Юрисдикционни въпроси, свързани с нарушени авторски права

Две решения от миналата година, постановени от Съда на Европейския съюз разглеждат правни въпроси, възникващи от нарушение на авторски права или права върху търговски марки. В рамките на ЕС, юрисдикцията е периодично повтарящо се ‘главоболие’. Тези съдебни решения имат своето отражение и върху промишлените дизайни, където логически би следвало да има същите резултати.

Решенията

В свое решение от 21 юни 2012 по дело C-5/11, Donner, Съдът на ЕС установява, че Страна членка има право да предяви иск съгласно националното наказателно право срещу превозвач за подпомагане и подстрекаване на забранено разпространение на творби със защитени авторски права на национална територия, дори когато тези творби не са със защитени авторски права в държавата на продавача.

Началото на този случай е когато г-н Донер, германец, е обявен за виновен от Регионален съд, Мюнхен II, Германия) за подпомагане и подстрекаване на неразрешена търговска употреба на произведения със защитени авторски права. По-конкретно, той е продавал реплики на мебели Bauhaus, с произход Италия (където авторските права не са защитени), в Германия. Репликите се предлагат за продажба в Германия от италианска компания, която използва реклами и вложки във вестници, директни рекламни писма и интернет сайт на немски език.

Препоръчано е превозът на стоките до Германия да се извърши от транспортната компания на г-н Донер, която натоварва стоките в Италия и събира покупната цена и таксите за превоз от клиента при доставката в Германия. Правото на собственост върху стоките се прехвърля в Италия на немските потребители, но прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките се осъществява само при предаването на стоките на купувача в Германия, с помощта на г-н Донер. Така, Окръжният съд се мотивира, че дистрибуцията за целите на авторското право е осъществена в Германия, където всъщност е забранена, освен ако не е било дадено разрешение от притежателите на авторските права.

Г-н Донер обжалва решението на по-ниската инстанция пред Bundesgerichtshof (Федерален съд, Германия). Съдът се позовава на преюдициално заключение на Съда на ЕС относно дали приложимото немско криминално право е довело до необосновано ограничение на свободното движение на стоки.

Съдът на Европейските общности постанови:

1. За да бъде приложимо национално наказателно право, трябва да е налице ‘публично разпространение’, на държавната територия, в рамките на значението на Директива 2001/29/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001г относно хармонизацията на определени аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (OJ 2001 L 167, p. 10). Търговец, който насочва своята рекламна кампания към членовете на обществото, които пребивават в дадена държава-членка и създава или осигурява специална система за доставки и метод на плащане, или разрешава на трета страна да го извърши, по този начин позволява на тези членове на обществото да получават копия на творби със защитени авторски права в същата тази страна членка, извършва дистрибуция в тази страна членка.

В свое решение от 19 април 2012г., C-523/10, Wintersteiger, Съдът на ЕС постановява, че “действие, свързано с нарушение на права върху търговска марка, регистрирана в страна членка, поради употребата, от даден рекламодател, на ключова дума, идентична с търговска марка на уеб търсачка, работеща на специален домейн от първо ниво на друга страна членка, може да бъде отнесено до съда на страната членка, в която е регистрирана търговската марка или съдилищата в страната членка, където е учредена компанията на рекламодателя”.

Фактите по случая са, че Wintersteiger, австрийски производител на ски продукти, е регистрирал словна търговска марка, ‘WINTERSTEIGER’, в Австрия и Германия. Конкурент от Германия, произвеждащ аксесоари за инструментите на Wintersteiger, е регистрирал (без съгласието на собственика на търговската марка) ‘Wintersteiger’ като Google AdWord за търсения, извършвани през домейн от първо ниво “.de” (Германия). Това довежда до спонсорирана препратка към конкурентния уебсайт, която се появява от дясната страна на страницата, всеки път когато ‘Wintersteiger’ бъде въведена в “google.de” (за Германия, но не и за Австрия).

Wintersteiger предявява искане за преустановяване на нарушение в Австрия, за да възпрепятства своя конкурент да използва търговската марка като AdWord в търсачката google.de.

Oberster Gerichtshof (Австрийски Върховен Съд) не е сигурен дали е съдът на държавата членка, където е настъпило вредоносното събитие се е случило и затова отправя преюдициално питане по този въпрос към Съда на ЕС.

Заключения

Когато са нарушени права на интелектуална собственост и законодателството на страна членка, Съдът изглежда склонен до определена степен да се ангажира с гъвкавост на мисленето. Императивите на свободната търговия не могат да оправдаят случай на злоупотреба, при който фалшиви стоки от страна членка, в която има вратичка в закона, позволяваща тяхната продажба там, се разпространяват в страна членка с по-строги законови изисквания. Злоупотребяващата AdWord трябва да бъде спряна. Дори и много австрийци да не използват .de за своето търсене в Google, те все пак биха могли да го правят. Така Съдът изпраща ясно послание, че нарушителите не могат да се крият зад юрисдикционни неясноти, за да избягат от отговорност.

Фактът, че Съдът демонстрира такава гъвкавост по отношение на случаи с авторски права и търговски марки, категорично показва, че подобни резултати би трябвало да последват и при паралелни случаи с промишлени дизайни. Ако това е така, правопритежателите на дизайни по-лесно ще се ориентират в сложните юрисдикционни разпоредби.

Източник: OHIM