От детската мечта до върха на академичното образование – проф. Добри Ярков се сбогува с активната си академична кариера
Една детска мечта, родена сред селските дворове и любовта към животните, се превръща в житейски път, оставил следа в българската ветеринарна медицина и висшето образование.
С емоционална церемония колеги, приятели и представители на академичната общност изпратиха в заслужен отдих проф. д-р Добри Ярков – дългогодишен преподавател, ректор и една от знаковите фигури в развитието на Тракийския университет.
„Моята мечта още от дете беше да стана ветеринарен лекар“, сподели проф. Ярков пред присъстващите.
Той разказа как още като дете е наблюдавал уважението, което хората изпитват към ветеринарните лекари в родното му място – професионалисти, които не просто лекуват животни, а помагат на цели семейства и създават доверие в общността.
Тази мечта го отвежда през 1978 година във Висшия ветеринарномедицински институт, откъдето започва професионалният му път. След работа като участъков и армейски ветеринарен лекар съдбата го насочва към академичната кариера. Постепенно изминава всички стъпала – от асистент до професор и ректор.
Повече от две десетилетия от живота му преминават в университетското управление, а последните години като ректор остават сред най-значимите в развитието на Тракийския университет.
„Работих с голяма любов, всеотдайност и от сърце“, заяви проф. Ярков.
По неговите думи днес университетът е сред водещите висши училища в България, присъства в световни академични класации и е разпознаваем далеч извън пределите на страната – от Азия до Северна Америка и Африка.
В своето слово той обърна внимание и на бъдещето на ветеринарната медицина, която все по-тясно се свързва с медицината, екологията и хранителната сигурност.
Според проф. Ярков бъдещето принадлежи на концепцията „Едно здраве“ (One Health) – обединение на усилията на ветеринарни лекари, медици, учени, еколози и специалисти по храните в името на здравето на хората и устойчивото развитие на обществото.
Церемонията се превърна не само в признание за професионалния му път, но и в среща на поколения ветеринарни лекари, преподаватели и учени, които през годините са работили рамо до рамо с него.
А най-силното послание остана простичко и човешко – че понякога една детска мечта е достатъчна, за да оставиш следа за цял живот.

