“Търговски марки – опозиции”- тесните места в опозиционните процедури
За новата книга на издателство IPbulgaria “Търговски марки – опозиции”, с автори адв. Аглика Иванова и Иван Иванов, разговаряме с г-жа Ивета Борисова – Председател на Българска Национална Група на AIPPI (Международна асоциация за закрила на интелектуалната собственост); Представител на България в Комисията по „Интелектуална собственост“ към ICC; Юрисконсулт в Дирекция „Интелектуална собственост“ на „Софарма“ АД.
Г-жа Борисова е Магистър по право, от Университета за национално и световно стопанство; Магистър по Европеистика, от СУ „Св.Климент Охридски”; Бакалавър по икономика, специалност „Финанси“ при УНСС. Средното си образование е завършила в Гентофте школе – гр. Копенхаген, Дания.
Придобила е професионалната си квалификация в Технически университет, гр. София -„Патентно право“ и „Право на интелектуалната собственост“ в Институт за следдипломна квалификация при УНСС.
Владее: Датски, Aнглийски, Испански.
– Намирате ли темата на книгата за полезна?
Намирам темата за изключително полезна. Опозициите са част от практиката по опозиционната система за регистрация на марки, която по отношение на Европейска марка съществува още от 1996.г., а в България е въведена през 2011г. Специализираната литература по тази сравнително нова за нашата страна тема, съвсем не е достатъчна. Затова приветствам авторите на този труд, с който запълват „вакум“-а на тема „опозиции“ сред българските специалисти в областта.
Книгата е разработена и представена с много вещина и професионална компетентност включително и в образователен аспект, което я прави подходяща и за обучаващите се по специалността „Интелектуална собственост“, и настолна книга (наръчник) в практиката на всеки начинаещ в нашата професия.
– Какво Ви хареса в нея?
Харесва ми ясно изразеното лично отношение на авторите по темата, както и начина, по който е структурирана. Налице е един синтез от теория и практика, където са намерили място множество „тесни места“ в опозиционните процедури по национален и наднационален ред, представени достъпно и аргументирано.
Разгледани са най-напред особеностите на „Опозиционна система за регистрация на марки“ ( І глава), след което са представени последователно и двете процедури за регистрация на марки с действие на територията на България: „Опозиция при регистрация на марка пред Службата по хармонизация на вътрешния пазар“( ІІ глава ) и „Опозицията при регистрация на марка пред Българско Патентно Ведомство“( ІІІ глава ).И накрая, глава ІV „Казуси“ представя най-интересното, което никога не достига в нашата образователна практика.
Критичният анализ на всяка от процедурите по глави ІІ и ІІІ е подкрепен със статистически данни и е изключително полезен, доколкото запознава четящите с особености, върху които е важно да бъде заострено вниманието на практикуващите в областта.
– На кого бихте я препоръчали?
На всеки студент избрал да се реализира в областта на интелектуалната собственост, както и на всеки колега – патентен специалист, юрист, патентен представител, който владее материята, но винаги има какво още да научи и доусъвършенства. Не на последно място – на преподавателите в дисциплината „Интелектуална собственост“, за които мярката за успех, е успешната реализация на техните студенти.
– Бихте ли споделили примери или коментари от вашия опит по темата?
Примерите са много, предвид „богатата“ на ІР-практика фармацевтична област, в която практикувам. За да ги споделя, обаче, е необходимо да подготвя издание, като написаното от Вас, а това е много сериозен и отговорен труд, за какъвто аз все още не съм готова, и за който Вас поздравявам!
