Идентични марки ли са FOREVER и 4 EVER?

Заявител поискал да регистрира фигуративния знак FOREVER като европейска марка за стоки от клас 32 (сокове, бутилирана вода). Конкурентна компания подава възражение въз основа на чл. 8(1)(a) и 8(1)(b) от Регламента за марка на Общността, противопоставяйки по-ранна фигуративна европейска марка, 4EVER, регистрирана за стоки от клас 32 (сокове). Отделът по опозиции на Ведомството за европейски марки и дизайни OHIM уважава възражението и отхвърля заявката за регистрация. Становището на Апелативния борд е, че по-ранната търговска марка е била обект на реално използване в продължение на пет години и че стоките са отчасти идентични и отчасти подобни. Отчетени са и фонетичната идентичност, смисловата идентичност и ниската степен на визуално сходство между знаците, а оттам и вероятността за объркване на потребителите. С твърдението, че са нарушени чл. 42(2), (3) и 8(1)(b) от Регламента за марка на Общността, заявителят за регистрация на европейска марка FOREVER отнася случая до Общия съд на ЕС.

След разглеждане на материалите по случая, ОС отхвърля аргумента, базиращ се на чл. 42(2) и (3). Въпреки факта, че върху предоставените фактури, елемента “4ever” е изписан с обикновен шрифт и следователно не възпроизвежда буквално по-ранната марка, различията не влияят върху разпознаваемостта им (пар. 35). Въпреки че фактурите са издадени на ограничен брой потребители, периодът и честотата на използване не са толкова малки, че да се заключи, че използването е само символично, минимално или фиктивно, с единствената цел за запазване на правата, предоставени от марката. Доказателствата, предоставени от собственика на по-ранната търговска марка са достатъчни за установяване на реално използване (пар. 39-41). Що се отнася до чл. 8(1)(b) от Регламента за марка на Общността, Общият съд счита, че съответните стоки са отчасти идентични и отчасти подобни (пар. 51-52). Отново е отчетено ниското ниво на визуално сходство между марките, защото визуалните различия не са толкова значителни, че да компенсират леката визуалната прилика. Освен това, заявителят признава, че в марките са налице визуално сходни елементи (пар. 58-62). Също така е ясно, че англоговорящите потребители произнасят търговската марка по абсолютно идентичен начин. Двете марки са фонетично сходни дори и за потребителите, които нямат познания по английски език, тъй като имат един и същ завършек “ever” (пар. 70-71). В светлината на тези факти, Общият съд на ЕС счита, че има вероятност от объркване и че не е налице нарушение на чл. (8)(1)(b) от Регламента за марка на Общността.

Източник: OHIM