Решение на OHIM “ Търговска марка ZORRO няма отличителен характер ”.
Според Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар, отговорно за регистрация на търговска марка и дизайн на Общността OHIM, името на известния литературен и филмов герой Зоро не притежава отличителен характер и следователно не подлежи на закрила като търговска марка.
Преди по малко от месец, отделът по заличавания на ведомството, администриращо регистрацията на марка на Общността излезе с решение, според което търговска марка „Zorro“ е недействителна по отношение на класовете за печатни материали и забавления. Според експертите на OHIM, когато средностатистическият потребител види думата „Zorro,“ той ще се сети за историята на героя, но няма да припознае наименованието като означение за произход (каквато функция изпълнява една търговска марка) , тъй като то е по-скоро описателно и не притежава отличителен характер.
Решението на OHIM има съществено значение, тъй като поставя граници на начините, по които заглавията на филми и литературните герои могат да бъдат използвани като търговска марка.
Според решението: „Ако дадено заглавие е достатъчно известно, за да бъде наистина общоизвестно за съответната публика, когато марката може да се възприема в контекста на стоките/услугите, като основно означаваща известна история или заглавие на книга, търговската марка може да се счете за неотличителна„.
Зоро, който е реализиран в около 38 филма, се вписва в това описание, а от Ведомството за хармонизация във вътрешния пазар добавят, че „въпреки че е възможно заглавия на книги или имена на измислени герои да функционират като показатели за търговски произход, това зависи от конкретните стоки и услуги, за които е подадена заявка за регистрация.“
OHIM не отхвърля търговска марка „Zorro“ за бои, моливи или плодове, но казва, че марката не притежава отличителен характер по отношение на печатни материали, забавления, културни и спортни дейности.
В случая с търговска марка „Zorro“ откриваме и още един аспект – авторско право, тъй като авторскоправното законодателство защитава оригинални авторски произведения, докато законите в сферата на закрила на търговска марка защитават произхода на стоките и услугите. Ведомството за хармонизация във вътрешния пазар отбелязва, че „Zorro“ все пак подлежи на закрила в контекста на авторско право и постановеното решение има отношение само към разпоредбите, касаещи закрилата на търговска марка. Става въпрос за различни изключителни права, основаващи се на различни характеристики – от една страна оригиналният характер на творбата (авторско право) и от друга, способността на знака да разграничава търговския произход на стоките и услугите (търговска марка).
За да коментира въпроса се свързахме с адв. Аглика Иванова – представител по търговски марки и партньор в специализираната кантора за интелектуална собственост IP Consulting.
Според адв. Иванова практиката на Българско патентно ведомство не изключва регистрацията на имена на герои като търговска марка. При справка в регистъра на патентно ведомство се откриват следните марки: търговска марка МЕЧО ПУХ (6 регистрации в България); търговска марка ПИНОКИО (2 регистрирани марки); търговска марка БАРБАРОН (1 регистрирана и една подадена); търговска марка АЛАДИН (14 регистрирани марки); търговска марка СНЕЖАНКА (6 регистрирани марки) и много други.
В същото време адв. Иванова отбелязва, че следва да се има предвид наличните регистрации пред Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар – OHIM на марки, състоящи се от наименования на приказни герои като например множеството регистрации като търговска марка на името на героинята ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ – PIPI, PIPPI, PIPPILOTA, PIPPI Långstrump, Astrid Lindgren’s PIPPI, PIPPI Langstrumpf, PIPPI Langkous, PIPPI Calzelunghe.
Цитираните търговски марки, защитаващи името на ПИПИ, обаче са притежание на шведското издателство – Saltkrakan AB, които са издатели на книгите на писателката Астрид Линдгрен, както и притежатели на авторските права върху тях.
Предвид гореизложеното според адв. Иванова – всеки казус следва да се разглежда според неговите специфики, като решението на OHIM относно марка ZORRO не може да се абсолютизира като релевантно във всички случай, а следва да се оценява и връзката между марката и заявителя и дали в този контекст може да се направи заключение за липса на отличителност или възможност за заблуда на потребителя.
