Член 1
(1) Договарящите страни учредяват Специален съюз за международно заявяване на промишлени образци.
(2) Само държавите – членки на Международния съюз за закрила на индустриалната собственост, могат да бъдат страни в настоящата спогодба.
Член 2
По смисъла на настоящата спогодба:
„Спогодба от 1925 г.“ е Хагската спогодба за международно заявяване на промишлени образци от 6 ноември 1925 г.
„Спогодба от 1934 г.“ е Хагската спогодба за международно заявяване на промишлени образци от 6 ноември 1925 г., ревизирана в Лондон на 2 юни 1934 г.
„Настоящата спогодба“ е Хагската спогодба за международно заявяване на промишлени образци, така както е учредена с настоящия акт.
„Правилник“ е правилникът за прилагане на настоящата спогодба.
„Международно бюро“ е Бюрото на Международния съюз за закрила на индустриалната собственост.
„Международна регистрация“ е заявяване, извършено в Международното бюро.
„Национална регистрация“ е заявяване, извършено в националното ведомство на договаряща страна.
„Множествена заявка“ е заявка, съдържаща няколко образеца.
„Страна на произход на международна регистрация“ е договарящата страна, в която заявителят има реално съществуващо и ефективно действащо търговско или промишлено предприятие, ако заявителят има такива предприятия в няколко договарящи страни – тази от договарящите страни, която е посочил в своята заявка; ако заявителят няма такова предприятие в договарящите страни – договарящата страна, в която има местожителство; ако той няма местожителство в някоя от договарящите страни – договарящата страна, чийто гражданин е.
„Страна, извършваща експертиза за новост“ е страна, чието национално законодателство предвижда система, включваща провеждане от националното ведомство на тази страна на предварително служебно проучване и експертиза за новост на заявените образци.
Член 3
Гражданите на договарящи страни и лица, които, без да са граждани на някоя от тези страни, са нейни жители или имат реално съществуващо и ефективно действащо промишлено или търговско предприятие на нейна територия, могат да заявяват образци в Международното бюро.
Член 4
(1) Международна заявка може да се подаде в Международното бюро:
1. директно; или
2. чрез посредничеството на националното ведомство на договаряща страна, ако законодателството на тази страна го позволява.
(2) Националното законодателство на всяка договаряща страна може да изисква всяка международна заявка, по отношение на която тази страна се счита за страна на произход, да бъде подадена чрез нейното национално ведомство. Неспазването на това изискване не нарушава действието на международната заявка в останалите договарящи страни.
Член 5
(1) Международното заявяване се извършва чрез подаване на заявка, придружена от една или няколко фотографии или други графически изображения на образеца, и чрез плащане на таксите, предвидени от правилника.
(2) Заявката съдържа:
1. списък на договарящите страни, в които заявителят иска международната заявка да бъде подадена;
2. посочване на предмета или предметите, в които е предвидено да бъде включен образецът;
3. ако заявителят претендира за приоритет съгласно чл. 9 – посочване на датата, страната и номера на заявката, даваща основание за право на приоритет;
4. всички други данни, предвидени в правилника.
(3) (а) Заявката може да съдържа също:
1. кратко описание на характерните елементи на образеца;
2. декларация за действителния създател на образеца;
3. молба за отлагане на публикацията съгласно чл. 6, ал. 4.
(б) Екземпляри или макети на предмета или предметите, в които е включен образецът, също могат да се приложат към заявката.
(4) Една множествена заявка може да съдържа няколко образеца, предназначени да бъдат включени в предмети, фигуриращи в един и същи клас на Международната класификация на промишлените образци, посочена в чл. 21, ал. 2, т. 4.
Член 6
(1) Международното бюро води Международния регистър на промишлените образци и регистрира в него международните заявки.
(2) За дата на международното заявяване се счита датата, на която Международното бюро получи заявката в съответната форма, платимите със заявката такси, както и фотографията или фотографиите или други графически изображения на образеца, а ако те бъдат получени в Международното бюро на различни дати – приема се датата, на която е била изпълнена последната формалност. Регистрацията носи същата дата.
(3) (а) За всяка международна заявка Международното бюро публикува в периодичния бюлетин:
1. черно-бели репродукции или по молба на заявителя цветни репродукции на заявените фотографии или други графически изображения;
2. датата на международното заявяване;
3. данните, предвидени от правилника, правило 16.
(б) Международното бюро трябва да изпрати периодичния бюлетин на националните ведомства във възможно най-кратък срок.
(4) (а) Публикацията, посочена в ал. 3, буква „а“, се отлага по молба на заявителя за поискан от него период. Този период не може да надвишава дванадесет месеца считано от датата на международното заявяване. Ако се иска приоритет обаче, за начална дата на този период се счита датата на приоритета.
(б) През периода, посочен в буква „а“, заявителят може да поиска незабавна публикация или да оттегли своята заявка. Оттеглянето на заявката може да бъде ограничено само до някои от образците, включени в нея.
(в) Ако заявителят не заплати в срок таксите, платими преди изтичането на периода, посочен в буква „а“, Международното бюро анулира заявката и не извършва публикацията, посочена в ал. 3, буква „а“.
(г) До изтичането на периода, посочен в буква „а“, Международното бюро държи под секрет регистрирането на заявки, предмет на отложена публикация, и никой не може да има достъп до документи или предмети, свързани със заявките. Тези разпоредби се прилагат без ограничение на времето, стига заявителят да е оттеглил своята заявка преди изтичането на посочения период.
(5) С изключение на случаите, посочени в ал. 4, всеки има открит достъп до регистъра, както и до всички документи и предмети, депозирани в Международното бюро.
Член 7
(1) (а) Заявка, регистрирана в Международното бюро, има във всяка от договарящите страни, посочени от заявителя в заявката му, същото действие, както ако са били спазени от заявителя всички формални изисквания съгласно националното законодателство за предоставяне на закрила и както ако ведомството на тази страна е извършило всички административни действия, необходими за тази цел.
(б) Съгласно разпоредбите на чл. 11 закрилата на образци, чието заявяване е регистрирано в Международното бюро, се урежда във всяка от договарящите страни от тези разпоредби на националния закон, които се прилагат в съответната страна по отношение на образци, чиято закрила е била поискана въз основа на национална заявка и във връзка с която са били изпълнени всички формалности и са били извършени всички административни действия.
(2) Международната заявка няма действие в държавата на произхода, ако законодателството на тази държава предвижда това.
Член 8
(1) Независимо от разпоредбите на чл. 7 националното ведомство на договаряща страна, чието национално законодателство предвижда отказ на закрила въз основа на служебно извършена административна експертиза или в резултат на възражение от трето лице, трябва в случай на отказ да уведоми в срок от шест месеца Международното бюро, че образецът не отговаря на изискванията на националното законодателство, извън формалностите и административните действия, посочени в чл. 7, ал. 1. Ако в срока от шест месеца няма уведомление за отказа, международната заявка започва да действа в тази страна от датата на подаването й. Но ако в срок от шест месеца няма уведомление за отказ, международната заявка в договаряща страна, провеждаща експертиза за новост, има действие от датата на изтичане на този срок, запазвайки приоритета си, освен ако националното законодателство предвижда по-ранна дата за заявяване в националното ведомство.
(2) Срокът от шест месеца, посочен в ал. 1, започва да тече от датата, на която националното ведомство получи броя на периодичния бюлетин, в който е публикувана регистрацията на международното заявяване. Националното ведомство информира за тази дата всяко лице по негова молба.
(3) Заявителят разполага със същите средства за защита срещу решението на националното ведомство за отказ съгласно ал. 1, както ако беше заявил образеца си в това ведомство. Във всички случаи решението за отказ е предмет на искане за преразглеждане или жалба. Уведомлението за решението трябва да съдържа:
1. съображенията, поради които е било решено, че образецът не отговаря на изискванията на националното законодателство;
2. датата, посочена в ал. 2;
3. срока, даден за искане за преразглеждане или обжалване;
4. органа, до който може да се отправи това искане или жалбата.
(4) (а) Националното ведомство на договаряща страна, чието национално законодателство съдържа разпоредби от естеството на тези, посочени в ал. 1 и изискващи представяне на декларация за истинския създател на образеца или описание на образеца, може да предвиди подаване от заявителя при поискване и в срок от най-малко 60 дни от изпращането на това искане от споменатото ведомство на следните документи на езика на заявката, подадена в Международното бюро:
1. декларация за действителния създател на образеца;
2. кратко описание, подчертаващо основните характерни елементи на образеца, такива, каквито са представени на фотографиите или на другите графически изображения.
(б) Не се събират такси от националното ведомство за подаването на такива декларации или описания или за евентуалното им публикуване от това национално ведомство
(5) (а) Всяка договаряща страна, чието национално законодателство съдържа разпоредби от естеството на тези, предвидени в ал. 1, трябва съответно да уведоми Международното бюро.
(б) Ако законодателството на една договаряща страна предвижда няколко системи за закрила на промишлените образци, една от които предвижда експертиза за новост, разпоредбите на настоящата спогодба, отнасящи се до страни, които провеждат такава експертиза, се отнасят само до тази система.
Член 9
Ако международното заявяване на образец е извършено в рамките на шест месеца от първото заявяване на същия образец в една от държавите – членки на Международния съюз за закрила на индустриалната собственост, и ако е искан приоритет за международната заявка, датата на този приоритет е тази на първото заявяване.
Член 10
(1) Международната заявка може да бъде подновявана всеки пет години единствено чрез плащане през последната година на всеки петгодишен период на предвидените в правилника такси за подновяване.
(2) Срещу заплащане на допълнителна такса, определена в правилника, се дава допълнителен срок от шест месеца за подновяване на международната регистрация.
(3) При плащането на таксите за подновяване трябва да се посочи номерът на международната заявка и ако подновяването не се отнася до всички договарящи страни, в които предстои изтичане на срока на заявката – тези от страните, в които подновяването трябва да бъде извършено.
(4) Подновяването може да бъде ограничено само до някои от образците, включени в множествена заявка.
(5) Международното бюро регистрира и публикува подновяванията.
Член 11
(1) (а) Срокът на закрила, представена от договаряща страна на образци, които са били предмет на международна заявка, е най-малко:
1. десет години считано от датата на международната заявка, ако тази заявка е подновена;
2. пет години от датата на международната заявка при липса на подновяване.
(б) Ако обаче по силата на разпоредбите на националното законодателство на договаряща страна, която провежда експертиза за новост, закрилата започва да действа от по-късна дата от тази на международната заявка, минималните срокове, предвидени в буква „а“, се изчисляват от началната дата на закрилата в тази страна. Фактът, че международната заявка не е подновена или е подновена само веднъж, по никакъв начин не променя така определените срокове на закрила.
(2) Ако законодателството на договаряща страна предвижда за образци, които са били обект на националното заявяване, закрила за срок, по-дълъг от десет години, със или без подновяване, то въз основа на международната заявка или нейните подновявания закрила със същата продължителност се предоставя в тази страна на образци, които са били предмет на международно заявяване.
(3) Всяка договаряща страна може съгласно своето национално законодателство да ограничи срока на закрила на образци, които са били предмет на международно заявяване до сроковете, предвидени в ал. 1.
(4) При спазване на разпоредбите на ал. 1, буква „б“ закрилата в договарящите страни се прекратява от датата на изтичане на международната заявка, освен ако националното законодателство на тези държави не предвижда продължаване на закрилата след датата на изтичането на международната заявка.
Член 12
(1) Международното бюро регистрира и публикува всяка промяна в собствеността на образец, който е предмет на действаща международна заявка, която е в сила. Подразбира се, че прехвърлянето на собствеността може да бъде ограничено до правата, произтичащи от международното заявяване само в една или в няколко от договарящите страни и, в случай на множествена заявка, само до някои от включените в заявката образци.
(2) Регистрирането, посочено в ал. 1, има същото действие, както ако е било извършено от националните ведомства на договарящите страни.
Член 13
(1) Собственикът на международната заявка може да се откаже от своите права по отношение на всички договарящи страни или само на някои от тях и в случай на множествена заявка по отношение само на някои от включените в нея образци чрез декларация, адресирана до Международното бюро.
(2) Международното бюро регистрира декларацията и я публикува.
Член 14
(1) Никоя договаряща страна не може да изисква като условие за признаване правото на закрила предметът, включващ образеца, да бъде маркиран със знак или бележка относно заявяването на образеца.
(2) Ако националното законодателство на договаряща страна предвижда поставянето на знак върху предмета с някаква друга цел, тази страна счита това изискване за изпълнено, ако всички предмети, станали общественодостъпни с разрешението на собственика на правото върху образеца, или ако етикетите, прикрепени към тези предмети, са маркирани със знак за международно заявяване.
(3) Знакът за международно заявяване се състои от символа D (главно D в кръгче), придружено от:
1. годината на международното заявяване и името или обичайното съкращение на името на заявителя; или
2. номера на международната заявка.
(4) Самото поставяне на знака за международно заявяване върху предметите или етикетите по никакъв начин не може да се тълкува като съдържащо отказ от закрила по силата на авторско право или на друго основание, когато при липса на такъв знак тази закрила може да бъде поискана.
Член 15
(1) Таксите, предвидени в правилника, обхващат:
1. такси за Международното бюро;
2. такси за договарящите страни, посочени от заявителя, а именно:
(а) такса за всяка от договарящите страни;
(б) такса за всяка от договарящите страни, която провежда експертиза за новост и която изисква плащане на такса за тази експертиза.
(2) Таксите, заплатени във връзка с една и съща заявка за една договаряща страна съгласно разпоредбите на ал. 1, т. 2, буква „а“, се приспадат от размера на таксата, посочена в ал. 1, т. 2, буква „б“, когато последната такса стане изискуема за тази страна.
Член 16
(1) Таксите за договарящите страни, посочени в чл. 15, ал. 1, т. 2, се събират от Международното бюро и се изплащат ежегодно на договарящите страни, посочени от заявителя.
(2) (а) Всяка договаряща страна може да декларира пред Международното бюро, че се отказва от правото си на допълнителни такси по чл. 15, ал. 1, т. 2, буква „б“ по отношение на международни заявки, за които друга договаряща страна, декларирала подобен отказ, се счита за страна на произход.<
(б) Тази страна може да декларира подобен отказ и по отношение на международни заявки, за които тя самата се счита за страна на произход.
Член 17
Правилникът определя подробностите по приложението на настоящата спогодба, и по- специално:
1. езиците и броя на екземплярите, в които трябва да бъде подадена заявката, както и данните, които трябва да съдържа;
2. размерите, датите на падежите и начина на плащане на таксите за Международното бюро и за страните, включително ограниченията, наложени на таксата за страните, които извършват експертиза за новост;
3. броя, размера и други характерни елементи на фотографиите или другите графически изображения на всеки от заявените образци;
4. дължината на описанието на характерните елементи на образеца;
5. границите и условията, при които екземпляри или макети от предметите, в които е включен образецът, могат да бъдат приложени към заявката;
6. броя на образците, които могат да се включат в една множествена заявка, както и други условия, отнасящи се до множествените заявки;
7. всички въпроси относно публикуването и разпространението на периодичния бюлетин, посочен в чл. 6, ал. 3, буква „а“, включително броя копия на бюлетина, които се дават безплатно на националните ведомства, както и броя на копията, които могат да бъдат продадени на намалена цена на тези ведомства;
8. процедурата за уведомяване от договарящите страни за решения за отказ по чл. 8, ал. 1, както и процедурата за оповестяване и публикация на такива решения от Международното бюро;
9. условията за регистриране и публикуване от Международното бюро на промените, засягащи собствеността върху образеца съгласно чл. 12, ал. 1, както и за отказите, посочени в чл. 1З;
10. разпореждането с документи и предмети, свързани със заявки, които вече не могат да бъдат подновявани.
Член 18
Разпоредбите на настоящата спогодба не изключват възможността да се иска по-широка закрила, която може да бъде предоставена от националното законодателство на договаряща страна, и по никакъв начин не засягат закрилата, дадена на художествени произведения и на произведения на приложното изкуство от международни договори и международни конвенции за авторското право.
Член 19 (*)
Таксите на Международното бюро за услуги, предвидени с настоящата спогодба, се определят така, че:
(а) техният сбор да покрива всички разходи на Международната служба по промишлените образци, както и всички разходи, необходими за подготовката и провеждането на заседания на Международния комитет по промишлените образци или на конференции за ревизиране на настоящата спогодба;
(б) да позволяват поддържането на резервния фонд, посочен в чл. 20.
Член 20 (*)
(1) Учредява се резервен фонд от 250 000 швейцарски франка. Размерът на този фонд може да бъде променен от Международния комитет по промишлените образци, посочен в чл. 21.
(2) Резервният фонд се попълва от излишъци в приходите на Международната служба по промишлените образци.
(3) (а) При влизането в сила на настоящата спогодба резервният фонд се учредява чрез единична вноска, направена от всяка договаряща страна, изчислена пропорционално на броя единици в съответствие с класа, към който принадлежи, на основание чл. 13, ал. 8 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост.
(б) Страните, които се присъединяват към настоящата спогодба след нейното влизане в сила, също правят единична вноска. Тя се изчислява съгласно принципите, изложени в предходната алинея, така, че всички държави, независимо от датата на тяхното присъединяване към спогодбата, плащат еднаква вноска на единица.
(4) Когато резервният фонд надвиши определения таван, излишъкът се разпределя периодично между договарящите страни пропорционално на еднократната вноска, заплатена от всяка от тях, до покриване размера на тази вноска.
(5) Когато еднократните вноски бъдат изцяло възстановени, Международният комитет по промишлените образци може да реши да не се изискват еднократни вноски от страни, присъединяващи се по-нататък към спогодбата.
Член 21 (*)
(1) Учредява се Международен комитет по промишлените образци, в който влизат представители на всички договарящи страни.
(2) Този комитет има следните задължения и пълномощия:
1. да състави свой вътрешен правилник;
2. да изменя правилника за прилагане;
3. да променя тавана на резервния фонд, посочен в чл. 2О;
4. да създаде международната класификация на промишлените образци;
5. да изучава въпросите относно прилагането и евентуалното ревизиране на настоящата спогодба;
6. да изучава въпросите относно приложението и евентуалното ревизиране на настоящата спогодба;
7. да се произнася върху годишните отчети за дейността на Международното бюро и да дава общи указания на Международното бюро относно изпълнението на задълженията, които са му вменени по силата на настоящата спогодба;
8. да съставя доклад за предвидимите разходи на Международното бюро за всеки следващ тригодишен период.
(3) Решенията на комитета се взимат с мнозинство от четири пети от неговите членове, които присъстват или са представени и гласуват в случаите по т. 1, 2, 3, 4 на ал. 2, и с обикновено мнозинство във всички останали случаи. Въздържането не се счита за вот.
(4) Комитетът се свиква от директора на Международното бюро:
1. поне веднъж на всеки три години;
2. по всяко време по искане на една трета от договарящите страни или, когато се наложи, по инициатива на директора на Международното бюро или на правителството на Швейцария.
(5) Разноските за пътя и престоя на членовете на комитета се поемат от техните правителства.
Член 22 (*)
(1) Правилникът може да бъде изменен или от комитета по силата на чл. 21, ал. 2, т. 2, или в съответствие с писмената процедура, предвидена в ал. 2.
(2) В случай на прибягване до писмената процедура измененията се предлагат от директора на Международното бюро с циркулярно писмо, адресирано до всички договарящи страни. Измененията се считат за приети, ако в срок от една година от оповестяването им няма възражение от никоя договаряща страна.
Член 23
(1) Настоящата спогодба остава открита за подписване до 31 декември 1961 г.
(2) Тя се ратифицира и документите по ратификацията се депозират при правителството на Холандия.
Член 24
(1) Страните – членки на Международния съюз за закрила на индустриалната собственост, които не са подписали настоящата спогодба, могат да се присъединят към нея.
(2) Това присъединяване се оповестява по дипломатически път на правителството на Швейцария и чрез него – правителствата на всички договарящи страни.
Член 25
(1) Всяка договаряща държава се задължава да осигури закрилата на промишлените образци и да приеме в съответствие със своята конституция необходимите мерки за осигуряване приложението на тази спогодба.
(2) В момента на депозиране на своя документ за ратификация или присъединяване всяка договаряща страна трябва да бъде в състояние съобразно своето национално законодателство да приведе в действие разпоредбите на настоящата спогодба.
Член 26
(1) Настоящата спогодба влиза в сила един месец след датата, на която правителството на Швейцария изпрати до договарящите страни уведомление за депозирането на десет документа за ратификация или присъединяване, от които поне четири са на страни, които към датата на настоящата спогодба не са членки нито на Споразумението от 1925 г., нито на Споразумението от 1934 г.
(2) Договарящите страни се уведомяват за последвалите депозирания на документи за ратификация или присъединяване от правителството на Швейцария. Тези ратификации и присъединявания влизат в сила един месец след датата на изпращането на това уведомление, освен в случай на присъединяване, когато в документа за присъединяване е посочена по-късна дата.
Член 27
Всяка договаряща страна може по всяко време да уведоми правителството на Швейцария, че настоящата спогодба е приложима за всички или за част от териториите, за международните връзки на които тя отговаря. Правителството на Швейцария уведомява за това договарящите страни и спогодбата започва да се прилага и към посочените в уведомлението територии един месец след изпращането на съобщението от правителството на Швейцария до договарящите страни, освен ако в уведомлението е посочена по-късна дата.
Член 28
(1) Всяка договаряща страна може да денонсира настоящата спогодба от свое име и от името на всички или на част от териториите, посочени в уведомлението съгласно чл. 27, чрез уведомление до правителството на Швейцария. Това денонсиране влиза в сила една година след получаването му от правителството на Швейцария.
(2) Денонсирането не освобождава договарящата страна от задълженията й съгласно настоящата спогодба по отношение на образци, заявени в Международното бюро преди датата на влизане в сила на денонсирането.
Член 29 (**)
(1) Настоящата спогодба се подлага на периодични ревизии с оглед въвеждане на изменения за усъвършенстване на закрилата, произтичаща от международното заявяване на образци.
(2) Ревизионните конференции се свикват по искане на Международния комитет по промишлените образци или на най-малко половината от договарящите страни.
Член 30
(1) Две или повече договарящи страни могат по всяко време да уведомят Международното бюро, че при условията, определени в това уведомление:
1. се учредява общо ведомство вместо националните ведомства на всяка от тях;
2. те се считат за една-единствена страна за целите на прилагането на чл. 2-17 от настоящата спогодба.
(2) Това уведомление влиза в сила не по-рано от шест месеца след датата, на която правителството на Швейцария е информирало другите договарящи държави за него.
Член 31
(1) Настоящата спогодба се прилага само във взаимоотношенията на страни, които са членки и на тази спогодба, и на спогодбата от 1925 г. или спогодбата от 1934 г. Но по отношение на образци, заявени в Международното бюро преди датата, на която настоящата спогодба влезе в сила, в техните взаимоотношения те прилагат спогодбата от 1925 г. или спогодбата от 1934 г. според случая.
(2) (а) Всяка страна – членка и на настоящата спогодба и на спогодбата от 1929 г., продължава да прилага спогодбата от 1925 г. във взаимоотношенията си със страните – членки само на спогодбата от 1925 г., стига тази страна да не е денонсирала спогодбата от 1925 г.
(б) Всяка страна – членка и на настоящата спогодба и на спогодбата от 1934 г., продължава да прилага спогодбата от 1934 г. във взаимоотношенията си със страните – членки само на спогодбата от 1934 г., стига тази страна да не е денонсирала спогодбата от 1934 г.
(3) Страни – членки само на настоящата спогодба, не са обвързани по никакъв начин със страните, които са членки на спогодбата от 1925 г. или спогодбата от 1934 г., но не са членки на настоящата спогодба.
Член 32
(1) Подписването и ратифицирането или присъединяването към настоящата спогодба от страна, която към датата на настоящата спогодба е членка на спогодбата от 1925 г. или на спогодбата от 1934 г., се считат и за подписване и ратифициране на присъединяване към протокола, приложен към настоящата спогодба, освен ако тази страна не направи изрична декларация в обратния смисъл при подписването или депозирането на нейния инструмент за присъединяване.
(2) Всяка договаряща страна, направила декларацията по ал. 1, или всяка друга договаряща страна, която не е член на спогодбата от 1925 г. или спогодбата от 1934 г., може да подпише протокола, приложен към настоящата спогодба, или да се присъедини и към него. При подписването или депозирането на нейния инструмент за присъединяване тя може да декларира, че не се счита обвързана от разпоредбите на ал. 2, буква „а“ или „б“ на протокола; в такъв случай другите страни – членки на протокола, не са длъжни да прилагат във взаимоотношенията си с тази страна разпоредбите, предмет на тази декларация. Разпоредбите на чл. 23-28 включително се прилагат по аналогия.
Член 33
Настоящият акт се подписва в един-единствен екземпляр, който се депозира в архивите на правителството на Холандия. Последното изпраща заверено копие на акта на всяка страна, подписала настоящата спогодба или присъединила се към него.
ПРОТОКОЛ
Страните – членки на настоящия протокол, се споразумяха, както следва:
(1) Разпоредбите на настоящия протокол се прилагат по отношение на образци, които са били предмет на международно заявяване и за които една от страните – членки на този протокол, се счита за страна на произход.
(2) По отношение на образци, посочени в ал. 1:
(а) срокът на закрилата, предоставена от страните – членки на настоящия протокол, на образците, посочени в ал. 1, е най-малко петнадесет години от датата, предвидена в чл. 11, ал. 1, буква „а“ или „б“ според случая;
(б) страните – членки на настоящия протокол, не могат по никой начин да изискват поставянето на знак върху предметите, включващи образците, и на етикетите, прикрепени към тях, за упражняване на тяхна територия на произтичащи от международното заявяване права или пък за някоя друга цел.
(Този протокол още не е влязъл в сила.)
ДОПЪЛНИТЕЛЕН АКТ ОТ СТОКХОЛМ ОТ 14 ЮЛИ 1967 Г.
Член 1
Дефиниции
По смисъла на настоящия Допълнителен акт:
„Акт от 1934 г.“ е актът, подписан в Лондон на 2 юни 1934 г. на Хагската спогодба за международно заявяване на промишлени образци;
„Акт от 1960 г.“ е актът, подписан в Хага на 28 ноември 1960 г., на Хагската спогодба за международно заявяване на промишлени образци;
„Допълнителен акт от 1961 г.“ е актът, подписан в Монако на 18 ноември 1961 г., допълнителен към акта от 1934 г.;
„Организация“ е Световната организация за интелектуална собственост;
„Международно бюро“ е Международното бюро за интелектуалната собственост;
„Генерален директор“ е генералният директор на организацията;
„Специален съюз“ е Хагският съюз, учреден от Хагската спогодба от 6 ноември 1925 г. за международно заявяване на промишлени образци и поддържан от актовете от 1934 г. и 1960 г. и от допълнителния акт от 1961 г., както и от настоящия Допълнителен акт.
Член 2
Асамблея
(1) (а) Специалният съюз има асамблея, съставена от страните, които са ратифицирали настоящия акт или са се присъединили към него.
(б) Правителството на всяка страна е представено от един делегат, който може да бъде подпомаган от помощници, съветници и експерти.
(в) Разноските за всяка делегация се поемат от правителството, което я е изпратило.
(2) (а) Асамблеята:
I) разглежда всички въпроси относно поддържането и развитието на Специалния съюз и приложението на настоящата спогодба;
II) дава указания на Международното бюро относно подготовката на ревизионни конференции, като се вземат предвид съответно забележките на тези от страните от Специалния съюз, които не са ратифицирали настоящия акт или не са се присъединили към него;
III) изменя Правилника за прилагане и определя размера на таксите за международно заявяване на промишлени образци;
IV) разглежда и одобрява докладите и дейността на генералния директор относно Специалния съюз и му дава полезни указания относно въпроси от компетентността на Специалния съюз;
V) изработва програмата, приема тригодишния бюджет на Специалния съюз и одобрява неговия заключителен баланс;
VI) приема финансовия правилник на Специалния съюз;
VII) създава експертни комисии и работни групи, каквито той прецени за необходими за осъществяване целите на Специалния съюз;
VIII) определя кои от страните, които не са членки на Специалния съюз, и кои междуправителствени и международни неправителствени организации могат да бъдат допускани на заседанията му в качеството на наблюдатели;
IX) приема изменения на чл. 2-5;
Х) извършва всякакви други дейности, необходими за постигане целите на Специалния съюз;
XI) изпълнява всички други задачи, предвидени в настоящия Допълнителен акт.
(б) По въпросите, интересуващи и другите съюзи към организацията, Асамблеята взема решения след изслушване становището на Координационния комитет на организацията.
(3) (а) Всяка страна – член на Асамблеята, има право на един глас.
(б) Половината от страните – членки на Асамблеята, образуват кворум.
(в) Независимо от разпоредбите на подалинея 6, ако по време на сесия броят на представените държави е по-малък от половината, но е равен или по-голям от една трета от страните – членки на Асамблеята, същата може да взема решения. Решенията на Асамблеята обаче, с изключение на тези, които засягат процедурата, влизат в сила само ако са изпълнени посочените по-долу условия. Международното бюро съобщава за тези решения на страните – членки на Асамблеята, които не са били представени, като ги поканва в срок от три месеца от датата на съобщението да изразят писмено своя вот или въздържане. Ако след изтичането на този срок броят на страните, изразили по този начин своя вот или въздържане, е поне равен на броя на страните, които не са достигнали за получаване на кворум по време на сесията, тези решения се прилагат, стига в същото време все още да е налице необходимото мнозинство.
(г) При условията на разпоредбите на чл. 5, ал. 2 решенията на Асамблеята се вземат с мнозинство от две трети от подадените гласове.
(д) Въздържанието не се счита за глас.
(е) Един делегат може да представлява само една страна и може да гласува само от нейно име.
(ж) Страните от Специалния съюз, които не са членове на Асамблеята, се допускат на нейните заседания в качеството на наблюдатели.
(4) (а) Генералният директор свиква Асамблеята на редовна сесия веднъж на две години и, с изключение на извънредни случаи, по времето и на мястото на провеждане на общото събрание на организацията.
(б) Генералният директор свиква Асамблеята на извънредни сесии по искане на една четвърт от страните – членки на Асамблеята.
(в) Дневният ред на всяка сесия се подготвя от генералния директор.
(5) Асамблеята приема свой вътрешен правилник.
Член 3
Международно бюро
(1) (а) Международното заявяване на промишлени образци и свързаните с това задължения, както и всички други административни задачи, отнасящи се до Специалния съюз, се изпълняват от Международното бюро.
(б) По-специално Международното бюро подготвя заседанията и осигурява секретариата на Асамблеята и на експертните комисии и работни групи, създадени от Асамблеята.
(в) Генералният директор е най-висшият служител на Специалния съюз и го представлява.
(2) Генералният директор има служител, посочен от него, взема участие без право на глас във всички заседания на Асамблеята и във всички експертни комисии и работни групи, създадени от Асамблеята. Генералният директор или служител, посочен от него, изпълнява служебно функцията на секретар на тези органи.
(3) (а) Съгласно директивите на Асамблеята Международното бюро подготвя конференциите за ревизиране разпоредбите на спогодбата.
(б) Международното бюро може да се консултира с междуправителствени и международни неправителствени организации по подготовката на ревизионните конференции.
(в) Генералният директор и лицата, посочени от него, вземат участие без право на глас в разискванията на тези конференции.
(4) Международното бюро изпълнява всички други задачи, които са му възложени.
Член 4
Финанси
(1) (а) Специалният съюз има свой бюджет.
(б) Бюджетът на Специалния съюз обхваща характерните за него приходи и разходи, неговото участие в бюджета на общите за съюзите разходи, както и при необходимост сумата, поставена на разположение на бюджета на конференцията на организацията.
(в) Общи за съюзите са разходите, които не са свързани изключително със Специалния съюз, а и с един или няколко от другите съюзи, ръководени от организацията. Участието на Специалния съюз в тези общи разходи е пропорционално на интереса, който тези разходи представляват за него.
(2) Бюджетът на Специалния съюз се съставя, като се спазват изискванията за координация с бюджетите на другите съюзи, ръководени от организацията.
(3) Бюджетът на Специалния съюз се финансира от следните източници:
I) таксите за международно заявяване и такси за други услуги, извършени от Международното бюро по отношение на Специалния съюз;
II) сумата от продажбата на или роялтите върху изданията на Международното бюро, касаещи Специалния съюз;
III) дарения, завещания и помощи;
IV) наеми, лихви и разни други приходи.
(4) (а) Размерът на таксите, посочени в ал. 3 (I), се определя от Асамблеята по предложение на генералния директор.
(б) Размерът на тези такси се определя така, че приходите на Специалния съюз от такси и други източници да позволяват покриването поне на разходите на Международното бюро във връзка със Специалния съюз.
(в) Ако бюджетът не бъде приет преди началото на нова финансова година, той остава на нивото на бюджета от предшестващата година съгласно финансовия правилник.
(5) При изпълнение на разпоредбите на ал. 4, буква „а“ размерът на таксите и сумите, дължими за други услуги, оказани от Международното бюро във връзка със Специалния съюз, се определя от генералния директор, който докладва за това на Асамблеята.
(6) (а) Специалният съюз притежава оборотен фонд, който се набира от излишъците в приходите и, ако тези излишъци не достигнат, от еднократна вноска, направена от всяка страна от Специалния съюз. Ако оборотният фонд се окаже недостатъчен, Асамблеята взема решение за неговото увеличение.
(б) Размерът на първоначалната вноска на всяка държава в оборотния фонд или на нейното участие в увеличаването му е пропорционален на вноската на тази страна, като член на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост, в бюджета на този Съюз за годината, в която е учреден фондът или е взето решение за неговото увеличение.
(в) Размерът и сроковете на плащанията се определят от Асамблеята по предложение на генералния директор и след консултация с Координационния комитет на организацията.
(7) (а) В Споразумението за седалище, сключено със страната, на чиято територия е седалището на организацията, се предвижда, че ако оборотният фонд е недостатъчен, тази страна дава аванси. Размерът на тези аванси и условията, при които се дават, са предмет за всеки отделен случай на отделни споразумения между въпросната страна и организацията.
(б) Страната, посочена в буква „а“, и организацията, всяка поотделно, имат право да денонсират задължението за даване на аванси чрез писмено уведомление. Денонсирането влиза в действие три години след края на годината, през която то е било оповестено.
(8) Проверката на сметките се осигурява според условията във финансовия правилник от една или няколко страни от Специалния съюз или от външни ревизори, посочени от Асамблеята с тяхно съгласие.
Член 5
Изменения в чл. 2-5
(1) Предложения за изменение на настоящия Допълнителен акт могат да се представят от всички страни – членки на Асамблеята, или от генералния директор. Генералният директор изпраща предложения на страните – членки на Асамблеята, поне шест месеца преди да бъдат подложени на разглеждане от Асамблеята.
(2) Изменения, посочени в ал. 1, се приемат от Асамблеята. Приемането изисква три четвърти от подадените гласове, а всяко изменение на чл. 2 и на настоящата алинея изисква четири пети от подадените гласове.
(3) Всяко изменение, посочено в ал. 1, влиза в сила един месец след получаването от генералния директор на писмени уведомления за приемане, направени в съответствие с техните конституционни правила от три четвърти от страните, които са били членове на Асамблеята по времето, когато изменението е било прието. Всяко така прието изменение обвързва страните, които са членки на Асамблеята по времето, когато изменението влиза в сила, или които станат членки на по-късна дата.
Член 6
Изменение на акта от 1934 г. и на Допълнителния акт от 1961 г.
(1) (а) Цитирането в Акта от 1934 г. на „Международното бюро за индустриална собственост в Берн“, на „Бернското международно бюро“ или на „Международното бюро“ се отнася до Международното бюро съгласно дефиницията в чл. 1 на настоящия Допълнителен акт.
(б) Член 15 на акта от 1934 г. се отменя.
(в) Всяко изменение на правилника, визиран в чл. 20 на акта от 1934 г., се извършва според процедурата, предвидена в чл. 2 (2) (а) (III) и (3) (г).
(г) В чл. 21 на акта от 1934 г. думите „ревизирана през 1928 г.“ се заменят с думите „за закрила на литературните и художествените произведения“.
(д) Позоваванията в чл. 22 на акта от 1934 г. на чл. 16, 16 bis и 17 bis на Общата конвенция се отнасят до тези разпоредби на Стокхолмския акт на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, които съответстват на споменатия Стокхолмски акт на чл. 16, 16 bis и 17 bis от предшестващите актове на Парижката конвенция.
(2) (а) Всяко изменение на таксите, посочени в чл. 3 на Допълнителния акт от 1961 г., се извършва според процедурата, предписана от чл. 2 (2) (а) (III) и (3) (г).
(б) Алинея 1 на чл. 4 от Допълнителния акт от 1961 г., както и думите „когато резервният фонд е достигнал този размер“ в ал. 2 на този член се отменят.
(в) Позоваванията в чл. 6 (2) на Допълнителния акт от 1961 г. на чл. 16 и 16 bis на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост се отнасят до тези разпоредби на Стокхолмския акт на тази конвенция, които отговарят в Стокхолмският акт на чл. 16 и 16 bis от предшестващите актове на Парижката конвенция.
(г) Позоваванията в ал. 1 и 3 на чл. 7 на Допълнителния акт от 1961 г. на правителството на Швейцария се отнасят до генералния директор.
Член 7
Изменение на акта от 1960 г.
(1) Позоваванията в акта от 1960 г. на „Бюро на Международния съюз за закрила на индустриалната собственост“ или на „Международното бюро“ се отнасят до Международното бюро съгласно дефиницията в чл. 1 на настоящия Допълнителен акт. *
(2) Членове 19, 20, 21 и 22 на Акта от 1960 г. се отменят.
(3) Позоваванията в акта от 1960 г. на правителството на Швейцария се отнасят до генералния директор. **
(4) В чл. 29 на акта от 1960 г. думите „периодични“ (ал. 1) и „на Международния комитет по промишлените образци или“ (ал. 2) се заличават.
Член 8
Ратифициране на Допълнителния акт и присъединяване към него
(1) (а) Страните, които са ратифицирали акта от 1934 г. или Акта от 1960 г. преди 13 януари 1968 г., както и страните, които са се присъединили поне към един от тези актове, могат да подпишат и ратифицират настоящия Допълнителен акт или да се присъединят към него.
(б) Ратификацията на настоящия Допълнителен акт или присъединяването към него от страна, която е обвързана от Акта от 1934 г., без да бъде обвързана и от Допълнителния акт от 1961 г., води автоматично до ратификация на Допълнителния акт от 1961 г. или до автоматично присъединяване към същия.
(2) Документите за ратификация и присъединяване се депозират при генералния директор.
Член 9
Влизане в сила на допълнителния акт
(1) По отношение на първите пет страни, депозирали своите документи за ратификация или присъединяване, настоящият Допълнителен акт влиза в сила три месеца след депозирането на петия документ за ратификация или присъединяване.
(2) По отношение на всяка друга страна настоящият Допълнителен акт влиза в сила три месеца след датата, на която генералният директор е оповестил неговата ратификация или присъединяването към него, освен ако в документа за ратификация или присъединяване е посочена последваща дата. В последния случай настоящият акт влиза в сила по отношение на така посочената дата.
Член 10
Автоматично приемане за определени разпоредби от определени страни
(1) При условията на чл. 8 и на следващата алинея всяка страна, която не е ратифицирала акта от 1934 г. или не се е присъединила към него, става обвързана от Допълнителния акт от 1961 г. и от чл. 1 до 6 на настоящия Допълнителен акт от датата, на която нейното присъединяване към акта от 1934 г. влезе в сила. Ако обаче на тази дата настоящият Допълнителен акт още не е влязъл в сила съгласно чл. 9, ал. 1, тогава тази страна се обвързва от посочените членове на настоящия Допълнителен акт само от датата на влизане в сила на този акт съгласно чл. 9, ал. 1.
Член 11
Подписване на Допълнителния акт
(1) (а) Настоящият Допълнителен акт се подписва в един-единствен екземпляр на френски език и се депозира при правителството на Швеция.
(б) След консултация със заинтересуваните правителства генералният директор изготвя официални текстове на други езици, посочени от Асамблеята.
(2) Настоящият Допълнителен акт остава открит за подписване в Стокхолм до 13 януари 1968 г.
(3) Генералният директор предава два заверени от правителството на Швеция преписа от подписания текст на настоящия Допълнителен акт на правителствата на всички страни от Специалния съюз и при поискване на правителството на всяка друга страна.
(4) Генералният директор регистрира настоящия Допълнителен акт при Секретариата на Организацията на обединените нации.
(5) Генералният директор уведомява правителствата на всички страни от Специалния съюз за подписвания, депозирания на документи за ратификация или присъединяване, влизане в сила и прави всички други съответни уведомления.
Член 12
Преходна разпоредба
До встъпването в длъжност на първия генерален директор позоваванията в настоящия Допълнителен акт на Международното бюро на организацията или на генералния директор се отнасят съответно до Бюрото на Съюза, учреден от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, или до неговия директор.
З А К О Н
за ратифициране на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлените образци от 6 ноември 1925 г. в редакцията й от 28 ноември 1960 г. и на Допълнителния акт от Стокхолм от 14 юли 1967г.
(Обн., ДВ, бр. 83 от 11 октомври 1994 г., изм., бр. 90 от 24 октомври 1996 г.)
Член е д и н с т в е н. Ратифицира Хагската спогодба за международна регистрация на промишлените образци от 6 ноември 1925 г. в редакцията й от 28 ноември 1960 г. и Допълнителния акт от Стокхолм от 14 юли 1967г. със следната декларация:
(Изм. – ДВ, бр. 90 от 1996 г.) „Република България на основание чл. 7, ал. 1, буква „а“ и чл. 8 от Хагската спогодба за международна регистрация на промишлените образци от 6 ноември 1925 г. в редакцията й от 28 ноември 1960 г. декларира, че правната закрила, произтичаща от международната регистрация на промишлени образци, ще се разпростира и на територията на Република България само в случаите, когато заявителят или титулярът на правото на промишлен образец изрично поиска това.“
