния регистър по искане на притежателя.

(3) Всички документи, за които притежателят трябва да бъде уведомен, се изпращат на адреса, вписан последен в Държавния регистър.

Промени в марката

Чл. 41. (1) В марката не могат да се внасят промени по време на действие на регистрацията или при подновяването и.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато марката включва името и адреса на притежателя, всяка промяна в тях, при условие че не засяга съществено марката, така както е регистрирана, може да бъде направена по искане на притежателя.

Разглеждане на спорове

Чл. 42. (1) Отделът по спорове разглежда:

1. жалби срещу решения за отказ на регистрацията по чл. 37, ал. 4;

2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 36, ал. 5;

3. (нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) жалби срещу решения на отдела по опозиции по чл. 38в, ал. 3 и чл. 38г, ал. 6, 9 и 10;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) искания за отменяне на регистрацията по чл. 25;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) искания за заличаване на регистрацията по чл. 26.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Съставите за разглеждане на жалбите включват двама държавни експерти и един юрист, а съставите за разглеждане на исканията – трима държавни експерти и двама юристи. Съставите се назначават от председателя на Патентното ведомство.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Съставите по ал. 2 подготвят становища за вземане на решенията по чл. 45 и 46.

(4) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Редът за разглеждане на споровете се определя с наредба на Министерския съвет.

Срокове

Чл. 43. (1) Жалбата се подава в тримесечен срок от съобщаване на решението.

(2) Искането може да се подаде през целия срок на действие на регистрацията.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.)

Съдържание на жалбите и исканията

Чл. 44. (1) Жалбата трябва да бъде мотивирана и да съдържа данни за жалбоподателя и данни за заявката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Искането се подава в 2 екземпляра и трябва да съдържа данни за молителя, данни за правния интерес на молителя, когато това се изисква, мотиви за заличаването, както и доказателства, когато е необходимо.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Към жалбите и исканията се прилага документ за платена такса.

Проверка за допустимост и формална редовност на жалбите и исканията

Чл. 44а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) За всяка жалба се проверява дали е спазен срокът по чл. 43, ал. 1 и дали е представен документ за платена такса по чл. 44, ал. 3.

(2) За всяко искане се проверява дали е представен документ за платена такса по чл. 44, ал. 3 и дали е налице правен интерес, когато това се изисква.

(3) Когато към жалбата или искането не е приложен документ за платена такса или в искането не е обоснован правният интерес, на заявителя, съответно на молителя, се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъците.

(4) Жалби, които не са подадени в срока по чл. 43, ал. 1 и/или не е платена такса, както и искания, по които не е платена такса и/или не е доказан правен интерес, са недопустими и производство по тях не се образува.

(5) За всяка допустима жалба и искане се проверява дали отговаря на останалите изисквания на чл. 44. Когато се констатират недостатъци, заявителят, съответно молителят, се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. По жалби и искания, по които недостатъците не бъдат отстранени в този срок, производството се прекратява.

Произнасяне по жалбите

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато жалбата е неоснователна се постановява решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията или на решението за прекратяване на производството.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато жалбата е основателна, решението се отменя и се постановява решение за връщане на заявката за повторно разглеждане, за регистрация на марката или за възобновяване на производството.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато се отмени решение за отказ при повторното разглеждане на заявката, се взема решение по същество.

(4) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Решенията по ал. 1 – 3 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.

(5) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Решенията по ал. 1 и 2 се постановяват в тримесечен срок от подаване на жалбата или от отстраняване на констатираните по нея недостатъци.

Производство по исканията

Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Единият екземпляр на искането се изпраща на притежателя на правото върху марката и му се предоставя тримесечен срок за възражение, а когато искането е по чл. 25, ал. 1, т. 1 – и за представяне на доказателства за използване на марката на територията на Република България. Когато искането е по чл. 26, ал. 3, т. 4 и е придружено с влязло в сила решение, с което е установено, че заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, не се изпраща екземпляр от искането на притежателя на марката, а се постановява решение за заличаване на марката.

(2) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Възражението или доказателствата за използване на марката се изпращат на молителя, като му се предоставя едномесечен срок за становище.

(3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Съставът по чл. 42, ал. 2 може да изисква от страните допълнителни доказателства и материали, когато е необходимо. Те се предоставят на другата страна за писмено становище в едномесечен срок.

(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато искането е неоснователно се взема решение за отхвърлянето му.

(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато искането е основателно се взема решение за пълно или частично отменяне или за заличаване на регистрацията.

(6) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Решенията по ал. 1, 4 и 5 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.

(7) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) В случаите на частично отменяне или частично заличаване на регистрацията, издаденото свидетелство за регистрация се заменя с ново.

(8) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Решенията по исканията за отменяне или за заличаване се постановяват в 6-месечен срок, след като е приключило събирането на доказателствата и материалите по ал. 3.

Спиране на производството

Чл. 46а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) Производството по жалба се спира, когато във връзка с нея е подадено искане за заличаване или отменяне регистрацията на по-ранната марка.

(2) Производството по искане за заличаване се спира, когато е подадено насрещно искане за отменяне на регистрацията на по-ранната марка.

(3) Производството по ал. 1 и 2 се възобновява след влизането в сила на решението по съответното искане.

Продължаване на срокове

Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Сроковете по чл. 36, ал. 3, чл. 37, ал. 2, чл. 38в, ал. 3 и чл. 38г, ал. 4 и 6 могат да бъдат продължени еднократно със същата продължителност по искане на заявителя или притежателя, подадено преди изтичането им. Искането не се уважава, когато към него не е приложен документ за платена такса.

Възстановяване на срокове

Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по искане на заявителя или притежателя. Искането се подава до три месеца след отпадането на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване се взема от председателя на Патентното ведомство.

Публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство

Чл. 49. (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Патентното ведомство извършва публикация в официалния си бюлетин на всяка регистрирана марка и последващите вписвания по отношение на нея не по-късно от 3 месеца след вписването в Държавния регистър на марките.

Съдебен контрол

Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Решенията по чл. 45, ал. 1 и по чл. 46 могат да се обжалват пред Административния съд – град София в тримесечен срок от съобщаването.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказите за вписване в държавните регистри и отказът за подновяване на регистрацията могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Раздел VII.
Общоизвестна марка и марка, ползваща се с известност (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.)

Определяне на марка като общоизвестна или ползваща се с известност

Чл. 50а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) (1) При определяне на марка като общоизвестна или ползваща се с известност се вземат предвид следните обстоятелства:

1. степен на известност или признаване на марката в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги;

2. продължителност, степен и географска област на използване на марката;

3. продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката, в т.ч. рекламиране, разгласяване или излагане на панаири и/или изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката;

4. данни за успешно прилагане на правата върху марката, ако тя е регистрирана;

5. стойност на марката;

6. други обстоятелства.

(2) Определянето на марка като общоизвестна или ползваща се с известност се извършва от:

1. Софийския градски съд по общия исков ред;

2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Патентното ведомство при подадена опозиция или искане за заличаване на регистрация.

Производство за определяне общоизвестност на марка или на марка, ползваща се с известност на територията на Република България, в Патентното ведомство

Чл. 50б. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., отм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.)

Глава трета.
ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ

Раздел I.
Регистрация

Определение

Чл. 51. (1) Под географско означение се разбира наименование за произход и географско указание.

(2) Наименование за произход е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори.

(3) Географско указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.

(4) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) За географски означения се смятат и традиционни наименования, които отговарят на изискванията по ал. 2 и 3.

Изключения от регистрация

Чл. 51а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2018 г.) Не се регистрират по реда на този закон географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ, L 343/1 от 14 декември 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1151/2012“.

Основания за отказ на регистрация

Чл. 52. Не се регистрира като географско означение наименование, което:

1. се е превърнало на територията на Република България в родово наименование на стоки от определен вид, без да се свързва с мястото на производството им;

2. е идентично с наименованието на по-рано защитен сорт растения или порода животни, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение относно истинския произход на стоката;

3. е идентично на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични стоки;

авната закрила на географското означение се предоставя чрез регистрацията му в Патентното ведомство.

(2) Правната закрила обхваща забрана за:

1. всяко използване в търговската дейност на географското означение за стоки, които са сходни на стоката, за която е регистрирано, доколкото се експлоатира известността на защитеното означение;

2. неправилно използване или имитиране на географското означение, дори и когато истинският произход на стоката е отбелязан, или използването му в превод или заедно с изрази като „род“, „вид“, „тип“, „имитация“ и други подобни;

3. използване на всяко друго невярно или заблуждаващо указание по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на стоката, посочено върху опаковката, в рекламни материали или документи, свързани със стоката, което указание може да създаде невярно впечатление относно нейния произход;

4. други действия, които могат да въведат в заблуждение потребителите относно истинския произход на стоката.

(3) Регистрираните географски означения не могат да се превърнат в родови наименования, докато се ползват със закрилата по този закон.

Право на заявяване

Чл. 54. (1) Правото на заявяване принадлежи на всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установените качества или особености.

(2) Границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му.

Право на използване

Чл. 55. (1) Регистрирано географско означение може да се използва само от лице, което е вписано като негов ползвател.

(2) Вписаният ползвател може да използва географското означение само за стоката, за която е регистрирано. Той може да го поставя върху стоките или върху тяхната опаковка, в рекламни материали, върху търговски книжа, свързани със стоката, или върху други документи.

Прекратяване на правната закрила

Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г.) Правната закрила на регистрирано географско означение се прекратява:

1. когато престане да съществува връзката между качествата или особеностите на стоката и географската среда;

2. с прекратяване на юридическото лице – единствен ползвател без правоприемство;

3. с отказ от правото на ползване на единствения ползвател.

Заличаване на регистрацията

Чл. 57. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Регистрацията на географско означение се заличава по искане на лице с правен интерес, когато:

1. е извършена в нарушение на чл. 51, ал. 2 и 3 или чл. 52, т. 1, което е установено с влязло в сила съдебно решение;

2. е извършена в нарушение на чл. 52, т. 2, 3 и 4.

(2) Регистрацията на чуждестранно географско означение се заличава, когато тя е заличена в страната на произхода.

Служебна регистрация (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2010 г.)

Чл. 57а. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2010 г., отм. – ДВ, бр. 61 от 2018 г.)

Отменяне на вписването на ползвател

Чл. 58. Вписването на ползвател се отменя по искане на всеки вписан ползвател, когато по исков ред се установи, че ползвателят използва географското означение за означаване на други стоки или произведените от него стоки не притежават установените качества или особености.

Правни последици от заличаването и отменянето

Чл. 59. (1) Заличаването на регистрацията има действие от датата на подаване на заявката.

(2) Отменянето на вписването на ползвател има действие от датата на подаване на искането за отменяне.

(3) Заличаването или отменянето не засяга влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди заличаването или отменянето.

Раздел II.
Производство в Патентното ведомство

Подаване на заявка

Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Заявката за регистрация на географско означение се подава в Патентното ведомство директно, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги не са задължителни.

(2) Заявката трябва да се отнася само до едно географско означение.

(3) Заявката трябва да съдържа:

1. искането за регистрация;

2. името и адреса на заявителя;

3. наименованието за произход или географското указание;

4. посочване на стоката;

5. описание на границите на географското място, и

6. описание на установените качества или особености на стоката и връзката им с географската среда или с географския произход.

(4) Към заявката се прилага препис на заповедта по чл. 54, ал. 2 и удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място.

(5) Когато заявителят е чуждестранно лице, към заявката се прилага документ за регистрация на географското означение в страната на произхода.

(6) Заявката трябва да отговаря и на други изисквания, установени с наредба, приета от Министерския съвет.

(7) Към заявката се прилага документ за платени такси.

Формална експертиза

Чл. 61. (1) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 60. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняването им.

(2) Когато в срока по ал. 1 заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява.

Експертиза по същество

Чл. 62. (1) За всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се извършва експертиза по същество в 18-месечен срок.

(2) Когато има основания за отказ на регистрацията на географското означение, заявителят се уведомява, като се посочват всички мотиви за отказа и се предоставя 3-месечен срок за възражения.

(3) Когато в срока по ал. 2 заявителят не представи основателни възражения, се взема решение за отказ на регистрацията.

(4) Когато се установи, че географското означение отговаря на изискванията на закона, се взема решение за регистрация. Географското означение се вписва в Държавния регистър на географските означения. Заявителят се вписва като ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение в едномесечен срок.

Вписване на ползвател на регистрирано географско означение

Чл. 63. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) Всяко лице, което има право на заявяване, може да подаде заявка за вписване като ползвател на регистрирано географско означение. Заявката се подава в Патентното ведомство директно, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис не са задължителни.

(2) Заявката трябва да съдържа:

1. искането за вписване като ползвател;

2. името и адреса на заявителя, и

3. географското означение и регистровия номер.

(3) Към заявката се прилага удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място, и удостоверение, издадено от съответното централно ведомство, че произвежданите от заявителя стоки отговарят на установените за географското означение качества или особености.

(4) Към заявката се прилага документ за платени такси.

(5) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на ал. 1, 2, 3 и 4. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняването им.

(6) Когато в срока по ал. 5 заявителят не отстрани недостатъците, се взема решение за прекратяване на производството.

(7) Когато заявката за вписване отговаря на изискванията на ал. 1, 2, 3 и 4, заявителят се вписва в Държавния регистър на географските означения като ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение.

Производство в отдела по спорове

Чл. 64. (1) Отделът по спорове разглежда:

1. жалби срещу решения за отказ на регистрацията по чл. 62, ал. 3;

2. жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 61, ал. 1 и по чл. 63, ал. 6;

3. (нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) искания за заличаване по чл. 52, т. 2, 3 и 4.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Жалбите се подават и разглеждат по реда на чл. 42, 43, 44 и 44а.

(3) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Исканията се подават и разглеждат по реда на чл. 42, 43, 44, 44а и 46.

Произнасяне по жалбите и по исканията (Загл. изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.)

Чл. 65. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Когато жалбата е неоснователна, председателят на Патентното ведомство постановява решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Когато жалбата е основателна, председателят на Патентното ведомство отменя решението и постановява решение за връщане на заявката за повторно разглеждане или за регистрация.

(3) Когато се отмени решение за отказ, при повторното разглеждане на заявката се взема решение по същество от председателя на Патентното ведомство.

(4) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Когато искането е неоснователно, председателят на Патентното ведомство постановява решение за отхвърлянето му.

(5) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Когато искането е основателно, председателят на Патентното ведомство постановява решение за заличаване на регистрацията.

Продължаване и възстановяване на срокове

Чл. 66. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) По искане на заявителя, подадено преди изтичането на сроковете по чл. 61, ал. 2, чл. 62, ал. 2 и чл. 63, ал. 5, тези срокове могат да бъдат продължени с три месеца, еднократно. Искането не се уважава, когато към него не е приложен документ за платена такса.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по искане на заявителя или ползвателя. Искането се подава до три месеца след отпадането на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване се взема от председателя на Патентното ведомство.

Публикация в официалния бюлетин

Чл. 67. Патентното ведомство публикува в официалния си бюлетин всички регистрирани географски означения и последващите промени, свързани с тях.

Съдебен контрол

Чл. 68. (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Решенията по чл. 65, ал. 1, 4 и 5 могат да се обжалват пред Административния съд – град София в тримесечен срок от съобщаването.

Глава четвърта.
МЕЖДУНАРОДНА РЕГИСТРАЦИЯ

Международна регистрация на марките

Чл. 69. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Под международна регистрация на марка се разбира регистрация, извършена от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, наричано по-нататък „Международното бюро“, по реда на Мадридската спогодба и Протокола.

(2) Международна регистрация на марка, в която е посочена Република България, има същото действие, както ако тази марка е била директно заявена и регистрирана в Република България. Тя действа от датата на международната регистрация или от датата на регистрацията на териториалното разширение.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Закрилата на международна марка в Република България може да се откаже в предвидените от Мадридската спогодба и Протокола срокове.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Притежателят на международна регистрация на марка, действаща на територията на Република България, който има по-ранна национална регистрация на същата марка, може с искане до Патентното ведомство, придружено с документ за платена такса, да поиска международната регистрация да се счита като заместваща националната със запазване на всички права, придобити от националната регистрация.

Международна регистрация на национални марки

Чл. 70. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Всяко физическо или юридическо лице на Република България или с постоянен адрес, или с действителна търговска дейност в страната, което е притежател на марка, регистрирана по този закон, може да подаде заявка за международна регистрация.

(2) Заявката се подава чрез Патентното ведомство в Международното бюро.

(3) Таксите за международна регистрация се заплащат от заявителя в Международното бюро.

Международна регистрация на наименования за произход

Чл. 71. (1) Под международна регистрация на наименование за произход се разбира регистрация, извършена от Международното бюро по реда на Лисабонската спогодба.

(2) Международна регистрация на наименование за произход, в която е посочена Република България, има същото действие, както ако това наименование е било директно заявено и регистрирано в Република България. Това наименование не може да се превърне в родово, докато се ползва със закрила в страната на произхода.

(3) Закрилата на международно наименование за произход в Република България може да се откаже в предвидения от Лисабонската спогодба срок.

Международна регистрация на български наименования за произход

Чл. 72. (1) Вписан ползвател на регистрирано наименование за произход може да подаде заявка за международна регистрация.

(2) Заявката се подава чрез Патентното ведомство в Международното бюро.

(3) Таксите за международна регистрация се заплащат от заявителя в Международното бюро.

Глава четвърта „а“.
МАРКА НА ОБЩНОСТТА (НОВА – ДВ, БР. 73 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

Регистрация и действие на марката на Общността

Чл. 72а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Марката на Общността е марка, която е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 207/2009.

(2) Марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят и се ползва с правата по този закон.

(3) Марката на Общността се смята за по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Патентното ведомство на Република България е централно ведомство по индустриална собственост по смисъла на Регламент (ЕО) № 207/2009.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Председателят на Патентното ведомство издава сертификат за вписването на представители по индустриална собственост пред Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и предприема необходимите действия за това съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 207/2009.

Заявка за марка на Общността

Чл. 72б. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Заявката за марка на Общността трябва да отговаря на изискванията на чл. 26 от Регламент (ЕО) № 207/2009.

(2) Заявката за марка на Общността се подава директно във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) или чрез Патентното ведомство.

(3) Когато заявката е подадена чрез Патентното ведомство, тя трябва да е придружена с документ за платена такса за препращането и.

(4) Патентното ведомство поставя дата на получаване и изпраща заявката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) в двуседмичен срок от получаването и.

Преобразуване на марка на Общността в национална заявка

Чл. 72в. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Заявител или притежател на марка на Общността може да поиска преобразуване на заявката или на регистрацията в заявка за национална регистрация на марка в Република България при условията на чл. 112 – 114 от Регламент (ЕО) № 207/2009.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Когато искането по ал. 1 бъде допуснато от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и е изпратено на Патентното ведомство, Патентното ведомство уведомява заявителя или притежателя на марката на Общността, че ще разгледа искането, ако в двумесечен срок заявителят представи:

1. превод на документите на български език;

2. изображения на марката;

3. документ за платени такси за заявяване и експертиза;

4. местен представител по индустриална собственост.

(3) За дата на подаване на заявката по ал. 1 се смята датата на подаване или приоритетната дата на заявката за марка на Общността.

Защита на марката на Общността

Чл. 72г. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Гражданскоправната защита при нарушение на правата върху марка на Общността се осъществява по реда, предвиден в Регламент (ЕО) № 207/2009.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) В случай че съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 искове и мерки, свързани със защитата на марка на Общността, се предявяват и искат в Република България, прилага се българското законодателство, доколкото в Регламент (ЕО) № 207/2009 не е предвидено друго.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Исковете по ал. 2 са подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция и на Софийския апелативен съд като втора инстанция, които се явяват съдилища за марки на Общността по смисъла на Регламент (ЕО) № 207/2009.

Субсидиарно прилагане на решенията

Чл. 72д. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 207/2009.

Глава пета.
ЗАЩИТА НА ПРАВАТА ВЪРХУ МАРКИ И ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ

Раздел I.
Нарушения

Нарушение на правото на регистрирана марка

Чл. 73. (1) Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 без съгласието на притежателя съставлява нарушение.

(2) Нарушение съставлява и:

1. поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя;

2. изработването на средство, специално предназначено или пригодено за възпроизвеждане на марката или за притежаването, или за съхраняването на такова средство, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че това средство служи или ще служи за произвеждане на стоки или на материал по т. 1 без съгласието на притежателя.

Нарушение на регистрирано географско означение

Чл. 74. (1) Използването на регистрирано географско означение съгласно чл. 53, ал. 2 съставлява нарушение.

(2) Нарушение съставлява и използването на регистрирано географско означение от лице, което не е вписано като негов ползвател.

Раздел II.
Гражданскоправна защита

Право на иск

Чл. 75. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Притежателят на право върху марка и лицензополучателят на изключителна лицензия имат самостоятелно право на иск за нарушение.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.)

(3) Лицензополучателят на неизключителна лицензия може да предяви иск само със съгласието на притежателя, ако друго не е предвидено в договора.

(4) Право на иск има и всеки вписан ползвател на регистрирано географско означение.

Искове за нарушение

Чл. 76. (1) Исковете за нарушение на правата по този закон могат да бъдат:

1. за установяване факта на нарушението;

2. за преустановяване на нарушението;

3. за обезщетение за вреди;

4. (нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и:

1. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) да му бъдат предадени стоките, предмет на нарушението;

2. (нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението;

3. (предишна т. 2, изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда.

Определяне на обезщетението (Загл. изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.)

Чл. 76а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) (1) Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

(2) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението.

(3) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

Особени случаи на обезщетение

Чл. 76б. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:

1. от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3, или

2. равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението.

(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

Изземване на стоки, предмет на нарушение

Чл. 76в. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Изземване на стоките по чл. 76, ал. 1, т. 4, предмет на нарушение, може да се иска както по отношение на стоки, намиращи се на конкретно място, така и по отношение на стоки, намиращи се в търговската мрежа.

Носене на отговорност

Чл. 76г. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.

Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства

Чл. 76д. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) (1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да предостави тези доказателства.

(2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.

(3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.

(4) Представянето на доказателства за единично или еднократно използване на закриляна по този закон марка или географско означение се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2.

(5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закриляна по този закон марка или географско означение.

Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение

Чл. 76е. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.

(2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:

1. държи стоки, предмет на нарушение, или

2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или

3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или

4. е посочено от лице от т. 1 – 3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги.

(3) Данните по ал. 1 могат да включват:

1. имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно;

2. данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и приходите, получени от въпросните стоки или услуги.

(4) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато изпълнението и може да доведе до нарушаване разпоредба на друг закон.

(5) Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

Привременни мерки (Загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)

Чл. 76ж. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) При нарушение на правото върху марка или географско означение или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някоя от следните мерки:

1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на марка или географско означение;

2. изземване на стоките, за които се твърди, че неправомерно носят марка или географско означение, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;

3. изземване от употреба на материала или средството по чл. 73, ал. 2;

4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Допускането, налагането и отменянето на привременните мерки се извършва по реда на чл. 389 – 403 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 398, изречение първо, и доколкото този закон не предвижда друго.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Привременната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването и от съда.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Привременните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат от съдебния изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за налагане на мярката в тридневен срок от постъпването на молбата от ищеца до съдебния изпълнител. Привременната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта и. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ищецът или негов представител има право да присъства и съдейства при налагането на привременните мерки.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Привременната мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.

(7) Притежателят на съответното право или лицензополучателят на изключителна лицензия е длъжен да не разгласява информацията, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1.

Подсъдност

Чл. 77. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 13.07.2006 г.) Исковете по този закон са подсъдни на Софийския градски съд.

Раздел III.
Мерки за граничен контрол

Основания и приложно поле

Чл. 78. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Притежателят на право върху марка, както и лицензополучателят на изключителна лицензия, може да поиска от митническите органи да задържат стоки, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основание да се смята, че нарушават закриляно от този закон право.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Мерките по ал. 1 не се прилагат по отношение на стоки:

1. (отм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.)

2. (отм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.)

3. (изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) с нетърговско предназначение, пренасяни като част от багажа на пътници, при условие че са в количество, определено за безмитен внос или износ;

4. подлежащи на бързо разваляне.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Митническите органи не задържат стоки, които не носят търговска марка, идентична или сходна с тази на молителя.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.)

(5) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и за задържане на стоки, носещи регистрирано географско означение или негова имитация без правно основание. Молба за задържане може да подаде всеки вписан ползвател.

(6) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат по отношение на всички представени пред митническите органи стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим.

означение, както и по инициатива на митническите органи. Когато притежателят на правото върху търговската марка или ползвателят на географското означение е с местожителство или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България.

(2) Молбата по ал. 1 трябва да съдържа подробно описание на стоките. Към нея се прилагат копие от свидетелството за регистрация на марката или географското означение и удостоверение, че регистрацията е действаща, издадени от Патентното ведомство.

(3) За разглеждането на молбата и за прилагането на мерките за граничен контрол митническите органи събират такси в размери, определени от Министерския съвет.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Когато установят, че са налице обстоятелствата по чл. 78, ал. 1, митническите органи задържат стоките. Задържането се извършва със съответния митнически документ, издаден от компетентните митнически органи. Те уведомяват незабавно молителя, изпращача и получателя на стоките за задържането. Същите лица имат права да огледат задържаните стоки и да получат информация за това.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Ако в срок от 10 работни дни, след като е бил уведомен съгласно ал. 4 за задържането, молителят не представи доказателства, че е започната процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или че е допуснато обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за поставяне под митнически режим или за реекспорт. По мотивирано искане на молителя срокът може да бъде продължен с още 10 работни дни.

(6) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Компетентните органи, пред които е започната процедура по ал. 5, решават по жалба на заинтересованата страна дали мерките по задържането следва да бъдат потвърдени, изменени или отменени.

(7) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Отказът на митническите органи да удовлетворят молбата за задържане на стоките подлежи на обжалване пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Митническите органи не носят отговорност, когато при упражнявания от тях контрол не са могли да идентифицират стоките, чието задържане се иска, както и за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.

Действия по инициатива на митническите органи

Чл. 79а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) (1) Митническите органи могат по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат стоки, за които имат основание да смятат, че нарушават закриляно по този закон право.

(2) В случаите по ал. 1 митническите органи уведомяват незабавно лицата по чл. 79, ал. 1, изпращача и получателя на стоките и им дават възможност да огледат задържаните стоки. Митническите органи могат да поискат от притежателите на права всяка информация за извършване на експертиза.

(3) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Ако в срок от 10 работни дни от задържането на стоките не започне процедура пред съда за решаване на спора по същество или няма определение на съда за допускане на обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за поставяне под митнически режим или за реекспорт.

(5) Митническите органи не носят отговорност за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.

Допълнителна регламентация

Чл. 80. Редът и начинът за прилагане на този раздел се определят с наредба на Министерския съвет.

Прилагане на Регламент 1383/2003/ЕС на Съвета

Чл. 80а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат само в случай и доколкото не противоречат на разпоредбите на Регламент 1383/2003/ЕС на Съвета относно действията на митническите органи срещу стоки, за които е установено, че нарушават закриляни по този закон права.

Раздел IV.
Административнонаказателни разпоредби

Административни нарушения и наказания (Ново – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.)

Чл. 81. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а едноличните търговци и юридически лица – с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) При повторно извършване на нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.

(3) Повторно е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.)

(5) Стоките по ал. 1, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.

(6) (Отм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Алинеи 1 и 5 не се прилагат по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България.

Установяване на нарушенията

Чл. 82. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на председателя на Патентното ведомство, след извършване на проверка. За извършване на проверката може да се изисква съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.)

Правомощия на длъжностното лице

Чл. 83. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) Длъжностното лице по чл. 82, ал. 1 има право да:

1. изисква достъп до подлежащите на контрол обекти;

2. изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема образци за експертна оценка.

(2) Длъжностното лице е длъжно да:

1. отразява точно и пълно фактите при извършената проверка в акта за нарушение;

2. опазва служебната, производствената и търговската тайна, станала му известна във връзка с извършените проверки;

3. не разгласява данни от проверките;

4. използва информацията от проверките само за целите на производството по нарушението.

Задължение за съдействие

Чл. 84. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Лицата, при които се извършва проверката по чл. 82, са длъжни да:

1. осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните търговски обекти, складове и производствени бази и помещения;

2. предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства;

3. съхраняват оставените на отговорно пазене стоки;

4. оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършваната проверка.

Налагане на административните наказания

Чл. 85. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Наказателните постановления се издават от председателя на Патентното ведомство или от упълномощено от него длъжностно лице.

Изпълнение на административните наказания

Чл. 86. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което са наложени, като сумата се внася в касата или се превежда по сметка на Патентното ведомство.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) След изтичането на срока по ал. 1 копие от наказателното постановление се изпраща на Националната агенция за приходите за принудително изпълнение на наложената глоба или имуществена санкция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда стоките, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

Административнонаказателна отговорност за нарушения на географско означение

Чл. 87. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат и в случаите на използване на регистрирано географско означение или негова имитация без правно основание.

Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания

Чл. 88. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Доколкото в този раздел не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Лице“ е физическо или юридическо лице.

2. „Местен представител по индустриална собственост“ е лице, което е представител по смисъла на чл. 3 от Закона за патентите.

3. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) „Общоизвестна марка“ е марка по смисъла на чл. 6 bis от Парижката конвенция.

4. „Парижка конвенция“ е Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г., с нейните изменения и допълнения.

5. „Официална или официално призната изложба“ е официална или официално призната изложба по смисъла на Конвенцията от 22 ноември 1928 г. за международните изложби, организирани в страните – членки на Парижката конвенция.

6. „Международна класификация“ е Международната класификация на стоките и услугите за целите на регистрацията на марки, създадена със Спогодбата от Ница от 15 юни 1957 г., с нейните изменения и допълнения.

7. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) „Мадридска спогодба“ е Мадридската спогодба за международна регистрация на марки, подписана в Мадрид на 14 април 1891 г., с нейните изменения и допълнения, ратифицирана с Указ № 4312 от 3 декември 1984 г.

7а. (нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) „Протокол“ е Протоколът относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, подписан на 27 юни 1989 г. в Мадрид, ратифициран със закон от Тридесет и осмото Народно събрание на 28 март 2001 г.

8. „Лисабонска спогодба“ е Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 31 октомври 1958 г. с нейните изменения и допълнения, ратифицирана с Указ № 523 от 11 март 1975 г.

9. (отм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.)

10. „Имитация на географско означение“ е означение, което не се различава съществено от регистрираното.

11. „Неправилно използване на географско означение“ е използване без правно основание.

12. (нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) „Внос или износ на стоки“ е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим.

13. (нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) „Опозиция“ е възможност, с която лицата по чл. 38б, ал. 1 разполагат, за да се противопоставят на регистрацията на марка, заявена по реда на този закон или на признаването на действието на международна регистрация на територията на Република България.

14. (нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) „Агент или представител“ за целите на чл. 26, ал. 3, т. 3 е всяко лице, което действа или трябва да действа в интерес на действителния притежател на марка въз основа на правна или фактическа връзка с него по отношение на стоките или услугите, означени с марката.

15. (нова – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) „Фирма“ за целите на чл. 26, ал. 3, т. 6 не включва вида на търговеца.

§ 1а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Разпоредбите на този закон, които се прилагат за държавите – членки на Европейския съюз, се прилагат и за другите държави от Европейското икономическо пространство.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. (1) Този закон се прилага и за искания за регистрация на марки и наименования за произход, по които до влизането му в сила няма решение за регистрация, отказ или заличаване.

(2) Заварените искания по чл. 17 от Закона за търговските марки и промишлените образци се разглеждат по досегашния ред.

(3) Правата по чл. 9 от Закона за търговските марки и промишлените образци могат да се предявят в едногодишен срок от влизането в сила на този закон по молба на заинтересуваните лица.

§ 3. Наименованията за произход, регистрирани по Закона за търговските марки и промишлените образци, се пререгистрират по този закон в двегодишен срок от влизането му в сила.

§ 4. Този закон отменя раздели I, III, IV и V от Закона за търговските марки и промишлените образци (обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 56 от 1986 г. и бр. 27 от 1993 г.).

§ 5. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42 и 64 от 1999 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 587, ал. 1 думата „търговска“ се заличава и след думата „марка“ се добавя „топология на интегрална схема“.

2. Член 588 се отменя.

3. В заглавието и в чл. 594, ал. 1 и 2 думите „търговска марка“ се заменят с „марка“.

§ 6. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; бр. 97 от 1995 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм. и доп., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; бр. 120 от 1997 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм. и доп., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7 и 51 от 1999 г.) чл. 227 се изменя така:

„Чл. 227. Който без съгласието на притежателя използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн или топология на интегрални схеми, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до 5 хиляди лева.“

§ 7. В чл. 12, ал. 3 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм., бр. 27 от 1998 г.) думите „търговска марка, наименование за произход“ се заменят с „марка, географско означение“.

§ 8. В чл. 33, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (обн., ДВ, бр. 52 от 1998 г.; бр. 112 от 1998 г. – Решение № 22 на Конституционния съд от 1998 г.) думите „търговска марка“ се заменят с „марки“.

§ 9. В § 1, т. 12, буква „а“ от Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; бр. 60 от 1999 г. – Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г.) думите „търговската марка“ се заменят с „марки“.

§ 10. В чл. 19, ал. 2, т. 2 от Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 4 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1992 г., бр. 55 от 1993 г., бр. 21, 33 и 59 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г., бр. 57 от 1999 г.) думите „фирмени и търговски марки“ се заменят с „марки“.

§ 11. В § 1, т. 18 от Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г.; бр. 53 от 1997 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 от 1999 г.) думите „търговска марка“ се заменят с „марка“.

§ 12. В чл. 4, буква „л“ от Закона за държавните такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г.; ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 и 87 от 1995 г., бр. 37, 100 и 104 от 1996 г., бр. 82 и 86 от 1997 г., бр. 133 от 1998 г.) се изменя така:

„л) за издаване на патенти за изобретения и полезни модели, за издаване на сертификати за нови сортове растения и породи животни, за регистрация, подновяване, прехвърляне и други на марки и промишлен дизайн, за регистрация и други на географски означения и топологии на интегрални схеми;“.

§ 13. В § 1, т. 8 от Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50 и 51 от 1999 г.) думите „търговска марка“ се заменят с „марка“.

§ 14. В чл. 31, ал. 1 от Закона за кооперациите (обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 34 и 55 от 1992 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 59 и 103 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 52 от 1998 г.) думите „търговски марки“ се заменят с „марки“.

§ 15. Министерският съвет приема наредби за подаване, оформяне и експертиза на заявките за регистрация на марки и географски означения и за реда и начина за прилагане на мерките за граничен контрол и тарифа за таксите по чл. 4.

§ 16. Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.

§ 17. Изпълнението на закона се възлага на председателя на Патентното ведомство.

––––––––-

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 1 септември 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ

(ОБН. – ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 21.08.2005 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 96 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 43. Заявки за регистрация на марки, по които до влизането в сила на този закон не е завършила формалната експертиза, се публикуват в съответствие с чл. 36а.

§ 44. Заварените искания за отменяне на регистрация се разглеждат в съответствие с този закон.

§ 45. (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

§ 46. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 25.11.2005 Г.)

§ 88. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква „д“ и т. 4, буква „в“, § 11, т. 1, буква „б“ и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 76. В Закона за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; попр., бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 28, 43, 94 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

4. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред“, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд – град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

(ОБН. – ДВ, БР. 73 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 06.10.2006 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 19 ОТ 2010 г., В СИЛА ОТ 10.06.2010 Г.)

§ 26. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Марки на Общността, които са действащи към датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз, както и заявките за марки на Общността, подадени към тази дата, ще имат действие на територията на Република България от тази дата.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Регистрацията на марка на Общността, която е била заявена преди датата на присъединяване, не може да бъде отказана въз основа на което и да е абсолютно основание за отказ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009, при условие че прилагането на това основание се дължи единствено на факта на присъединяването.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Срещу заявка за регистрация на марка на Общността, подадена в период от 6 месеца преди датата на присъединяване, може да се подаде опозиция по чл. 41 от Регламент (ЕО) № 207/2009, в случай че по-ранната марка или по-ранното право по смисъла на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 207/2009 са съществували в Република България преди датата на присъединяване и при условие, че са били придобити добросъвестно.

(4) Марка на Общността не може да бъде заличена, ако:

1. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) основанията за това по смисъла на чл. 52 от Регламент (ЕО) № 207/2009 се дължат единствено на факта на присъединяването на Република България, или

2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) по-ранното национално право по смисъла на чл. 53, ал. 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 е било регистрирано, заявено или придобито в Република България преди датата на присъединяването и.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Използването на марка на Общността при условията на чл. 110 и 111 от Регламент (ЕО) № 207/2009 може да бъде забранено чрез иск, подаден пред съда по чл. 72г, ал. 3, ако по-ранната марка е била регистрирана или заявена преди датата на присъединяване или по-ранното право е било придобито в нея преди тази дата.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 28. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 7, § 12, § 21 и § 26, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз, и § 17, който влиза в сила от 13 юли 2006 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(ОБН. – ДВ, БР. 96 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 7, който влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1. част седма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз“;

2. параграф 2, ал. 4;

3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора „а“ „Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи“ с чл. 307а – 307д и част седма „Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения“ с чл. 502 – 507;

4. параграф 4, ал. 2;

5. параграф 24;

6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г., ДОП. – ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г.)

§ 68. (Доп. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“ и § 2 – 10, § 12, т. 1 и 2 – относно ал. 3, § 13 – 22, § 24 – 35, § 36, ал. 1 – 4, § 37 – 51, § 52, т. 1 – 3, т. 4, буква „а“, т. 7, буква „е“ – относно ал. 10 и 11, т. 8, буква „а“, т. 9 и 12 и § 53 – 64, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 10.06.2010 Г.)

§ 52. (1) Този закон се прилага за заявки за регистрация на марки и за заявки за регистрация на географски означения, които са подадени след влизането му в сила, както и за заявки за регистрация на марки и за регистрация на географски означения, по които няма влязло в сила решение.

(2) Заявките за регистрация на марки, които са публикувани до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.

§ 53. Този закон се прилага по отношение на искания за отменяне и заличаване на регистрацията, по които до влизането му в сила няма влязло в сила решение.

§ 54. Исканията за обявяване на марка за общоизвестна или ползваща се с известност, по които до влизането в сила на този закон няма влязло в сила решение, се разглеждат по досегашния ред.

§ 55. Министерският съвет приема наредбата по чл. 38г, ал. 11 и наредбата по чл. 42, ал. 4 в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 57. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 1, 3, 5, 6, § 7, т. 1, букви „г“ и „д“, § 8, 15, 16, 17, 19, 20 – 24, 26, 30, 33, 35, 36, 37, 39 и 40, които влизат в сила 12 месеца след обнародването на закона.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 58 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 18.07.2017 Г.)

§ 76. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ

(ОБН. – ДВ, БР. 61 ОТ 2018 Г.)

§ 5. Регистрациите на географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, извършени до влизането в сила на този закон, се заличават от деня на вписване на съответното наименование в регистъра по чл. 11 или чл. 22 от същия регламент, но не по-късно от една година от влизането в сила на този закон.

§ 6. Производствата по заявки за регистрация на географско означение за земеделски продукти или храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, или заявки за вписване на ползвател на такова географско означение, по които до влизането в сила на този закон няма влязло в сила решение, се прекратяват.

§ 7. Патентното ведомство уведомява незабавно Международното бюро за заличените съгласно § 5 национални регистрации на географски означения за земеделски продукти и храни, въз основа на които са направени международни регистрации.

§ 8. (1) Притежателите на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти или храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, не могат да предявяват искове за нарушения, извършени до влизането в сила на този закон.

(2) Не се образуват административнонаказателни производства за извършени преди влизането в сила на този закон нарушения на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти или храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012.

Релевантни актове от Европейското законодателство

Директиви:

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/2436 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките

ДИРЕКТИВА 2008/95/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (кодифицирана версия)

ДИРЕКТИВА 2004/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост

ПЪРВА ДИРЕКТИВА 89/104/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (отм.)

Регламенти:

РЕГЛАМЕНТ (EC) 2017/1001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 608/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 юни 2013 година относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1151/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 207/2009 НА СЪВЕТА от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (отм.)

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (отм.)

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1383/2003 НА СЪВЕТА от 22 юли 2003 година относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост (отм.)

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (ЕС) № 3295/94 от 22 декември 1994 г., регламентиращ забранителни мерки за внасянето, износа, ре-експорта или прием за отложен митнически режим на фалшифицирани и пиратски стоки (отм.)

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 40/94 НА СЪВЕТА от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (отм.)

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2380/74 НА СЪВЕТА от 17 септември 1974 година за приемане на разпоредби за разпространяване на информация, свързана с научноизследователски програми за Европейската икономическа общност

Възползвайте се от услугата ни за търговска марка и регистрация на марка в ЕС

Закон за марките и географските означения

Може да харесате още...

IP Обекти

Издания

Последни публикации

IP бази данни

Информационен бюлетин

Наградата за принос

Закон за марките и географските означения

Може да харесате още...

Регламент (ЕО) № 1650/2003 на Съвета от 18 юни 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2100/94

Регламент (ЕО) № 1238/95 на Комисията

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета

IP Обекти

Издания

Последни публикации

IP бази данни

Информационен бюлетин

Наградата за принос