Санкации на ЕС заради забрана, заложена в Закона за адвокатурата
През юли тази година Европейската комисия, съблюдавайки за прилагането на политиките на Европейския съюз, е уведомила България, че открива наказателна процедура с N 20204006. Забраната за реклама на адвокатите, описана в чл. 42 от Закона за адвокатурата (ЗА), нарушава правилата на ЕС за регулирани професии.
Комисията е изпратила уведомително писмо, което е първа стъпка при започване на наказателна процедура срещу държава, която не спазва правото на Европейския съюз. След откриване на процедурата, държавата-членка има обичаен двумесечен срок за отговор на писмото.
В случай, че Комисията не е удовлетворена от отговора, има правото да изпрати официално искане за спазване на правото на ЕС. Искането, призовава държавата да информира Комисията за мерките, предприети за спазване на правилата в двумесечен срок.
Ако държавата-членка не гарантира спазването на правилата на ЕС с отговора на официалното искане, Европейската комисия може да сезира съда в Люксембург и той я да осъди. При отказ за изпълнение на съдебното решение, това може да доведе до налагане на тежки финансови санкции.
Нарушението на правилата произтича от забраната на адвоката да рекламира дейността си, както и да използва “средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската етика”. (чл. 42, ЗА) Личното пряко рекламиране на професионална дейност е дисциплинарно нарушение, за което всеки адвокат е заплашен със санкция. (чл. 132, т.4, ЗА)
В допълнение, Етичният кодекс на адвоката (ЕКА) не позволява на адвоката да сравнява качеството си на работа с това на колегите, както и успеха на практиката си; не може да обещава постигнати резултати, както и да обявява имената на клиентите си. Не е позволено и предлагането на услуги на бъдещи клиенти — лично или чрез посредник, освен при семейна или роднинска връзка или предходна професионална връзка с лицето.
Закона за адвокатурата и ЕКА са в конфликт с Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар, чл. 24, която задължава всички държави-членки “да премахнат всички общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии”. Проблемът е добре познат на професионалната общност и многократно е поставян на различни събития, но бива пренебрегван.
