Волфганг Хубнер – 200 милиарда долара е международната търговия с фалшификати и пиратски стоки

Докладът „Икономическо въздействие на фалшификатите и пиратските стоки“ има за цел да увеличи разбирането и осведомеността на обществото за този глобален проблем и за вредното въздействие на фалшивите и пиратски стоки, както върху живота и здравето на потребителите, така и върху международната търговия. Ай Пи България вече представи резултатите от изследването и основните аспекти на проведеното проучване.

За целите на този важен доклад, за новия иконометричен модел, използван за оценка на величината на нелегалната търговия, за правната рамка и за услията на правителствата и индустрията да се справят с проблема, с г-н Волфганг Хубнер, ръководител на проекта и председател на Дирекция „Наука, Технология и Индустрия“ в ОИСР, разговаря Елица Ценова.

Бихте ли ни казали нещо повече за Вашия екип? Как е структуриран?

Изследването бе направено от малък екип икономисти от направление „Структурна политика” на дирекция „Научни технологии и Индустрия” в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Каква е основната цел на този доклад и какъв ефект очаквате да има той в близко бъдеще?

Защитата на правата на интелектуалната собственост е въпрос от изключителна важност и нарастващо значение за правителствата. Неговата важност рефлектира, от една страна върху утвърждаващото се разбиране за ключовата роля на интелектуалната собственост за развитието на иновациите и растежа. От друга страна, нараства безпокойството от вредния ефект, който фалшификацията и пиратството имат върху икономиките и обществото като цяло.

Целта на това проучване е да разшири фактическото разбиране и осведомеността за вредните ефекти, които имат нарушенията върху правата на интелектуална собственост, така както са дефинирани в споразумението TRIPS, върху правителствата, бизнеса и потребителите в държавите-членки на ОИСР и икономиките на нечленуващите държави. Този доклад цели да постави основите за едно по-информирано третиране на феномена пиратство и фалшификация в бъдеще. Проучването се фокусира върху фалшификацията и пиратските продукти, тоест върху материалните активи, които нарушават търговски марки и авторски права. Внимание е обърнато и на нарушенията на патенти и дизайни.

Кои бяха най-съществените трудности, с които се сблъскахте при събирането на тази ценна информация?

Основният фактор, затрудняващ изследването бе липсата в световен мащаб на информация относно размера, обхвата и влиянието на пиратството и фалшификацията.

В доклада се казва, че потенциалната значимост на фалшификациите и пиратските продукти е оценявана посредством нов иконометричен модел. Бихте ли ни казали нещо повече за този подход и неговите предимства?

Пълният размер, в който продуктите биват фалшифицирани и пиратствани е неизвестен. Едва ли има методолигия, която да даде приемлива обща оценка. За затрудненията в тази насока допринасят и скритата природа на много от фалшификаторските и пиратски дейности, общата липса на индикативни данни и трудностите при разкриването на фалшивите и пиратски продукти. Затова и анализът е насочен към международната търговия, където данните от митническите власти са по-изобилни.

Моделът е разработен като са използвани митническите данни за конфискувани и задържани стоки, за да се установи една индиректна рамка за оценяване. Използването на модела доведе до установяването на два вида данни, които установяват: 1) категориите продукти в международната търговия, които бяха най-вероятни да бъдат фалшифицирани и пиратствани и 2) икономиките, които бяха най-вероятният източник на такива продукти. Анализите показаха, че в първия случай това са текстилните продукти, произведения от кожа и тютюни. Във втория случай се оказа, че най-голяма вероятност за износ на такива продукти има в Азия.

Двата вида данни бяха комбинирани, за да се развие матрица, която да показва каква е относителната вероятност конкретни продукти, идващи от конкретни икономики да бъдат фалшиви или пиратски. По-нататъшните анализи доведоха до заключението, че повече от 200 милиарда от международната търговия може да е от фалшифи /пиратски продукти, което е повече от брутния вътрешен продукт на 150 световни икономики. Това заключение предполага, че митническите власти задържат само малка част от цялата търговия с фалшификати и пиратски продукти. Това не е неочаквано, особено в светлината на 1) трудностите при разкриването на пиратски и фалшиви продукти, 2) големия обем международна търговия и 3) ограничените възможности на митниците да проверяват всички товари.

Оценяването на размера трябва да бъде разглеждан като ориентировъчен индикатор, който би могъл да помогне за подобряването на информацията относно конфискуваните и задържани стоки на митниците. Използваните митнически данни имаха съществени слабости, тъй като, само ограничен брой правителства предоставиха информация, а и завършеността на отговорите варираше значително.

Трябва да се наблегне, че тази оценка се отнася само до международната търговия с фалшификати и пиратски стоки. Така че, това е само едно парченце, макар и много важно, от общата картина, тъй като една огромна част от тези стоки никога не влизат в международния търговски оборот.

Имате ли някакви данни за размера на тази нелегална индустрия в България?

Не, нямаме конкретна информация за фалшивите и пиратски продукти в България, тъй като анализът на нашата организация е глобален и не са предприемани изследвания за отделни държави.

Кои са най-опасните и рискови фалшификати и пиратски продукти? Коя търговска марка е фалшифицирана най-често?

Засилва се безспокойството във връзка с нарастващия брой фалшификати на ежедневни храни, напитки, лекарства, автомобилни и домакински стоки, които съдържат значителен риск за здравето и безопасността на потребителите. Относително скорошен феномен е обстоятелството, че тези продукти са намерили начин да се разпространяват чрез легалните дистрибуторски мрежи. Така на рафтовете в магазините фалшификатите стоят редом с оригиналните продукти.

Автомобилни части за спирачките, двигателя, шаситата, механизми за еарбаг са сред най-често фалшифицираните продукти. В някои случаи недостатъците на тези продукти сериозно понижават безопасността на превозните средства. Лекарства, предназначени да лекуват различни заболявания от рак и спин до сърдечни болести също се фалшифицират. Тези продукти най-вероятно са произвеждани в най-лошите и нехигиенични условия и могат, в зависимост от тяхната формула и използваните съставки, изобщо да не лекуват пациента или най-лошото- да доведат до смърт. Нормални домакински продукти също са носители на риск. Така например, популярни батерии, използвани за детските играчки са намирани да текат или да експолоадират. Фалшификати на храни и напитки ( бебешки храни или лошо дистилирнм суров алкохол) също могат да имат разрушително влияние върху консуматорите.

В доклада е подчертано, че сътрудничеството между правителствата, индустрията и потребителите е изключително важно в борбата с пиратството. Кои са превантивните действия, които всяка държава трябва д а предприеме, за да ограничи нелагалния внос и износ на своята територия?

Цялостната комплексност на проблема означава, че няма едно единствено средство за справяне с него. Правителствата, индустрията и консуматорите трябва да предприемат широки и всестранни действия, за да преобърнат сегашната тенденция. Това включва:

• По-ефективно приложение на съществуващото законодателство;
• Подобряване на информацията и анализите, за да могат правителствата и другите заинтересовани страни да разполагат със стабилна база за развитието на по-ефективни политики и програми;
• Засилване на сътрудничеството между правителствата и между тях и индустрията;
• Подобряване управлението на веригите за доставка;
• Изграждане на ясна представа в обществото за същността на проблема и на подкрепа в борбата с него;

Нашият доклад предлага пътища за развитие на информацията и анализа, засилване на правната и регулаторната рамка, подобряване на прилагането и задълбочаване оценката на програмите и практиките. Той очертава някои основни инициативи, предприети от правителствата на национално и международно ниво, и от индустрията, които вече дават резултати. Тези инициативи включват конфискация на приходите от криминална дейност и пренасочване на част от тях обратно в прилагането на правните норми, засилване на сътрудничеството правителства-индустрии в прилагането, програми за обучение, програми за образование в училищата и организирането на кампании за осведомяване на потребителите.

Несъмнено правителствата и индустрията правят много, за да ограничат проблема. Въпреки тези усилия нелегалната индустрия все още процъфтява. Според вас кой е най-слабият момент в стратегията, която се прилга в момента за преодоляване на проблема?

Това са два момента:

1. Прилагането на съществуващото законодателство е основно предизвикателство и би могло да бъде подобрено на всички пазари. Затягането на регулаторната рамка е важно допълнение към тези усилия;
2. Значителни услия са необходими за образование на потребителите за същността на проблема и неговите дългосрочни последици;

Мислите ли, че съществуващата международна правна уредба е достатъчна и бихте ли искали да видите някои подобрения в нея?

Често срещана гледна точка е, че съществуващата международна нормативна рамка срещу фалшификацията и пиратството е достатъчна и че ефективността зависи изцяло от точното прилагане на правилата, които имаме. В последните години, нормите за прилагане на правата на интелектуална собственост, които бяха постигнати на регионално или двустранно ниво, макар и развити на базата на Споразумението TRIPS, по същество надминаха неговата рамка.

В много случаи, задълженията, съдържащи се в тези споразумения, отиват далеч отвъд тези, съдържащи се в TRIPS. Това предполага, че има области, в които Световната търговска организация може да затегне дисциплината. По-специално внимание би могло да бъде обърнато на: 1) разширяване на гражданските способи в посока увеличаване на разходите за нарушителите; 2) разширяване обсега на мерките за граничен контрол, така че те да обхващат както износните, така и стоките, които преминават транзит; 3) разширяване обсега на приложение на наказателните мерки; 4) изискване определен вид информация, свързан с фалшификацията на стоки да бъде достъпна за обществото.

Необходимо е изследването да продължи и от националните експерти, за да се определи дали и как глобалните усилия за прилагането на правата на интелектуалната собственост биха могли да бъдат подобрени чрез засилване на международната правна рамка или хармонизиране на мерките за прилагане.