Плагиати ли са Лед Цепелин?

Творчеството на една от най-успешните групи на всички времена, Лед Цепелин, не рядко е било поставяно под въпрос заради използване произведенията на други артисти без посочване на източник. Критиците на групата твърдят, че Лед Цепелин често използват откъси от блус, фолклорни и рок творби. Това поражда интересен въпрос – кога творбата на даден артист е оригинална и кога може да се говори за плагиатство?
Мненията на публиката са коренно противоположни. От едната страна са тези, които считат, че Лед Цепелин са просто „музикални крадци“. Например, рок критикът Ричард Мелцер, твърди, че “няма НИЩО оригинално” в творчеството на Лед Цепелин. Това хиперболизирано твърдение обаче, неподплътено с доказателства, не допринася с нищо за правилното разбиране на творческата работа.
Лед Цепелин имат и защитници, според които групата постоянно е обект на безпричинни атаки от страна на музиковедите. Според автора Крис Уелш, макар че Лед Цепелин “не са особено внимателни при посочването на своите източници на вдъхновение,” би било трудно да се проследят истинските създатели на блус песните, които Лед Цепелин включват в своите произведения. Групата никога не е оспорвала огромното влияние, което имат върху тях старите американски блус музиканти, но според Цепелин, в тяхно изпълнение песните звучат коренно различно. Уелш изтъква и, че средностатистическият купувач на музикални записи просто е щастлив от усещането, което създава у него музиката, която чува.
Последното обвинение срещу рок музикантите е свързано с може би най-известната им песен „Стълба към небето“ (Stairway To Heaven). Басистът на група „Спирит“ Марк Андес е подал иск за нарушаване на авторски права от името на своя покоен колега и приятел Ранди Калифорния. Години наред Ранди твърдял, че интродукцията на култовото парче е заимствана от неговата песен „Таурус“. По това време Лед Цепелин често са имали съвместни участия със „Спирит“ и без съмнение са чували песента на американските си колеги. Очаква се скоро да бъде насрочено първо заседание по делото.

Надежда Драгомирова

По материали от чуждестранния печат