Създаване на международно законодателство за интелектуална собственост: Едно интервю с Франсис Гъри

Като глобален форум за интелектуална собственост, ( ИС ) политика, СОИС  играе ключова роля в изграждането на закони за интелектуална собственост, чийто ефекти се използват от иновациите и творчеството. Но постигането на консенсус  сред  187 държави е повече от предизвикателство. След започването на втория мандат на чело на организацията, генералния директор на СОИС, Франсис  Гъри  описава  как ИС  се превърща  в “ключов геополитически  въпрос на 21 век”, както и последствията, които той вижда в международно ИС  законотворчество .

Как виждате развитието на Интелектуалната собственост? 

ИС  е била на пътешествие от периферията към центъра на икономическата  система. Много страни, включително най-големите икономки в света- САЩ , Китай, Япония и Германия- изрично признават централната роля на ИС  в тяхното икономическо бъдеще. Това означава , че конкуренцията все повече се фокусира върху иновации и ИС , покачват се залозите в областта на ИС .

В този контекст, продължаващия  абсолютен неутралитет от страна на секретариата на СОИС  е от жизненоважно значение за нашата работа, която обещава все по-предизвикателни преговори.

Защо мислите, че ще бъде все по-трудно постигането на международни  споразумения по много въпроси?

Това, според мен произтича от дълбоки промени, произтичащи от геополитическата  промяна в световния икономически център през последните 20 години. Това е промяната на интересите и позициите на участниците в международните преговори, което прави все по-трудно държавите-членки да се споразумеят относно предложените нормативни мерки.

Ние трябва да приемаме  този факт и да се опитаме да намерим възможности, където интересите са достатъчно изравнени да позволят договор- както страните -членки успяха да направят в рамките на преговорите за сключване на договорите от Пекин и Маркеш . Надявам се, че ще е възможно да се достигне до такива плодотворни резултати и за други позиции от нашия дневен ред.

Какви са Вашите текущи приоритети относно Закона за авторско право?

На първо място насърчаване на бърза ратификация от държавите-членки на Договора от Пекин относно аудиовизуалните  изпълнения и на Договора от Маркеш  към улесняване достъпа до публикувани произведения на слепи лица, които са сключени през 2012 г., и 2013 г., съответно.

Договорите, които са администрирани от СОИС  попадат в различни категории. Някои поставят стандарти за националните закони, като например Договора от Пекин, който поставя минимални стандарти за защита на изпълнителите. Други се стремят да улеснят действие. Договора от Маракеш  ще направи по-лесен обмена на достъпни творби през границите, което помага да се гарантира, че хората с увреждане могат да получат книгите,  от които се нуждаят. Консорциума за достъпни книги, който стартира през юни 2014 г., ще помогне да се даде практически ефект от този договор .

Втория приоритет е постигането напредък в преговорите за правата на излъчване. СОИС  трябва да докаже, че може да се справи с ИС  последиците от всички нива на технологии, включително и най-високо развитите. Последните дискусии в Постоянния комитет на СОИС  за авторско право и сродните му права ни дадоха по-добро техническо разбиране на  съвременното  излъчване и необходимостта от реформа. Но това все още не е преведено в консенсус относно кога да се върви напред с предложения нов договор.

Важното е, че държавите-членки постигат  консенсус по този въпрос, не на последно място, защото излъчващите организации генерират огромна икономическа печалба. Съвсем наскоро, Международния  олимпийски комитет съобщи, че се е съгласил да продаде правата за излъчване на Олимпийските игри между 2021 и 2023 на NBC Universal Сащ  за 7.75 мил. долара. Това е само от продажбата на правата в една страна, и за едно голямо събитие. Представете си сумите за разпространение във всички страни на всички събития!

Какви ще бъдат следващите въпроси за авторско право разгледани от СОИС ?

Все още няма консенсус между държавите-членки по този въпрос. Някои смятат, че дейността на СОИС  в тази област трябва да се забави, докато новите договори получат международно признание. Други смятат, че има специфични въпроси, които биха могли да бъдат преодолени.

На най-високо ниво, аз вярвам, че най-важния въпрос е необходимостта да се коригират териториалните правни системи за интелектуална собственост, за да може да служи на реалността – дигиталния пазар. Това не е законодателна или нормативна материя. Това е сложен въпрос, който се нуждае от световен диалог между правителства и всички различни участници в дигиталния пазар.

Можете ли да ни кажете повече за Вашия призив за международен  диалог по въпросите за авторското право в “глобално цифрово съдържание на пазара” ?

Глобалния дигитален пазар вече съществува за нелегални услуги. Нашето предизвикателство е да направим съдържанието лесно за получаване  законно. Това е много трудно, защото никой участник или участници, независимо дали са публични  или частни, не може да поеме тази задача. Това е една огромна индустрия, обхващаща всички форми на културно изразяване и забавление в света.

Ние можем само до край да преследваме целите  за създаване на легален пазар  на цифрово съдържание, чрез идентифициране на специфичните проблеми, които могат да бъдат решени по пътя.

Изключително важно е да създадем диалог по тези въпроси, за да се гарантира, че авторското право може да продължи да изпълнява основаната си функция за финансиране на културната  продукция и в цифровата епоха. СОИС  е готова да улесни  глобалния диалог по тези въпроси.

Какво е състоянието на други текущи ИС  преговори, като например проекта за договор на Закона за Дизайн?

Проучванията, извършени от Постоянния комитет на СОИС  за търговските марки, дизайни и географски означения показват огромно разнообразие в процедурните правила за подаване на заявление за закрила на промишления дизайн в различни страни. За да бъде защитата на дизайна ефективна, тя трябва да е достъпна, и процедурите да бъдат прости и относително уеднаквени.

Проекта за Договор за закон за Дизайн трябва да ни помогне да постигнем тази цел. Той също така има за цел да въведе гратисен период на международно ниво за новост  (при определени обстоятелства) за разкриване на дизайна. Това ще бъде от особено полза за малките, независимите дизайнерите, много от които не са наясно, че разкриването на дизайн  може да доведе до невъзможност за защита впоследствие с помощ  на регистрацията.

Дизайна става все по-важна част от иновациите, като средство за диференциация на продуктите и конкурентоспособността . Вземете например споровете на Apple и Samsung, в които ролята на дизайна е също толкова важна, колкото патентите.

Какво може да ни кажете за преговорите относно генетичните ресурси, традиционните знания и фолклора?

Преговорите, които се провеждат в рамките на Между-правителствения  комитет за интелектуална собственост и Генетични ресурси, традиционни знания и фолклор са от особено значение за СОИС . Те изразяват стремежите на развиващите се страни, по-специално да се гарантира, че IP системата признава всички форми на знанието и признава приноса, който е направен и продължава да се прави—за човечеството от системата за традиционните знания. В действителност всички страни имат интерес от приобщаването възможно най-широко приемане на международна система за интелектуална собственост.

Предизвикателството е да се идентифицират конкретните  области, в които ИС  може да защити – по ясен и определен начин- конкретна стойност, която тези традиционни знания добавят. Тъй като системите за ТЗ  (Традиционни знания) са изключително разнообразни, обхващащи както устни така и писмени традиции, тази задача е изключително сложна.

Защо реформата на Лисабон-ската  система за закрила на наименованията за произход се изкачи в международния дневен ред?

Глобализацията  отвори пазарите и създаде възможности за комерсиализация  на селскостопанската  продукция. Географските указания и наименования за произход позволяват на производителите да правят разлика на качеството на своите продукти в зависимост  от географския им произход. В един свят характеризиращ се с повишаване нивата на стандартизация , отличителността е придобила важна стойност, тъй като потребителите все повече търсят високо качество, автентични продукти.

Въпреки че, Лисабонската  система съществува  повече от 50 години, досега е привлякла членството на само 28 страни. Настоящите преговори имат за цел да направят системата по-гъвкава и по-добре ориентирана към различните национални и регионални системи за защита на географските указания. Голямото предизвикателство е да се намери подходящ баланс между дълбочината на защита от една страна, и широчината на участие, от друга страна.

Как виждате еволюцията на други ИС  системи, администрирани от СОИС /

Договора за патентно коопериране ( PCT) , Мадридската  система и Хагската  спогодба, всички те продължават да изпитват силен растеж. Тези системи осигуряват икономически ефективни варианти за осигуряване на международна защита на интелектуална собственост  и са незаменима част от глобалната иновационна  екосистема . Ръстът им през 2013 г., изпревари национални и световни темпове на икономически растеж.

През 2014 г., PCT e нараснал с 5,1 %, а за първи път в историята си броя на международните  заявки за патент надвиши 200 000. По същия начин, рекорден  брой международни заявки са подадени съгласно Мадридската  система. Вярвам, че обемът на заявки подадени чрез Мадридската  система ще се удвои през следващите пет до десет години, тъй като глобализацията  на пазарите подсилва важността на брандинга .

Въпреки ръста от 15 % през 2013 г., Хагската  система остава много по-малък, но има огромен потенциал за растеж. Китай, Япония и САЩ  очаква се всички те да се присъединят в следващите месеци, което означава, че обхвата на Хагската  система ще заема 95 % от регистрацията на дизайн в световен мащаб. Това ще доведе до значителни промени на системата.

Какви други предизвикателства и възможности виждате за СОИС , през следващите години ?

Без да омаловажавам значението на договорите, има богати възможности за международно сътрудничество , които не включват законотворчество . Ние можем да постигнем много чрез практически проекти.

Публично-частните партньорства като СОИС : Консорциум за търсене на достъпни книги, също така предоставят възможности за практическо  и ползотворно международно сътрудничество.

Тенденцията през последните 2 десетилетия е към по-голямо участие на предприятията в обществения  сектор.

На по-абстрактно ниво, нашето предизвикателство  е да се гарантира, че СОИС  остава релевнтен  и надежден форум за ИС .