Лeгално използване на музика в интернет – част 2
ГЛАВА ВТОРА – ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ В МУЗИКАТА
В настоящата глава ще разгледаме как се управляват авторските и сродните права над музикалните произведения в интернет.
Защитата на интелектуалната собственост се изразява в конкретни действия и практики, свързани с обекта на защита. Способите за реализиране на изпълнителското право могат да се разделят на три вида[1]:
– упражняване на правото от самия автор/артист;
– лицензиране на правото;
– прехвърляне на правото.
За целите на разпространението на музика в интернет, авторът или изпълнителят може да упражни правата да избере кога и как да разгласи произведението си, но след това той обикновено трябва да лицензира същото за възпроизвеждане и разпространение на интернет сайтове за разпространение.
Рядко се случва да се говори и за „живо изпълнение” в интернет, но технологията за лайф стрийминг го позволява и се прави. В тези случай артистът изпълнител може да лицензира правата си директно на излъчващата организация, в случая отново онлайн платформа.
В останалите случаи обаче авторите управляват правата си предимно чрез Организации за колективно управление на права (ОКУП), а изпълнителите посредством продуцентски компании и сайтове за независими изпълнители. Т.е. чрез договори за доброволна изключителна или неизключителна лицензия.
Изключителни лицензии са най-вече тези между автори и ОКУП за конкретни произведения, за да се избегне двойно отчисляване. Ако авторът урежда правата си сам за някое произведение, той трябва да го изключи от регистрацията си в ОКУП, Същото се отнася за изпълнителите, за всяко конкретно изпълнение.
В дигитална среда лицензиите най-често са неизключителни поради факта, че има много платформи за разпространение и не би било рентабилно за притежателите на сродни права тяхната музика да се предлага само на едно място, което често не е достъпно до много страни по света.
По Българското законодателство авторите, изпълнителите и продуцентите имат имуществени и неимуществени права. Те не се губят, независимо от средата и вида разпространение.
1.Управление на неимуществените права
Неимуществените права на авторите и притежателите на сродни права са изброени в чл.15, чл.75 и чл.87 от ЗАПСП. Авторът на едно музикално произведение има правото[2]:
„1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор;
2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;
3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
6. да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;
8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.”
Изпълнителят има стеснен набор от неимуществени права:
„1. правото да изисква името му, псевдонимът или артистичното му име да бъде посочвано или съобщавано по обичайния за това начин при всяко негово изпълнение на живо и при всяко използване на записаното му изпълнение по какъвто и да е начин;
2. правото да изисква запазване целостта и неизменяемостта на записаното му изпълнение при възпроизвеждането или използването му по какъвто и да е друг начин.”
Неимуществени права имат и продуцентите на звукозаписи (чл. 87 от ЗАПСП):
„Продуцентът има право да изисква при възпроизвеждането и разпространението на направените от него записи името му да бъде посочвано по обичайния за това начин върху звуконосителите, включително и върху техните обложки и кутии.”
Обемът от права на участниците в процеса на създаване на музикално произведение намалява с всяко следващо звено като се следва логиката на хронология на създаването- най-много права има авторът, който истински създава „от нищото” дадено произведение. Изпълнителят дава неповторимия си индивидуален глас и техника на изпълнение и има правото да се противопостави на развалянето на целостта на изпълнението му. С най-малко права е продуцентът, който е инвестирал най-вече средства и организационни умения, но не и пряк музикален талант, неделима част от произведението.
Неотчуждаемо е правото на авторство, на посочване на името на автора, изпълнителя и продуцента при всяко използване на произведението.
Неимуществените права на автори, изпълнители и продуценти на музика в интернет са защитени посредством кодирането във всеки файл на информация за управление на правата. Тези т.нар. Мета-данни съдържат информация за това кой са авторите на музиката и текста, изпълнителите, продуцентите; кога е издадена песента в кой албум, от коя организация. Тези данни са защитени от закона и всяко тяхно умишлено премахване е нарушение.
2.Управление на имуществените права
Правата на автори, изпълнители и продуценти на музикални произведения са регламентирани в ЗАПСП, чл.18, чл. 78 и чл.86.
Авторът има изключително право да използва или да позволява използване по горепосочените начини на своето произведение и според чл. 19 от ЗАПСП „има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид”[3]. Действията, които се извършват с произведенията остават едни и същи, независимо в дигитална или реална среда на разпространение[4] :
– възпроизвеждане;
– разпространение сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
– публично представяне или изпълнение;
– излъчване на произведението по безжичен път;
– превеждането на друг език;
– преработка и синхронизация;
– предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях (интернет използване);
– внос и износ в търговски количества.
Артистът-изпълнител има изключителното право да разрешава срещу възнаграждение (чл.76):
1. излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването и препредаването му по кабел, както и записването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение;
2. публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването по кабел на тези записи;
3. предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до неговото записано изпълнение или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях (интернет използване);
4. вноса и износа в трети държави на екземпляри от записа с изпълнението в търговско количество, независимо дали екземплярите са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1.
Продуцентите на звукозаписи, от своя страна, имат правото да разрешават (чл.86):
1. възпроизвеждането и разпространението на записа;
2. вноса и износа в трети държави на екземпляри от записа в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1;
3. публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването на записа по кабел;
4. предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях (интернет използване);
5. преработката и синхронизацията на записа.
За да се използват легално музикалните произведения имуществените права се предоставят с писмен договор, лицензия от всяко звено в процеса по създаване на следващото. Поради различните начини на упражняване на авторски и сродни неимуществени права, ще разделим тяхното разглеждане:
2.1. Авторски имуществени права
Авторът на музикално произведение се възползва от правата си на възпроизвеждане и разпространение като ги предоставя срещу заплащане на изпълнител или директно на продуцент. За всяко конкретно използване като възпроизвеждане и разпространение на материален носител авторът получава конкретно възнаграждение, като това може да се случи по три начина:
– В договор с издателя за еднократна сума за всеки тираж на произведението;
– В договор с издателя за изплащане на аванс и процент от продажбите;
– В договор с Организация за колективно управление на права (ОКУП), която да следи продажбите и разпространението на материалния носител и да отчислява приходи за автора. В България тази организация е Музикаутор.
За използването в интернет обаче най-често авторът няма възможност за индивидуални договорености с платформата за разпространение на музика и правата му се управляват от ОКУП. Изключения правят музика, качена на собствен сайт и договори между Пъблишинг дивизии на големите музикални компании и платформите за директно управление на авторски права.
Отчисления за авторите от интернет използване се дължат при сключен договор между Музикаутор и онлайн платформата по определени тарифи, различни за различен вид използване. Съществуват няколко вида договори[5]:
– за разрешаване ползването на музика по уеб радио;
– за разрешаване ползването на музика чрез предоставянето на възможност през интернет или друга мрежа за тяхното сваляне;
– за разрешаване на използването на музика, включена във видеоклипове, чрез интернет;
– за разпространение на рингтонове за мобилни телефони;
– за разрешаване на ползването на музика за озвучаване на интернет сайтове.
2.2. Сродни имуществени права
Изпълнителят предоставя своите нововъзникнали права върху неговото изпълнение на продуцента. Продуцентът, най-често голяма по мащаб компания (“major label”) управлява тези права, организира процеса за запис и възпроизвеждане на материален или дигитален носител и преотстъпва вече придобитите и своите сродни права на дистрибуционни мрежи, излъчващи организации и др.
Тук е важно да се отбележи, че продуцентът, получава лицензия за точно определено изпълнение на музикалното произведение от изпълнителя, а именно това, което е на записа. Ако не е подписан договор за повече изпълнения за някакъв период от време, изпълнителят е свободен да изпълнява песента, когато и където поиска, да лицензира използването на тези си други изпълнения, да разрешава излъчването им по кабел или по безжичен път и т.н., стига разбира се да е получил разрешение от автора за това.
Авторът трябва винаги да е дал разрешението си с писмен договор като това му гарантира възнаграждение за всяко използване на произведението му. Но има случаи, когато дори и без неговото съгласие, може да се осъществи използване (принудителна лицензия), тъй като ако такова бъде забранено, потърпевши ще са и притежателите на сродни права за вече реализираното произведение, които няма да получат възнаграждение за труда си.
Когато е изпълнител и продуцент на звукозаписа, едно физическо лице може да извършва всички действия и самостоятелно като копира произведението си, публикува го в интернет сайтове, позволяващи това или на своя сайт, предложи платен достъп до файловете и т.н. В този случай говорим за независим музикант или Indie (англ. Independent). Публикуването само на собствен сайт, обаче не е често срещан случай, тъй като не гарантира на автора-изпълнител първо: качество на записа (ако записва сам и не управлява права на звукозаписни компании) и второ: популярност, тъй като неговия сайт ще посетят само потребители, които са чували за него. Най-често авторско музикално съдържание в интернет се намира на платформи, получили правото да разпространяват заглавия в пакет за много изпълнители от някоя от следните институции:
– самият изпълнител при платформите за независими музиканти:
– звукозаписна/издателска компания, с която имат индивидуален договор първичните правопритежатели;
– офлайн медия, на която сайтът е подчинен, и която притежава правата от предните източници;
– организация за колективно управление на права (ОКУП).
В сайтове за споделяне и популяризиране на независими/Indie изпълнители сродните права се уреждат чрез договор между платформата и изпълнителя. Това се извършва при предоставянето на сайта на самото музикално произведение. Тези сайтове предлагат на музиканта пазар за песните му, като ги регистрират групово в сайтове за продажба на музика като iTunes; позиционират ги в сайтове за онлайн стрийминг срещу месечна такса и дори на сайтове за безплатна музика, ако изпълнителят иска това. На следващата фигура са показани опциите за разпространение на качено съдържание от независим музикант на сайта cdbaby.com (изобр.1):
Изпълнителят има възможността да избере дали ще предложи за разпространение на качената песен:
– само на сайта Cdbaby.com;
– на сайтове, предоставящи музика за платен даунлоуд, като може да избере да не качва песента на някои от изброените вдясно сайтове, с които си партнира cdbaby.com;
– опцията „навсякъде, където се плаща” – прибавя към горните и услуги като Spotify и last.fm – потребителски базирани стрийминг потоци и радиа;
– „навсякъде”, независимо платено или не.
При този модел сайтът за независими музиканти се явява звеното, което окрупнява сродните права на ползвателите си, сключвайки договори с тях за всяко едно произведение и със сайтовете за разпространение, лицензирайки правата на цялото си портфолио с музиканти.
Друг вариант за разпространение са големите музикални компании като EMI, Universal Music и др. Те са продуценти и имат договори с музикантите, които представляват. Тези компании регистрират портфолиото си директно във всички платформи за даунлоад, стрийминг и др.
Често медии като телевизии, радия и печатни медии имат онлайн платформи, на които предоставят съдържание. В този случай правата на артисти и продуценти са уредени със самата медия и тя се разпорежда и отчислява приходи и от онлайн платформата си.
Все по-срещано явление е да се качва музика не от автор, изпълнител или продуцент, а от самите потребители. Това се случва на сайтовете за споделяне на музика и видео като youtube.com, soundcloud.com, grooveshark.com и други.
При този тип публикуване на съдържание платформите за музика трябва да регистрират използванията на звукозаписите и да предоставят отчети на притежателите на сродни права, на основата на които да изплащат дивиденти. Най-често това е уговорено в споразумението между платформата и продуцентските организации или в договореност със ОКУП. Сайтът youtube.com има специално разработена технология за разпознаване на музика и регистриране на използванията, която ще разгледаме в следващата глава в конкретен пример.
2.3. Средства за защита
След като са уредени авторските и сродните права и се стигне до първоначална продажба, съществува риска вече закупеният продукт да бъде нелегално възпроизведен и разпространен, което нанася щети на всички правоносители. Това разпространение с комерсиални или некомерсиални цели се нарича пиратство. В опит да се преборят чисто технически с феномена звукозаписните компании и музикалните платформи се възползват от залегналата в международните и национални актове идея за технически средства за защита. Технологиите, използване за възпрепятстване на неразрешено използване и копиране се наричат „Управление на дигитални права” (Digital rights management). Тази система се състои в прилагането на технически и софтуерни способи да се забрани копирането на музикално съдържание, използвани за пръв път при материални носители като компакт дисковете. Закупени оригинални и поставени в компютъра те инсталират програма, дори без изричното съгласие на потребителя, която да предотврати копирането на музиката. Подобен софтуер се инсталира на компютъра с инсталацията на клиентите за онлайн даунлоуд като Amazon и iTunes.
Забелязва се тенденцията обаче да се продават файлове без такава защита, тъй като клиентите са уморени от досадните рестрикции, които им пречат да слушат вече платената музика на различни свои устройства или на харесвани от тях плейъри; както и да им „забиват” други програми, както често се случва поради някаква слаба несъвместимост между приложения.
Алтернативата на техническата защита е т.нар. модел Open Music Model. Той е разработен от Massachusetts Institute of Technology (MIT) и се основава на няколко основни изисквания (изобр.2)[6]:
|
# |
Изисквания |
Описание |
| 1 | Свободно споделяне на файлове | Потребителите трябва свободно да могат да споделят файлове помежду си |
| 2 | Свободни файлови формати | Съдържанието трябва да се разпространява в mp3 или друг формат, без технически средства за защита |
| 3 | Отворено членство | Притежателите на авторски правя трябва да могат да се регистрират свободно и да получават плащания |
| 4 | Свободно плащане | Плащането трябва да се извършва по всички основни начини, включително с кредитна карта и в брой |
| 5 | Свободна конкуренция | Трябва да съществуват много такива системи, които да работят заедно, а не монопол |
Изобр.2 Основни изисквания при Open Music Model
Повечето сайтове с безплатно онлайн съдържание са уредили правата си на основата на този модел. Сайтът печели средства от реклами и съвместни проекти с други сайтове, потребителите могат да слушат безплатно музика със или без ограничение във времето, а авторите получават отчисление от печалбата на сайта от реклами, реклама, която позиционира линкове за други продукти на изпълнителя или компанията при изпълнение на тяхно произведение и други.
Независимо защитено или не с технически средства за защита, каченото за продаване музикално произведение трябва да има някои задължителни атрибути. За да се продава една песен трябва да има регистриран EAN баркод, както и ISRC код, издаден от Международна федерация на звукозаписната индустрия (IFPI).
3. Creative Commons лицензия – отказване от права
Тук накратко ще разгледаме един алтернативен вариант за уреждане на авторски права, които е световно приложим и законосъобразен. Това е нужно, тъй като музикалното съдържание, което може да се свали или слуша в Интернет с такава лицензия е много богато.
Creative commons е легален начин авторът да се откаже от някои имуществени права, които му принадлежат, по свои убеждения или с цел да популяризира музиката си. Множеството международни актове защитават основно сродните права и с известен акцент на продуцентските права. Развитието на Creative commons връща контрола на авторските права в самите автори и изпълнители.
Creative commons представляват договореност за използване на съдържанието от потребителя по определен начин и затова е един вид лицензия.
Възможните комбинации от позволено и забранено използване са следните:
Признание – Позволява се копирането, разпространението, показването и изпълнението, но само ако се спомене кой е автора;
Некомерсиално – Позволява се копирането, разпространението, показването и изпълнението, но само за некомерсиални цели;
Без производни – Позволява се копирането, разпространението, показването и изпълнението само на точни копия, без право на преработка (семплиране, миксиране и др.)
Споделяне на споделеното – Позволява се копирането, разпространението, показването и изпълнението на произведението и на негови преработки, стига и те да са свободно споделени.
Тези възможности се комбинират свободно, като, съгласно закона, първата е задължителна, защото правото на авторство е неотчуждаемо и неотменимо. Последните две се изключват взаимно, тъй като едната позволява променяне на произведението, другата не. Затова те могат да се изберат поотделно.
Сайтът http://creativecommons.org описва всички възможности на тази лицензия и предлага калкулатор за изчисляване на правилния вид лицензия, според желанията на автора да забрани определени права (изобр. 3).
4. Кампании за защита на авторските и сродните им права
Описаните действия за управление на интелектуалната собственост оформят легалното предлагане на музика в интернет. За да съществува един пазар, обаче , трябва да има и съответното търсене. В тази точка ще разгледаме какви са настройките в мисленето на българския потребител и някои кампании, които целят популяризирането на защитата на авторски права.
Българинът все още няма културата да закупува музика. Според данни на Националния статистически институт (НСИ[7]) (Прилож.2) през 2011 година българите са давали 11% от средствата за онлайн покупки за филми и музика. Този процент спада през последните години от 31,1% през 2006. Това показва, че потреблението на различни стоки в интернет е нараснало, но не и това на музика, което има все по-малък дял в потребителската кошница.
Причините за тази култура са няколко:
– ширещото се пиратство на материални носители в началото на прехода. Българите не разполагаха със средства за оригинална музика, а допреди смяната на режима не са имали достъп до западна такава;
– много добрата скорост на интернет в България; потребителите са свикнали да свалят нелегално филми за 5-6 минути и да ги гледат. По подобен начин се свалят цели дискографии и DVD –концерти на музиканти;
– ненаказване на нелегалните сайтове; потребителите имат достъп до пиър-ту-пиър сайтове, не са свидетели на реални наказания и остават с убеждението, че това не е незаконно.
Като цяло в културата на българина, а и на други Източноевропейски страни е залегнало желанието да се взима всичко, когато е възможно „на далавера”. Ако не е безплатно, то може би не е нужно. От това мислене страда не само музикалния пазар в България.
Българинът не оценява труда на музиканта. В народните ни обичаи е залегнала поговорката, че „Музикант къща не храни!” и това да се заплаща адекватно на музикантите за труда им не е сред приоритетите на семейния бюджет.
В последно време зачестиха кампаниите за популяризиране на авторските права.
Една от тях е „За да има музика и утре” на организациите ПРОФОН, АБРО, МУЗИКАУТОР и БАМП.
Тя акцентира, че сваляйки незаконно музика, потребителите „отнемат шанса” на музикантите „да се издържат от това”, което правят, което „е техния живот”[8]. Кампанията излъчи видеоклип, който се излъчва по телевизии и в интернет; серия от обществени флашмоб прояви с улични изпълнения на музиканти, подкрепящи кампанията; разпространение на постери с тези музиканти, облечени в униформи на различни професии (изобр.4). С последното се акцентира, че музикантите трябва да печелят от това, че творят и свирят, иначе трябва да употребяват друга професия и музиката им да не е реалност. ”Да си музикант не е хоби!”
Успоредно с нея, тече и друга кампания на БТВ „Fair play – Така е честно”. В няколко клипа кампанията сравнява нелегалния даунлоуд с яденето на чужда храна и използването на чужда кола [9](изобр.5).
Тази кампания срещна голямо неодобрение в интернет средите поради мнението, че е нередно да се сравнява незаконния даунлоуд и споделянето на файлове с престъпления по наказателния кодекс като кражба (на храна/кола).
Тези кампании са една добра стъпка в посока популяризиране на зашитата на интелектуалната собственост, макар и чуваемостта, която получиха да е с негативен тон. По наше мнение обаче, трябва да се акцентира върху това да не се качва нелегално съдържание и да се научат потребителите от кого могат да вземат легално такова. Редно е на потребителите да се акцентира и на това, че заведения, дискотеки, телевизия, радия, и сайтове за разпространение трябва да плащат, тъй като именно те печелят от нелегално съдържание.
На крайните потребители се насажда идеята, че те са най-опасното звено, като с това се търси по-бърз и масов ефект на промяна на мисленето. Но повечето българи няма доброволно да започнат да плащат за музика, след като изброените по-горе институции, които печелят от нея, не го правят.
Продължава>>
Радослав Стефанов Михов
[1] Цакова,В.; ”Управление на правата на артисти и изпълнители”, Университетско издателство стопанство, София, 2007, стр. 102.
[2] За точност правата са цитирани дословно от ЗАПСП, чл. 15, ал.1; чл.75 ал.1; чл.87, ал.1
[3] Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), член 19
[4] ЗАПСП, член 18, ал.2
[5] Списък на видовете договори и самите договори са публикувани на сайта на Музикаутор –
http://www.musicautor.org/documents/
[6] http://en. wikipedia.org/wiki/Open_Music_Model
[7] Виж. Прилож.2, данни на НСИ, http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=17&a1=2405&a2=2416&a3=2418#cont
[8] Официален видео клип на кампанията; http://www.youtube.com/watch?v=9l-XEGHVgtY
[9] Клиповете на кампанията:
http://www.youtube.com/watch?v=4t7xWdnB5uk
http://www.youtube.com/watch?v=7p7nPlo9D1Q
Източници
Използвани източници:
- Борисова, В. , „Творческа икономика, културни индустрии и интелектуална собственост”, Университетско издателство „Стопанство”, София 2009
- Дацов П. , Петров П. , „Престъпления срещу интелектуалната собственост”, изд. Сиела, 2011
- Костов, А. , „Интелектуална собственост в интернет”, изд. Фенея, София 2012
- Костов, А. , „Хипотези в авторското право”, изд. Фенея, София 2010
- Цакова, В. , „Права на артисти изпълнители, продуценти на записи и излъчващи организации”, ИСК при УНСС, София, 2004 г.
- Цакова, В. , „Произведенията на науката като обект на интелектуална собственост”, Университетско издателство „Стопанство”, София 2009
- Цакова, В. , „Конструктивно-критичен прочит на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането /АСТА/”, сп. „Икономически и социални алтернативи”, бр. 2/2012 г
- Owsinski, B. , “music 3. 0”, Hal Leonard Books, Milwaukee USA, 2011
- Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) , в сила от 25 март 2011г.
Използвани интернет източници:
- http://www.wipo. int
- http://europa. eu/rapid/pressReleasesAction. do?reference=SPEECH/12/592, 12. 09. 2012
- http://www.bamp-bg.org, Българска асоциация на музикалните продуценти, 2012
- http://www1.bpo.bg/images/stories/acquis/eudirective48_.pdf, 17.10.2012
- http://www.wto.org
- http://www.ifpi.org
- http://www.musicautor.org/
- http://www.nielsen.com
- http://blog. prophon.org
- http://apple.com
- http://www.comscore.com/Press_Events/Press_Releases/2007/11/Radiohead_Downloads, 01. 10. 2012
