Наредбата за работа с медикаменти
Наредбата за работа с медикаменти от позитивния лекарствен списък ограничава стопанската инициатива на аптеките
Комисията за защита на конкуренцията изготви становище по искане на Българския фармацевтичен съюз относно съответствието с правилата на конкуренцията на чл. 5, ал. 4 от Наредбата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по цени и реимбурсиране.
Анализът на Комисията показва, че прилагането на Наредбата, която урежда условията, при които аптеките отпускат лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, включително и поеманите 100% от касата, намаляват стимулите на търговците на дребно да участват на този пазар, като средната продължителност на периода от време между отпускане на лекарствения продукт и възстановяването на неговата стойност на аптеката е 51 дни.
КЗК е на мнение, че липсата на правно призната възможност на аптеките да осъществяват стопанска дейност в частен интерес при доставката на лекарствени продукти за домашно лечение със 100% реимбурсиране, противоречи на качеството им на предприятия по смисъла на ЗЗК и ги лишава от стопански стимул да предлагат тези лекарства.
Понастоящем изборът на потребителите на аптеки, от които биха могли да получат лекарства, заплащани от НЗОК е ограничен. От около 4000 аптеки, едва 52% (2076 аптеки) са сключили договор с НЗОК. От тях само половината предлагат лекарствата, заплащани 100% от касата. Това означава, че едва около 25% от аптеките в страната са реални участници на пазара на 100% реимбурсираните лекарства от страна на НЗОК. В 39от 264 общини в страната, или в 15% от общините, няма нито една аптека, сключила договор с НЗОК, като в тях на практика не се предлагат 100% реимбурсирани лекарства.
КЗК счита, че компетентните органи в сектора на здравеопазването, в диалог с всички заинтересовани страни, могат да намерят балансирано решение, което да отчита както приоритетни национални и обществени политики по защитата на здравето и интересите на пациентите, ефективното използване на обществените ресурси и защитата на конкуренцията, така и интересите на стопанските субекти, осъществяващи дейност на отделните нива на пазара на производство и доставка на лекарствени средства за хуманната медицина.