Скрити дизайни (Дизайн на Общността)
Отделът по заличаванията на OHIM има шанса да изясни позицията си спрямо клаузата за видимост от чл. 4(2) от Регламента за Дизайн на Общността (CDR), който изключва скритите дизайни от защита.
Във въпросния случай (A.C.V. Manufacturing vs. AIC, ICD 8325) Отделът по заличаванията е трябвало да вземе решение относно зявление за обявяване на недействителност на регистриран промишлен дизайн на Общността RCD 1618703-0001, който е регистриран за “топлообменници”, както е показано по-долу (ляво):
Заявителят изисква обявяването на недействителност на основание, че топлообменникът не се вижда по време на своята нормална употреба, защото е поставен в кутия, както е показано по-горе (дясно). Според обяснението на заявителя “един топлообменник винаги е съставна част на котел (бойлер) и функционира само когато се вгради в такъв. Следователно, той е съставна част на сложен продукт. Топлообменникът в своята цялост е скрит зад плочи, дори след отваряне на предния панел на дадена котелна инсталация. Дори ако такъв преден панел се отвори, топлообменникът не е видим. Топлообменникът е скрит зад плочите на котела, като по време на работа външната обвивка може да достигне температура от 90 °C. Човек ще трябва, само когато уредът не работи, да развие предния панел на котела и да разглоби всички части, прикрепени към топлообменника, за да отдели топлообменника от изолацията и да го разгледа.”
В отговор, правопритежателят на регистрирания промишлен дизайн на Общността твърди, че “един топлообменник може да бъде част от котел, но може да бъде и част на инсталация, която не е скрита в котел… Няма информация относно твърдението, че е необходимо топлообменникът – за да функционира – да бъде поставен в котел”.
В своето решение, Отделът по заличаванията се съгласява, че топлообменниците могат да се използват в различни приложинея като например примошлени инсталации и че могат да бъдат продавани като отделни елементи. Въпреки това, Отделът по заличаванията отбелязва, че “конкретният продукт, описан в RCD е съставна част, вградена в котли и се среща само като вътрешна част на котелната кутия по време на употреба.” Имайки предвид предоставените документи, Отделът по заличаванията заключава, че топлообменникът от RCD е “вграден в котел и крайният потребител не е в позиция да вижда който и да е от елементите на RCD докато топлообменникът и котелът работят. Крайният потребител, дефиниран като лице, ползващо котела, в който е вграден топлообменникът, трябва да отвори капака, да развие котела или да го разглоби, за да направи топлообменника видим.”
Последното решение е в съответствие със судебната практика, произтичаща от първото решение, свързано с видимостта (вижте Alicante News 09 – 2009), в което се подчертава, че изискването за видимост от чл. 4(2) CDR не се изпълнява чрез “доказателства за теоретична възможност за използване”, а изисква доказателство за “нормална употреба” от крайния потребител, при която промишленият дизайн остава видим.
Източник: OHIM