Eдинен патентен съд

Идеята за създаване на Единен патентен съд в Европейския съюз не е нова и датира още от средата на миналото хилядолетие, като естествена закрила на европейския патент.

Множество конвенции са приемани или променяни през десетилетията, но с нарастване интензитета на пазара и на предлаганите продукти, нараства и необходимостта от единен съд, който да завърши цикъла в патентното право и да улесни всички страни.  Така се стига до приемането на Регламент (ЕС) № 1257/2012, който е една от последните необходими писмени кодификации в патеното право в Европейския съюз, за да може да се улесни и затвори цикълът при уеднаквяването на условията за представители на държави членки.

За да се изясни идеята на законодателя трябва на първо място да се определят ясно функциите и целите, поставени пред Единния патентен съд. Основна функция на институцията е решаване на всички спорове, свързани с европейски патенти и европейски патенти с единно действие. Поставените цели са няколко:

1. Като част от дългосрочния план за развитие на ЕС, това е намаляване на разходите във всичките етапи за регистриране на патент, като дългосрочните прогнози са за намаляване до 80%.

2. Да се съкрати времето, необходимо за защита на един патент във всички държави членки едновременно, за да се постигне процесуална икономия за всички страни, както съкращение времето за вземане на решение. В традиционно конкуриращите се пазари на ЕС – САЩ и Китай, броят на издадените патенти е в пъти по-голям и в пъти по-евтин, което само напомня необходимостта от Единен съд, пред който адвокатите да защитават много по-бързо и ефективно клиентите си.

За да заработи Единният патентен съд е необходима задължителна ратификация от Великобритания, Франция и Германия и на още минимум 10 държави членки.

На 8 април 2016 година България ратифицира Закон за ратификация на Споразумението относно Единния патентен съд, с което се превръща в десетата държава членка, която го ратифицира.

Идеята среща и своите противници, в лицето на Италия и Испания, тъй като е предвидено официалните работни езици да бъдат само три – английски, френски и немски. Кралство Испания завежда жалба дело С – 146/13, но на 5 май 2015г., Европейският съд (голям състав) отхвърля жалбата и броят на езиците остава същият. Единният патентен съд ще има двуинстанционно производство: Първоинстанциионно и Апелативно. Езикът и в двете производства следва да бъде един и същ. Към тях ще се създаде и Секретариат, който ще поддържа Регистъра.

Местоположението на първоинстанционния съд е: Централното седалище на Съда ще бъде във Франция (Париж), и ще бъдат създадени и две подразделения във Великобритания (Лондон); Германия (Мюнхен), което ще улесни достъпът. В устройството е предвидено и създаването и на местни и регионални отделения, по искане на договаряща държава.. Седалището на Апелативния съд ще бъде Люксембург, където съответно ще се помещава и Секретариата.  Апелативното производство винаги се води от петима съдии с различна националност.

Очаква се Единният патентен съд да заработи през 2017г. като в обхвата му да попаднат и всички неотговорени заявки на патенти.

След референдума във Великобритания, с което гражданите гласуваха ЗА напускане на Европейския съюз, промени ще има и във връзка с Единния патентен съд.

1.Третата държава членка, която задължително трябва да ратифицира  Споразумението ще бъде Италия, а не Великобритания. 2. Едно от подразделенията на седалището на първоинстанционния съд няма да се намира в Лондон, а в друг град на договаряща държава. 3. Заради Brexit, ще се забави и първоначалното заработване на Единния патентен съд. Възможно е да има други промени, които да засегнат Единния патентен съд, но тъй като Великобритания още не е напуснала официално Европейския съюз, последиците не са напълно изяснени.

Автор: Даниела Кирилова

Източници

1. http://www.bpo.bg/
2. http://curia.europa.eu/juris/document/document_print.jsf; jsessionid=9ea7d2dc30dd05cd5587fca041deae5fce5c5f56a85c.e34KaxiLc3qMb40Rch
   0SaxuQa310?doclang=BG&text=&pageIndex=0&part=1&mode=lst&docid=164092&occ
   =first&dir=&cid=562366
3. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2012:361:0001:
   0008:BG:PDF
4. http://www.hgf.com/