Емблемите като обект на закрила съгласно Регламента за марка на Общността
В свое решение от 10/07/2013 по дело T 3/12, ‘MEMBER OF €e euro experts’, Общият съд пояснява, че емблемите, попадащи в чл. 7(1)(i) CTMR и тези от чл. 7(1)(h) CTMR (член 6 трето на Парижката конвенция) имат една и съща степен на закрила. Чл. 7(1)(i) CTMR се отнася до идентични репродукции на емблемата, както и имитации. Прилага се за емблеми на международни междуправителствени организации, когато марката е от такова естество, че подвежда съответната общественост по отношение на връзката между собственика или потребителя на марката и организацията.
Факти: делото се отнася за фигуративна европейска търговска марка No 6 110 423, регистрирана за различни стоки и услуги, включително в класове 9 и 42. Ищецът за отмяна подава молба за анулиране на европейската марка, базирайки се на чл. 52(1)(a) CTMR във връзка с чл. 7(1)(i) CTMR. Отделът по заличаванията отхвърля молбата, тъй като знакът присъстващ в търговската марка не е идентичен с EURO-символа. Апелативният борд анулира решението на Отдела по заличаванията и счита, че марката на Общността е недействителна. Счита, че разликите с EURO-символа са незначителни. Предвид широкия кръг стоки и услуги, които спадат към дейностите и компетенциите на институциите на ЕС и други органи, не би могло да се отсъди, че съответните потребители ще повярват, че има връзка между притежателя на европейската марка и тези институции и органи. Другите елементи в знака също не отвличат вниманието от свързаността, тъй като те също предполагат идеята за Европейски съюз.
Правопритежателят на европейската марка обжалва пред Общия съд, твърдейки, наред с други свои доводи, че EURO-символът не подлежи на закрила съгласно чл. 7(1)(i), че емблемата, съдържаща се в марката на Общността не е идентична с EURO-символа, че потребителите ще я разберат просто като посочване на валута и че съответната общественост не би направила връзка с дейностите на ЕС.
Общият съд отхвърля аргументите на притежателя на европейската търговска марка и потвърждава решението на Борда. Съдът счита, че EURO-символът е емблема от особен обществен интерес по смисъла на 7(1)(i) CTMR. Не е от значение, че не всички страни членки на ЕС са членове на Монетарния съюз. Освен това, EURO-символът не е изключен от закрилата, произтичаща от чл. 7(1)(i) CTMR просто защото е валутен символ.
Съдът пояснява и че не само идентични репродукции на емблемата като търговска марка или част от търговска марка не подлежат на регистрация съгласно чл. 7(1)(i) CTMR, но и имитации на този символ (паралелно чл. 7(1)(h) CTMR и член 6 трето на Парижката конвенция).
Що се отнася до процесната европейска марка, Общият съд счита, че разликите между знака, съдържащ се в марката на Общността и EURO-символа (пропорции, цвят, свързване с буква ‘e’) е малко вероятно да бъдат възприети от средностатистическия потребител. За определяне дали е налице имитация, от значение е потребителят, а не експерта по хералдика.
По отношение на връзката, която правят потребителите (чл. 6 трето (1)(c) ПК), Съдът решава, че 7(1)(i) CTMR, по същия начин, както чл. 7(1)(h) CTMR, е приложим за символи на международни междуправителствени организации, ако, без да има подвеждане на потребителите относно произхода на стоките, те могат да вярват, че стоките са одобрени или гарантирани от органа, към който се отнася емблемата. Апелативният борд е бил прав в извода си, че не може да се изключи, с оглед на разнообразието от области, в които ЕС има компетенции, че потребителите биха могли да приемат, че стоките и услугите, предлагани с търговската марка, принадлежат на сфера, в която действа Европейския съюз. Освен това, никой от другите елементи на европейската марка не пречи на потребителите да направят съответната връзка. Вербалният елемент ‘member of euro experts’ създава впечатлението, че има ограничен кръг от евро специалисти, които са официално признати и съответно одобрени от ЕС.
Източник: Ведомство за европейски марки и дизайни
