Географските означения са един от обектите на индустриална собственост и представляват знак, който се използва за маркиране на стоки със специфичен географски произход, които притежават качества или репутация, дължащи се на географското място откъдето произхождат тези стоки, или с други думи, съществува връзка между качествата на продуктите и техния географски произход. Най-често географското означение се състои от географското наименование на мястото на произхода и наименованието на съответната стока. Даден знак може да изпълнява функцията на географско означение, ако се възприема от потребителите като такова.
Най-често връзка между качествените характеристики на стоките и географското място на техния произход съществува за селскостопанската продукция. Качествените характеристики на такива стоки зависят до голяма степен от местни фактори като климатични условия, състояние и състав на почвата и др. Обхватът на закрила на географските означения може да бъде в различни области на човешката дейност като например различни видове текстилни продукти (памук, коприна, вълна), но най-често това са селскостопански стоки като сирена, вина, продукти от месо и др. като например ROQUEFORT – за сирене, произведено във Франция, КАШМИР – за вълна от Кашмир, CHAMPAGNE за вино, COGNAC и др.
Закрилата на географските означения носи висок икономически ефект за пазарната икономика на страната и на отделния икономически субект, както и голям социален и културен залог за издигане индивидуалното и уникално качество на българските продукти, дължащи се на уникалността на природата и богатия национален опит.
Традициите в популяризирането и утвърждаването на българските географски означения стават важни в процеса на рекламиране на страната ни. Географските означения са носители на висока добавена стойност за продуктите, които означават. Тази стойност се калкулира един път в крайните цени на стоките (повишението на цената е близо с 20% спрямо аналогичен продукт, който не носи географско означение) и втори път – в допълнителната печалба, която реализират техните производители.
Съгласно член 22.1 от TRIPS, географските означения са „[…] означения, които идентифицират стока като произхождаща от територията на член или регион или населено място на тази територия, където дадено качество, репутация или друга характеристика на стоката по същество може да се дължи на географския му произход.“
Съгласно Лисабонската спогодба за защита на наименования за произход и тяхната международна регистрация, от 1958 г. под егидата на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO), наименование за произход е географското наименование на държава, регион или населено място, което служи за обозначаване на продукт с произход от него, чието качество и характеристики се дължат изключително или по същество на географската околна среда, включително природни и човешки фактори.
Позоваването на географската среда означава, че трябва да има качествена връзка между продукта и мястото, откъдето произхожда продуктът. Географската среда се определя от една страна от набор от природни фактори (като почвата и климата), а от друга страна от набор от човешки фактори – например традиционните знания или ноу-хау, използвани в мястото, където продукт произхожда.
„Указание на произхода“ е термин, използван за знак, който просто показва, че продуктът произхожда от определен географски регион, например етикети с надпис „Произведено в Германия“, „Продукт на САЩ“ („made in..“), съгласно членове 1.2 и 10 от Парижката конвенция за защита на индустриалната собственост от 1883 г. и Мадридската спогодба от 1891 г. за фалшиви или измамни указания на произхода.
І. Съгласно ЗМГО
- Определение на ГО
Съгласно чл. 85. (1) от ЗМГО Географското означение (ГО) може да бъде наименование за произход и географско указание.
Наименование за произход (НП) е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори.
Географско указание (ГУ) е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.
Географски означения се смятат и традиционни наименования (ТН), които отговарят на определенията за наименование за произход и географско указание.
- Право на заявяване на ГО
Право на заявяване има всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установените качества или особености.
Границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му.
- Право на ползване на ГО
Регистрирано географско означение може да се използва само от лице, което е вписано като негов ползвател.
Вписаният ползвател може да използва географското означение само за стоката, за която е регистрирано. Той може да го поставя върху стоките или върху тяхната опаковка, в рекламни материали, върху търговски книжа, свързани със стоката, или върху други документи.
- Как се придобиват права върху ГО
Правната закрила на географското означение се предоставя чрез регистрацията му в Патентното ведомство и има действие на територията на Република България или по силата на законодателството на ЕС и има действие на територията на всяка страна членка на ЕС.
- Какво обхваща правната закрила на ГО
Правната закрила обхваща забрана за:
- всяко пряко или косвено използване за търговски цели на регистрирано географско означение за стоки, които не попадат в обхвата на регистрацията, когато те са сравними с тези, за които е регистрирано географското означение, или доколкото това използване експлоатира известността му;
- всяка злоупотреба, имитация или пресъздаване, дори когато е посочен действителният произход на стоките или услугите или когато защитеното географско означение е преведено или е придружено с изрази като „стил“, „тип“, „метод“, „както се произвежда в“, „имитация“ или други подобни;
- всяко друго невярно или подвеждащо означение по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на стоките, което е използвано върху вътрешната или външната опаковка, рекламни материали или документи, свързани със стоките, както и опаковането им в опаковки, които могат да създадат погрешна представа за техния произход;
- всяка друга практика, която би могла да подведе потребителя относно истинския произход на стоките.
(3) Регистрираните географски означения не могат да се превърнат в родови наименования, докато се ползват със закрилата по този закон.
- Правната закрила може да бъде прекратена, заличена или отменена:
Правната закрила на регистрирано географско означение се прекратява, когато:
– престане да съществува връзката между качествата или особеностите на стоката и географската среда;
– се прекрати юридическото лице – единствен ползвател без правоприемство;
– единственият вписан ползвател на географско означение се откаже от правото си на използване.
Регистрацията на регистрирано географско означение се заличава:
- по искане на лице с правен интерес, когато:
1.е извършена в нарушение на чл. 85, ал. 2 и 3 или чл. 87, т. 1, от ЗМГО което е установено с влязло в сила съдебно решение;
2.е извършена в нарушение на чл. 87, т. 2 – 4. От ЗМГО
Регистрацията на чуждестранно географско означение се заличава, когато тя е заличена в страната на произхода.
Вписването на ползвател се отменя по искане на всяко лице, когато по исков ред се установи, че ползвателят използва географското означение за означаване на други стоки или произведените от него стоки не притежават установените качества или особености.
- Не се регистрират по реда на ЗМГО:
Географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ, L 343/1 от 14 декември 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1151/2012“, за спиртни напитки; които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (OB, L 39/16 от 13 февруари 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 110/2008“, за продукти по чл. 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (OB, L 347/671 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1308/2013“, и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (OB, L 84/14 от 20 март 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 251/2014“.
ІІ. Закрила на географски означения на територията на ЕС
Закрилата в рамките на ЕС е по силата на няколко регламента за различни видове продукти, по-специално, Регламент (ЕО) № 1151/2012 на ЕП и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, Регламент (ЕО) № 110/2008 на ЕП и на Съвета относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета, и Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията от 17 октомври 2018 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, ограниченията на употребата, измененията на спецификациите на продуктите, отмяната на закрилата и етикетирането и представянето.
Тази политика изпълнява следните цели – да изтъкне специфичните качества на определени типични продукти на пазара и да ги отличи от останалите продукти в магазините чрез означаването им със съответните утвърдени символи на ЕС.
1. Регламент 1151/2012
Вписването на защитени наименования за произход или защитени географски указания в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитени географски указания и на храни с традиционно специфичен характер в Европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер съгласно Регламент 1151/2012 г. се осъществява от националния компетентен орган за защитените географски означения и храни с традиционно специфичен характер – Министерството на земеделието, храните и горите. Група производители на определен продукт подава заявление, придружено с необходимите документи, което следва национална процедура, определена в българското законодателство. След одобрение на национално ниво документите се изпращат в ЕК, където следват европейската процедура. Успешно регистрираните наименования, за които в Официалния вестник на ЕС се публикува регламент за вписване, получават защита на територията на 27-те страни членки.
До момента в Европейските регистри са регистрирани над 1400 земеделски и хранителни продукти със защитени наименования.
Основния принцип, прилаган в Общата селскостопанска политика на ЕС е насърчаване на инициативата, водещата роля на групата от производители и защитата на колективния интерес, който се прилага и за продуктите със защитено географско указание и храните с традиционно специфичен характер.
На национално ниво тази дейност се регламентира от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, Наредба № 5 от 13 август 2019 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и за водене на регистри на производителите и контролиращите лица и Наредба № 6 от 5 май 2011 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официалния контрол върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер.
Българската агенция по безопасност на храните осъществява официалния контрол върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер в съответствие с Наредба № 6 от 5 май 2011 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официалния контрол върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер.
- Защитеното наименование за произход (ЗНП) идентифицира продукт:
а) произхождащ от специфично място, регион или, в изключителни случаи, държава;
б) чието качество или характеристики се дължат основно или изключително на специфична географска среда с присъщите ѝ природни и човешки фактори; и
в) чиито етапи на производство се извършват в определения географски район.
- Защитеното географско указание (ЗГУ) идентифицира продукт:
а) с произход от специфично място, регион или държава;
б) чието качество, репутация или други характеристики се отдават предимно на неговия географски произход; и
в) на който поне един етап от производствения процес се осъществява в определения географски район.
Основната разлика между ЗНП и ЗГУ е, че докато при ЗНП всички етапи на производство от добив на суровини до получаване на крайния продукт се осъществяват в определения географски район, при ЗГУ поне един от етапите на производство или подготовка на продукта следва да се извършва в определения географски район.
- Храна с традиционно специфичен характер (ХТСХ) описва специфичен продукт или храна, който:
а) е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна, или
б) е произведен от суровини или съставки, които традиционно се използват за него.
2. Регламент 110/2008
За издаване на удостоверение за регистрация на производител на спирт, дестилати и спиртни напитки може да кандидатстват всички физически лица, регистрирани по Търговския закон и юридически лица;
Не може да кандидатства за удостоверение лице обявено в несъстоятелност; лице в производство за обявяване в несъстоятелност; лице в ликвидация; лице със задължения към НАП и/или други публични задължения;
Услугата се предлага на основание на Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и чл. 134, чл. 135; чл. 136 от Закон за виното и спиртните напитки;
3. Регламент 2019/33/2018
Изпълнителната агенция по лозата и виното поддържа специален лозарски регистър, в който се вписват всички производители на грозде за вино, винопроизводители и оцетопроизводители. Нови лозя и/или презасаждане на лозя в бъдеще ще се прави само със специално разрешение.
Това предвижда нов Закон за виното и спиртните напитки, публикуван за обществено обсъждане на портала за обществени консултации.
Целта на новия закон е създаването на по-ясен, опростен и ефикасен лозаро-винарски режим, подсигуряващ равновесие между търсенето и предлагането, чрез въвеждане на правила, които гарантират равнопоставеността на производителите, намаляването на административната тежест, опростяване на правилата за водене и съхранение на регистрите и произтичащите задължения за производителите, посочва вносителят.
Законът цели още осигуряване на прозрачна, справедлива и навременно функционираща система за контролиране на новите лозови насаждения и ограничаване на площта им според нуждите на сектора, както и прозрачност на пазара и честна конкуренция при производството на вино и спиртни напитки.
Министърът на земеделието, храните и горите осъществява държавната политика в лозаро-винарския сектор, както и по отношение на производството на плодови вина, продукти на основата на плодови вина и оцет.
Министърът на икономиката осъществява държавната политика по отношение на производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход и на спиртните напитки, казва се още в текстовете.
Контролът за спазване изискванията на закона по отношение на лозовите насаждения и лозаро-винарските продукти, ароматизираните лозаро-винарски продукти, плодовите вина, продуктите на основата на плодови вина и оцета се упражнява от Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) към министъра на земеделието, храните и горите.
Изпълнителната агенция по лозата и виното поддържа публичен лозарски регистър на интернет страницата си. В регистъра се вписват гроздопроизводителите, винопроизводителите, оцетопроизводителите.
Гроздопроизводителите ще удостоверяват правото да ползват имотите, а винопроизводителите и оцетопроизводителите – наличието на въведен в експлоатация обект/и за производство със съответното технологично оборудване, технолог/зи, извършващ/и вписванията в производствените дневници на предприятието и категориите на произвежданите в обекта лозаро-винарски продукти
Само вписани гроздопроизводители ще могат да произвеждат и предлагат винено грозде. Производството и предлагането на лозаро-винарски продукти ще става само от вписани за съответната дейност лица.
Със закона се регламентират видовете оцет, обозначенията на вината, категориите вина и други напитки.
Забранява се предлагането на пазара на винени ракии, гроздови ракии, джиброви ракии и бренди, произведени в България, които не притежават сертификат за автентичност.
Производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки с цел продажба се извършва от търговци, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на юридически лица, създадени въз основа на нормативен акт, които са вписани в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки. Регистърът ще се води от Министерството на икономиката.
ІІІ. Международна закрила на ГО
- Лисабонска система
Женевският акт към Лисабонската спогодба за наименования за произход и географски указания, приет на 20 май 2015 г., влезе в сила на 26 февруари 2020 г.
С този документ се актуализира и подобрява съществуващата международна система за регистрация, защитаваща наименованията, които идентифицират географския произход на продуктите: Лисабонската спогодба за защита на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 1958 г.
Лисабонската спогодба се прилага само за наименования за произход – специален вид географско указание за продукти, които имат особено силна връзка с мястото на произход.
Женевският акт разширява тази защита до географски указания, наред с наименованията за произход, за да се постигне унификация със съществуващите национални или регионални системи за защита на отличителните наименования по отношение на качествените продукти с произход. Освен това той въвежда максимална гъвкавост по отношение на начина, по който може да бъде приложен стандартът за защита на закона (т.е. чрез наименование sui generis за произход или система за географско указание или чрез системата на търговските марки).
Женевският акт също така позволява на някои междуправителствени организации да се присъединят, което прави международната система за защита по-пълна.
Заедно Лисабонската спогодба и Женевският акт към Лисабонската спогодба образуват Лисабонската система, предлагаща по-всеобхватна и ефективна международна защита на наименованията на качествени продукти, базирани на произход.
https://www.wipo.int/lisbon/en/index.html
https://wipolex.wipo.int/en/text/370115
- Двустранни договори между отделни държави извън ЕС.
Съществуват двустранни споразумения, сключвани межди отделни държави, между ЕС от една страна и държави извън ЕС от друга, както и други възможни формати, с които се предоставя закрила срещу имитации и присвояване на определени географски означения или на географски означения в определен икономически сектор. В тези двустранни споразумения се регламентират конкретен примери за сътрудничество между двете страни по споразумението, което отразява тяхната готовност да развиват търговски отношения, основаващи се на отвореност и спазване на международните и междуправителствени договорени правила. След тях може да се отбележи особено засилен в последно време търговски интерес за сътрудничество на Китай към европейските държави в това число и взаимното признаване и закрила на ГО.
РЕГИСТРАЦИИ ПО НАЦИОНАЛЕН РЕД (ПВ)
http://www.bpo.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=712&Itemid=424
РЕГИСТРАЦИИ ПО РЕГЛАМЕНТ 1151/2012 (МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ГОРИТЕ И ХРАНИТЕ), РЕГИСТРАЦИИ НА ВИНА И СПИРТНИ НАПИТКИ (ЛОЗАРОВИНАРСКА КАМАРА И МИНИСТРЕСТВО НА ИКОНОМИКАТА) И Т.Н. ОБЩ ЕС РЕГИСТЪР:
https://ec.europa.eu/info/food-farming-fisheries/food-safety-and-quality/certification/quality-labels/geographical-indications-register/
РЕГИСТРАЦИИ ПО ЛИСАБОНСКАТА СПОГОДБА (WIPO):
https://www.wipo.int/ipdl/en/search/lisbon/search-struct.jsp
Секция „Географски означения“ е дело на д-р Добринка Добрева, специализиран консултант и регистриран представител по индустриална собственост с правомощия в областта на марки, географски означения, промишлени дизайни, изобретения и полезни модели. Добринка Добрева е инженер химик, доктор на техническите науки. През 1978 година е завършила двугодишна школа за следдипломна квалификация по патентно дело. Била е дългогодишен служител в Патентно ведомство на Република България – над 20 години, от които последните 5 години като директор на дирекция „Марки и географски означения“.
