Решение на Съда на ЕС по жалба на Испания във връзка с разпоредби относно превода
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 5 май 2015 година(*)
„Жалба за отмяна — Осъществяване на засилено сътрудничество — Единен патент — Регламент (ЕС) № 1260/2012 — Разпоредби относно превода — Принцип на недопускане на дискриминация — Член 291 ДФЕС — Делегиране на правомощия на органи извън Европейския съюз — Член 118, втора алинея ДФЕС — Правно основание — Принцип на автономия на правото на Съюза“
По дело C-147/13
с предмет жалба за отмяна, подадена на основание член 263 ДФЕС на 22 март 2013 г.,
Кралство Испания, за което се явяват E. Chamizo Llatas и S. Centeno Huerta, в качеството на представители, жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват T. Middleton и F. Florindo Gijón, както и M. Balta и L. Gr0nfeldt, в качеството на представители, ответник, подпомаган от:
Кралство Белгия, за което се явяват C. Pochet, J.-C. Halleux и T. Materne, в качеството на представители,
Чешка република, за която се явяват M. Smolek и J. Vlačil, в качеството на представители,
Кралство Дания, за което се явяват C. Thorning и M. Wolff, в качеството на представители,
Федерална република Германия, за която се явяват T. Henze, M. Möller и J. Kemper, в качеството на представители,
Френска република, за която се явяват G. de Bergues, F.-X. Bréchot, D. Colas и N. Rouam, в качеството на представители,
Великото херцогство Люксембург,
Унгария, за която се явяват M. Z. Fehér и K. Szjjartó, в качеството на представители,
Кралство Нидерландия, за което се явяват M. Bulterman и J. Langer, в качеството на представители,
Кралство Швеция, за което се явяват A. Falk и C. Meyer-Seitz, в качеството на представители,
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което се явява M. Holt, в качеството на представител, подпомаган от J. Stratford, QC, и от T. Mitcheson, barrister,
Европейски парламент, за който се явяват M. Gómez-Leal, U. Rösslein и M. Dean, в качеството на представители,
Европейска комисия, за която се явява I. Martinez del Peral, T. van Rijn, B. Smulders и F. Bulst, в качеството на представители,
встъпили страни,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: V. Skouris, председател, K. Lenaerts, заместник-председател, R. Silva de Lapuerta, M. Ilešič (докладчик), A. Ó Caoimh, C. Vajda и S. Rodin, председатели на състави, A. Borg Barthet, J. Malenovsky, E. Levits, E. Jarašiūnas, C. G. Fernlund, J. L. da Cruz Vilaça, съдии,
генерален адвокат: Y. Bot,
секретар: M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 юли 2014 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 18 ноември 2014 г., постанови настоящото
Решение
С жалбата си Кралство Испания иска отмяна на Регламент (ЕС) № 1260/2012 на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила по отношение на приложимите правила за превод (ОВ L 361, стр. 89, наричан по-нататък „обжалваният регламент).
Посоченият регламент е приет от Съвета на Европейския съюз след Решение 2011/167/ЕС на Съвета от 10 март 2011 година за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита (ОВ L 76, стр. 53, наричано по-нататък „решението за засилено сътрудничество“).
Правна уредба Международното право
Конвенцията за издаване на европейски патенти
Озаглавеният „Езици на Европейското патентно ведомство, европейските патентни заявки и други документи“ член 14 от Конвенцията за издаване на европейски патенти, подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г. и влязла в сила на 7 октомври 1977 г., в редакцията, приложима в настоящото производство (наричана по-нататък „ЕПК“), гласи:
„(1) Официалните езици на Европейското патентно ведомство [(наричано по-нататък „ЕПВ“)] са
английски, френски и немски.
(2) Европейската патентна заявка се подава на един от официалните езици или ако е подадена на друг език, се превежда на един от официалните езици съгласно Правилника за прилагане. По време на процедурата пред [ЕПВ] преводът може да бъде приведен в съответствие със заявката, така както е подадена. В случай че изискваният превод не бъде подаден в срок, заявката се счита за оттеглена.
(3) Официалният език на [ЕПВ], на който европейската патентна заявка е подадена или на който е преведена, се използва за език на процедурата при всички производства пред [ЕПВ], освен ако Правилникът за прилагане предвижда друго.
(4) Физически и юридически лица с постоянен адрес или седалище в договаряща страна, чийто официален език не е немски, английски или френски, както и граждани на тази страна с постоянен адрес в чужбина, могат да подават документи, за които има определен срок, на официалния език на тази страна. Съгласно Правилника за прилагане обаче те трябва да представят превод на един от официалните езици на [ЕПВ]. Ако даден документ, с изключение на тези, съставляващи европейската патентна заявка, не бъде подаден на предписания език или ако изискваният превод не бъде представен в определения срок, се счита, че документът не е подаван.
(5) Европейските патентни заявки се публикуват на езика на производството.
(6) Описанията на европейски патенти се публикуват на езика на производството и включват превод на претенциите на другите два официални езика на [ЕПВ].
[… ]
(8) Вписванията в Европейския патентен регистър се извършват на трите официални езика на [ЕПВ]. В случаи на съмнение за автентично се счита вписването на езика на производството.“ Член 142 от ЕПК, озаглавен „Унитарни патенти“, предвижда:
„(1) Всяка група от договарящи страни, които са предвидили по силата на специално споразумение издадените за тези страни европейски патенти да имат единно действие на техните територии, могат да предвидят, че европейският патент ще бъде издаван само по отношение на всички тези страни заедно. (2) Разпоредбите на тази част се прилагат спрямо група договарящи страни, които са се възползвали от предвиденото съгласно алинея 1 право.“ Член 143 от ЕПК, озаглавен „Специални отдели в [ЕПВ]“, гласи:
„(1) Групата договарящи страни може да възложи на [ЕПВ] допълнителни задачи.
(2) За изпълнение на допълнителните задачи в рамките на [ЕПВ] може да се създадат специални отдели, общи за договарящите страни от групата. Тези специални отдели се ръководят от Президента на [ЕПВ]; разпоредбите на член 10, алинеи 2 и 3 се прилагат със съответните промени.“ Член 145 от ЕПК, озаглавен „Специален комитет към Административния съвет“, предвижда: „(1) Групата договарящи страни може да създаде специален комитет към Административния съвет за упражняване на контрол върху дейността на специалните отдели, създадени съгласно член 143, алинея 2. [ЕПВ] предоставя на комитета персонал, помещения и оборудване, необходими за изпълнение на задълженията му. Президентът на [ЕПВ] отговаря за дейността на специалните отдели пред специалния комитет към Административния съвет.
(2) Групата договарящи страни определя състава, компетенциите и функциите на специалния
комитет.“ [обн. ДВ, бр.71 от 10.09.2010 г., в сила от 13.12.2007 г.] Споразумението относно единен патентен съд
Споразумението относно единен патентен съд, подписано в Брюксел на 19 февруари 2013 г. (ОВ С 175, наричано по-нататък „Споразумение относно ЕПС“) предвижда в член 32, параграф 1, буква и): „Съдът има изключителна компетентност по отношение на: [… ]
искове, свързани с решения на [ЕПВ] при изпълнение на задачите, посочени в член 9 от Регламент (ЕС) № 1257/2012 [на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила (ОВ L 361, стр. 1)].“ Член 89, параграф 1 от споразумението ЕПС предвижда:
„Настоящото споразумение влиза в сила на по-късната от следните дати: 1 януари 2014 г. или първия ден от четвъртия месец след депозирането на тринадесетия документ за ратификация или присъединяване в съответствие с член 84, при което се включват трите държави членки, в които е породил действие най- голям брой европейски патенти през годината, предшестваща годината на подписване на споразумението, или на първия ден от четвъртия месец след датата на влизане в сила на измененията към Регламент (ЕС) № 1215/2012 [на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, стр. 1),] по отношение на връзката му с настоящото споразумение.“ Право на Съюза Регламент № 1257/2012
Съображения 9, 24 и 25 от Регламент № 1257/2012 гласят следното:
Европейският патент с единно действие [(наричан по-нататък „ЕПЕД“)] следва да предоставя на своя притежател правото да забрани на всяко трето лице да извършва действия, срещу които патентът осигурява закрила. Това следва да се постигне чрез създаването на Единен патентен съд. По въпросите, които не попадат в приложното поле на настоящия регламент или на [обжалвания] регламент, следва да се прилагат разпоредбите на [ЕПК], [Споразумението относно ЕПС], включително разпоредбите от него, с които се определя обхватът на правото и неговите ограничения, както и националното право, включително разпоредбите на международното частно право.
Компетентността по отношение на [ЕПЕД] следва да се установи и уреди чрез инструмент за създаване единна система за разглеждане на патентни спорове във връзка с европейските патенти и [ЕПЕД].
Създаването на Единен патентен съд, който да разглежда дела относно [ЕПЕД], е от решаващо значение за осигуряване на нормалното действие на патента, последователността на съдебната практика и, съответно — правната сигурност, както и икономическата ефективност за патентопритежателите. Следователно от първостепенно значение е участващите държави членки да ратифицират Споразумението [относно ЕПС] в съответствие с националните си конституционни и парламентарни процедури и да предприемат необходимите стъпки, така че този съд да започне работа в най-кратки срокове.“ Член 1 от Регламент № 1257/2012 гласи:
„1. С настоящият регламент се осъществява засиленото сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила, разрешено с решение[то за засилено сътрудничество].
2. Настоящият регламент представлява специално споразумение по смисъла на член 142 от [ЕПК].“ Член 2, буква д) от този регламент предвижда:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: [… ]
„Регистър за единна патентна закрила“ означава регистърът, който е част от Регистъра на европейските патенти и в който се вписва единното действие, както и всяко ограничаване, лицензия, прехвърляне, обявяване на недействителност или прекратяване на действието на [ЕПЕД].“ Член 3, параграф 1, първа алинея от същия регламент гласи:
„Европейски патент с еднакъв набор от претенции по отношение на всички участващи държави членки, се ползва от единно действие в участващите държави членки, при условие че неговото единно действие е било вписано в Регистъра за единна патентна закрила.“
Член 9 от Регламент № 1257/2012, озаглавен „Административни задачи в рамките на Европейската патентна организация“, предвижда:
„1. Участващите държави членки възлагат, по смисъла на член 143 от Европейската патентна
конвенция, на ЕПВ следните задачи, които се изпълняват в съответствие с вътрешния правилник на ЕПВ: административно обслужване на исканията за единно действие на притежатели на европейски патенти ;
включване на Регистъра за единна патентна закрила в Регистъра на европейските патенти и административно обслужване на Регистъра за единна патентна закрила;
приемане и вписване на декларации за лицензиране по член 8, тяхното оттегляне и лицензионни ангажименти, поети от притежателя на [ЕПЕД] в международни органи по стандартизация; публикуване на преводите, посочени в член 6 от [обжалвания] [р]егламент през посочения в същия член преходен период;
събиране и управление на таксите за поддържане на [ЕПЕД] за годините след годината, в която съобщението за издаването му е публикувано в Европейския патентен бюлетин; събиране и управление на допълнителни такси за забавено плащане на такси за поддържане, когато забавеното плащане е направено в рамките на шест месеца от падежа, както и разпределение на част от събраните такси за поддържане в полза на участващите държави членки;
управление на компенсаторната схема за възстановяване на разходите за превод, посочена в член 5 от [обжалвания] [р]егламент;
гарантиране, че исканията за единно действие се подават от притежателя на европейски патент на езика на производството по смисъла на член 14, алинея 3 от ЕПК най-късно един месец след публикуване на съобщението за издаването в Европейския патентен бюлетин; както и
гарантиране, че единното действие се отбелязва в Регистъра за единна патентна закрила, когато е било подадено искане за единно действие и по време на преходния период, предвиден в член 6 от [обжалвания] [р]егламент, че искането е било представено заедно с преводите, посочени в същия член, както и че ЕПВ бива уведомено за всякакви ограничавания, лицензии, прехвърляния и случаи на обявяване на недействителност на [ЕПЕД].
2. Участващите държави членки гарантират спазването на настоящия регламент при изпълнението на международните задължения, които са поели с [ЕПК], и си сътрудничат за тази цел. В качеството си на договарящи страни по [ЕПК] участващите държави членки гарантират управлението и надзора на дейностите по изпълнение на задачите по параграф 1 от настоящия член и осигуряват определянето на размера на таксите за поддържане съгласно член 12 от настоящия регламент и определянето на дела от разпределението на таксите за поддържане съгласно член 13 от настоящия регламент.
За тази цел те създават специален комитет към Административния съвет на Европейската патентна организация (наричан по-нататък „специалният комитет“) по смисъла на член 145 от ЕПК. Специалният комитет се състои от представителите на участващите държави членки и един представител на Комисията в качеството му на наблюдател, както и от техните заместници, които ги представляват в тяхно отсъствие. Членовете на специалния комитет могат да бъдат подпомагани от съветници или експерти.
Специалният комитет взема решения, като отчита надлежно позицията на Комисията и като спазва правилата, установени в член 35, алинея 2 от ЕПК.
3. Участващите държави членки осигуряват ефективна правна защита пред компетентен съд на една или няколко участващи държави членки срещу решения, взети от ЕПВ при изпълнение на задачите, посочени в параграф 1.“
Обжалваният регламент
Съображения 5, 6, 9 и 15 от обжалвания регламент гласят следното:
[Т]ези правила за превод [на ЕПЕД] следва да гарантират правната сигурност и да насърчават иновациите, и по-специално да са от полза за малките и средните предприятия (МСП). Те следва да направят достъпа до [ЕПЕД] и до патентната система като цяло по-лесен, по-евтин и сигурен от правна гледна точка.
Тъй като за издаването на европейски патенти отговаря ЕПВ, правилата за превод на [ЕПЕД] следва да надграждат върху съществуващата процедура в ЕПВ. Тези правила следва да бъдат насочени към постигането на необходимия баланс между интересите на икономическите оператори и обществения интерес по отношение на разходите за производство и наличието на техническа информация.
При спор по иск за вреди съдът, който разглежда спора, следва да вземе предвид обстоятелството, че преди да му е бил представен превод на неговия собствен език, предполагаемият нарушител може да е действал добросъвестно и може да не е знаел или да не е имал сериозни основания да предполага, че нарушава правата върху патента. Компетентният съд следва да прецени обстоятелствата по конкретния случай и, inter alia, следва да вземе предвид това, дали предполагаемият нарушител е МСП, което извършва дейност само на местно ниво, както и езика на производството пред ЕПВ и, по време на преходния период, превода, представен заедно с искането за единно действие.
Настоящият регламент не засяга правилата относно езиците на институциите на Съюза, установени в съответствие с член 342 ДФЕС и Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 г. за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност [(ОВ 1958, 17, стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3)]. Настоящият регламент е основан на езиковия режим на ЕПВ и не следва да се счита, че създава специален езиков режим на Съюза или че създава прецедент за ограничен езиков режим в който и да било бъдещ правен инструмент на Съюза.“
В член 2, буква б) от обжалвания регламент понятието „език на производството“ за целите на този регламент се определя като „езикът, използван в производството пред ЕПВ по смисъла на член 14, алинея 3 [ЕПК]“.
Членове 3—7 от обжалвания регламент гласят: „Член 3
Правила за превод на [ЕПЕД]
1. Без да се засягат членове 4 и 6 от настоящия регламент, не се изискват допълнителни преводи, когато спецификацията на европейски патент, който се ползва с единно действие, е била публикувана в съответствие с член 14, алинея 6 от [ЕПК].
2 Искането за единно действие съгласно член 9 от Регламент (ЕС) № 1257/2012 се подава на езика на производството.
Член 4
Превод при спор
1. При спор относно предполагаемо нарушение на [ЕПЕД] патентопритежателят представя, по искане и по избор на предполагаемия нарушител, пълен превод на [ЕПЕД] на официален език на участващата държава членка, в която е извършено предполагаемото нарушение, или на държавата членка, в която се намира обичайното местопребиваване или в която е установен предполагаемият нарушител.
2. При спор относно [ЕПЕД], по искане на съд, компетентен в участващите държави членки по спорове относно [ЕПЕД], патентопритежателят представя в хода на съдебното производство пълен превод на патента на езика, използван в производството пред този съд.
3. Разходите за преводите, посочени в параграфи 1 и 2, се поемат от патентопритежателя.
4. При спор по иск за вреди, и по-специално когато предполагаемият нарушител е МСП, физическо лице или организация с нестопанска цел, университет или обществена научноизследователска организация, съдът, който разглежда спора, преценява и взема предвид това, дали предполагаемият нарушител е действал, без да знае или без да има сериозни основания да предполага, че нарушава [ЕПЕД], преди да му е бил представен преводът, посочен в параграф 1.
Член 5
Управление на компенсаторната схема
1. Предвид факта, че заявките за европейски патент могат да се подават на всеки език съгласно член 14, алинея 2 от Европейската патентна конвенция, участващите държави членки в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) № 1257/2012 възлагат — по смисъла на член 143 от [ЕПК], на ЕПВ задачата по управлението на компенсаторната схема за възстановяването до определен максимален размер на всички разходи за превод, направени от заявителите, подали заявки за патент пред ЕПВ на един от официалните езици на Съюза, който не е официален език на ЕПВ.
2. Компенсаторната схема по параграф 1 се финансира чрез таксите, посочени в член 11 от Регламент (ЕС) № 1257/2012, и е достъпна само за МСП, физически лица, организации с нестопанска цел, университети и обществени научноизследователски организации, които пребивават или чието основно място на стопанска дейност се намира в държава членка.
Член 6
Преходни мерки
1. През определен преходен период, считано от началната дата на прилагане на настоящия регламент, исканията за единно действие съгласно член 9 от Регламент (ЕС) № 1257/2012 се подават, придружени от:
когато езикът на производството е френски или немски, пълен превод на спецификацията на европейския патент на английски език; или когато езикът на производството е английски, пълен превод на спецификацията на европейския патент на някой от останалите официални езици на Съюза.
2. В съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) № 1257/2012 участващите държави членки възлагат — по смисъла на член 143 от [ЕПК], на ЕПВ задачата по публикуване на преводите, посочени в параграф 1 от настоящия член, незабавно след датата на подаване на искането за единно действие съгласно член 9 от Регламент (ЕС) № 1257/2012. Текстът на тези преводи няма правно значение и служи само за информационни цели.
3. Шест години след началната дата на прилагане на настоящия регламент и на всеки две години след това независима експертна комисия извършва обективна оценка за наличието на разработен от ЕПВ висококачествен машинен превод на заявките за патент и на спецификациите на патенти на всички официални езици на Съюза. Тази експертна комисия се създава от участващите държави членки в рамките на Европейската патентна организация и е съставена от представители на ЕПВ и неправителствените организации, представляващи потребителите на европейската патентна система, поканени от Административния съвет на Европейската патентна организация като наблюдатели в съответствие с член 30, алинея 3 от [ЕПК].
4. Въз основа на първата оценка по параграф 3 от настоящия член, а след това — на всеки две години, въз снова на последващите оценки, Комисията представя доклад на Съвета и, когато е целесъобразно, предлага прекратяването на преходния период.
5. Ако преходният период не бъде прекратен въз основа на предложение на Комисията, той изтича 12 години след началната дата на прилагане на настоящия регламент.
Член 7
Влизане в сила
1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
2. Той се прилага от по-късната от следните дати — 1 януари 2014 г. или датата на влизане в сила на Споразумението [относно ЕПС].“
Производство пред Съда и искания на страните
На 22 март 2013 г. Кралство Испания подава настоящата жалба в секретариата на Съда.
С решения на председателя на Съда от 12 септември 2013 г. Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Френската република, Великото херцогство Люксембург,
Унгария, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Европейският парламент и Комисията са допуснати да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Съвета в съответствие с член 131, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда. Кралство Испания иска от Съда: да отмени обжалвания регламент, при условията на евентуалност, да отмени членове 4 и 5, член 6, параграф 2 и член 7, параграф 2 от посочения регламент, и да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
Съветът, към който се присъединяват всички встъпили страни, иска от Съда: да отхвърли жалбата, и да осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.
По жалбата
В подкрепа на своята жалба Кралство Испания излага пет основания, съответно: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, основана на езика, нарушение на принципите, изложени в решение Meroni/Върховен орган (9/56, EU:C:1958:7), в резултат на делегирането на ЕПВ на административни задачи, свързани с ЕПЕД, липса на правно основание, нарушение на принципа на правна сигурност и нарушение на принципа на автономия на правото на Съюза.
По първото основание — нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, основана на езика
Доводи на страните
Кралство Испания твърди, че с приемането на обжалвания регламент Съветът е нарушил принципа на недопускане на дискриминация, прогласен в член 2 ДЕС, тъй като по отношение на ЕПЕД установява езиков режим, който е в ущърб на лицата, чийто език не е един от официалните езици на ЕПВ. Посоченият режим създавал неравенство в третирането, от една страна, между гражданите и предприятията в Съюза, които при наличие на известна компетентност са в състояние да разберат документите, съставени на посочените езици, и от друга страна, тези, които нямат тази възможност и би следвало да ги преведат за своя сметка. Всякакво ограничение на използването на всички официални езици на Съюза следвало да е надлежно обосновано при спазване на принципа на пропорционалност.
На първо място, достъпът до преводите на документи, които предоставят права на обществеността, не бил гарантиран. Това се дължало на факта, че спецификацията на даден ЕПЕД ще се публикува на езика на производството и ще включва превод на претенциите на другите два официални езика на ЕПВ, без възможност за друг превод, което било дискриминационно и нарушавало принципа на правна сигурност. Обжалваният регламент не уточнявал дори езика, на който ще бъде издаден ЕПЕД, нито дали това обстоятелство ще бъде публикувано. Фактът, че Съветът се е основал на режима на ЕПВ, за да установи езиковия режим на ЕПЕД, не гарантирал съвместимостта му с правото на Съюза.
На второ място, обжалваният регламент бил непропорционален и не можел да бъден обоснован със съображения от общ интерес. Първо, не се предвиждало да се предостави превод поне на патентните претенции, което водело до голяма правна несигурност и можело да има отрицателни последици за конкуренцията. Второ, ЕПЕД бил документ, удостоверяващ права на интелектуална собственост, със съществено значение за вътрешния пазар. Трето, посоченият регламент не предвиждал преходен режим, който да гарантира адекватно запознаване с патента. Нито развитието на машинните преводи, нито задължението за представяне на пълен превод в случай на спор не били достатъчни мерки в това отношение.
От това следвало, че въвеждането на изключение от принципа на равенство между официалните езици в Съюза трябвало да се обоснове с различни от посочените в съображения 5 и 6 от обжалвания регламент чисто икономически критерии.
В отговор Съветът на първо място възразява, че от Договорите не може да се изведе никакъв принцип, че всички официални езици на Съюза трябва да бъдат третирани равноправно при всякакви обстоятелства, което впрочем се потвърждава в член 118, втора алинея ДФЕС, който не би имал смисъл, ако съществуваше един-единствен възможен езиков режим, включващ всички официални езици на Съюза.
На второ място, при съществуващата система всяко физическо или юридическо лице би могло да заяви европейски патент на който и да е език, стига обаче да представи в двумесечен срок превод на един от трите официални езика на ЕПВ, който става език на производството, като след това претенциите се публикуват на останалите два официални езика на ЕПВ. Ето защо дадена заявка би била преведена и публикувана на испански език, само ако е поискано валидиране на патента за Испания.
На трето място, липсата на публикуване на испански език имала само ограничени последици. Първо, обжалваният регламент предвиждал схема за компенсиране на разходите. Второ, патентите по принцип се управлявали от представители по индустриална собственост, които владеят други езици на Съюза. Трето, въздействието върху достъпа до научна информация на испански език било ограничено. Четвърто, понастоящем само малка част от заявките за европейски патент били превеждани на испански език. Пето, регламентът предвиждал въвеждането на висококачествен машинен превод на всички официални езици на Съюза. Накрая, шесто, член 4 от посочения регламент ограничавал евентуалната отговорност на малките и средните предприятия, физическите лица, организациите с нестопанска цел, университетите и обществените научноизследователски организации.
На четвърто място, ограничаването на броя езици, използвани в рамките на ЕПЕД, преследвало законосъобразна цел, свързана с разумната цена на ЕПЕД.
Встъпилите страни се присъединяват към доводите на Съвета. Те подчертават, че постигането на равновесие между различните икономически оператори е било особено трудно, тъй като различията в становищата на държавите членки относно езиковия режим са провалили всички предходни проекти за единен патент.
Съображения на Съда
Съгласно практиката на Съда позоваванията в Договорите на използването на езиците в Съюза не могат да се считат за проявление на общ принцип на правото на Съюза, по силата на който всичко, което би могло да засегне интересите на гражданин на Съюза, би трябвало при всички обстоятелства да бъде съставено на неговия език (решения Kik/СХВП, C-361/01 P, EU:C:2003:434, т. 82 и Polska Telefonia Cyfrowa, C-410/09, EU:C:2011:294, т. 38).
В случая не може да се отрече, че в обжалвания регламент се извършва диференцирано третиране на официалните езици на Съюза. Действително, член 3, параграф 1 от този регламент, който определя правилата за превод на ЕПЕД, се позовава на публикуването на спецификацията на ЕПЕД в съответствие с член 14, алинея 6 от ЕПК. Съгласно тази разпоредба и член 14, параграф 5 от ЕПК спецификациите на европейски патенти се публикуват на езика на производството, който трябва да е един от официалните езици на ЕПВ — по-точно английски, френски или немски — и включват превод на претенциите на другите два официални езика на ЕПВ. След като са изпълнени предвидените в посочените разпоредби на ЕПК изисквания, за признаването на единното действие на съответния европейски патент не се изискват допълнителни преводи.
Доколкото може да бъде посочена законосъобразна цел от общ интерес, а нейното реално съществуване — доказано, важно е да се припомни, че различно третиране на основание на езика трябва освен това да спазва принципа на пропорционалност, т.е. чрез това различно третиране трябва да може да се постигне преследваната цел и то да не излиза от рамките на необходимото за постигането й (вж. решение Италия/Комисия, C-566/10 P, EU:C:2012:752, т. 93).
На първо място, що се отнася до преследваната от Съвета цел, от съображение 16 от обжалвания регламент е видно, че неговата цел е създаването на единен и опростен режим за превод на ЕПЕД, установен с Регламент № 1257/2012. В съображения 4 и 5 от обжалвания регламент се уточнява, че в съответствие с решението за засилено сътрудничество правилата за превод на ЕПЕД следва да са прости и икономически ефективни. Освен това те следва да гарантират правната сигурност и да насърчават иновациите, и по-специално да са от полза за малките и средните предприятия, както и да направят достъпа до ЕПЕД и до патентната система като цяло по-лесен, по-евтин и сигурен от правна гледна точка. От изложеното следва, че обжалваният регламент има за цел да улесни достъпа до патентната закрила, по-специално по отношение на малките и средните предприятия.
Законосъобразността на подобна цел не може да се отрече. Сред възможностите за избор, които се разкриват пред даден изобретател, когато цели да получи закрила на своето изобретение посредством издаването на патент, е и изборът на териториален обхват на желаната закрила, който се прави въз основа на обща преценка на предимствата и недостатъците на всяка възможност, като тя включва по- специално сложни икономически оценки относно търговския интерес от закрила в различни държави членки, съотнесен към общия размер на разходите, свързани с издаването на патент в тези държави, в това число и разходите за превод (вж. в този смисъл решение BASF, C-44/98, EU:C:1999:440, т. 18).
Системата на европейската патентна закрила, която произтича от ЕПК, се характеризира обаче със сложност и с особено високи разходи за заявител, който цели да получи закрила на своето изобретение посредством издаването на патент, чийто обхват включва територията на всички държави членки. Сложността и разходите, които следват именно от необходимостта притежателят на издаден от ЕПВ патент да представи превод на патента на официалния език на дадена държава членка, за да бъде валидиран този патент на нейна територия, представляват пречка пред патентната закрила в Съюза.
Освен това, няма съмнение, че правилата на действащата система за патентна закрила, която произтича от ЕПК, има отрицателни последици върху възможностите за иновации и конкурентоспобността на предприятията на Съюза, преди всичко на малките и средните предприятия, които не могат да разработват нови технологии, защитени с патенти, чийто обхват включва целия Съюз, без да е необходимо да преминават сложни и скъпи производства, докато установеният с обжалвания регламент езиков режим може да направи достъпа до ЕПЕД и до патентната система като цяло по-лесен, по-евтин и сигурен от правна гледна точка.
На второ място, следва да се провери дали установеният с обжалвания регламент режим е подходящ за постигането на законосъобразната цел да се улесни достъпът до патентна закрила. В това отношение следва да се припомни, че обжалваният регламент има за цел установи правилата за превод на европейските патенти, на които е предоставено единно действие по силата на Регламент
№ 1257/2012. Тъй като ЕПВ отговаря за издаването на европейските патенти, обжалваният регламент се основава на правилата за превод на ЕПЕД, които са в сила в рамките на ЕПВ, където се предвижда използването на английски, френски и немски език, без обаче да се изисква превод на спецификацията на европейския патент или поне на претенциите в него на официалния език на всяка държава членка, в която ЕПЕД ще поражда действие, какъвто е случаят при европейския патент. Следователно установеният с обжалвания регламент режим действително позволява да се улесни достъпът до патентна закрила, като се намалят разходите, свързани с изискванията за превод.
На трето място, следва да се провери дали установеният с обжалвания регламент режим не излиза от рамките на необходимото за постигането на преследваната законосъобразна цел.
В това отношение в точка 92 от решение Kik/СХВП (C-361/01 P, EU:C:2003:434) Съдът подчертава необходимия баланс, който следва да се запази, от една страна, между интересите на икономическите оператори и обществения интерес по отношение на разходите за производството и, от друга страна, между интересите на заявителите на документи за интелектуална собственост и на другите икономически оператори по отношение на достъпа до превода на документи, които предоставят права, или по отношение на производства, в които участват множество икономически оператори.
На първо място, във връзка със запазването на баланса между интересите на икономическите оператори и обществения интерес по отношение на разходите за производството за признаване на единното действие на европейския патент, следва да се отбележи, че макар Съюзът да е обвързан от запазването на езиковото многообразие, чието значение се припомня в член 3, параграф 3, четвърта алинея ДЕС и в член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в точка 36 от настоящото решение беше отбелязано, че високите разходи, свързани с издаването на европейски патент, чийто обхват включва територията на всички държави членки, представляват пречка пред патентната закрила в Съюза, поради което е абсолютно необходимо правилата за превод на ЕПЕД да са икономически ефективни.
На второ място, следва да се подчертае, че Съветът е предвидил създаването на редица механизми за гарантиране на необходимия баланс между интересите на заявителите на ЕПЕД и на другите икономически оператори по отношение на достъпа до превода на документи, които предоставят права, или на производства, в които участват множество икономически оператори.
Така най-напред с цел да се улесни достъпът до ЕПЕД и по-конкретно да се позволи на заявителите да подават заявки до ЕПВ на всеки от езиците на Съюза, в член 5 от обжалвания регламент се предвижда компенсаторна схема за възстановяването до определен максимален размер на разходите за превод, направени от някои заявители, по-специално от малките и средните предприятия, подали заявки за патент пред ЕПВ на един от официалните езици на Съюза, който не е официален език на ЕПВ.
По-нататък, с цел да ограничи недостатъците за икономическите оператори, които не биха били в състояние да разберат при наличие на известна компетентност документите, съставени на английски, френски или немски, в член 6 от обжалвания регламент Съветът предвижда преходен период с максимална продължителност дванадесет години до наличието на система за висококачествен машинен превод на всички официални езици на Съюза. През този преходен период исканията за единно действие се подават, придружени от пълен превод на спецификацията на английски език, когато езикът на производството е френски или немски, или, когато езикът на производството е английски, от пълен превод на спецификацията на някой от останалите официални езици на Съюза.
На последно място, с оглед на закрилата на икономическите оператори, които не биха били в състояние да разбират, при наличие на известна компетентност, един от официалните езици на ЕПВ, в член 4 от обжалвания регламент Съветът е предвидил редица разпоредби, приложими в случай на спор, чиято цел, от една страна, е да се даде възможност на тези оператори да се предостави пълен превод на ЕПЕД съгласно предвидените в тази разпоредба условия, когато са заподозрени в нарушение, и, от друга страна, в случай на спор по иск за обезщетение на вреди сезираният съд да подложи на оценка и да вземе предвид добросъвестността на предполагаемия нарушител.
Предвид тези обстоятелства, следва да се приеме, че обжалваният регламент запазва необходимия баланс между разглежданите различни интереси и следователно не излиза от рамките на необходимото за постигането на преследваната законосъобразна цел. Следователно, както по същество посочва генералният адвокат в точки 61—74 от своето заключение, изборът на Съвета да се извършва диференцирано третиране на официалните езици на Съюза при установяването на правила за превод на ЕПЕД, който се ограничава до английски, френски и немски език, е подходящ и пропорционален на преследваната с този регламент законосъобразна цел. Поради това първото основание следва да се отхвърли.
По второто основание — нарушение на принципите, изложени в решение Meroni/Върховен орган (9/56, EU:C:1958:7)
Доводи на страните
Кралство Испания изтъква, че като делегира на ЕПВ съгласно член 5 и член 6, параграф 2 от обжалвания регламент управлението на компенсаторната схема за възстановяване на разходите за превод и публикуването на преводите в рамките на преходния режим, Съветът е нарушил принципите, изложени в решение Meroni/Върховен орган, (9/56, EU:C:1958:7), потвърдено с решения Romano (98/80, EU:C:1981:104) и Tralli/ЕЦБ (C-301/02 P, EU:C:2005:306).
На първо място, нито съображенията на Регламент № 1257/2012, нито съображенията на обжалвания регламент не съдържали обективна обосновка на делегирането на правомощия.
На второ място, от решение Meroni/Върховен орган (9/56, EU:C:1958:7) следвало, че делегирането можело да се отнася само до ясно очертани изпълнителни правомощия, по отношение на които не съществува право на преценка и чието упражняване поради това подлежи на строг контрол от гледна точка на обективни критерии, определени от делегиращия орган. В случая обаче това не било така.
Първо, член 5 от обжалвания регламент възлагал управлението на компенсаторната схема на ЕПВ, което въз основа на дискреционни правомощия можело да реши да въведе предвиденото в тази схема право на възстановяване на разходите за превод. Освен това, макар според Кралство Испания член 9, параграф 3 от Регламент № 1257/2012 да налага на държавите членки задължението да осигуряват ефективна съдебна защита срещу решения, взети от ЕПВ при изпълнение на задачите, посочени в параграф 1 от посочената разпоредба, и макар в член 32, параграф 1, буква и) от Споразумението относно ЕПС тази изключителна компетентност да е възложена на единния патентен съд, Европейската патентна организация се ползва с привилегията за съдебен и изпълнителен имунитет и следователно актовете на ЕПВ не могат да бъдат подлагани на никакъв съдебен контрол.
Второ, предвидената в член 6, параграф 2 от обжалвания регламент задача по публикуване на преводи била дейност, по отношение на която не съществувало никакво право на преценка. При всички положения тя не подлежала на никакъв съдебен контрол.
Съветът най-напред отбелязва, че Кралство Испания не оспорва, че управлението на компенсаторната схема и задачата по публикуването на преводите са възложени на участващите държави членки посредством ЕПВ. Прилагането на правото на Съюза обаче било възложено, на първо място, на държавите членки и по отношение на задачите, свързани с компенсаторната схема и с публикуването на преводите, не било необходимо да има еднакви условия за изпълнение по смисъла на член 291, параграф 2 ДФЕС. Принципите, изложени в решения Meroni/Върховен орган, (9/56, EU:C:1958:7), Romano (98/80, EU:C:1981:104) и Tralli/ЕЦБ (C-301/02 P, EU:C:2005:306), не били релевантни. При всяко положение тези принципи не били нарушени.
Встъпилите страни се присъединяват към доводите на Съвета.
Съображения на Съда
Предварително следва да се отбележи, че от писмените изявления на Кралство Испания е видно, че според тази държава членка условията, които допускат твърдяното делегиране на правомощия, извършено от Съвета в член 5 и член 6, параграф 2 от обжалвания регламент, не са изпълнени, като това представлява нарушение на принципите, изложени в решение Meroni/Върховен орган (9/56, EU:C:1958:7).
В това отношение следва да се отбележи, че член 5 и член 6, параграф 2 от обжалвания регламент приканват участващите държави членки в съответствие с член 9 от Регламент № 1257/2012 да възложат определените от тях задачи на ЕПВ по смисъла на член 143 от ЕПК.
Както е видно от член 1, параграф 2 от Регламент № 1257/2012, този регламент представлява специално споразумение по смисъла на член 142 от ЕПК, поради което към такова споразумение са приложими разпоредбите от деветата част на посочената конвенция, която се отнася до особените споразумения и обхваща членове 142—149 от нея.
Съгласно членове 143 и 145 от ЕПК група договарящи страни може въз основа на разпоредбите от деветата част на ЕПК да възложи на ЕПВ допълнителни задачи.
С цел прилагането на посочените разпоредби член 9, параграф 1, букви г) и е) от Регламент № 1257/2012 предвижда, че участващите държави членки възлагат на ЕПВ, от една страна, задачите по публикуване на преводите, посочени в член 6 от обжалвания регламент, през посочения в същия член преходен период, а от друга страна, задачите по управление на компенсаторната схема за възстановяване на разходите за превод, посочена в член 5 от последния регламент.
Тези задачи са впрочем неразделно свързани с осъществяването на създадената с Регламент № 1257/2012 единна патентна закрила, чиито правила за превод са установени с обжалвания регламент. Поради това следва да се приеме, че фактът, че на ЕПВ са възложени допълнителни задачи, е последица от сключването от страна на участващите държави членки в качеството им на договарящи страни по ЕПК на специално споразумение по смисъла на член 142 от тази конвенция.
След като, обратно на твърденията на Кралство Испания, Съветът не е делегирал на участващите държави членки или на ЕПВ притежаваните от него по силата на правото на Съюза изпълнителни правомощия, установените от Съда принципи в решение Meroni/Върховен орган (9/56, EU:C:1958:7) не могат да намерят приложение.
Поради това второто основание следва да се отхвърли.
По третото основание — липса на правно основание на член 4 от обжалвания регламент
Доводи на страните
Кралство Испания твърди, че правното основание, използвано за включване на член 4 в обжалвания регламент, е неправилно, тъй като тази разпоредба не се отнася до „езиковия режим“ на европейски документ, удостоверяващ права съгласно член 118, втора алинея ДФЕС, а съдържа определени процесуални гаранции в рамките на съдебно производство, които не могат да се основават на тази разпоредба от ДФЕС.
Съветът твърди, че обжалваният регламент всъщност създава езиков режим, тъй като установява какви преводи се изискват след предоставянето и вписването на единното действие на ЕПЕД. Така член 3, параграф 1 от посочения регламент установявал езиковия режим на ЕПЕД, като по отношение на положението след вписването на единното действие уточнява, че не се изискват допълнителни преводи, когато спецификацията на европейския патент е била публикувана в съответствие с ЕПК. Член 4 от посочения регламент запълвал една празнота в правото, предвид обстоятелството, че езиковият режим по ЕПК не уреждал изискванията за език в случай на спор. Освен това, предвид факта, че процесуалните норми на държавите членки не са хармонизирани от правото на Съюза, следва да се предвиди предполагаемият нарушител винаги да има право да получи превода на съответния ЕПЕД в неговата цялост.
Встъпилите страни се присъединяват към доводите на Съвета. Съображения на Съда
Съгласно постоянната съдебна практика изборът на правното основание на даден акт на Съюза трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които по- специално са целта и съдържанието на този акт (решения Комисия/Съвет, C-377/12, EU:C:2014:1903, т. 34 и цитираната съдебна практика, както и Великобритания/Съвет, C-81/13, EU:C:2014:2449, т. 35).
В конкретния случай във връзка с целта на обжалвания регламент следва да се отбележи, че съгласно неговото заглавие и член 1 от него с него се осъществява засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила по отношение на приложимите правила за превод. Както следва от съображение 16 от обжалвания регламент, неговата цел е създаването на единен и опростен режим за превод на ЕПЕД.
По отношение на съдържанието на обжалвания регламент следва да се отбележи, че член 3, параграф 1 от него предвижда, че без да се засягат разпоредбите относно превода при спор и преходните разпоредби, не се изискват допълнителни преводи, когато спецификацията на европейски патент, който се ползва с единно действие, е била публикувана в съответствие с член 14, алинея 6 от ЕПК. Съгласно последната разпоредба спецификациите на европейски патенти се публикуват на езика на производството и включват превод на претенциите на другите два официални езика на ЕПВ.
От изложените съображения следва, че в съответствие с член 118, втора алинея ДФЕС обжалваният регламент установява езиковия режим на ЕПЕД, който e определен посредством препращане към член 14, параграф 6 от ЕПК.
В това отношение следва да се припомни, че член 118, втора алинея ДФЕС не изключва възможността при установяването на езиковия режим на удостоверяващ права европейски документ да се прави позоваване на езиковия режим на организацията, към която се числи органът, на който е възложено издаването на удостоверяващия права документ, който ще се ползва с единно действие. Освен това няма значение, че обжалваният регламент не установява изчерпателна уредба на приложимия към ЕПЕД езиков режим. Всъщност член 118, втора алинея ДФЕС не изисква Съветът да хармонизира всички аспекти на езиковия режим на удостоверяващите права на интелектуална собственост документи, създадени на основание първата алинея от тази разпоредба.
По отношение на член 4 от обжалвания регламент следва да се отбележи, че той се отнася пряко до езиковия режим на ЕПЕД, доколкото той определя специалните правила, които уреждат превода на ЕПЕД в конкретния контекст на даден спор. Всъщност, тъй като езиковият режим на ЕПЕД е установен посредством всички разпоредби от обжалвания регламент, и по-специално посредством разпоредбите на членове 3, 4 и 6, които имат за цел уредбата на различни положения, член 4 от този регламент не може да бъде отделен от останалите негови разпоредби, когато става въпрос за правното основание.
Следователно предвид изложените по-горе съображения доводът на Кралство Испания, че член 118, втора алинея ДФЕС не може да служи за правно основание на член 4 от обжалвания регламент, трябва да бъде отхвърлен.
Поради това третото основание следва да се отхвърли.
По четвъртото основание — нарушение на принципа на правна сигурност
Доводи на страните
Кралство Испания твърди, че Съветът нарушава принципа на правна сигурност. На първо място, обжалваният регламент ограничавал възможностите за информиране на икономическите оператори, тъй като спецификацията на ЕПЕД се публикувала само на езика на производството, с изключение само на останалите официални езици на ЕПВ. По-нататък, този регламент не предвиждал правила, по-специално от езиково естество, относно предоставянето на ЕПЕД. Освен това в рамките на управлението на компенсаторната схема той не посочвал максималния размер на разходите, нито начина за неговото определяне. В допълнение, разпоредбите на член 4 от посочения регламент не били достатъчни, за да се преодолее липсата на информация относно ЕПЕД. Всъщност предоставяният в случай на спор превод на ЕПЕД нямал правна стойност и тази разпоредба не предвиждала конкретните последици, в случай че нарушителят е действал добросъвестно. На последно място, към момента на приемането на обжалвания регламент системата за машинен превод не съществувала и нямало гаранция, че тя би могла да работи в област, в която точността на превода е от решаващо значение.
Съветът счита, че твърденията на Кралство Испания са в противоречие с принципите за непрякото управление и на субсидиарността, на които се основава правото на Съюза. Обжалваният регламент оставял на държавите членки задачата да регламентират конкретни аспекти като компенсаторната схема или машинния превод. Принципът на правната сигурност не изисквал всички правила в основния регламент да бъдат установени в най-малките подробности, като някои от правилата можело да бъдат определени от държавите членки или уточнени в делегирани актове или актове за изпълнение. Освен това член 4, параграф 4 от този регламент определял съществените елементи и критериите за тяхното прилагане от страна на националния съд.
Встъпилите страни се присъединяват към доводите на Съвета.
Съображения на Съда
Според постоянната съдебна практика принципът на правна сигурност изисква действието на правните норми да е ясно, точно и предвидимо, за да могат заинтересованите лица да се ориентират в правни положения и отношения, свързани с правния ред на Съюза (вж. решения France Télécom/Комисия, C-81/10 P, EU:C:2011:811, т. 100 и цитираната съдебна практика, както и ЛВК – 56, C-643/11, EU:C:2013:55, т. 51).
На първо място, с довода на Кралство Испания, че обжалваният регламент ограничавал възможностите за информиране на икономическите оператори, на практика се оспорва установеният с този регламент езиков режим, доколкото той не предвижда превод на ЕПЕД на всички официални езици на Съюза. Тези доводи обаче вече бяха отхвърлени при разглеждането на първото основание.
На второ място, що се отнася до довода, че обжалваният регламент не предвиждал правила, по- специално от езиково естество, относно предоставянето на единно действие, разглеждането на относимите разпоредби от този регламент във връзка с относимите разпоредби от Регламент № 1257/2012 дава възможност да се изключи всякакво нарушение на принципа на правна сигурност.
Всъщност, член 3, параграф 2 от обжалвания регламент предвижда, че искането за единно действие съгласно член 9 от Регламент № 1257/2012 се подава на езика на производството. При това съгласно определението по член 2, буква б) от обжалвания регламент езикът на производството е езикът, използван в производството пред ЕПВ по смисъла на член 14, алинея 3 ЕПК.
Съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 1257/2012, единното действие трябва да бъде вписано в Регистъра за единна патентна закрила, като съгласно член 2, буква д) от посочения регламент този регистър е част от Регистъра на европейските патенти, който се води от ЕПВ. Впрочем, съгласно член 14, параграф 8 от ЕПК вписванията в Европейския патентен регистър се извършват на трите официални езика на ЕПВ.
На трето място, по отношение на твърдяната липса на максимален размер на разходите или на начина на определяне на този максимален размер, достатъчно е да се посочи, както по същество изтъква генералният адвокат в точки 110 и 111 от своето заключение, че съгласно член 9, параграф 2 от Регламент № 1257/2012 в качеството си на договарящи страни по ЕПК участващите държави членки гарантират управлението и надзора на дейностите по изпълнение на задачите по член 9, параграф 1 от този регламент, и за тази цел създават специален комитет към Административния съвет на Европейската патентна организация по смисъла на член 145 от ЕПК, така че решение относно максималния размер на разходите или относно начина на определяне на този максимален размер, ще е от компетентността на участващите в този специален комитет държави членки. Следователно в това отношение не може да бъде установено никакво нарушение на принципа на правна сигурност.
На четвърто място, обстоятелството, че правни последици поражда само патентът на езика, на който е издаден, а не преводът, който съгласно член 4 от обжалвания регламент трябва да бъде предоставен в случай на спор, не създава никаква правна несигурност, тъй като съответните оператори със сигурност са в състояние да разберат кой е автентичният език, за да преценят обхвата на предоставената с ЕПЕД закрила.
На пето място, неуказването на конкретни последици, в случай че нарушителят е действал добросъвестно, не нарушава принципа на правна сигурност. Напротив, както е видно от съображение 9 от обжалвания регламент, това обстоятелство позволява на компетентния съд да прецени обстоятелствата по конкретния случай и да провери по-специално дали предполагаемият нарушител е малко или средно предприятие, което извършва дейност само на местно ниво, като вземе предвид езика на производството пред ЕПВ, а по време на преходния период — превода, представен заедно с искането за единно действие.
На шесто място, по отношение на твърденията на Кралство Испания относно липсата на гаранции за доброто функциониране на системата за машинен превод, която към момента на приемането на обжалвания регламент не е била в действие, следва да се отбележи, че всъщност под въпрос се поставя
изборът на законодателя на Съюза да предвиди преходен период от дванадесет години за въвеждането в действие на частта от езиковия режим, която се отнася до машинния превод на патентните заявки и на спецификациите на всички официални езици на Съюза. Впрочем, макар да е вярно, че липсва гаранция за доброто функциониране на системата, която ще е в действие след изтичането на определен преходен период, това не е достатъчно, за да обоснове отмяната на обжалвания регламент на основание нарушение на принципа на правната сигурност, доколкото такава гаранция не може да бъде предоставена. Поради това доводът на Кралство Испания трябва да бъде отхвърлен като неотносим.
При тези условия не може да бъде установено никакво нарушение на принципа на правната сигурност. Поради това четвъртото основание следва да се отхвърли.
По петото основание — нарушение на принципа на автономия на правото на Съюза Доводи на страните
Кралство Испания изтъква, че член 7 от обжалвания регламент противоречи на принципа на автономия на правото на Съюза, тъй като провежда разграничение между влизането в сила на посочения регламент, от една страна, и, от друга страна, неговото прилагане считано от 1 януари 2014 г., като при това посочва, че тази дата ще бъде отложена, ако Споразумението относно ЕПС не е влязло в сила съгласно член 89, параграф 1 от него. В случая правомощието да определят датата, на която започва да се прилага норма от правото на Съюза, а следователно и упражняването на неговата компетентност, било дадено на договарящите страни по Споразумението относно ЕПС. Кралство Испания добавя, че посочените от съвета примери от законодателната практика не били относими.
Съветът потвърждава, че от съвместния прочит на съображения 9, 24 и 25 от Регламент № 1257/2012 се установява, че с цел осигуряване на нормално действие на ЕПЕД, последователността на съдебната практика и съответно правната сигурност, както и икономическата ефективност за патентопритежателите, законодателят на Съюза е направил политическия избор да обвърже ЕПЕД с функционирането на отделен съдебен орган, който трябва да бъде създаден преди издаването на първия ЕПЕД. В това отношение нямало никаква юридическа пречка пред обвързването на ЕПЕД с единния патентен съд, което било мотивирано в достатъчна степен в съображения 24 и 25 от Регламент № 1257/2012. Освен това в законодателната практика съществували няколко примера за обвързаност на приложимостта на даден акт на Съюза със събитие извън този акт.
Встъпилите страни се присъединяват към становището на Съвета. Съображения на Съда
Следва да се отбележи, че член 7, параграф 2 от обжалвания регламент предвижда, че той „се прилага от по-късната от следните дати — 1 януари 2014 г. или датата на влизане в сила на Споразумението за [ЕПС].“
Съгласно практиката на Съда, пряката приложимост на регламента, предвидена в член 288, втора алинея ДФЕС, изисква влизането му в сила и прилагането му в полза или в тежест на субектите на правото да се осъществяват без каквато и да е мярка за въвеждане в националното право, освен ако въпросният регламент възлага на самите държави членки да вземат необходимите законодателни, устройствени, административни и финансови мерки за прилагане на разпоредбите от посочения регламент (вж. решения Bussone, 31/78, EU:C:1978:217, т. 32 и ANAFE, C-606/10, EU:C:2012:348, т. 72, както и цитираната съдебна практика).
Такъв е разглежданият случай, доколкото, за да могат да се прилагат разпоредбите на обжалвания регламент, самият законодател на Съюза оставя на държавите членки, от една страна, приемането на редица мерки по установената от ЕПК правна уредба, а от друга страна — създаването да единен патентен съд, който, както е видно от съображения 24 и 25 от Регламент № 1257/2012 е от решаващо значение за осигуряване на нормалното действие на патента, последователността на съдебната практика и, съответно — правната сигурност, както и икономическата ефективност за патентопритежателите. От изложените съображения следва, че петото основание следва да се отхвърли.
С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата следва да се отхвърли изцяло, наред с предявеното от Кралство Испания при условията на евентуалност искане за частична отмяна на обжалвания регламент.
По съдебните разноски
Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Съветът е направил искане за осъждане на Кралство Испания и то е загубило делото, тази държава членка трябва да бъде осъдена да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Съвета.
Съгласно член 140, параграф 1 от същия правилник, държавите членки и институциите, встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: Отхвърля жалбата.
Кралство Испания понася наред с направените от него съдебни разноски и тези на Съвета на Европейския съюз.
Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Европейският парламент и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.
