Търговска марка – промени в името и адреса на притежателя

В отговор на множеството запитвания, получени във връзка със задължението за уведомяване и вписване на промените в името и адреса на притежателя, и смисъла да се разходват средства за изпълнението на това задължение ще бъдат очертани основните моменти и зависимости между правото върху (запазена) марка и изпълнението/неизпълнението на въпросното задължение.

Задължението за уведомяване на Патентно ведомство (ПВ) и вписване на промените в данните на притежателя е едно от задълженията, кореспондиращи на правото върху марка (наред със задължението за използване), изрично предвидено в чл. 40 от ЗМГО:

Промени в името и адреса на притежателя

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Притежателят или заявителят на марка е длъжен да уведомява Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си в тримесечен срок от извършването й.

(2) Промяната се вписва в Държавния регистър по искане на притежателя.

(3) Всички документи, за които притежателят трябва да бъде уведомен, се изпращат на адреса, вписан последен в Държавния регистър.

От текста на тази разпоредба администрацията извлича нормативно задължение за вписване на ВСЯКА промяна в данните, включително и за промени в рамките на същата правна форма – напр. от ЕООД в ООД*.

На практика това означава следното: Ако в следствие приемането на нов съдружник ЕООД се е променило в ООД, седмица след което е вписана промяна в адреса на управление на дружеството и след още седмица – промяна във фирмата (наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва, чл. 7, ал. 1, ТЗ), то администрацията ще изисква вписването и на трите обстоятелства поотделно (и заплащането на отделна такса за всяко едно вписване).

ЗНАЧЕНИЕ НА ВПИСВАНЕТО

1. Точното индивидуализиране на притежателя безспорно е една от гаранциите за изпълнението на основната функция на марката съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 ЗМГО, а именно ”…да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица”.

2. Възможно (и практически срещано) следствие от неточната индивидуализация на правопритежателя е конфликта между собствени марки, напр. при неприключените производства по реда на ЗМГО отпреди изменението в сила от м. Март 2011 г., в които експертизата противопоставя срещу заявената марка собствени (притежание на заявителя) по-ранни марки**.

3. В практиката се срещат и скъпо струващи проблеми, свързани с установяването на нарушения срещу (собствени) права – при извършване на действия на митническите органи във връзка с прилагането на мерки за граничен контрол, административни проверки (чл. 81 и сл. ЗМГО) или производства свързани със забраната за нелоялна конкуренция (имитация, чл. 35, ЗЗК) и дори наказателни производства (172б, НК) се инициират срещу самия притежател, защото формално правата принадлежат на лицето, индивидуализирано чрез данните последно вписани в регистъра на ПВ, а актуалните данни (тези на лицето използващо марката) са променени без вписването в регистъра на ПВ да е извършено.

4. Негативна последица от неизпълнение на задължението за уведомяване и вписване на промени в данните на притежателя би могла да бъде възможността да се иска:
отмяната на регистрацията поради неизпълнение на задължението за използване на марката (чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19 ЗМГО).
искане за прекратяване действието на регистрацията поради прекратяване на юридическото лице-притежател без правоприемство (чл. 23, ал. 3 ЗМГО).
Макар доказването на факта, че притежателят и ползвателят на марката са едно и също лице, да изглежда задача с елементарна фактическа и правна сложност, нерядко сме свидетели на отмяна/прекратяване на регистрацията поради пропуски от всякакво естество – формални, процесуални (неспазване на срокове или липса на доказателства), но най-често поради неучастие на правопритежателя в производството – вж. функцията на вписването по отношение на информационния обмен (подточка 6).

5. Доказателствено значение: вписаните в регистъра данни се считат за верни до доказване на противното (обръща се доказателствената тежест).

6. Функция, свързана с информационния обмен между административния орган и притежателя на правото (напр. притежателят се уведомява за описаните в подточка 4 по-горе производства на последния вписан адрес).

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

С оглед на гореизложеното, изискването за наличието на актуална информация за притежателя в регистъра на ПВ е естествено и безспорно необходимо. Неизвършването на самото вписване (в предвидения срок) не води автоматично до прекратяване на правата, но както при управлението на  всеки друг актив, така и в разглеждания случай е препоръчително да бъде своевременно извършвано.

Настоящата уредба и свързаната с нея практика въвеждат прекомерна административна тежест върху стопанските субекти във връзка с изпълнението на посоченото задължение. Оптимизиране може да бъде направено по образец на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар или Международното бюро към СОИС:

– Вписването да се извършва с едно заявление и еднократна такса (ако е необходима), като се отнася до всички обекти (заявени и регистрирани марки), притежание на лицето, искащо вписването, а защо не и по тези, по отношение на които лицето е в друго качество – напр. лицензополучател или заложен кредитор.

Техническата възможност за осъществяване на това предложение не е предмет на това изложение, но предвид нормативното изискване регистърът да се води „на електронна база данни, управлявана от информационна система“ (чл. 7 ЗМГО) би трябвало да е по-лесна и евтина за реализация в дългосрочен план (напр. чрез релационна база данни), отколкото администрирането на записите поотделно за всеки обект.

– При повече от една последователни промени в данните на притежателя, да се вписват само последните (актуални) данни, ако задължението за уведомяване и искането за вписване са извършени в предвидения тримесечен срок. За тези промени от поредицата, по отношение на които срокът е изтекъл, може да се предвиди допълнителна такса или глоба.

Макар и развита по отношение на търговските марки, темата, изводите и препоръките се отнасят и за аналогично предвидените задължения за уведомяване и вписване на промените в данните на притежателя и по отношение на останалите обекти на индустриална собственост – вкл. патенти, полезни модели и промишлен дизайн.

———————————————————

* При действието на предходната Тарифа за таксите, събирани от Патентно ведомство, при която държавната такса за вписване на промяна в данните на притежателя беше 30 лв., а таксата за вписване на прехвърляне на права беше 80 лв., имаше практика исканията за вписване на посочения тип данни (ООД -> ЕООД; АД -> ЕАД и обратно) да бъдат отказвани, защото промените представлявали ”прехвърляне на права”, съответно за извършване на вписването се изискваше значително по-високата такса приложима към вписването на прехвърляне.

При сега действащата Тарифа таксите за вписване на промяна в името и адреса и таксата за прехвърляне на правото са еднакви (80 лв.) и отказите за вписване на това основание практически изчезнаха.

** Такива служебни откази са чести и водят до сериозни разходи когато са свързани с неактуализирани данни, вписани в регистъра на Международните регистрации на марки по реда на Мадридската спогодба и Протокола, тъй като законодателствата на много държави-членки предвиждат експертиза по същество, включително на относителни основания.

Автор: Момчил Златарев, (с) 28/09/2013 г. (By Momchil ZLATAREV)