Същност, икономическа значимост и връзка с лицензионната търговия на патентните тролове и патентните пулове
Произход на „Патентния трол”
Произход на „Патентния трол”Терминът „патентен трол“ е използван за първи път през 1993 г. и с него са се описвали компании, които водели агресивни патентни дела.
Патентният трол е изобразен първоначално във видеото “TheOriginal Patent Troll”, което е публикувано през 1994г. и е продавано на корпорации, университети и правителствени лица. В него нищо неподозираща жертва е изненадана от патентен трол, който се позиционира стратегически за събиране на приходите от лицензиране на патент[1].
След проведеното от мен проучване установих, че метафората е била популяризирана през 2001г. от Чък Мълой, който е ветеран в PR комуникациите и говорител на Intel.
Преди години компанията Intel е трябвало да се защитава в патентно дело, заведено срещу нея от компания, наречена Tech Search. Tech Search са закупили патента, предмет на съдебния процес, от друга компания, която, за да не обяви фалит е решила да продава свои патенти. Компанията провежда свое проучване и установява, че Intel с някои от микропроцесорите си, нарушават правата по този новопридобит техен патент. Следва предложение за сключване на лицензионен договор, който Intel отхвърля и тогава Tech Search повдигат обвинение срещу тях за нарушаване на патентни права.
Говорителят на компанията Intel – Чък Мълой, след приключване на делото в свое интервю в Wall Street Journal нарича Tech Search „патентен кожодер”. След това негово изказване, адвокатите на Tech Search добавят към предишното обвинение и такова за клевета. В последствие говорителят е принуден да оттегли това свое изказване и го заменя с „патентен трол”. Сравнението, което той прави е, че компанията Tech Search „сякаш е трол, който живее под моста, но не го притежава, а слага такса на всеки, който преминава под него“, базирайки се именно на The Original Patent Troll Video.
Патентният трол днес
Днес това е термин, податлив на редица определения, като:
– Закупуването на патент, най-често от фалирала фирма и последващо съдене на друга фирма, под предтекст, че някой от продуктите на втората фирма, нарушава патент на първата.
– Изтъкването на наличие на патент пред предполагаеми нарушители, въпреки, че не възнамеряваме да използваме патентованото изобретение.
– Налагането на заплащане на сума, за това, че някой нарушава наши патентни права или сключване на споразумение, финализирано с лицензионен договор, но липса на последващ контрол за качеството и обема на производството.
– Фокусиране на усилията единствено в прилагането на защитата на патентните права спрямо трети лица, но не и в използването на изобретението.
В следствие на всичко това бих определила патентния трол като:
Физическо или юридическо лице, което налага своите патенти срещу един или повече предполагаеми нарушители, по начин, който се счита за неправомерно агресивен, често без никакво намерение да използва или произвежда продукта, за който има патент.
Патентните тролове обикновено закупуват патентите от лица, които не се стремят към активното им прилагане в производствената дейност. Често и компании, които са обявили банкрут или имат финансови затруднения прибягват до продажбата на свои патенти, включително и на търг – възможност, от която се възползват патентни тролове с цел увеличаване на патентните им портфейли.
Същност на патентните тролове
Патентните тролове работят с патентен портфейл. Техният фокус е върху получаване на допълнителни пари от съществуващото състояние на техниката, а не от търсенето на нещо ново.
Те следят както състоянието на пазара, така и публикуваните патентни заявки за признаци, че друго лице – физическо или юридическо, развива технология, която нарушава права по техни патенти. Самото лице в повечето случаи не знае, че нарушава тези чужди права.
Патентните тролове внимателно преценяват как да процедират след установяването на едно такова потенциално лице.
Възможна тяхна реакция е подвеждането под съдебна отговорност на лицето, потенциален нарушител на техните права. Понякога дори заплахата за водене на дело и страхът от резултатът от него са достатъчни, за да се съгласи потенциалният нарушител на споразумение.
Казвам „потенциален нарушител”, тъй като в практиката се оказва, че все по-често се злоупотребява с неосведомеността, малкото финансови ресурси и уязвимост на патентопритежателите и те биват подмамени, че нарушават чужди права, дори ако това не е така.
Другата алтернатива, която е в пъти по-изгодна за патентните тролове поради иначе големите разходи на ресурси и време за воденето на едно съдебно дело, е да накарат ответната страна да се съгласи с лицензионен договор, от който при всички положения произтичат финансови и морални облаги за тях.
Обявяването в недействителност на друг патент е също един от възможните ходове на патентния трол. Тъй като делата за обявяване на един патент за недействителен обикновено са много ресурсоемки и времеемки, това създава допълнителна възможност за лицето, притежател на този патент. Ролите един вид се обръщат и тук от възможността за лицензиране се възползва самият потенциален нарушител.
Така например компанията Forgent е успяла да реализира приходи от лицензирането на свой патент на стойност 100 милиона долара за 3 години, преди патентът ѝ да бъде обявен за недействителен поради неизпълнен критерий за абсолютна световна новост.
Много е висока активността на патентните тролове през последните 5 години. Все повече са компаниите, които решават да се възползват от възможността да реализиране на високи приходи единствено чрез водене на съдебни дела за нарушаване на права по патенти или чрез сключване на споразумения и договори за лицензия. Жертви на патентните тролове са както големите технологични компании, така все по-често и по-малките и средни фирми.
Според статия на Ройтерс над 60% от патентните искове в САЩ за 2012г.са подадени именно от патентни тролове, като до тогава границата от 50% никога не е била прекрачвана.
Самото изследване е проведено от професор по право – Колин Чин, който отчита също така, че процентният дял на тези искове през 2012г е бил 45%, а през 2007г – само 23%. Професорът е провел своето проучване на базата на това колко от подадените искове за нарушени патентни права са подадени от компании, които не осъществяват никаква производствена дейност и не показват намерение за това.
Обезпокоителна се оказва и друга закономерност, която също е установена в резултат на това изследване, а именно, че най-честите жертви на патентните тролове са фирми, които скоро са получили инвестиции за развиване на своя бизнес. Изведената от Колин Чин статистика показва, че на атаки от патентни тролове са подложени:
– 35% от компаниите, получили от 50 до 100 млн. долара инвестиции и
– 20% от фирмите с финансиране от 20 до 50 млн. долара.
Според него, а също и според проучване на Бостънския университет, значителна част от споровете между въпросните компании и патентните тролове се разрешават извън съда чрез сключване именно на споразумение, което се финализира с лицензионен договор.
Проучването на Бостънския университет, оценява, че исковете, подадени от патентни тролове в периода от 1990г. до 2010г. на територията на САЩ, независимо дали в крайна сметка са решени чрез споразумение за лицензия или с решение на съда, са коствали на индустрията половин трилион долара.
Всичко това е основание да се предприемат мерки, включително и законодателни такива, които да защитават малкия, среден и дори голям бизнес, от атаката на патентни тролове.
Възможности за отговор на атаката на патентните тролове
Какви са реалните възможности за реакция от страна на потенциалния нарушител на патентните права на трола? Някои от тях са:
– Поради страх от тежък, сложен съдебен процес, в който ще се изгубят много финансови ресурси (понякога неналични) мнозина се примиряват с положението си и се съгласяват на споразумение, финализирано със сключването на лицензионен договор.
– Да се опитаме да обявим патента на трола за недействителен. Това е възможно, ако например:
1. Същността на изобретението не е разкрита в достатъчна степен в патентното описание.
2. Има разминаване между патентните претенции и същността на изобретението.
3. Изобретението не отговаря на някое от изискванията за получаване на закрила чрез патент или изобщно не е попадало в състава на изобретенията, които могат да бъдат патентовани.
Всичко това обаче е обвързано с допълнителни инвестиции, проучвания и анализи, които освен че отнемат време и средства, може да не доведат до желания краен резултат, а напротив до се постигне целта на трола за сключване на лицензионен договор.
Как да се предпазим от патентни тролове
Съществуват различни техники, с цел предпазване от патентните тролове:
– Наблюдение на патентните дейности на конкурентите, за да се избегне нарушаване на патенти. Тъй като патентните тролове обикновено не са конкуренти на тези фирми, в повечето случаи няма начин да се разбере със сигурност дали не се нарушават техни права, произтичащи от патенти.
– Задълбочени патентни проучвания, искане за допълнителни патентни проучвания преди патентоване на продукта или метода, където това е възможно разбира се. Благоприятният резултат от едни такива проучвания би повлиял положително върху стабилността на този патент. Намалява се рискът от бъдещи „сблъсъци” с патентни тролове, а повишаването на стабилността на защитата само по себе си е условие за по-изгодни условия за лицензиране.
– Не са редки и случаите, при които взаимните заплахи между физическото/юридическото лице и патентния трол водят до постигането на взаимно изгодно споразумение например лицензионен договор с приемливи за двете страни условия.
– Специфичен начин на отбрана, предназначен да повиши разходите за съдебни спорове – “scorched earth ”. Тази техника също се счита за неподходяща поради факта, че троловете разполагат с достатъчно финанси, за да доведат съдебния спор до край
– Патентни пулове – където много лица си сътрудничат, за да приведат своите патентовани знания заедно, с цел създаването на нови продукти.
Патентни пулове
Патентен пул е начин за улесняване на достъпът до интелектуална собственост. Чрез него двама или повече патентопритежатели се съгласяват да споделят своите патенти един с друг чрез договарянето на лицензии.
Патентните пулове могат да служат за различни цели:
– Да насърчават конкуренцията
– Да улесняват и стимулират иновациите
– Да решат проблем от обществено значение и др.
Могат да бъдат така проектирани, че да носят ползи на патентопритежателите, производителите, обществото, по отделно или заедно.
Патентни пулове са съществували в продължение на повече от 150 години, в областта на технологиите – шевни машини, почистване на машини, сгъваеми легла, самолети, видео и аудио компресия, DVD-та, селското стопанство.
История на възникване на патентните пулове
Един от първите патентни пулове е сформиран през 1856г. от производителите на шевни машини – Гроувър, Бейкър и Сингер, и Wheeler&Wilson. Двете страни взаимно се обвиняват в нарушаване на патентни права. По време на срещите между тях президентът на Grover and Baker Company и адвокат на едната страна, предлага да обединят патентите си, чрез кръстосани лицензии вместо да се губят активи на двете предприятия.
През 1917г. двамата най-големи тогавашни патентопритежатели в самолетната индустрия The Wright Company и The Curtiss Company успяват да блокират производството на самолети в особено важен момент, а именно когато САЩ влизат в Първата Световна война. Правителството на САЩ, в резултат на препоръките на комисия, оглавена от Франклин Рузвелт, успява да окаже натиск върху индустрията за формиране на патентен пул, който наричат – Асоциация на производителите на въздухоплавателни средства.
Както се вижда от тези примери, много индустрии не могат да функционират без сформирането на тези патентни пулове, тъй като разходите за преговори, задълбочени проучвания, съществуващият риск от провал на преговорите, понякога се оказват твърде високи. Патентните пулове са един от примерите, при които конкуриращи се производства са обединени от една обща цел да формират общ ресурс, който в крайна сметка да носи ползи за всяко едно от тях. Като например:
– Пуловете за продажба по каталог съдействат за това как по-добре да се осъществяват продажби на клиенти.
– Пуловете в автомобилната индустрия съдействат за стандартизиране на частите
Друга област, в която намират приложение е производството на лекарствени средства. Патентоването на нови лекарства в страни с генеричен производствен капацитет и отказът да дават лицензии може да блокира производителите на генерични лекарства от разработването на по-достъпни версии на новите лекарства или комбинацията на такива продукти.
Световната здравна организация е определила патентните пулове, като един от начините за увеличаване на достъпа до основни лекарства в развиващите се страни. През февруари 2009 г. GlaxoSmithKline обявява патентен пул за пренебрегвани до сега тропически болести.
Освен това наличието на патенти в страните, където са необходими тези лекарства, могат да образуват бариери за достъп.
The Medicines Patent Pool
Мисията на този патентен пул е подобряване на здравето на хора, живеещи с ХИВ в развиващите се страни, улеснявайки конкуренцията. По този начин се постига намаляване на цените на тези лекарства, а също и стимулиране на създаването на нови формули за тях.
Всичко това става възможно след преговори за лицензии от притежателите на патенти, които са ключови за борбата с ХИВ. След това тези лицензии стават достъпни за генеричните компании и други производители, които започват производството на по-евтини, качествени медикаменти за развиващите се страни.
На практика това се случва тъй като този пул се явява място, на което притежателите на патенти, производителите на генерични лекарства или други организации, интересуващи се от участие в научно-изследователска и развойна дейност, се срещат.
Резултатите от това са, че тези организации получават лицензия от действителния патентопритежател, но транзакционните разходи по придобиване на тези лицензии са сведени до минимум.
Чрез този пул се осигуряват по-достъпни, по-адаптирани варианти на патентованите лекраства и по-лесното им производство като генерични продукти, много по-рано от колкото ако трябва да изчакат да мине 20 годишният срок на патента. По този начин цените им стават по-ниски, а иновациите биват стимулирани.
Действието на този пул е както следва:
1. Притежатели на патенти, фармацевтични компании, изследователски институции, правителства, университети, се канят да споделят своите патенти доброволно с пула.
2. Пулът получава лицензии.
3. Пулът идентифицира квалифицирани производители, които могат да произвеждат нужните лекарства.
4. Така създадената конкуренция, води до намаляването на цените на продуктите, което ги прави достъпни за повече потребители.
5. Не на последно място, този пул насърчава иновирането на лекарствените продукти. Резултат от това са хапчета, съдържащи две или повече от новите лекарства в едно, адаптирано лекарство, което например може да се използва в страни с горещ или студен климат, за деца и т.н.
В заключение на този пример може да се каже, че:
– Патентопритежателите са получили своите възнаграждения за споделянето на своите патенти чрез предоставянето на лицензии.
– Производителите на генеричните продукти получават достъп до широки пазари.
– Хората получават по-адаптирани лекарства на по-ниски цени.
Как патентните пулове помагат да се предпазим от патентните тролове?
Въпреки всичко това, голяма част от изобретателите, основно физически лица, изпитват големи трудности при използването на своите изобретения и поддържането на патентите за тях. Тези затруднения могат да се дължат на високи разходи за внедряване на изобретението в производството или просто невъзможност за комерсиализиране на продуктите от тях, което може да доведе дори до невъзможност за плащане на ежегодните поддържащи такси. Според Бостънския университет, продажбата на тези патенти на тролове е форма на насърчаване на иновациите, науката и технологиите, а също и начин за стимулиране на научно – изследователската и развойна дейност.
Моята гледна точка се различава коренно с твърдението на Бостънския университет. Вярвам, че когато този патент попадне в ръцете на патентен трол и изобретението не се използва, не се внедрява в производството и на практика не бива прилагано в икономиката, това не просто не насърчава иновациите, но и забавя развитието на състоянието на техниката. Един изобретател, ако изпитва финансови трудности може да предприеме редица други действия, различни от продаването на патента си – би могъл да опита да привлече инвеститори, да подаде декларация за лицензионна готовност, с което да облекчи до някъде разходите си и след сключване на лицензионни договори дори да реализира приходи, които да помогнат на него самия да внедри изобретението ако иска, а също и да продължи своята научно – изследователска и развойна дейност.
Както се вижда пред него остава и възможността, която предоставят т.нар. патентни пулове. Именно те според мен, а не троловете стоят в основата на стимулирането на иновациите и развитието на състоянието на техниката, като същевременно с това патентопритежателите получават възнаграждения за предоставянето на своите патенти под формата на лицензии.
Формирането на един патентен пул се явява една много изгодна, примамлива и според мен логична възможност не само за големи компании, но и за малки и средни такива, както и за отделни физически лица. Един такъв пул за разлика от троловете, не спира развитието на техниката, а напротив – подтиква към иновации, като същевременно с това осигурява необходимия ресурс за самите патентопритежатели.
Лицензирането чрез патентен пул стимулира лицензопучателите и им дава възможност за иновации, които могат да се окажат жизненоважни за отделни потребителски групи. От друга страна приходите от лицензиите дават възможност и стимул на патентопритежателя да развива своите идеи и да твори, с което да допринася за развитието на технологиите.
На второ място, смятам, че патентопритежателите, обединени в един такъв пул, освен, че са по-трудно атакуеми от патентни тролове, стават и по-малко привлекателни за такива атаки от тяхна страна, поради единството и взаимозависимостта на членовете в него.
Не на последно място се осъществява лицензиране, но не в полза на тролове, а в тази на самите патентопритежатели, които с времето генерират приходи от последващите сделки на пула. Отдаването на тези лицензии, чрез пула води до редица икономически предимства на стоките и услугите, които се произвеждат/оказват за обществото като цяло, а също и за отделни групи както може да се види от примера за лекарствения патентен пул.
Заключение
Всичко това влиза в рязък контраст с лицензиите между патентни тролове и отделните патентопритежатели. Тези споразумения, вместо да допринесат за развитието на обществото, икономиката, технологията и дори за развитието на самия патентопритежател, е възможно да доведат до влошаване на финансовото му състояние, загуба на патента му и евентуалното му демотивиране от творене и влагане на нови идеи в практиката. Ето защо смятам, че патентните пулове са един жизненоважен противовес на нелоялните според мен в повечето случаи практики на патентни тролове и трябва да придобият по-широка общественост.
Източници:
1. Борисов, Б.; Лицензионна търговия с обекти на интелектуална собственост; Университетско издателство „Стопанство”, 2003г
2. http://www.buildingipvalue.com/06US_Can/113_116.htm
3. http://www.medicinespatentpool.org/what-we-do/how-it-works/
4. http://www.reuters.com/article/2012/12/10/patents-usa-lawsuits-idUSL1E8NA55M20121210
5. http://digitalcommons.law.scu.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1554&context=facpubs
6. http://www.youtube.com/watch?v=lOGoZFzHkhs
[1] Може да видите видеото на следния линк http://www.youtube.com/watch?v=lOGoZFzHkhs
Димитрина Николаева Папагалска
В момента e в четвърти курс специалност „Интелектуална собственост” в УНСС и скоро й предстои дипломиране.
Интересите й са свързани предимно с авторското право, патентната политика и търговските марки.
Смята, че интелектуалната собственост е неделима част от ежедневието ни и тепърва ще придобива съществено значение и ще търпи развитие в България. Има желанието и мотивация да продължава да се развива като специалист в тази област.
