hfhfhfhfhfh

ПАТЕНТИТЕ-МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ОБЕКТ НА ЗАКРИЛА

 На 11 ноември 2006 влизат в сила последните изменения в Закона за патентите (ДВ бр.64 от 2006г.).  Всъщност, след тази дата вече ще говорим за Закон за патентите и регистрацията на полезните модели.

Самата промяна в заглавието отразява един от най-съществените нови моменти, а именно измененията в режима на полезните модели като от експертиза по същество се преминава към регистрационна система. Много са и новите разпоредби, които регламентират закрилата на биотехнологичните изобретения и лекарствените продукти. Така законодателят е имплементирал европейските норми, а именно Директива 98/44/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 16 юли 1998г за правна закрила на биотехнологичните изобретения, Регламент 1768/92 за създаване на сертификат за допълнителна закрила за медицински  продукти, Регламент1610/96 за създаване на сертификат за допълнителна закрила за продукти за растителна защита, Директива 2001/83/ЕС за Кодекс на Общността по отношение на лекарствени препарати за хуманна употреба. Съществени са и промените, които се отнасят до експертизата на заявките за патент за изобретение и особено въвеждането на института на паралелната заявка. Нови моменти има и в режима на принудителната лицензия и възможността за принудителна кръстосана лицензия.

Настоящият материал обаче разглежда един друг аспект в последните изменения и допълнения на закона- създаването на чл.31а, чл.31б, чл.31в, които разглеждат патента като обект на обезпечение, на особен залог и като обект, който може да бъде включен в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на неговия притежател. Включването на тези разпоредби в Закона за патентите само по себе си е доста закъсняло, но така беше и по отношение на Закона за марките и географските означения и Закона за промишления дизайн, където тези промени бяха въведени през 2005г. (ДВ бр.43/2005г. в сила от 21.08.2005). При все това, вече обаче можем да говорим за цялостна правна регламентация на обектите на индустриална собственост и извеждането им на едно друго ниво в правния мир. Давайки възможност патентът да бъде използван като обезпечение по граждански иск, да служи като особен залог и да бъде част от масата на несъстоятелността, законодателят го превръща от обект на регистрация и закрила във финансов инструмент, в актив, който може да бъде успешно използван в гражданския и търговски оборот. Управлението на интелектуалната собственост,  създаването на патентно портфолио и оценката на нематериални активи не са вече абстрактни понятия, а бързо развиващи се области на икономиката.

Реално, тези възможности съществуваха и досега като се има предвид, че чл.1 ал.1 т.12 от Търговския закон провъзгласява сделките с интелектуална собственост за търговски. След измененията през 2003г.(ДВ бр.19/2003г.), чл.4 ал.1.т.4 от Закона за особените залози дава възможност при условията и реда на този закон да се залагат права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлен дизайн, топологии на интегралните схеми и сертификати за сортове растения и породи животни. Със създаването на чл.31а, чл.31б и чл.31в празнината между  съществуващото законодателство и Закона за патентите е преодоляна.  Сега остава на практика да преоткрием финансовия потенциал на всички обекти на индустриалната собственост.

По смисъла на чл.1 ал.1 от Закона за особените залози “особен” е залогът, учредяван без предаване на заложеното имущество. Тази форма на залог е приложима към вземания, безналични ценни книги и движими вещи, дружествени дялове от събирателни или командитни дружества, командитни дружества с акции или ООД, както и към обектите на индустриална собственост. При всички тези случаи заложеното имущество остава в патримониума на неговия собственик и той продължава да го експлоатира.

Обезпечителното производство и мерките за обезпечение са уредени в част IV на ГПК. Обезпечение на всички видове искове се допуска от съда, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Като се има предвид, особеният характер на патентите като нематериални активи, съдът ще трябва много внимателно да преценява вида на обезпечителната мярка( чл.316 ал.1в от ГПК).

Производство по несъстоятелност (глава IV от Търговския закон) се открива за търговец, който е неплатежоспособен или най-общо казано не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите по търговски и нетърговски вземания и в нея се включват имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и тези, придобити след тази дата.

Видно е, че във всички тези случаи, законодателят разглежда патентите като имущество, като финансов актив, който може да има много широко икономическо приложение.   Както отбелязва Фани Колева “закрилата е необходимо условие за реализирането на финансовия потенциал на изобретенията.”. В същият материал, авторът уточнява, че “финансовият потенциал на всеки един актив е свързан с възможността на този актив да осигури приходи на своя собственик, да спомогне за намаляване на неговите разходи, да бъде използван при финансиране”. Към вече познатите модели на продажба и лицензиране вече се прибавят и новите способи, които разширяват възможностите на патента да служи като източник за получаване на финансова изгода.

Тук трябва да подчертаем и факта, че често нематериалните активи представляват една много съществена част от стойността на компаниите. Проучване на PricewaterhauseCoopers показва, че нематериалните активи и репутацията на предприятията са съставлявали до 74% от продажната им цена. Това още веднъж доказва, че си струва нематериалните активи да бъдат управлявани по подходящ начин и да бъдат отделяни в отделно портфолио, което да позволява лесно да се следи какви са таксите за заявка и поддържане на съответния патент, до кой момент е рентабилно тези такси да бъдат заплащани, кога може да се предостави изключителна лицензия, доколко и в кой момент продажбата е оправдана от финансова гледна точка. Това е нещо, което се прави не само от големите компании, които притежават милиони в патенти, но и от малките и средни предприятия, за които възможността да използват патента като залог за получаването на кредит е често и единствената възможност за финансиране, за да продължат проучванията си.

Чисто практическият въпрос, които възниква тук засяга оценката на нематериалните активи. За да бъде един патент приет като обект на обезпечение по граждански иск, той би следвало да има определена цена, спрямо която съдът да прецени доколко това обезпечение е съизмеримо с цената на самия иск. Същият въпрос възниква и при включването му в масата на несъстоятелност и при използването му като особен залог. Съществуват различни способи за оценка на нематериалните активи в зависимост от целта, за която се прави съответното оценяване и за кого се прави. Всички експерти единодушно признават, че интелектуалният капитал има огромен потенциал да генерира печалба, въпреки че все още е твърде подценен. 

Вярваме, че с развитието на пазарната икономика в България и повишаване нивото на информираност на обществото като цяло, използването на патентите  ще надхвърли досегашните консервативни граници и ще направи пазара на изобретения по-динамичен.


Фани Колева, научен доклад на тема “Финансов потенциал на изобретенията”, Научно-практическа конференция “Изобретателство, предприемачество и иновации в условията на присъединяване на България към Европейския съюз”, организирана от Съюза на изобретателите в България, Варна, май 2004г.

John Rugman and Tony Hadjuloncas, “Valuing IP and determining the cost of capital”, PricewaterhauseCoopers, London

Може да харесате още...