Спорът за сиренето FETA

През 2002 г. наименованието “Feta” е регистрирано в рамките на Европейски съюз като защитено наименование за произход. Това означава, че може да се използва само за сирене, което е с произход от конкретния географски район в Гърция и отговаря на определена продуктова спецификация. Имената на продуктите, регистрирани със защитено наименование за произход, подчертават най-силните връзки с мястото, където са произведени. Те са включени в системата на ЕС за права върху интелектуалната собственост. Това им осигурява правна защита срещу имитация и злоупотреба.

Дълги години Гърция се бори с Дания относно защитата на сиренето “Фета. Датските производители започват да произвеждат бяло сирене и го етикетират като „Feta“, за да го изнасят в страни извън ЕС. Но „Feta“ е защитено наименование за произход. Тоест този вид сирене може да се произвежда единствено в Гърция, съгласно набор от производствени спецификации. Произвежданото в Дания фета сирене се различава от гръцкото по технологията и продуктите, използвани по време на производствения процес. Гръцката фета се произвежда от овче и козе мляко, докато датското сирене е предимно от краве мляко. 

Според Дания регламентът не възпрепятства производителите на нейна територия да използват името „фета“.

Това е в случай, че  техните продукти са предназначени за износ в трети страни, където ЕС все още не е сключил международно споразумение, гарантиращо защитата на това наименование.

Системата от георгафските означения може да бъде подкрепена и от двустранните споразумения между ЕС и трети страни, например чрез въвеждане на същата регулация за тях. Но няма законодателна рамка, когато става въпрос за търговия с трети страни без такива споразумения. Съдиите на ЕС заключиха, че производството на фета в Дания на територията на ЕС подкопава целите на регламента „дори ако тези продукти са предназначени за износ в трети страни“. Добавя, че подобно поведение е забранено от текста на регламента, както и от неговия контекст.

Дания наруши законодателството на Европейския съюз, през март 2022 г. Когато не успя да попречи на местни компании да произвеждат и изнасят извън ЕС бяло сирене, обозначено като „Feta“. Това заяви съветник на Съда на ЕС, цитиран от “Ройтерс“.

Няколко месеца по-късно — юли 2022г.

Гърция спечели дългогодишния спор за сиренето Feta с Дания, след като Съдът на Европейския съюз потвърди, че защитата на ЕС за гръцкото сирене фета се прилага и извън границите на блока.

В решението си базираният в Люксембург съдебен орган заключи, че защитените храни, произведени в ЕС, дори ако са предназначени за износ в трети страни, трябва да следват съответното законодателство за защита на географските указания.

Съдът постанови, че използването на географските указания за обозначаване на продукт, произведен на територията на ЕС, който не отговаря на приложимата спецификация на продукта „накърнява правото на интелектуална собственост. Дори ако този продукт е предназначен за износ за трети страни“.

В решението се казва, че „системата от географските указания има за цел:

– да помогне на производителите на продукти, свързани с географска област, като осигури справедлива възвръщаемост за качествата на техните продукти.

– като осигури еднаква защита на имената като право на интелектуална собственост на територията на Европейския съюз.

– да предоставя ясна информация за добавената стойност на продукта за потребителите.“

Съдът на Европейските общности определи Дания отговорна за това, че не е предотвратила използването от компании, работещи на тяхна територия, на обозначението „Feta“. Европейската комисия отнесе случая пред Съда на ЕС. Съдът изрично потвърди, че няма значение дали продуктите ще се продават в ЕС или извън ЕС.

Както е посочено от Съда на Европейските общности, Регламент на ЕС 1151/2012 предоставя защита на ЗНП и ГУ като права на интелектуална собственост. Единна защита в целия ЕС. „Ако даден продукт е посочен като съществуващо ЗНП и е произведен в ЕС, но не отговаря на приложимата продуктова спецификация (…), това би било нарушение на правата върху интелектуалната собственост“.